Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
04.01.2021 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Двадесет и първи декември |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
426 |
По
описа за |
2020 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 20-0967-001786 от 25.08.2020 год. на Началник Група към ОД на
МВР гр.В., Сектор „Пътна полиция” гр.В., упълномощен да издава Наказателни
постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи, с което на нарушителя Л.Б.
***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦА за нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В., ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б. *** сумата от 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА, представляваща направени в съдебното производство разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането над тази
сума до 600 лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Л.Б. *** е обжалвал
в срок Наказателно постановление № 20-0967-001786 от 25.08.2020 год. на
Началник Група към ОД на МВР гр.В., Сектор „Пътна полиция” гр.В..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, нито пък се представлява от редовно упълномощеният му адвокат в
лицето на адв. Б.В. от КАК. С депозираната по делото жалба е отразено, че се
оспорват направените и отразени в съставения акт констатации. Акцентува се, че
обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, като
същото е неправилно и незаконосъобразно и се моли неговата отмяна. Визира се,
че в настоящия случай няма данни акта и издаденото въз основа на него НП, дали
са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Подчертава се , че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1, чл.40 ал.3 и
чл.40 ал.4 от ЗАНН. Акцентува се, че в акта не е посочено, съответно описано подробно нарушението, както
и обстоятелствата, при които то е извършено. Подчертава се, че както в акта,
така и в НП съставителите им доста пестеливо са изложили обстоятелствата на
приетото за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Моли се да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Ответникът редовно призован,
представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото. В
съпроводителното писмо по делото е отразено, че при явяване на защитник и в
случай на претендиране на адвокатско възнаграждение са прави възражение за
прекомерност на същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и
разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка
е видно, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 11.09.2020 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 21.09.2020 год., съответно
е изпратена на 17.09.2020 г., като в тази насока е приложения пощенски плик с
клеймо от същата дата. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба
нарушителя е спазен.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение № 254986/10.08.2020
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 10.08.2020 год. около 17.40 часа
в с.Л.Д., по ул.”Г. Д.” до № 9, с посока на движение от гр.Б. към гр.В., е
управлявал влекач Д. с рег.№ ****, с прикачено полуремарке „К.” с рег.№ ****,
собственост на „Д.Т.” ЕООД гр.С., с технически допустима максимална маса над 10
тона, като е преминал по път І-1, на който на 173+500 км. е монтирана
допълнителна табела Т-17, с която временно се ограничава движението на товарни
автомобили над 10 тона, съгласно Заповед
на АПИ № РД 11-437/09.06.2020 г. С това е отразено, че е нарушена разпоредбата
на чл.6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е и издадено и
атакуваното НП.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: НП № 20-0967-001786/25.08.2020 г., АУАН № 254986/10.08.2020
г., Договор за правна защита и съдействие от 15.09.2020 г., ведно с Пълномощно,
заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
Справка за нарушител/водач, пощенски плик в оригинал с клеймо от 17.09.2020 г.,
Справка от Началник Сектор „ПП“ гр.В. под рег.№ 967000-10779/16.10.2020 г.,
ведно със Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, Справка от Началника на Сектор „ПП“ гр.В. към ОД на МВР гр.В. под рег.№
967000-11132/02.11.2020 г., ведно със Заповед № РД-11437/09.06.2020 г. на АПИ,
Справка от Директора на ОПУ гр.В. под изх.№ 11-00-54/11.11.2020 г., ведно със
Заповед № РД-11437/09.06.2020 г. на АПИ и Протокол за приемане на временна
организация и безопасност на движението от 10.06.2020 г., Справка от Началника
на Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-11781/17.11.2020 г. и
Справка от Началника на ОПП при СДВР гр.С. под рег.№ 433200-119004/20.11.2020
г., ведно със Справка по История за ПС с рег.№ ****, Данни за собствеността на
превозно средство с рег.№ ****, Справка по История за ПС с рег.№ **** и Данни
за собствеността на превозно средство с рег.№ ****, сканирани и заверени копия
на регистрационните талони на влекач с рег.№
СА 2071ХТ и полуремарке с рег.№ ****, приложени от „Д.Т.“ ЕООД гр.С.,
Справка от Началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.В. под рег.№
967000-12513/03.12.2020 г., ведно със Заповед № РД-11-437/09.06.2020 г. на АПИ,
Справка от Областно пътно управление гр.В. под изх.№ 11-00-70/09.12.2020 г.,
ведно със заверени ксерокопия от Заповед № РД-11-437/09.06.2020 г. на АПИ,
Заповед № РД-11-1147/30.10.2020 г., писмо с вх.№ 24-00-149/24.08.2020 г. на ВПД
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., извадка от ГИС на АПИ,
сателитна снимка от „Г.М.“, извадка от километрирането на ОПУ гр.В. и 2 броя
схеми от проект за ВОБД. Съответно са разпитани свидетелите П.Г. и Д.Д., от които свидетелят Г. е
актосъставител и работещ като мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР гр.В., а свидетелката Д. е свидетел при констатиране на нарушението и
при съставяне на акта и работи като полицай ООР към РУ гр.М.
От събраните по делото гласни доказателства, в лицето на
разпитаните свидетели Г. и Д. се установява на практика преповтаряне на
отразеното в акта, респективно в НП, а именно че на 10.08.2020 г. в 17.40 часа
в с.Л.Д., на ул.”Г. Д.” до № 9 е бил спрян жалбоподателя като водач на влекач с
прикачено полуремарке с посочените в акта регистрационни номера. Свидетелите
установяват, че като водач жалбоподателя е преминал по път І-1, на който на
км.173+500 е имало монтирана табела Т-17, с която временно се ограничава
движението на товарен автомобили над 10 тона. Свидетелят Г. твърди, че е
съставил акта на жалбоподателя затова, че е нарушил тази временна забрана,
която е забранена, съгласно посочената заповед на АПИ под № РД
11-437/09.06.2020 г. Акта е бил съставен в деня на проверката, в присъствието
на жалбоподателя, като същия се запознал със съдържанието на акта, подписал го,
след което му е бил връчен препис от акта. От събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства не се установява така отразеното в
акта и в Наказателното постановление и поддържано от разпитаните по делото
свидетели. За да бъде съставомерно нарушението по чл.183 ал.7 от ЗДвП следва да
се докаже, че действително нарушителя като водач на МПС не е съобразил своето
поведение с пътните знаци и по-конкретно навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана
за движение. В настоящия случай единственото нещо, което е посочено от
актосъставителя и от наказващия орган е, че жалбоподателя е преминал по път, на
който на км.173+500 е монтирана допълнителна табела Т-17, с която временно се
ограничава движението на товарни автомобили над 10 тона. Така отразеното в акта
и в Наказателното постановление не отговарят на обективната истина, в насока на
събраните многобройни писмени доказателства по делото. От приложената по делото
Справка на Областно пътно управление гр.В. под изх.№ 11-00-54/11.11.2020 г. се
установява, че във връзка с въведената временна организация и безопасност на
движението при изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Модернизация
на участък от път І-1 /Е-79/ М. – Б. ЛОТ 2 от км.161+367 до км.148+800, участък
от км.166+100 до км.174+800”, при навлизане в с.Л.Д. в посока на движение Б.-В.
е извършен монтаж на пътни знаци, съгласно одобрен технически проект за ВОБД за
горепосочения обект, указващи че МПС-та с обща допустима маса до 4,5 тона
следва да използват обходен маршрут по общинска пътна мрежа вляво, свързващи
път І-1 и път ІІІ-161, откъдето да продължат по път ІІІ-161 до път ІІ-16 при Р.
и от там отново по път І-1 в посока В.. Посочени са пътните знаци при
км.173+200, съответно при км.172+650, както и при км.172+500. Посочената
временна организация е приета на 10.06.2020 г. с Протокол на Комисия с
представители на Изпълнителя, като този протокол е приложен към справката,
ведно със Заповед № РД-11-437/09.06.2020 г. на АПИ. От така представеното писмено
доказателство съдия-докладчика по делото е констатирал, че обстоятелствата по
делото не са изяснени и в тази насока съдебното следствие е било възобновено,
като са били задължени ответника и Директора на ОПУ гр.В. да представят
справки, от които да е видно на път І-1 на км.173+500 монтирана ли е
допълнителна табела Т-17, с какъв
текст и от кога, както и на кой километър се намира ул.”Г. Д.”***. По делото са
били изискани от „Д.Т.” ЕООД гр.С. заверени преписи от Свидетелството за
регистрация на МПС част І-ва, касателно МПС с посочения в акта регистрационен номер
и прикаченото полуремарке, с цел установяване дали посоченото МПС е над 10
тона. В тази насока са приложени исканите доказателства и безспорно се установява,
че МПС-то обект на проверка е над 10 тона. От представената от Директора на ОПУ
гр.В. Справка под изх.№ 11-00-70/09.12.2020 г. се установява категорично, че на
път І-1 при км.173+500 не е извършван монтаж на допълнителна табела Т-17 така,
както е отразено в акта, респективно в НП. От посочената справка и приложенията
към нея се установява, че ул.”Г. Д.” през с.Л.Д. съвпада с направлението на
Републикански път ІІІ-161 /Р.-Л.Д.-Р.-Р.-Л.-Б./, като адрес № 9 е адресът на
Пощенската станция, разположена на кръстовището на път ІІІ-161 с ул.”М.” при
км.5+314 ляво. Това, което прави впечатление
от така посочената справка е отразеното, че при км.5+280 /вдясно/ е
монтиран пътен знак Ж3 с надпис „С. направо” и „Л.Д. наляво”, като посоката
наляво е допълнена с пътен знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни
средства” и е монтирана допълнителна табела Т17 „Не важи за живущите в
с.Типченица. На следващо място е отразено, че на път І-1 при км.173+315 дясно
на края на с.Л.Д., с посока на движение В. – Б. е монтиран пътен знак В1 „Забранено
е влизането на пътни превозни средства”. Видно от отразеното в справката се
посочва, че пътните знаци В1 и допълнителната табела Т-17 са монтирани на
04.11.2020 г., много по-късно след констатираното в акта и Наказателното
постановление. Като доказателства към посочената справка на Областно пътно
управление гр.В. са приложени писмо от ВПД Началник Сектор „Пътна полиция” гр.В.,
с което се прави предложение да бъде подобрена безопасността на движението по Републиканската
пътна мрежа на територията на община М. и намаляване броя на ПТП-та, което е
довело до корекция на създадената временна организация на движението, наложена
с пътни знаци. Това е довело и до отмяна на Заповед № РД-11-437/09.06.2020 г.
на АПИ, като е издадена нова Заповед № РД-11-1147/30.10.2020 г. В подкрепа на
изложеното е и формуляр за километриране на пътищата, както и извадка на ГИС на
АПИ, сателитна снимка на Г.М. и схеми от проект на ВОБД. Въз основа на така
посочените писмени доказателства по един безспорен и категоричен начин се
установява, че към момента на нарушението, а именно 10.08.2020 г. на км.173+500
не е имало монтирана допълнителна табела Т17, т.е така отразеното в акта и в НП
не отговаря на обективната истина.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
От приложените по делото Заповед под рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, по
един безспорен и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от
оправомощени и съответно компетентни лица. Тук е мястото да се отбележи, че
Началника на Сектор „Пътна полиция” гр.В. е длъжност към Областна Дирекция на
МВР гр.В. с компетентност на територията на цялата област, като безспорно същият
не е с териториална компетентност за територията на определено Районно управление.
Ето защо, безспорно издалият Наказателното постановление С.Н.е компетентен да
издава Наказателни постановления на територията на Община М. По отношение на
актосъставителя е налице безспорна компетентност да съставя АУАН на база
посочената заповед и в частност нейната т.1.2. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Въпреки тези констатации съдебния състав намира, че
атакуваното НП е незаконосъобразно по следните съображения:
Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в акта и в НП следва ясно и недвусмислено
да бъдат посочени фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното
административно нарушение, включително мястото и времето на осъществяването му.
На първо място в конкретния случай неясно е описано мястото на извършване на
нарушението. Посочено е, че в с.Л.Д. по ул.”Г. Д.” до № 9, се управлява
процесното МПС, като жалбоподателя е преминал по път І-1, на който на
км.173+500 е монтирана допълнителна табела Т-17. От събраните по делото
доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че при
извършеното нарушение на 10.08.2020 г. такъв пътен знак не е имало. Това
обстоятелство е следвало да бъде точно и ясно описано в обстоятелствената част
на акта и НП, за да може наказаното лице да се запознае в пълнота с вмененото
му обвинение и да организира по адекватен начин защитата си в
административнонаказателното производство. От описаните в акта и НП факти се
установява, че на жалбоподателя се вменява неспазването на допълнителна табела
Т-17, без обаче да е посочено какво задължение повелява този пътен знак. Съгласно
чл.60 ал.4 от ППЗДвП допълнителна табела Т-17 се използва за изясняване или
ограничаване действието на пътен знак само в случаи, за които не са предвидени
допълнителни табели, като съгласно чл.59 ал.2 от ППЗДвП значението на табела
Т-17 е „Табела с текст”, т.е. в случая поставяйки пътна табела Т-17 това трябва
да е със съответен пътен знак, което да изясни или ограничи действието на
съответния пътен знак. В акта и в НП липсва описание на текстовото съдържание
на табелата, както и посочването на основния пътен знак, който е нарушен и
съответно къде се е намирал той. Недопустимо е съдържанието на НП да се
допълва, чрез факти, които да са установени от събраните по делото
доказателства, тъй като именно с НП се повдига и поддържа административното обвинение
за извършени административни нарушения. На следващо място, но не по значение
следва да се посочи, че нито в акта, респективно нито в НП е посочено, че с
описаната фактическа обстановка нарушителя не е съобразил поведението си с
пътен знак. Съдебният състав предполага, че може би това е пътен знак В1 или В2
С тази неяснота в допълнителна степен се задълбочава неяснотата и
противоречието в изложената фактическа обстановка. Изобщо не става ясно кой
пътен знак е бил поставен на процесното място, респективно спрямо кой знак
жалбоподателя не е съобразил поведението си. Липсата на конкретика, относно
всички гореизложени факти и констатираното противоречие обуславят наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на акта и
НП. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към
съставомерните елементи на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП не са посочени ясно
в акта и в НП. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, съгласно която
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата както
и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В процесния
акт и в Наказателното постановление не са посочени пътните знаци, с които
жалбоподателя не се е съобразил. Отново следва да се акцентува, че от обективна
страна не бе установено към 10.08.2020 г. на км.173+500 да е била монтирана
допълнителна табела Т-17. Напротив, доказателствата по делото са категорични,
че на път І-1 при км.173+500 не е извършван монтаж на допълнителна табела Т-17.
Ако административнонаказващия орган бе съобразил обстоятелствата, че следва да
бъдат посочени конкретните пътни знаци, то тогава не би се стигнало до
противоречие и непълнота в така отразената фактическа обстановка. Другият
съществен момент е, че пътните знаци В1 и допълнителната табела Т-17 с
конкретното съдържание са монтирани на 04.11.2020 г. и то на километри отново
различни от така посочените в акта, респективно Наказателното постановление. Следва
да се посочи, че в с.Л.Д., община М. на кръстовището с ул.”Г. Д.”*** е бил поставен
пътен знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни средства” в комбинация с
допълнителна информационна табела Т-17 с надпис „Не важи за живущи”, който
пътен знак да ограничи движението на пътни превозни средства по ул.”М.” в
населеното място. Тези пътни знаци обаче се предложени, утвърдени и съгласувани
много след конкретното деяние, а именно на 04.11.2020 г.
Затова и съда
отмени обжалваното Наказателно
постановление № 20-0967-001786 от 25.08.2020 год. на Началник Група към ОД на
МВР гр.В., Сектор „Пътна полиция” гр.В.
При този изход от спора, основателно се
явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото
съобразно уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на
органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в размер на 600
лева. Този размер е прекомерен, тъй като
по въззивното производство са проведени три заседания, при които процесуалният
представител на жалбоподателя не е взел активно участие нито в едно такова. Направеното
възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ
бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм.
и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2
т.1, вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31
юли 2020 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски
хонорар е над. минимума, т.е. при интерес от 300 лева, какъвто е настоящия
случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 300 лева, докато видно
от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и
изплатено възнаграждение е в размер на 600 лева. В случая делото е протекло в три съдебни заседания
с неявяване на процесуалния представител на жалбоподателя. Искането над сумата
от 300 лева до 600 лева следва да се отхвърли.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: