Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
№ 14094
гр. Пловдив, 15.07.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XXI наказателен състав в закрито заседание на
петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Гетов НЧХД № 1613
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по тъжба от Н.М.П., ЕГН: **********, с която се иска да
бъде образувано наказателно дело от частен характер против Й.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***.
С разпореждане №
6761 от 29.03.2019 г. на съдията докладчик, XXI наказателен
състав, тъжбата е оставена без движение, тъй като са констатирани нередовности
в съдържанието й. С разпореждането си съдът е определил 10-дневен срок от
получаване на съобщението за отстраняване на нередовности, като е указал на
тъжителя неблагоприятните последици в случай на неизпълнение на дадените
указания в цялост и в срок.
С молба с вх. №
27079/23.04.2019 г. тъжителят е изпълнил указанията, дадени под т. 2 и т. 3 от
разпореждане № 6761/29.03.2019 г., като е поискал да бъде продължен срокът за
изпълнение на останалите указания на съда, както и да му бъдат издадени съдебни
удостоверения. Със съдебно разпореждане от 24.04.2019 г. на съдията докладчик е
било разпоредено да бъдат издадени поисканите удостоверения, както и е бил
продължен срокът за отстраняване на нередовностите с един месец. На 09.05.2019
г. пълномощник на тъжителя е получил издадените съдебни удостоверения срещу
подпис и разписка. На 22.05.2019 г. тъжителят е получил съобщението за
продължаване на срока.
С молба с вх. №
36839/05.06.2019 г. е поискано отново продължаване на срока за изпълнение на
съдебните указания. Със съдебно разпореждане от 10.06.2019 г. е бил продължен
срокът с 14 дни, считано от изтичане на срока след последното му продължаване.
Тъй като на 22.05.2019 г. срокът за изпълнение на указанията е бил продължен с
един месец, то следователно той е изтекъл на 22.06.2019 г. Преди изтичането му
е бил отново продължен от съда с 14 дни. Тези 14 дни са започнали да текат от
23.06.2019 г. – деня, следващ изтичането на срока по първото му продължаване.
Така продълженият с 14 дни срок е изтекъл на 08.07.2019 г., тъй като 07.07.2019
г. е бил неприсъствен ден. Към момента на постановяване на настоящото съдебно
разпореждане указанията на съда все още не са изпълнени, а нередовностите не са
отстранени.
С оглед на
изложеното по-горе намирам, че частната тъжба не отговаря на изискванията на
чл. 81, ал. 1 от НПК. На тъжителя е предоставена възможност да отстрани
констатираните нередовности, от която той не се е възползвал, с което е
осъществена хипотезата на разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК и съдът
следва да приложи указаните правни последици като прекрати образуваното
производство.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че изпълнението на съдебните указания в цялост,
дадени с разпореждането за обездвижване на тъжбата, е необходимо, за да е
налице годно наказателно обвинение, по което да бъде предадено на съд лицето,
срещу което е насочена тъжбата. В случая липсва твърдение за датата, на която
да е извършено твърдяното с тъжбата престъпление. Единствено е посочена датата,
на която тъжителят е узнал за него. Престъплението клевета обаче е довършено в
момента, в който кое да е трето лице е узнало за разгласеното позорно
обстоятелство или за приписаното престъпление. В тъжбата трябва да има ясно
посочване на датата, на която се твърди да е извършено престъплението, като тя
не следва да се извежда по предположения или правилата на логиката. Видно е и
че дори и след дадените указания, тъжителят с подадената в отговор молба поиска
продължаване на срока, за да посочи тази дата, което ясно показва, че и самият
той не знае коя е датата на извършване на деянието и тя не е посочена в
тъжбата. Датата на узнаване от тъжителя е необходима, доколкото той би могъл да
направи евентуално изменение на обвинението в 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3
от НПК – от деня на узнаване за престъплението. В случая беше установена датата
на узнаване от частния тъжител – 31.01.2019 г., но това не може да замести
липсващото фактическо твърдение за дата на извършване на престъплението.
Досежно дадените
указания под т. 4 и т. 5 от разпореждане № 6761 от 29.03.2019 г. съдът намира,
че тяхното изпълнение също е наложително за привеждане на тъжбата в
съответствие с изискванията към нейното съдържание. В тази връзка въз основа на
твърденията, описани в тъжбата, съдът трябва да даде правна квалификация на
деянието, като не е обвързан от евентуално предложена от тъжителя такава.
Същевременно обаче деянието следва да се квалифицира съобразно твърденията на тъжителя,
а не въз основа на преценка и анализ на представени доказателства или на
съдебна практика при приложението на съответни институти на наказателното
право. Така например, ако тъжителят твърди, че с определени думи и изрази, с
които обективно е направена оценка на личността му и е изречено нещо унизително
за честта и достойнството му, но според тъжителя чрез тези действия е
разгласено позорно за него обстоятелство, то тогава деянието следва да се
квалифицира като клевета по чл. 147 от НК. Обратното би означавало съдът
предварително да върши преценка по съществото на делото - още при неговото
насрочване, като без да държи сметка за волята на тъжителя, нагоди твърдения му
към годен за постигане на осъдителна присъда начин. Имайки предвид тези общи
съображения, оттук се установява, че при подаване на тъжба с обвинение за
извършено престъпление по чл. 146 или по чл. 147 от НК, както и квалифицираните
им състави, то задължително съдържание на тъжбата е ясно, конкретно и
недвусмислено посочване от тъжителя дали твърди, че със съответното поведение,
което инкриминира с тъжбата си, е била унизена честта или достойнството му,
дали е било разгласено позорно обстоятелство за него или дали му е приписано
престъпление. В процесния случай в тъжбата си нейният подател едновременно
твърди, че дадени думи и изрази са унизителни за честта и достойнството му, но
същевременно и че чрез тях се разгласява позорно обстоятелство, поради което възниква
неяснота в действителната воля на тъжителя. За преодоляването на тези неясноти
съдът обездвижи тъжбата и даде ясни и точни указания на тъжителя за това какви
пороци са констатирани и какво конкретно трябва да се направи, за да бъдат те
преодолени. В случай че указанията не са били ясни, тъжителят е следвало
изрично да посочи това, което той не е сторил. Трябва да се има предвид и че
ако на тъжбата бъде даден ход, то въз основа на описаното в нея друго лице ще
бъде привлечено към наказателна отговорност. Затова не може да се прави
компромис отвъд рамките на минимално необходимото съдържание за формулиране на
ясно и недвусмислено обвинение, при което евентуалният подсъдим да трябва да
гадае и предполага срещу какво обвинение се защитава. В случая тъжителят е
посочил, че инкриминираните думи и изрази са едновременно неверни, клеветнически,
засягащи честта и достойнството му, именно поради което възниква тази неяснота
в неговата воля от какво престъпление твърди, че се тъжи.
По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че наказателното производство
трябва да бъде прекратено, тъй като тъжбата не отговаря на условията, посочени
в чл. 81 от НПК – не съдържа необходимите данни за обстоятелствата на
престъплението.
Така мотивиран и
на основание чл. 247а, ал. 2 т. 2 вр. с чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.
5, т. 2 от НПК
Р А З П О Р Е Д И Х:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното
производство по НЧХД № 1613 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.
Разпореждането подлежи на
обжалване в 15-дневен срок от връчването му по реда на глава двадесет и първа
от НПК пред Окръжен съд – Пловдив.
Препис от
разпореждането да се връчи на частния тъжител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.