Р Е
Ш Е Н
И Е № 347
Гр. Стара Загора, 20.09.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, осми
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар
Николина Николова
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 120 по описа за 2022
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Производството по делото е образувано по жалба от В.Р.В.
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1228-000610 от 06.09.2021 г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора,
сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, за наложена на жалбоподателя
принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като постановена в противоречие на
материалноправни разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Твърди се противоречие между
посочената като основание за издаване на заповедта правна норма и словесното
съдържание на приложената с административния акт принудителна административна
мярка, с което се релевира довод за нарушено право на защита. Сочи се
разминаване в описанието на нарушението, както и неточно, неясно и противоречиво
описание на деянието, фактите и обстоятелствата, свързани с установяването на
нарушението. Оспорва се фактическата обстановка, като се отрича участието на
жалбоподателя в описаното в заповедта събитие. Според жалбата в заповедта не е
посочен срок, за който се прилага принудителната административна мярка. Като
съществени процесуални нарушения се изтъкват отсъстващи задължителни реквизити
на заповедта – фактически и правни основания за нейното издаване, непосочване
на нормите, които се приемат за нарушени и които обуславят издаването на
административния акт. Иска се отмяна на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ
като незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез
процесуален представител – адв. Н.М. ***. Позовава се на съдебно решение на
Старозагорския районен съд за отмяна на издаденото наказателно постановление
въз основа на същия АУАН, послужил за издаване и на процесната заповед. Моли за
отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата – Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ – Стара Загора Г.Й.А., редовно призован, не се явява и представлява по
делото, както и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената
Заповед № 21-1228-000610/06.09.2021 г., издадена от Началник група към ОД на
МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, на основание чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя В.Р.В. е приложена ПАМ – изземване на
свидетелството за управление на МПС №********* на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 22.02.2022 г.
От
фактическа страна е обоснована със следните обстоятелства: На 06.09.2021 г., в 22:10 часа, в гр. Стара Загора, по бул. „Св. Патриарх Евтимий“, в посока север, на
кръстовището с ул. „Ген. Столетов“, В.Р.В. управлява лек автомобил „Ауди“ с
рег.№ ***, собственост на „Еврокарс“ ЕООД, като на мястото на проверката
водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 ARNA-0122. Издаден е талон за
изследване №083029 със 7 бр. холограмни стикери. Заповедта се позовава на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия GA №482907/06.09.2021г., в който освен идентични фактически обстоятелства с
тези описани в заповедта за прилагане на ПАМ, се сочи, че управляваното от В.
МПС не е представено на годишен технически преглед /ГТП/ и водачът не носи
СУМПС и контролен талон към СУМПС. В административната преписка е приложено издаденото
въз основа на АУАН Наказателно постановление /НП/ № 21-1228-002973/23.09.2021
г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което жалбоподателят
е санкциониран за три нарушения по ЗДвП, извършени на 06.09.2021 год. в 22.10
часа в град Стара Загора, на кръстовището на бул. „Св.Партиарх Евтимий“ и бул.
„Ген. Столетов“ при управление на лек автомобил марка “Ауди“, с рег. № ***,
собственост на “Еврокарс“ ЕООД, като: 1) на основание чл.174, ал.3,
предложение първо от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП; 2) на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП; 3) на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10
лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка, както и допълнително представено от ответника
заверено копие на докладна записка от Д.С.К. на длъжност младши автоконтрольор
при ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“. По делото е приложено влязло
в сила Решение № 310/27.06.2022г., постановено по АНД №20225530200456/2022г. по
описа на РС Стара Загора, с което е
отменено като незаконосъобразно НП №21-1228-002973/23.09.21г., издадено от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. Решението
е влязло в сила на 09.08.2022 г.
Разпитана е в качеството
на свидетел по делото И.К.Д., според чиито показания през месец
септември 2021 г. заведението, в което работи – пицария „Лос Мортино“ е
работило с работно време от 08:00 ч. до 23:00 ч. Жалбоподателят, който е
управител на заведението, не е отсъствал от работа през м. септември 2021 г. по
каквито и да е причини и всеки ден е бил на работа. Заведението работи без
почивен ден, а управителят обичайно приключва работа около 12.00-12.30 ч. вечер
след като сервитьорите отчетат оборота. Служебните автомобили, между които и
процесния л.а. Ауди, се управляват от управителя и други служители, в т.ч. и
свидетелката.
След като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедта за прилагане
на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 349з-723/06.03.2018г.
Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил началниците на групи в
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор
Пътна полиция, тоест е издадена от компетентен административен орган и в
установената писмена форма.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата,
съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане
на ПАМ по чл.171, ал.1, буква „б“ от ЗДвП. Съдът намира за неоснователно
твърдението в жалбата, че административният орган е допуснал порок във формата
на акта, като не е посочил срока, за който се отнема свидетелството за
управление на МПС. Срокът, за който се постановява ПАМ от категорията на
процесната е законоворегламентиран – в зависимост от това кога се реши въпроса
за отговорността на водача, но не за повече от 18 месеца, като именно този срок е посочен заповедта. Доводите в жалбата за
неустановяване по безспорен начин на управление на МПС от жалбоподателя касаят
наличието на доказаност на предпоставките на налагане на ПАМ и се отнасят до
правилното прилагане на материалния закон от административния орган, а не до
нарушение на процесуалните правила при издаване на административния акт.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000610
от 06.09.2021 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция"
към ОД на МВР – Стара Загора, обаче е постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел,
съображенията за което са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с
акта правни последици.
В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за
прилагане на ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага
принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Приложената на жалбоподателя с
обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП от
фактическа страна се основава на съставен от мл. автоконтрольор Д.К. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 482907/06.09.2021 г., за това, че на 06.09.2021 г., в 20:10ч., в гр.
Стара Загора, на кръстовището на бул. „Св.Патриарх Евтимий“ и ул.
„Ген.Столетов“ – по бул. "Св.Патриарх Евтимий" в посока север управлява МПС л.а. Ауди с рег. № *** - собственост на „Еврокарс“ ЕООД, като водачът
категорично отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510, като отказът е направен на мястото на проверката. Издаден
е талон за медицинско изследване. МПС не е представено на годишен технически преглед.
Водачът не носи СУМПС и контролен талон към СУМПС.
С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на жалбоподателя
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП,
издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице
констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на
МПС от водача В.Р.В. и че същият е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол на мястото на проверката.
От фактическа страна по делото не е спорно, че на посочените в заповедта
дата, място и час е извършена проверка на водач на описаното в заповедта МПС и
че същият е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510, № ARNA-0122. Спорният по делото
въпрос се свежда до това, дали В.Р.В. е управлявал лек автомобил м. "Ауди"
с рег. № ***, респ. той ли е спрян за проверка и е отказал да бъде проверен за употреба
на алкохол, по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в
обжалваната заповед.
Както вече беше отбелязано, приложената на жалбоподателя ПАМ по чл. 171,
т.1, б. "б" от ЗДвП от фактическа страна се основава на
констатациите, съдържащи се в АУАН серия GA № 482907/06.09.2021 г., съставен от
мл. автоконтрольор Д.К.. В хода на съдебното дирене ответникът не представи
доказателства, от които да се установи по несъмнен начин как е установена
самоличността на спрения за проверка водач, който е отказал да му бъде
направена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Наличната по
делото Докладна записка от 06.09.2021 г., изготвена от мл.автоконтрольор Д.К.
не внася яснота по този факт. Налице е описание на извършените от служителите
на полицията действия по спиране на лекия автомобил и отказа на водача да бъде
проверен за употреба на алкохол, респ. документирането на този отказ, но не и
за начина на установяване самоличността на водача, вписан в АУАН като В.Р.В..
Въпреки изричните указания на съда с разпореждането за насрочване и с
протоколно определение в съдебно заседание на 14.04.2022 г. ответникът не
ангажира други доказателства за факта как е установена самоличността на водача
на МПС, спрян за проверка. Служебно допуснат в качеството на свидетел по
делото, актосъставителят не се яви, редовно призован. Същевременно според
показанията на разпитаната по делото свидетелка И.К.Д. жалбоподателят е бил на
работното си място всеки ден от месец септември 2021 г. и всяка вечер е
затварял заведението – пицария „Лос Мортино“ след 23:00 ч. Не е отсъствал от
работа през м. септември 2021 г. по каквито и да е причини. Процесният лек
автомобил м. „Ауди“ е служебен и се управлява, както от жалбоподателя, така и
от други служители, в т.ч. и от свидетелката. Съдът се доверява на тези
показания, предвид липсата на основание за дискредитиране достоверността им. На
тази база недоказана се явява фактическата обстановка в обжалвания
административен акт, досежно лицето, спряно за проверка като водач на лекия
автомобил „Ауди“ на посочените в заповедта дата, час и място. Установените
противоречия във фактологията по описаните в АУАН данни за водача /същият не е
представил на органите на реда и СУМПС/ и липсата на ангажирани доказателства
за начина на установяване на самоличността му, мотивират съда да приеме, че е
оборена доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал.2 от ЗДвП. А предпоставка
за издаването на заповед на основание чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП е
извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение,
което се установява с акт за административно нарушение. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. След като съдържащите се в
АУАН констатации досежно управлението от В.Р.В. на лек автомобил м. "Ауди"
рег. № *** на посочените в АУАН дата, час и място, с оглед на останалите
доказателства по делото, се явяват фактически и доказателствено необосновани,
този АУАН не може да бъде доказателство за наличието на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП спрямо
жалбоподателя. По делото няма доказателства към момента на проверката В. да е
имал качество на "водач на МПС" по смисъла на легалната дефиниция по
§6, т.25 от ДР на ЗДвП. При липса на безспорни доказателства за това
обстоятелство, съдът приема, че административният орган, в чиято тежест
съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да докаже при условията на пълно главно
доказване, не установил и доказал наличието на релевантните юридически факти, с
които правната норма на чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП свързва
налагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач". Принудителните административни мерки /каквато
по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл. 171, т.1, б.
"б" от ЗДвП/, са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи
до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил
строго формални процесуални правила и материалноправни изисквания за тяхното
прилагане. В случая налагането на ПАМ се основава на предположение, че
провереният водач отказал тест на употреба на алкохол е В., без да са налице
доказателства същият към момента на проверката да има качеството на водач на
МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Това предположение и фактически и
доказателствено необосновано и не е достатъчно да се приеме за доказано
съществуването на материалноправните предпоставки за налагането на
ограничението по чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП, с оглед на което
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон.
Целта на принудителните административни мерки е да предотвратят
извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването
на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече
започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите
вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно принудителната
административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен
резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. "б"
от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид
установените по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само
недоказано от гл.т. наличието на материалноправните предпоставки по чл. 171,
т.1, б. "б" от ЗДвП, но не се основава и на необходимост от налагане
на този вид принудителна административна мярка за постигане на предвидената в
закона цел. В допълнение следва да се отбележи и отмяната като
незаконосъобразно на оспореното пред Районен съд Стара Загора наказателно
постановление №21-1228-002973/23.09.21г., издадено от Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Оспорената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, като издадена при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Р.В., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. Н.М. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1228-000610 от
06.09.2021г. на Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ – Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ -
„Изземване на свидетелството за управление на МПС №********* на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като
незаконосъобразна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата.
СЪДИЯ: