Решение по дело №2022/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1540
Дата: 11 декември 2018 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20185300502022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1540

 

                               гр.Пловдив, 11. 12. 2018 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

           Председател :  Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                      Анна Дъбова

 

Секретар Петя Цонкова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

гр.д. № 2022/2018 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба на Г.З.Х., ЕГН **********, против Решение № 2859/16.07.2018г. на ПдРС – XII гр.с. по гр.д.№ 11580/2017г., с което е осъден да заплати на  К.А.Т., ЕГН **********, сумата от 10 000 лв. - частичен иск от общо 53 151.84 лв., представляващи обезщетение за забава в плащането на сума от  203 500  долара на САЩ, за периода от 30.07.2014г. до 03.05.2016г.; както и е осъден да му заплати  сумата от 1 600 лв. разноски по делото.  Моли да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло исковете, ведно със законните последици. 

Въззиваемата страна К.А.Т., чрез адв. П.Н., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред РС –Пловдив от К.А.Т. против Г.З.Х. е заведена искова молба, с която посочва, че през периода от 19.04.1999г до 10.05.1999г. бил предоставил на ответника временна финансова помощ  в размер от 203 500 долара на САЩ, като между страните било уговорено, че сумата ще бъде върната на  30.07.2014г., в левове по равностойност съгласно курса на долара, определен от БНБ към тази дата. Падежът бил настъпил, но сумата не била заплатена, поради което с нотариална покана от дата 24.11.2014г. ответникът бил поканен отново да я заплати, но не това не било сторено. Изтъква също, че с Договор за цесия от дата 03.05.2016г. вземането било прехвърлено на трето за спора лице. Ищецът обаче си запазил частта от вземането, представляваща обезщетение за забавата в плащането на главницата за периода  от датата на падежа - 30.07.2014г. до датата на сключването на цесията, 03.05.2016г. Уточнява, че размерът на обезщетението за забава в плащането на главницата за този период е 53 151.84 лв. Направил е искане да бъде осъден ответника да му заплати част от тази сума – в размер на  10 000 лв. - предявен като частичен от общо  53 151.84 лв.

Към исковата молба прилага Потвърдително писмо от 12.05.1999г. и Споразумение от 25.07.2000г., и двата документа подписани от К. Т., Г. Х. и свидетел С. Д., Покана за доброволно изпълнение, получена лично от Х. на 24.11.2014г., Договор за цесия от 03.05.2016г. и Уведомление за извършена цесия, получено на 20.06.2014г. от  Г. Х..

Ответникът Г.З.Х. депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че исковете са изцяло неоснователни. Застъпва, че Договор между страните не е имало, тъй като отсъствало предаване на сума от 203 500 долара на САЩ през1999г.. Представените от ищеца писмени доказателства не били годни да обосноват съществуването на вземането. 

В хода на производството са допуснати две съдебно- графологични експертизи. Съгласно Заключението на първата от тях, изготвена от в.л. С. С., подписите под Потвърдително писмо от дата 12.05.1999г и на два листа от Споразумение от дата 25.07.2000г вероятно са изпълнени от лицето Г.З.Х.. Според тройната СГЕ в състав – И. Ч., М. С. и И. Г.  - подписите в представените за изследване документи са със сигурност положени от Х..

ПдРС с решението е уважил изцяло заведения иск.

С въззивната жалба на Г.З.Х. се възразява срещу направените правни изводи в атакуваното решение и счита същото за неправилно.

Въззиваемата страна К.А.Т. поддържа доводите от първата инстанция.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. По отношение на първото основно възражение, че приложените документи - Потвърдително писмо от 12.05.1999г. и Споразумение от 25.07.2000г. не са обективирали предаването на процесната сума, независимо, че били  „подписани“ от К. Т., Г. Х. и свидетел С. Д., защото било записано също така, че на Х. тази сума се предава „чрез  неговите служители О. М. А. и И. С. И.“, а последното обстоятелство не било верно, тъй като той не ги познавал. Въззивната инстанция намира, че същото оплакване следва да се остави без уважение. Съгласно Потвърдителното писмо от 12.05.1999г. се чете, че Х. потвърждава всички описани обстоятелства по получаването в брой на общо сумата 203 500 долара на САЩ при падеж 30.07.2014г. От съдържанието на Споразумение от 25.07.2000г. се чете, че К.А.Т. и Г.З.Х., в присъствието на свидетеля С. Т. Д., и тримата със записани ЕГН и лично подписани, се споразумяват, че Г. Х. признава и не спори, че за периода от 19.04.1999г. до 10.05.1999г. е получил от К. Т. в брой общо сумата в размер на 203 500 долара на САЩ с падеж 30.07.2014г. и се е задължил да върне цялата сума в български лева /равностойни на 203 500 долара на САЩ/ към датата 30.07.2014г., съгласно курса на БНБ. В случай на забава страните се договорят, че Г. Х. ще дължи на кредиторите /К. Т. и съпругата му М. Т./ неустойка, равна на главницата, като се съгласяват, че размерът на неустойката не е прекалено завишен, тъй като Х. е ползвал неговите пари за период повече от 15 години без възнаграждение. Следва да се уточни, че по настоящето дело, въпросът за дължимостта неустойка не е предмет на разглеждане по исковата молба. От представените по делото Договор за цесия от 03.05.2016г., с нотариална заверка на подписите, се установява, че Т. е прехвърлил основното си вземане /главница/, ведно със законната лихва върху главницата, към Х.  на трето за спора лице П. Т. И., като си е запазил правото да получи от длъжника законните лихви в размер на 53 151,84 лв., считано от датата на падежа 30.07.2014г. до датата на подписване на Договора за цесия от 03.05.2016г.. Изпратено е чрез нотариус Уведомление от 04.05.2016г. до Х., получено лично от него на 20.06.2016г.

Тъй като по делото не се въвежда дори твърдение от Х. за заплащане на главницата в размер на 203 500 долара на датата на указания падеж, а и е налице връчена Покана за доброволно изпълнение, получена от него на 24.11.2014г., то в такъв случай се налага извод, че е дължимо обезщетението за забава за периода 30.07.2014г. до 03.05.2016г. в претендирания размер от 10 000 лв. – частично заявени от общо 53 151,84 лв.

Досежно второто основно възражение, че жалбоподателят  не познавал лицата О. М. А. и И. С. И., то същото е напълно неотносимо, доколкото в двата документа ясно е записано, че Х. е получил сумата и признава този факт.

По отношение на следващото основно възражение, че неправилно Районният съд е кредитирал заключенията на  приетите две почеркови експертизи /единична и тройна/, понеже не били обосновани. С тях са направени констатации, че подписът под обследваните документи /Потвърждение от 12.05.1999г. и Споразумение от 25.07.2000г./ е изпълнен от Г. Х. . Това оплакване следва да се остави без уважение, тъй като заключенията на експертите са аргументирани и подробно онагледени. Неотносим е доводът на жалбоподателя за постигнатите резултати по почеркови експертизи по други заведени дела между същите страни относно същите документи.

Само за пълнота на изложението въззивната инстанция посочва, че от направената служебна справка се констатира, че е било образувано гр.д.№ 11916/2017г. по описа на ПдРС – XVII гр.с., а понастоящем по въззивна жалба срещу постановеното решение е образувано и възз.гр.д.№ 2191/2018г. по описа на ПдОС – VIII гр.с. - висящо/ - с предмет вземането за главницата от 4 000 лв. – частично от 297 002,15 лв. по приложени отново същите документи  Потвърждение от 12.05.1999г., Споразумение от 25.07.2000 г.,  Договор за цесия от 03.05.2016г.  и Уведомление от 03.05.2016г.

Образувано е и гр.д.№ 11757/2017г. по описа на ПдРС – XV гр.с. с предмет на вземането – неустойка по Потвърждение от 12.05.1999г. и Споразумение от 25.07.2000 г.  Същото гр. дело е спряно до свършване на гр.д.№ 11580/2017г. по описа на ПдРС – XII гр.с., с влязъл в сила съдебен акт на Районния съд  - Определение № 6355/20.06.2018 г., потвърдено с Определение № 1773/17.09.2018 г. на ПдОС – XIV гр.с. /влязло в сила поради необжалване/.   

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат дружеството – жалбоподател ще бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна  сумата 650 лв. за направени разноски за заплатено  адвокатско възнаграждение.

 По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

          

 

                     Р  Е  Ш  И   :

 

Потвърждава  Решение № 2859/16.07.2018г. на ПдРС – XII гр.с. по гр.д.№ 11580/2017г.

Осъжда Г.З.Х., ЕГН **********, с адрес ***, *********, да заплати на К.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, партер, офиси 2 и 3,  сумата 650 лв.  за направени разноски по делото.

 

 

                 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от  връчването на страните. 

 

 

                                   Председател  :

 

                                           Членове :