Мотиви на Присъда № 22 от
17.07.2017 г. по н.о.х.д. № 1411/2016 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Срещу подсъдимият Н.Д.Щ. ***
било предявено обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на
22.11.2016 г., около 09:00
часа, в град Ловеч, по ул."Хан
Кубрат" № 12, с посока на движение паркинга на СПП гр.Ловеч, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206", с рег.№ *** * ***, собственост на
ЕТ "Н.Щ.", без съответното свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред, за управление на моторно
превозно средство, без
съответно свидетелство, с Наказателно постановление № 15-3391-000012/30.06.2015 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен, влязло
в законна сила на 04.01.2016
г. и № 16-0938-000781/01.04.2016 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен, влязло в законна сила на 25.05.2016 година.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Подробно анализира събраните по делото доказателства, като
развива доводи в подкрепа на обвинителната теза и че подсъдимия Щ. е автор на
престъплението, в което е обвинен. Оспорва достоверността и обективността на
ангажираните от защитата свидетелски показания, излагайки аргументи в тази
насока. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, като му се наложи наказание от една година лишаване от свобода,
при първоначален строг режим и глоба в размер на 500 лева.
Подсъдимият Н.Щ., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава подробни обяснения за
случилото се и по предявеното му обвинение. Отрича да е управлявал този ден
въпросния лек автомобил и твърди, че го е управлявал синът му – свидетеля К.Н.Щ.,
а той само е свалил регистрационните табели на паркинга на КАТ Ловеч. Подробно
излага съображения за наличието на тенденциозно отношение спрямо него от
служителите на Пътна полиция гр.Ловеч и в частност на свидетеля И.Г.И.. Твърди,
че свидетелите И.И. и Ц.Б. нарочно са го натопили, че е управлявал автомобила,
без това да е вярно. В хода на съдебните прения и при дадената му последна дума
поддържа тези си обяснения и отрича да е управлявал автомобила.
Защитникът на подсъдимия Щ. –
адвокат П.Ц. оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка, като изтъква,
че по делото липсват достатъчно и безспорни доказателства подсъдимия да е
извършвал деянието, за което му е повдигнато обвинение, тъй като в хода на
съдебното следствие не се установило, че Щ. е управлявал автомобила. Пледира за
оправдателна присъда. Изтъква, че по делото са се оформили две групи свидетели
– тези, въз основа на показанията на които се гради обвинителната теза, а от
друга страна – посочените от защитата. Подробна анализира показанията на тези
групи свидетели, като навежда доводи, че показанията на първата група свидетели
не следва да се кредитират като обективно дадени. Акцентира на данните за
наличието на предишен конфликт между свидетеля И.И. и семейството на подсъдимия
Щ.. Сочи, че подадения от подсъдимия Щ. сигнал срещу свидетеля И. е мотивирало
последния да не даде обективни показания, а да търси реванш и отмъщение срещу Щ..
Оспорва доводите на прокурора и счита, че в показанията на посочените от защитата
свидетели липсват противоречия и че същите са последователни и обективно
дадени. Изтъква, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията
на свидетеля Б.К., за който счита, че е безпристрастен и непредубеден. Счита,
че непредставянето на запис от охранителната камера от сградата на КАТ Ловеч
представлява затаяване на факти, които категорично биха оневинили подсъдимия,
като автор на вмененото му престъпление.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
свидетелските показания, както и от обясненията на подсъдимият, дадени по време
на съдебното следствие, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият Н.Д.Щ. ***. Бил безработен и осъждан
многократно за извършени престъпления от общ характер. Не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, тъй като същото му е било отнето на основание чл.171, т.1, б."д"
от ЗДвП със ЗППАМ № 15-0906-000158/07.06.2015 год. на Началника на сектор ПП
при ОДМВР Ловеч. Подсъдимият Щ. се водел на отчет в
сектор КАТ при ОД на МВР Ловеч, като нарушител от региона с многократно
налагани наказания по ЗДвП /справка
л.7-10 дос.п-во/.
На
22.11.2016 г. на работа в качеството си на мл.автоконтрольор
в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч
бил свидетелят Ц.В.Б.. Заедно с него на работа бил и свидетеля И.Г.И..
Около
09:00 часа на посочената дата, при излизането си от административната сграда на СПП в гр.Ловеч
свидетелите Б. и И. видели подсъдимият Щ. да управлява
лек автомобил „Пежо 206" с рег. № *** * ***. Същият се движел по ул."Хан Кубрат",
пред сградата на сектор ПП с № 12. Веднага след това подсъдимият завил и влязъл
в двора на сектор ПП и спрял на паркинга пред сградата. В автомобила подсъдимият бил сам. Веднага след като спрял на паркинга,
двамата свидетели отишли при него и му поискали документите за проверка, тъй
като знаели, че Щ. е с отнето свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият Щ. не представил СУМПС и контролен
талон към него, поради което се наложило да бъде
извършена проверка в АИС на МВР, при която
било установено, че действително свидетелството за управление на подсъдимия Щ. било отнето.
В
последствие, при продължилата в сградата на сектор ПП проверка било установено, че подсъдимият Щ. е
бил наказван за управление
на МПС без съответно свидетелство с НП № 15-3391-000012/30.06.2015 г. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен. Посоченото наказателно
постановление е било обжалвано от Щ. пред РС Плевен, като с решение № 1013 от
02.12.2015 г. по НАХД № 2646/2015 г. по описа на РС
Плевен постановлението е било потвърдено като законосъобразно и е влязло в законна сила на 04.01.2016 година. Установило се също така и че
подсъдимият Щ. е бил наказван и с НП № 16-0938-000781/01.04.2016 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен. Това постановление не е било обжалвано и влязло в законна сила на 25.05.2016 година.
Във връзка с така констатираното, на подсъдимия Щ. бил съставен
АУАН със сериен № 479993/22.11.2016 г., който акт той
отказал да подпише. Бил задържан в РУ-Ловеч за срок от 24 часа със заповед на
началника на управлението. Няма данни по делото въз основа на така съставения
АУАН да е било издавано наказателно постановление срещу подсъдимият Н.Щ..
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Н.Д.Щ.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като на 22.11.2016 г., около 09:00 часа, в град Ловеч, по ул."Хан Кубрат" № 12, с
посока на движение паркинга на СПП гр.Ловеч, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Пежо 206", с
рег.№ *** * ***, собственост на ЕТ "Н.Щ.", без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказанието му по административен
ред, за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство, с Наказателно постановление № 15-3391-000012/30.06.2015 г. на
Началник сектор ПП при ОД
на МВР Плевен, влязло в законна сила на 04.01.2016 г. и № 16-0938-000781/01.04.2016 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен, влязло в
законна сила на 25.05.2016 година.
Съдът намира, че подсъдимият Щ. е
извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие, като управлявал лек автомобил в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за управление на моторно превозно средство без да
притежава съответното свидетелство за управление. Съдът не споделя доводите на
защитата, че липсва категорична установеност, че подсъдимия е управлявал
автомобила, както и не кредитира обясненията на Н.Щ. в този смисъл, като счита
последните за защитна позиция. Обвинителната теза и по-специално в частта й касаеща осъществено ли е било изпълнителното деяние по
поддържаното обвинение (тъй като в това е основния спор между страните по
делото), се основава на показанията на свидетелите И.И. и Ц.Б.. Съдът счита
същите за обективно и безпристрастно дадени и не приема възраженията на
защитата за предубеденост от тяхна страна спрямо подсъдимия и желание да му
„вменят” извършването на престъпление. Действително, в хода на съдебното
следствие бяха ангажирани по искане на подсъдимия доказателства, от които става
ясно, че в началото на 2017 г.
е била образувана служебна проверка от ОД на МВР Ловеч срещу свидетеля И.И., в
качеството му на служител на дирекцията. Проверката е била по жалба на Д.Н.Щ. –
син на подсъдимия /л.120 от съд.сл./ и касаела описан от него случай от 2015
година. Видно от справката на л.117-118 от съд.следствие, проверката е
приключила без да бъдат установени нарушения или незаконосъобразни действия на
свидетеля И. в качеството му на полицейски служител. Други данни, които да
навеждат на извод за евентуално влошени отношения между подсъдимия Щ. от една
страна и свидетелите И. и Б. от друга и които да предхождат по време датата по
обвинението, предмет на настоящето дело, не бяха установени. Ангажираните по
искане на защитата писмени доказателства в тази връзка касаят други жалби
подадени от подсъдимия Н.Щ. до различни институции в Република България и
относно други служители на МВР. Освен това, прави впечатление, че жалбата от Д.Щ.
против свидетеля И.И. е била подадена на 28.12.2016 г., видно от пощенското
клеймо на плика, с който е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /л.121
съд.следствие/, т.е. след като досъдебното (бързо) производство по тук
разглеждания случай е било приключило, обвинителния акт по делото е бил внесен
и дори са се провели две съдебни заседания по настоящето дело.Това навежда на
извод, че жалбата срещу свидетеля И.И. е била подадена единствено с цел същият
да бъде дискредитиран, в частност неговите показания като основен свидетел на
обвинението по настоящето дело, относно тяхната обективност и безпристрастност.
Няма логично обяснение защо за случай, за който се твърди, че е станал през
лятото на 2015 г.,
т.е. година и половина преди подаване на жалбата, същата се подава именно в
момента, когато срещу подсъдимия Щ. тече наказателно производство, по което
свидетел на обвинението е И.И.. Нещо повече – основание за подобен извод дава и
констатираното от вътрешната проверка по жалбата, посочено в текста на гърба на
л.117 от съд.следствие, че при събеседването с Д.Щ., „….Същият заяви без да
иска да го напише, че жалбата е написана собственоръчно от баща му. Същият
нямаше ответна представа от съдържанието на жалбата и посочените в нея факти.”
Ето защо, с оглед на така
анализираните данни, съдът прие, че възраженията на защитата относно
достоверността и обективността на показанията на свидетелите И. и Б. и
обясненията в този смисъл на подсъдимия Щ., не почиват на реално проявени и
установени факти, а целят единствено дискредитирането им и то по начин излизащ
от рамките на обичайния доказателствен процес. Анализирани
поотделно и помежду им, както и във връзка с целия доказателствен
материал по делото, показанията на тези свидетели са убедителни, последователни
и непротиворечиви. Не може по никакъв начин да им се вмени някаква
предварителна негативна нагласа спрямо подсъдимия Щ. или желание да го уличат в
извършването на престъпление. Когато двамата са излизали от сградата на КАТ
Ловеч, е нямало как да предположат, че ще видят именно подсъдимия Щ.. Освен
това, времето, през което те са го видели да управлява автомобила по ул.”Хан
Кубрат”, до влизането му в двора на КАТ и спирането на паркинга, е било съвсем
кратко, за да имат време двамата да се „уговорят” с цел уличаването на Щ. в
престъпление. Както заявяват и двамата, те са знаели, че на Щ. е отнето
свидетелството за управление на МПС, което е логично, предвид длъжностите,
които заемат – мл.автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция” от една страна, а от друга – многобройните нарушения по ЗДвП, които Щ.
има, видно от справка за нарушител – л.7-10 от дос.п-во. Ясно е от справката, че подсъдимият е бил системен
нарушител на правилата за движение по ЗДвП и в този смисъл е логично да е известен
на служителите на Пътна полиция от района, за разлика от множеството други
водачи на МПС. Затова и подсъдимия е бил отведен в сградата на КАТ, където от
масивите на службата е било установено, че спрямо него има влезли в сила
наказателни постановления №№ 15-3391-000012/30.06.2015
г. и 16-0938-000781/01.04.2016
г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен, за за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство, в какъвто
смисъл са и показанията на свидетеля П.С..
Що се отнася до показанията на
ангажираните от защитата свидетели, то при анализа им се установява, че не
следва да се приемат безкритично, като обективно дадени. Свидетелите К. Щ. и Й.Щ.
са близки на подсъдимия (син и съпруга) и логично е те да го подкрепят в
защитната му теза. Но по-важното в случая е, че между техните показания и тези
на свидетеля Б.К., съпоставени и с обясненията на подсъдимия, са налице
противоречия и несъответствия. Свидетелят К. заявява, че когато К. Щ. излязъл
от двора на КАТ му казал, че няма да могат да прехвърлят лекия автомобил, тъй
като софтуера на КАТ не работел. Не става ясно обаче кога свидетелят К. Щ. е
успял да разбере това обстоятелство, след като самия той твърди, че само е
оставил баща си (подсъдимия Н.Щ.) на паркинга и веднага си е тръгнал. Самият
подсъдим също заявява, че сина му си е тръгнал веднага, тъй като се е чувствал
недобре здравословно, а той слизайки от автомобила е започнал да демонтира
регистрационните табели, т.е. и двамата не са влизали в сградата на КАТ, за да
разберат, че софтуера не работи, нито пък сочат някой друг да им е казал за
това. Отново свидетелят Б.К. твърди, че са отишли всички заедно в КАТ, за да
регистрират лекия автомобил на негово име, тъй като искал да го закупи, но
неясно остава защо той е останал да чака в автомобила управляван от
свидетелката Й.Щ., на улицата пред двора и сградата на КАТ, а не е влязъл
заедно с подсъдимия и К. Щ. вътре. Освен това, едва в хода на съдебното
следствие подсъдимият сочи, че е искал само да подмени транзитните номера на
автомобила, тъй като срока на наличните бил изтекъл, за да може К. да я пробва.
К. обаче такова обстоятелство не сочи. Ето защо, поради тези съображения, съдът
намира, че показанията на ангажираните от защитата свидетели не могат да бъдат
кредитирани като обективно и безпристрастно дадени.
Така изложените съображения
мотивираха съда да приеме, че от обективна страна, вмененото на подсъдимия Н.Щ.
престъпление е категорично и безспорно доказано.
От субективна страна подсъдимият
Щ. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Същият ясно е съзнавал, че свидетелството му за
управление на МПС е отнето и поради това е нямал правото да управлява лекия
автомобил, както и добре е знаел, че срещу него има издадени и влезли в сила
наказателни постановления на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Плевен, именно за управление на МПС без да притежава съответното свидетелство.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явяват категоричното и трайно нежелание на подсъдимия Щ. да
се съобразява със законно приетите норми и изисквания за управление на МПС и
трайно установените му престъпни навици.
Приетата за установена фактическа
обстановка се доказва от анализа и съпоставката на писмените доказателства по
делото, свидетелските показания и обясненията на подсъдимия.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Н.Д.Щ. съдът съобрази от една страна многобройните му
предишни осъждания, както и също така и многобройните му нарушения и наказания
по ЗДвП и упоритостта, с които ги извършва – само няколко месеца след като е
наказан за управление на автомобил, без да притежава свидетелство за управление
на МПС (НП №
16-0938-000781/01.04.2016 г. на Началник сектор ПП
при ОД на МВР Плевен, влязло в законна сила на 25.05.2016 година) е извършил настоящето деяние. Съдът не констатира
смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това, на основание чл.343в, ал.2
и чл.54 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подсъдимия Н.Щ. наказание от
една година лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1 000 лева,
която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
като за това наказание съдът съобрази и имотното му състояние – безработен и
липсата на постоянни доходи.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, така определеното му наказание лишаване
от свобода подсъдимият Щ. следва да изтърпи при първоначален строг режим, тъй
като от изтърпяването на предишното му наказание „лишаване от свобода” – това
по групираните по ЧНД № 1456/2014 г., не са изтекли пет години.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия Н.Д.Щ. за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Тъй като в
хода на производството пред съда, както и на досъдебното не са направени
разноски, такива не бяха присъдени.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :