Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
5113 по описа на съда за 2021 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.И.Т. срещу „Б.Д.“
ЕАД иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 13 943.67 евро, част от главницата от 66 997.44 евро, 5 000
евро, частичен иск от сумата от 82 424.66
евро лихви и 841.85 лева съдебни разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че по ч.гр.д. №
38218/2012 г. по описа на СРС, 56 състав е издаден изпълнителен лист за сумата
от 188 587.45 евро главница, ведно със
законната лихва от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане, 25 654.97 евро договорна лихва за периода 10.10.2011 г. –
09.08.2012 г., наказателна лихва в размер на 1 914.11 евро за периода 06.07.2012 г. – 09.08.2012 г. и 13 132.95 лева
разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. №
20128380409529 по описа на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ.
На 03.12.2012 г., 10.08.2015 г., 26.01.2017 г. и на
20.12.2019 г. между М.Т. и „Б.Д.“ ЕАД били сключени извънсъдебни споразумения,
с които се уговорили размерите на месечните вноски, падежите и начина на
заплащането им. Тези споразумения послужили за основание за спиране на
изпълнителното дело.
Т. заплащала редовно всички вноски, но на 23.03.2021 г.
била уведомена, че е насрочен опис на недвижим имот, нейна собственост.
Ищцата твърди в исковата си молба, че при наличие на
сключени с взискателя споразумения изпълнителното производство е следвало да
бъде прекратено, а не спряно.
Тъй
като в периода 03.12.2012 г. – 23.03.2021 г. взискателят не поискал извършване
на изпълнителни действия, към 03.12.2014 г. делото било прекратено по силата на
закона. Последното изпълнително действие се изразявало в налагане на възбрана
върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот през октомври 2012 г.
Следователно, вземането на банката по издадения изпълнителен лист било погасено
по давност към октомври 2017 г.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника и в едномесечния срок по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен
отговор, в който се излагат съображения за недопустимост, евентуално
неоснователност на иска. Ответникът оспорва вземането по изпълнителния лист от
29.08.2010 г. по ч.гр.д. № 42175/2010 г. по описа на СРС да е погасено по
давност. Спирането на изпълнителното производство било обусловено от сключените
в хода на делото споразумения, по които длъжникът внасял суми за погасяване на
дълга си. Тези действия представлявали признание на вземането на кредитора и по
този начин прекъсвали давността.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че М.Т.
не дължи сумата по изпълнителен лист от 15.08.2012 г., издаден въз основа на
влязла в сила на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 15.08.2012
г. по ч.гр.д. № 38218/2012 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
В настоящото
производство длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Интересът на длъжника произтича от обстоятелството,
че от тези факти той черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане
и др.).
В случая ищцата се
позовава на изтекла давност.
Не е спорно между
страните, че въз основа на изпълнителен лист от 15.08.2012 г. при ЧСИ, рег. №
838 на Камарата на ЧСИ „Б.Д.“ ЕАД е образувала изпълнително дело №
20128380409529 срещу М.И.Т. за събиране на сумата от 188 587.45 евро
главница по договор за кредит от 18.02.2008 г., ведно със законната лихва от
10.08.2012 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на
25 654.97 евро за периода 10.10.2011 г. – 09.08.2012 г., наказателна лихва
в размер на 1 914.11 евро за периода 06.07.2012 г. – 09.08.2012 г. и
13 132.95 лева разноски по делото.
Взискателят е
поискал извършване на изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор
върху вземания за трудово възнаграждение и опис на движими вещи. На съдебния
изпълнител е възложено извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 17.10.2012 г.
частен съдебен изпълнител рег. № 838 на Камарата на ЧСИ е изпратил на длъжника М.Т.
покана за доброволно изпълнение и едновременно с това е наложил запор върху
вземания на Т. по банкови сметки и върху притежавани от нея дялове от капитала
на „ДВЕ М“ ООД и „Б.“ ЕООД. За 05.11.2012 г. е насрочил опис на недвижимо
имущество, върху което е била учредена ипотека в полза на взискателя – магазин
№ 2 с площ от 34.59 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, на партера
откъм бул. „Витоша“, заедно със зимника под магазина с квадратура от 30.50
кв.м. и с 80/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което е
построена сградата.
Върху налични
суми по сметки в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и в „Б.П.Б.“ АД са били наложени запори, като
на 01.11.2012 г. „Ю.И Е.Д.Б.“ АД е превела по сметка на съдебния изпълнител
наличната по сметка на Т. сума в размер на 231.15 лева. Б.„Р. (България)“ ЕАД е
превела наличната по банкова сметка *** М.Т. сума на стойност 56.36 лева.
Следователно, на 01.11.2012 г. давността е прекъсната с наложените запори по
сметки на длъжника.
С молба от
01.11.2012 г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство и
отлагане на насрочения за 05.11.2012 г. опис на магазин № 2.
На 07.01.2013 г.
„Б.Д.“ ЕАД е представила извънсъдебно споразумение с длъжника М.Т. и е поискал
да спрат принудителните действия срещу нея до подаване на молба за предприемане
на принудително изпълнение.
Според приложеното
споразумение от 03.12.2012 г. М.И.Т. е признала задължението си към „Б.Д.“ ЕАД
по договор за ипотечен кредит от 18.02.2008 г. за сумите по изпълнителния лист
от 15.08.2012 г. Т. е поискала спиране на образуваното изпълнително дело №
9529/2012 г. на ЧСИ, рег. № 838, като се е задължила да извършва месечни вноски
в размер на 2 200 евро до 30-то число на месеца по сметка на съдебния
изпълнител. Срокът на споразумението е до 01.01.2014 г., като взискателят си и
запазил правото, ако в едномесечен срок от 01.01.2014 г. не се подпише ново
споразумение, спряното изпълнително дело да бъде възобновено. Споразумението
материализира взаимното съгласие на страните за спиране на изп.д. № 9529/2012
г. и в този смисъл е подадената на 07.01.2013 г. молба на „Б.Д.“ ЕАД до
съдебния изпълнител.
В периода
07.12.2012 г. до 01.01.2014 г. длъжникът М.Т. редовно е извършвала погасителни
вноски. В уговорените в споразумението размери са правени преводи и след
01.01.2014 г.
В съобщение от
21.04.2015 г. до М.Т. съдебният изпълнител е посочил, че внесените по делото
суми към 21.04.2015 г. са на обща стойност 122 687.51 лева и че поради
пропусната месечно вноска се пристъпва към принудително изпълнение.
На 07.07.2015 г.
е насрочен опис на магазин № 2.
На 10.08.2015 г.
„Б.Д.“ ЕАД и М.Т. са подписали ново споразумение, по силата на което от ищцата
се дължи главницата от 188 587.45 евро, ведно със законната лихва за
периода 10.08.2012 г. – 10.08.2015 г., както и 841.85 лева съдебни разноски. С
направените от 07.12.2012 г. до 10.08.2015 г. вноски са били погасени
задълженията за договорни и наказателни лихви.
На 03.10.2016 г.
„Б.Д. „ЕАД е поискала възобновяване на изпълнителното дело и налагане на запор
на банковите сметки на М.Т. в „Б.Д.“ ЕАД.
Въз основа на
ново споразумение от 26.01.2017 г., по молба на „Б.Д.“ ЕАД от 04.05.2017 г.
изпълнителното производство отново е спряно.
С молба от
18.09.2018 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното дело и
налагане на запор върху дружествените дялове на М.Т. в „У.“ ЕООД. На 03.10.2018
г. запорът е наложен.
Четвърто поред
споразумение е сключено между „Б.Д.“ ЕАД и М.Т. на 20.12.2019 г. и на
16.01.2020 г. взискателят е подал молба за спиране на изпълнителното
производство.
На 22.02.2021 г.
изп.д. № 9529/2012 г. е възобновено по молба на „Б.Д.“ ЕАД, която е поискала
насрочване на публичан продан на ипотекирания в нейна полза имот.
На 09.03.2021 г.
е вписана възбрана върху магазин № 2, а за 31.03.2021 г. е насрочен опис на
имота. След неговата оценка, за времето от 16.08.2021 г. до 16.09.2021 г. е
насрочена публична продан.
Изпълнителният
титул, въз основа на който е образувано изп.д. № 20128380409529 е издаден по
заповед за незабавно изпълнение. Липсата на възражение срещу нея и влизането й
в сила приравнява този съдебен акт на решение, установяващо съществуването на
вземането на кредитора. От този момент започва да тече нова погасителна
давност, която е петгодишна (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД).
На първо място,
съдът съобразява дадените с решение по чл. 290 от ГПК - № 170/17.09.2018 г. по
гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. разяснения. До приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага ППВС №
3/18.11.1980 г., според което погасителна давност не тече при висящност на
изпълнителния процес. Следователно, от 15.10.2012 г. до 26.06.2015 г. (от който
момент се прилага т. 10 на ТР № 2/2015 г. по отношения на висящото и
неприключило изпълнително производство по изп.д. № 9529/2012 г.) давност не е
текла.
Съгласно чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. С оглед на това при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
извършването на всяко изпълнително действие във връзка със съответния способ.
За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да
предприема и поддържа изпълнителни действия. В т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е посочено кои са изпълнителните действия, годни да прекъснат давността, когато те са предприети: насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Приложено към
конкретния казус, изложеното означава, че изпълнителното производство ще бъде
прекратено еx lege, по силата на закона, ако взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, т.е. – до
26.06.2017 г.
През този
двегодишен период обаче между „Б.Д.“ ЕАД и М.И.Т. са подписани две споразумения
– на 10.08.2015 г. и на 26.01.2017 г.
През времето на
действие на споразуменията, по които М.Т. е изпълнявала задълженията си да
внася погасителни вноски, давност не тече. Това е така, защото с подписване на
всяко от споразуменията, а и с плащане на сумите за погашение на разсроченото задължение,
Т. признава дълга си. По силата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността е
прекъсната. Не могат да се погасят по давност вземания на взискателя по време,
когато изпълнителното производство по делото е спряно, и то по взаимно съгласие
между страните. Противното противоречи на логиката, тъй като целта на спирането
на изпълнителното производство е временно преустановяване на принудителното
изпълнение. След като М.Т. е изпълнява свое изискуемо задължение, разсрочено по
изрично съгласие на кредитора чрез заплащане на месечни вноски в посочени в
споразуменията размери, взискателят няма интерес да продължава принудителното
изпълнение. Провеждане на изпълнителни действия, водещи до осребряване на
имуществото на длъжника, паралелно с доброволни плащания от страна на длъжника би
довело до неоснователно обогатяване за кредитора. В интерес на всяка от
страните по делото е било временното преустановяване на принудителното
изпълнение: взискателят да получава вноски за погасяване на дълга, а длъжникът
– да избегне евентуална разпродажба на имуществото му за удовлетворяване на
взискателя.
Неоснователно е
възражението на ищцата, че въз основа на сключените споразумения изп.д. №
9529/12 г. е следвало да бъде прекратено. Последица от прекратяване на
изпълнителното производство е вдигане на наложените запори и възбрани, съгласно
чл. 433, ал. 3 от ГПК. Предпоставка за прекратяване на изпълнителното
призводство е изпълнение на задължението (чл. 433, ал. 2 от ГПК). В конкретния
случай не е налице нито една от предпоставките за прекратяване на изп.д. №
9529/2012 г.
Дори и да се приеме,
че длъжникът не е изпълнявал от 26.01.2017 г., когато е сключено споразумението
(доколкото по изпълнителното дело няма данни за извършвани вноски, освен такива
за дължими такси към ЧСИ), давността е прекъсната с възобновяване на
принудителното изпълнение на 18.09.2018 г. и налагане на запор върху
дружествени дялове на М.Т. от капитала на „У.“ ЕООД на 03.10.2018 г. От
26.01.2017 г. до 03.10.2018 г. са изтекли по-малко от две години, поради което
перемпция не е настъпила.
От 03.10.2018 г. е
започнала да тече нова давност. Тя е прекъсната с наложен на 27.09.2019 г.
запор на вземания по сметки на Т. в „Б.Д.“ ЕАД. Следващото спиране на
изпълнителното производство е поради споразумение с длъжника от 20.12.2019 г. Взискателят
е поискал спирането след по-малко от две години. Въпреки това, за да настъпи
перемпция като последица от бездействието на взискателя, следва да се установи,
че в двугодишен срок от последното предприето изпълнително действие „Б.Д.“ ЕАД
не е поискала извършване на изпълнителни действия по отношение на имуществото
на длъжника. До 27.09.2021 г. взискателят не само е поискал, но и са проведени
редица изпълнителни действия: наложена е възбрана върху магазин № 2, направен е
опис, оценка и е насрочена публична продан.
Не се установиха
обстоятелства, които да водят до прекратяване на изпълнителното производство,
нито до погасяване по давност на вземането на „Б.Д.“ ЕАД към М.Т..
По така
изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
Претенции за
присъждане на разноски са направили и двете страни, но с оглед изхода на спора,
такива се дължат на ответника. По представения списък по чл. 80 от ГПК те
възлизат на сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.И.Т., ЕГН ********** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че не дължи на ответника сумата от 13 943.67 евро, част от главницата от
66 997.44 евро, 5 000 евро, частичен иск от сумата от 82 424.66
евро лихви и 841.85 лева съдебни разноски, съгласно изпълнителен лист от
15.08.2012 г. по ч.гр.д. № 38218/2012 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, М.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 200 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: