Р Е Ш Е Н И
Е
№………./08.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина ***а
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка ***а,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 662 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8865/31.01.2020г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. А.К.,
срещу
решение № 122 от 09.01.2020г., постановено по гр.дело № 15403/2019г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***,
не дължи на въззивното дружество, сумата от 4946,12лв., представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия, за която
е издадена фактура № **********/18.09.2019
г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената
корекционната процедура за законосъобразна, а предявеният иск за неоснователен.
Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му се присъдят направените
разноски
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от Т.Д.М. срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 4946,12лв., представляваща корекция за
потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода 11.10.2017г. до 10.10.2018г., съгласно фактура № **********/18.09.2019г.
Ищецът заявява, че е потребител на електрическа енергия по силата на договор
за покупко-продажба на ел.енергия, сключен с ответното дружество, за обект,
находящ се на адрес: с. Старо Оряхово, ул."Еделвайс" № 12, община Долни Чифлик, област
Варна, по партида с клиентски №
********** и абонатен № **********. Сочи, че е получил фактура № ********** от 18.09.2019г., издадена от „Енерго - Про Продажи" АД, на
стойност
4946,12 лв., с основание електрическа енергия за периода от 11.10.2017 г. до 10.10.2018 г. със срок на плащане - 30.09.2019 г., както и Становище за
начисление на електрическа енергия. Оспорва изцяло Констативен протокол № 1104950/12.09.2018 г. на
„Електроразпределение Север" АД. Счита, че не дължи процесната сума, тъй
като не е потребил начисленото му количество ел. енергия по корекция на сметка.
Намира, че е налице цялостна отмяна на ПИКЕЕ, поради което ответникът няма
правно основание за коригиращо начисляване на ел. енергия. Твърди, че не представляват
такова основание и Общите условия на ответника, тъй като едностранната корекция
от страна на доставчика на доставено количество електрическа енергия за минал
период е следвало да бъде нормативно уредена.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е налице правно основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия,
както и че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството
за търговско измерване, както и че резултатът от проверката е обективиран в
съответен констативен протокол. Заявява, че изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Сочи, че на 10.10.2018г. е извършен техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието
на двама свидетели, като изтъква, че последното няма вменено нормативно
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.
Ответното дружество заявява, че при проверката са извършени замервания с
еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър
/регистър 1.8.3./ са отчетени 24524 кВТч, като тази ел. енергия не е
визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната.
Твърди, че процесният електромер е демонтиран и подменен с нов такъв, като в
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел-Варна е извършена експертиза, при която е установено, че е
осъществявана намеса в тарифната схема на електромера, както и че електромерът
не съответства на техническите характеристики. Твърди, че при софтуерно
прочитане е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по тарифа
1.8.4. /24527,9 кВТч/, която не е визуализирана на дисплея. Изтъква, че
Констативния протокол на БИМ е официален свидетелстващ документ, който
съобразно чл.179, ал.1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила. Сочи, че е съставено Становище за начисляване на
електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.4. Ответникът намира, че процесната сума се
дължи на основание чл.50 ПИКЕЕ, съгласно който операторът на съответната мрежа
може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Твърди, че този тип вмешателство има за цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера. Сочи, че на 18.09.2019г. дружеството е издало
фактура №**********, с която е определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно- 4946,12лв.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Намира, че
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия, като счита, че процесната сума се дължи от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случай, че
се счете неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, моли искът
да бъде отхвърлен на основание чл.183 от ЗЗД, тъй като се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната
по силата на установена между страните облигационна връзка.
С обжалваното
решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между
страните липсва спор относно обстоятелството, че помежду им е налице валидно сключен договор за продажба на електрическа
енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, при което ищецът
се явява битов клиент по
смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба
адрес на потребление, за обект-недвижим имот, находящ се в с. Старо Оряхово,
ул."Еделвайс" №
12,
община Долни Чифлик, област Варна, по партида с абонатен № ********** и абонатен № **********.
На
10.10.2018г. служители на „Електроразпределение
Север” АД извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца, при която били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било
установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4. са отчетени 24524 кВТч, като
тази ел. енергия не е визуализирана на дисплея. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов, като подмененият електромер е поставен в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 507508. Резултатите от проверката са отразени в констативен
протокол №1104950/10.10.2018г., който е подписан от двама свидетели.
От констативен протокол №2082/11.09.2019г. се
установява, че при проведената метрологична експертиза на демонтирания СТИ в
Българския институт по метрология е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
Iskra MТ 173, трябва да се състои от три тарифи T1, T2 и Т3, като действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа:
T4-0024527,9 kWh. Установено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, както и е, че същият не съответства на метрологичните
характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергията.
На
17.09.2019г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено становище за
начисление на ел. енергия, с което е одобрено начисляването на допълнителна ел.
енергия в размер на 26130кВТч, като е отразено, че корекцията се извършва на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното
количество неотчетена ел.енергия. В резултат на корекцията на абоната е начислено
общо количество ел. енергия в размер на 7302 кВТч., за периода от 01.07.2018г.
до 10.10.2018г., за което количество е издадена фактура № **********/18.09.2019г.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
От друга
страна следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на
ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 10.10.2018г. Следователно
липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата 4946,12 лв., претендирана
като стойност
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 01.07.2018г. – 10.10.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 677 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 07.02.2020г., а именно 576 лв.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 122 от 09.01.2020г., постановено по гр.дело № 15403/2019г. на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***,
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата
от 4946,12лв., представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия, за която
е издадена фактура № **********/18.09.2019
г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 576 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща разноски
пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: