Р Е Ш Е Н И Е
№ 262426
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3560 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск, предявен от И.А.Н.,
ЕГН **********, срещу И.К.К., ЕГН **********, по реда на чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем
от *** г. с нотариална заверка на подписите, удостоверени от ***, рег.№ ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – *** г., до окончателното погасяване, за което вземане са издадени по
ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, Заповед № *** г. за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
*** г.
В исковата молба се твърди, че на *** страните сключили договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, удостоверени от ***, рег.№ *** с район на действие ***, по силата на който се споразумели, че се предавала сумата от 5 000 лв. на ответницата, в качеството й на заемател, като договорът се приемал като разписка за получаване на заемната сума. Последната се задължила да върне заетата сума до ***, но дори и след изтичане на този срок сумата не била върната. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № *** на РС ***, като във връзка с подадено възражение от длъжника, се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца от ответницата за сумата от 5 000 лв. по цитирания договор за заем.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от И.К.К.. В хода на съдебното производство ответницата К. поддържа, че не е получавала сумата от 5 000 лв. по процесния заем, поради което не бил изпълнен един от елементите на фактически състав на заема като реален договор, а именно предаване на заетата парична сума.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав, образувано по депозирано от И.А.Н., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. и изпълнителен лист № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника на дата *** г., като в едномесечния срок за възражение, на дата *** г., И.К. е депозирала в съда възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно правоотношение с ответника, респ., че е бил изправна страна по това правоотношение, като е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на ответника, както и да установи, че е бил уговорен срок за изпълнение на паричното задължение, за връщане на заема, който срок е изтекъл. Ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, а при доказване на исковете по основание и размер, ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил.
Наличието на заемно правоотношение между страните се установява с представения с исковата молба Договор за паричен заем от *** г., с *** на подписите, сключен между И.А.Н., като заемодател, и И.К.К., като заемател. Договорът за заем, по дефиницията съгласно чл. 240 ЗЗД, е реален договор и фактическият състав за неговото валидно сключване изисква действително предаване на заетата веща от заемодателя на заемателя. В случая това е сумата от 5000 лв., видно от уговорките в писменото съглашение. Същата, съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, е предадена от ищеца И.Н. на ответницата И.К. в деня на подписването на писменото съглашение пред *** на дата *** г. Това обстоятелство се установява от изричния текст на договора – чл. 2, ал. 1, а именно, че „Заемната сума се предава от заемодателя на заемателя на *** г., от която дата се счита за сключен договорът за заем, и същият представлява и разписка за получаване на заемната сума“. Писменото изявление на ответницата, обективирано в представения договор с нотариална заверка на подписите, че е получила заемната сума, доколкото авторството на този частен документ не е оспорено, респ. не е оборена и формалната му доказателствена сила, представлява потвърждение на посоченото обстоятелство от страна на И.К., а именно че същата е получила сумата от 5000 лв. от И.Н. въз основа на процесното заемно правоотношение. В тази насока са аргументите на ищцовата страна и цитираната от същата съдебна практика (Решение № 235/27.09.2016 г.на ВКС по гр.д. № 1362/2016 г., VI г.о., Решение № 20/02.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 620/2010 г. VI г.о., Решение № 43/26.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4638/2014 г. I г.о.), които се споделят от настоящият съд. Уговорката, че договорът има характер на разписка за предадената сума, придава допълнителна тежест на извършеното изявление за получаване на заемната сума, доколкото в принципен план разписката цели удостоверяване изпълнението на поето задължение (арг. чл. 77 ЗЗД) и с издаването й кредиторът признава това изпълнение. В случая се касае за изпълнение на задължението по чл. 7, т. 1 от Договора, заемодателя да предаде в собственост на заемателя заемната сума.
Ответницата не можа да проведе успешно насрещно доказване и да установи, че не е получавала заемната сума. По делото е прието заключение от СТЕ, което е работило въз основа на представени от мобилните оператори в страната данни, с предмет на изследване SMS съобщение, прието в мобилния телефонен апарат на И.К., от дата *** г., индикиращ за наличие на някаква измама, респ. изнудване, и договор без предаване на парични средства. Текстът на това съобщение обаче не може по обективен начин да се свърже с процесния договор за заем и настоящите правоотношения между страните. Така представено и изследвано съобщението е изведено от съответния контекст и не може се свърже с конкретни взаимоотношения, вкл. и между страните по делото. По тези съображения съдът не е взел предвид заключението на вещото лице при постановяване на своя акт.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е налице сключен между страните реален договор за заем за потребление между ищеца, като заемодател, и ответницата, като заемател, с извършено фактическо предаване на заемната сума от 5000 лв. от ищеца Н. на ответницата К., като уговорките между страните са обективирани в писмен акт – Договор за паричен заем от *** г. с нотариална заверка на техните подписи. По силата на това заемно правоотношение И.К. се е задължила да върне дадената й заемна сума до дата *** г., съгласно чл. 4 от Договора. При доказателствена тежест за ответницата по делото не са ангажирани доказателства, че тя е изпълнила това свое задължение – че е възстановила заетата парична сума на заемодателя.
Предвид гореизложеното искът се намира за основателен и като такъв ще се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в полза на същия ще се присъди сумата от общо 500 лв. разноски за исковото производство, от които 400 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, и 100 лв. за платена държавна такса. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в общ размер от 300 лв., от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. за държавна такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. За неоснователно се намира направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, доколкото същото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на И.А.Н., ЕГН **********,*** 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща главница по Договор за паричен заем от *** г. с нотариална заверка на подписите, удостоверени от ***, рег.№ ***, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** г., до окончателното погасяване, за което вземане са издадени по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, Заповед № *** г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № *** от *** г.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от общо 500 лева (петстотин лева) – съдебноделоводни разноски за исковото производство, от които 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 100 лв. за платена държавна такса, както и сумата от общо 300 лв. (триста лева) – разноски в заповедното производство, от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.