Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 34, 26.02.2020 година , град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
на двадесет и осми
Януари през две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Секретар Пенка Тоцева
прокурор
.......................
като разгледа
докладваното от съдията
НАХДело № 885 по
описа за 2019 година.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Банка „ ДСК ” ЕАД – София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Московска „” № 19,
представлявана от Изп. директор Арно Льоклер и Изп. директор Юрий Генов, против
наказателно постановление № В - 0050502/14.10.2019г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което
за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, на основание чл. 45 от ЗПК на
жалбоподателя е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено
изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при
издаването на обжалваното НП.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата по изложените в нея основания..
Административнонаказващият орган заявява становище за
неоснователност на жалбата.
РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Банка „ ДСК " ЕАД - София, извършва
търговска - банкова дейност като финансова институция, като предлага на потребителите
банкови услуги, в това число и отпускане на кредити /потребителски, фирмени и
ипотечни/. Посочената дейност дружеството осъществява в клон на банката в гр.
Разград, ул. „ Св. Св. Кирил и Методий „ № 19. На 08.08.2019г. била извършена
проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Разград –
свидетелите Ал. Т. и Д. В., по повод
постъпила потребителска жалба с вх. №
В-03-1474/30.07.2019г., относно предсрочно погасен потребителски заем. Първоначално св. Ал. Т. се представила за
потребител и заявила, че желае да изтегли потребителски заем в размер на
5000,00лв. със срок на погасяване от 10години. Били и предоставени изискуемите
документи. След което тя се легитимирала като служител и на случаен принцип
изискала няколко сключени и действащи договори за потребителски заем. От
служител на Банката й бил предоставен Договор за кредит
за текущо потребление от 09.07.2019г. за сумата от 3850лв. със срок на
издължаване от 36месеца. При проверка на представените по договора документи
било установено, че кредиторът Банка „ ДСК " ЕАД – София, изисква
заплащане на такса, която е включена в погасителния план на позиция „ 0 „ от 09.07.2019г. /чл. 18 от Договора/. Таксата била
описана като „ Оценка на платежоспособност и платежоготовност на клиента,
съдлъжниците и поръчителите (проверки в публични регистри, изготвяне на
рейтинг, включително въз основа на източника на доходи) в приложение № 3 към
договора за процесния случай в размер на
20 лв. Резултатите от проверката били
отразени в Констативен протокол № К-2668443/08.08.2019 г., с който представител
на дружеството е бил поканен да се яви на 16.08.2019 г. за приключване на
проверката. На 10.09.2019 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр. Разград се е явил
представител на кредитната институция и предоставил Пълномощно, писмено становище.
На 10.09.2019 г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № К-0050502/10.09.2019 г. Актът бил съставен
за това, че търговецът Банка „ ДСК " ЕАД - София е нарушил разпоредбата на
чл.
10а ал. 2 от ЗПК, тъй като изисканата такса за разглеждане на искане
и одобряване на кредит е индивидуализирана за конкретния договор и се събира само при подписване на договора,
поради, което се явява такса свързана с усвояване и управление на договора. Актът
бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го
подписало, без да изложи възражения.
Въз основа на съставения акт и на материалите
по адм. наказат. Преписка, АНО издал и процесното НП № В - 0050502/14.10.2019г. на
Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, на основание чл. 45 от ЗПК на жалбоподателя е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок от
лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна по следните съображения.
Действително, зконодателят в разпоредбата на
чл.
10а ал. 1 от ЗПК е допуснал възможността кредиторът да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но в ал. 2 на същата разпоредба обаче е въведено
ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да
бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
В настоящата хипотеза от потребителя е изискано заплащането на еднократна такса
от 20 лева, посочена и в погасителния план към договора. Дали процесната такса
попада в разпоредбата на чл.
10а ал. 2 от ЗПК се преценява въз основа на факта, дали същата е за
действие по усвояване и управление на кредита. От данните по делото се
установява, че от страна на търговеца е изискана такса за "разглеждане на
искане и одобряване на кредит" в размер на 20 лева, като в Приложение 3
към договора тя е описана като такса за оценка на платежоспособност и
платежоготовност на клиента, съдлъжниците и поръчителите за извършвани дейности
по проверка в публичните регистри, изготвяне на рейтинг, включително въз основа
на източника на доходите, като тази такса е в зависимост от размера на кредита.
Тази формулировка предполага, че тази такса се дължи за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора,
като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП,
които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от обстоятелството,
че размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит.
При това положение закономерно е прието, че тази такса е свързана с усвояването
и управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Аргумент в тази насока би могъл да бъде
извлечен и при прочит на Приложение № 3, Такси по кредити за текуща
потребление, в което изрично е отразено, че таксата за разглеждане на искане и
одобряване на кредит се събира единствено след одобрение на искането за кредит.
Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само
допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по
разглеждане на договора, риск и други. След като дружеството е изискало от
потребителя еднократната такса в размер на 20 лева, свързана с управлението и
усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по
чл.
10а ал. 2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговеца.
По възраженията неведени във въззивната
жалба:
Вярно
е, че законът допуска събирането на такси и комисионни, които касаят
допълнителни услуги по договора, но това са услуги, предоставяни в полза на
потребителя, докато в случая предвидената в договора такса е свързана изцяло с
извършването на нормативно предвидени действия, насочени предимно към охрана на
интересите на кредитора. Клаузата, с която е уговорена такса за "оценка на
риска", на практика прехвърля върху длъжника финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица, вменени й с чл. 16 ЗПК,
и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията на
потребителя по договора, което е в абсолютно противоречие, както с чл. 16, ал. 1 ЗПК,
задължаващ кредитора преди сключване на договора да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, така и с чл. 8, ал. 1 от
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити,
който е с идентично съдържание.
Съдът
намира за необходимо да акцентира върху съдържанието на чл. 2 от ЗПК, в който
легално е закрепена единствената цел, за осъществяването, на която е сътворен
Закона.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя както за нарушение на материалния закон,
доколкото в законодателството няма легална дефиниция на понятието „ усвояването и управлението на кредита „, а по този
параграф жалбоподателят прави собствено тълкуване, което не се споделя от съда,
както и за процесуални нарушения.
От процесуална страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото
от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната
валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган
административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната
законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на
която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В -
0050502/14.10.2019г. на Директор на РД
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „
Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, на
основание чл. 45 от ЗПК на Банка „ ДСК ” ЕАД – София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Московска „” № 19,
представлявана от Изп. директор Арно Льоклер и Изп. директор Юрий Генов е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: