РЕШЕНИЕ
№ 5204
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110166629 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "А. Ф.“ ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. К.“ № 5,
представлявано от управителя П. И., чрез процесуалния представител юрк. К.,
със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, ет. 8, в качеството му на
правоприемник на „М. Б.“ ЕООД, против Г. Г. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № 14, партер, чрез адв. С..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ,
чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, дължими
по сключен между страните Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0002044/03.04.2018 г., а именно сума в размер на 5 198,86 /пет хиляди сто
деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
главница по падежирали и непогасени лизингови вноски по договора за
периода от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4 566,28 /четири
1
хиляди петстотин шестдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща договорна лихва за период от 25.08.2019 г. до 18.04.2021 г.,
сума в размер на 203,94 /двеста и три лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за
период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 1 404,42 /хиляда
четиристотин и четири лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сума в
размер на 725,65 /седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща заплатени от лизингодателя застрахователни
премии на основание т.8.6 от приложимите Общи условия във връзка с чл.345,
ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 933,89 /деветстотин тридесет и три лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от
ЗМДТ, сума в размер на 3 670,90 /три хиляди шестстотин и седемдесет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща остатъчна главница към датата на
прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 14.07.2022 г., сума в размер на 334,08 /триста тридесет и четири лева и
осем стотинки/, представляваща заплатена държавна такса, както и сума в
размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е била издадена Заповед № 35820 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022 г., 90
състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело №
20221110138235 от 2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд
/СРС/, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не е бил открит на установените адреси,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като
поддържа, че ответникът, в качеството му на лизингополучател по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0002044/03.04.2018 г., е преустановил плащанията по
същия, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5 198,86 лв.,
2
представляваща главница по падежирали и непогасени лизингови вноски по
договора за периода от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4 566,28
лв., представляваща договорна лихва за период от 25.08.2019 г. до 18.04.2021
г., сума в размер на 203,94 лв., представляваща неустойка за забава на плащане
на лизингови вноски за период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер
на 1 404,42 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, сума в размер на 725,65 лв., представляваща
заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл.8.6 от
приложимите Общи условия във връзка с чл.345, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на
933,89 лв., представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ, сума в
размер на 3 670,90 лв., представляваща остатъчна главница към датата на
прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 14.07.2022 г., както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба са налице твърдения, че на 03.04.2018 г. между „М. Б.“
ЕООД, в качеството на лизингодател и Г. Г. С., в качеството му на
лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0002044. В изпълнение на
задълженията си, лизингодателят придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „BMW“ модел „Х5“,
идентификационен номер на рама WBAFB71070LX74155, peг.№ СВ1692ММ
и е предоставил ползването му на лизингополучателя, което обстоятелство е
обективирано в Приемо - предавателен протокол от 03.04.2018 г. Посоченият
автомобил е бил оценен на стойност 11 000 лв., като лизингополучателят не е
имал самоучастие. Размерът на финансирането бил в размер на 11 000 лева, а
всички съществени условия били подробно описани в договора, както и
приетите от клиента Общи условия, ведно с приложенията, представляващи
неразделна част от договора. В тази връзка, лизингополучателят поел
задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по
предназначение с грижата на добър стопанин.
Ищецът твърди, че съгласно приложения към исковата молба
Погасителен план, представляващ неразделна част от договора за финансов
лизинг, между страните е бил уговорен срок от 46 месеца, изтичащ на
3
25.01.2022 г. Твърди, че фиксираният лихвен процент е бил уговорен в размер
на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 468,14 лв.
Заявява, че лизингополучателят е преустановил плащанията по
договорения погасителен план, в резултат на което твърди, че последното
постъпило плащане от страна на лизингополучателя било реализирано на
06.04.2020 г. в размер на 185 лева. Твърди, че с посоченото плащане са били
погасени задължения за настъпили падежи, предшестващи датата на плащане
до вноска № 16 с падеж 25.07.2019 г. - частично погасена.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения,
лизингодателят е отправил нарочно уведомление до длъжника за разваляне на
договора по реда на чл. 18 от ЗЧСИ и ГПК. Твърди, че посоченото
уведомление е било връчено чрез залепване на адреса на длъжника.
Налице е твърдение, че лизингополучателят не е изпълнил задължението
си за връщане на лизинговия актив във владение на собственика -
лизингодател в указания срок от 2 работни дни след прекратяване на договора.
Предвид изложеното обстоятелство, на 20.04.2021 г. е била подадена жалба до
Софийска районна прокуратура за обсебване, вследствие на което било
образувано досъдебно производство № 15168/2021 г. по описа на 07 РПУ
СДВР, пр.пр.№ 17796/2021 г. по описа на СРП, спряно срещу неизвестен
извършител. Твърди, че на 12.04.2022 г. регистрацията на лизинговия актив в
Пътна полиция била прекратена на основание „издирване“, като до момента
на депозиране на исковата молба същият не е бил възстановен във владение на
лизингодателя, явяващ се ищец в настоящото производство.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети
като доказателства по делото.
С оглед установяване на твърдените обстоятелства, ищецът прави
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
подробно изложени в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Г. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С., ул. „П. П.“ № 14, партер, чрез адв. С., с който отговор оспорва предявените
искове, като счита същите за неоснователни и недоказани. Счита, че
ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на
4
ЗЗП, поради което прави възражение за недействителност на процесния
договор. Твърди, че в условията на договора не е установен механизма на
изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/, като е посочено, че
същият е в размер 48.60%, без обаче да е посочена каквато и да било
информация, относно направените допускания по Приложение №1 към чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Оспорва действителността на процесния договор, като счита, че същият
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Навежда твърдение
за нищожност на клаузата от процесния договор, с която е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 39.60%., поради противоречие с добрите
нрави, като в случая е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена. В подкрепа на изложеното твърдение,
заявява, че в случая се касае за отпуснат финансов лизинг за дума в размер на
11 000 лв. със срок за ползване от 3 години и 8 месеца, но видно от процесния
договор, подлежащата на връщане сума възлиза на 21 637,64 лв., което
потвърждава липсата на еквивалентност на насрещните престации между
страните. Счита за неоснователна претенцията на ищцовото деужество,
касаеща заплащане от страна на ответника на сума в размер на 725,65 лв.,
представляващи застрахователни премии и сума в размер на 933,89 лв.,
представляваща заплатен данък по чл. 52 от ЗМДТ, поради липсата на
доказателства за реалното им заплащане от страна на ищеца.
Твърди, че ответникът е заплатил сума в размер на 10 000 лв., което
обстоятелство е било изрично признато от представител на ищцовото
дружество при извършване на процесуално-следствените действия по
досъдебно производство № 15168/2021 г. на 07 РУ на СДВР, и по пр. пр. №
17796/2021 г., по описа на СРП.
С оглед всички изложени възражения в отговора на искова молба, счита,
че поради наличието редица нищожни клаузи в процесния договор за лизинг,
част от които касаят неговите съществени елементи, то същият, е нищожен.
Формулира искане да бъдат приобщени материалите по досъдебно
производство № 15168/2021 г. на 07 РУ на СДВР, и по пр. пр. № 17796/2021 г.,
по описа на СРП.
С оглед установяването на отношенията между страните след
изчезването на процесния автомобил, явяващ се предмет на процесния
5
договор, включително по отношение на отправени от страна на ищеца закани,
ответникът прави искане за допускане на един свидетел при режим на
довеждане. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022 г., 90
състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, от страна на ищеца на
14.07.2022 г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в общ размер на 16 703,94 лв., дължима
по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0002044/03.04.2018 г., от която
сума в размер на 5 198,86 лв., представляваща главница по падежирали и
непогасени лизингови вноски по договора за периода от 25.07.2019 г. до
18.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 4 566,28 лв., представляваща договорна лихва за
период от 25.08.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 203,94 лв.,
представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за
период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 1 404,42 лв.,
представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, сума в размер на 725,65 лв., представляваща заплатени от
лизингодателя застрахователни премии на основание т.8.6 от приложимите
Общи условия във връзка с чл. 345, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 933,89 лв.,
представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ, сума в размер на 3
670,90 лв., представляваща остатъчна главница към датата на прекратяване на
договора, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
14.07.2022 г., както и направените по делото разноски в размер на 434,08 лв.,
6
от които сума в размер на 334,08 лв. за държавна такса и сума в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение. За претендираната сума по ч.гр.дело
№ 20221110138235 от 2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд
/СРС/, в полза на „А. Ф.“ ЕООД, била издадена Заповед № 35820 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2022 г. срещу
длъжника, ответник в настоящото производство.
Видно от молба с вх.№ 349515/05.12.2023 г., подадена от ищеца в
настоящото производство, в срока по чл. 415 ГПК същият е заявил, че е подал
установителен иск за горепосочените суми, като поддържа, че ответникът, в
качеството му на лизингополучател по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0002044/03.04.2018 г., е преустановил плащанията по същия.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
между страните в настоящото производство е сключен Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № AG0002044/03.04.2018 г. /л.5 от делото/, по силата на който ищецът
„А. Ф.“ ЕООД, правоприемник на „М. Б.“ ЕООД съобразно Решение за
промяна в търговското наименование на ищеца /л.27 от делото/, в качеството
му на лизингодател, е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „BMW“ модел „Х5“,
идентификационен номер на рама WBAFB71070LX74155, peг. № СВ1692ММ,
като е предоставил ползването му с оглед придобиване собствеността на
същия на ответника Г. Г. С., в качеството му на лизингополучател по
процесния договор, срещу насрещното задължение на ответника да
възстанови сума в общ размер на 21 637,64 лв., от които сума в размер на 11
000 лв., представляваща главница и сума в размер на 10 437,64 лв,
представляваща лихви върху главницата. Посочената сума е била
обективирана в Погасителен план, представляващ Приложение №1 към
процесния договор, като същата следвало да бъде заплатена в рамките на 46
/четиридесет и шест/ погасителни месечни вноски, за срок от 46 /четиридесет
и шест/ месеца, с падежна дата на първата вноска - 25.04.2018 г.
Съгласно чл. 5 от договора, годишният лихвен процент (ГЛП) е
фиксиран за целия срок на договора и е 39,00 %, а съгласно чл. 9, годишният
процент на разходите /ГПР/ е в размер 48.60%.
7
Видно от приложения по делото Приемо - предавателен протокол от
03.04.2018 г. се установява, че процесният автомобил е бил предаден от
лизнигодателя на лизингополучателя. Съгласно чл. 15 от договора, страните са
уговорили, че придобиването на лизинговия актив следва да се извърши по
реда на т. 2.5.1. от Общите условия, с които ответникът е декларирал, че е
съгласен. По силата на посочената разпоредба, съдържаща се в Общите
условия, лизингополучателят може да упражни правото за придобиване на
лизинговия актив единствено в случай, че всички дължими суми по договора
са били изплатени и не е налице друго неизпълнение по договора за лизинг.
С оглед твърденията на страните и предвид приложената по делото
покана-уведомление за прекратяване на Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0002044/03.04.2018 г. се установи, че ищецът е уведомил ответника за
неизпълнението на неговите задължения по силата на договора, в резултат на
което последният следвало да бъде считан за предсрочно и едностранно
прекратен по вина на ответника от датата на връчване на уведомлението. В
тази връзка, видно от приложени по делото 2 бр. уведомления по реда на чл.
47 от ГПК /л.22 от делото/, на ответника е било указано да се яви в 14-дневен
срок, считано от 30.12.2019 г. в кантората на ЧСИ М. К. за получаване на
поканата, след което е било залепено последващо уведомление за насрочен
опис от 17.02.2020 г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че в изпълнение на
задълженията си по процесния договор, ответникът е заплатил сума в общ
размер на 7 663,28 лв. в периода 03.05.2018 г. – 06.04.2020 г. Видно от
изчисленията на вещото лице и съобразно предоставената счетоводна справка
от страна на ищеца „А. Ф.“ ЕООД, размерът на договорената и неизплатена
част от главницата за периода от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г. е в размер на 5
198,85 лв., размерът на договорената и неизплатена част от възнаградителната
лихва за периода от 25.08.2019 г. до 18.04.2021 г. е в размер на 4 566,28 лв.,
размерът на начислената неустойка за забава за периода от 25.07.2019 г. до
18.04.2021 г. е в размер на 203,94 лв., размерът на начислената неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя е в размер на 1 404,42
лв.
8
На следващо място, от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че данъчните задължения за лек
автомобил марка „..“ модел „Х5“, идентификационен номер на рама ..., peг.№
СВ ...ММ са били заплатени от лизингодателя на основание чл. 8.6 вр. чл.
8.7.4. от ОУ съгласно чл. 52 ЗМДТ, възлизащи на сума в общ размер на 1
032,02 лв., а именно за 2019 г. в размер на 269,90 лв., за 2020 г. в размер на
384,31 лв., за 2021 г. в размер на 279,68 лв. и за 2022 г. в размер на 98,13 лв.
Предвид гореизложеното, непогасена от страна на лизингополучателя е
останала сума в размер на 933,89 лв.
Съгласно представените платежни документи и направените
изчисления, вещото лице счита, че застрахователните премии по застраховка
„Гражданска отговорност“ са били заплатени от страна на лизингодателя и
възлизат на сума в размер на 458,92 лв., която не е била погасена от ответника.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно по иска
по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно договорно правоотношение по
договор за финансов лизинг и изпълнение на задълженията си по него,
включително предоставяне на процесния автомобил и цената по договора.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД: в тежест на
ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения,
както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидна клауза за неустойка в сключения
договор, както и възникването на обстоятелства, обуславящи претендираното
неустоечно начисление. В тежест на ответника е докаже възраженията си
против исковете, включително нищожността на договора на твърдените
основания, че е заплатил част от исковите суми, че е върнал вещта, предмет на
договора.
Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка
и договор за наем, а по своите правни последици се доближава до покупко-
9
продажба на вещ на изплащане със запазване на собствеността и в този
смисъл, той може да се разглежда като форма на предоставяне на целево
инвестиционно кредитиране. Тези специфики на договора не изключват
основното задължение на лизингополучателя за лизингови вноски, което по
аргумент от нормата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, която препраща към договора за наем
/чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, характеризират задълженията по договора за финансов
лизинг като повтарящи се трайно парични задължения, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерът на
плащанията е изначално определен и произтича от единен правопораждащ
факт. В този смисъл, задълженията на лизингополучателя за лизингови вноски
се покриват с понятието „периодични плащания“ /в този смисъл е практиката
на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 225 от 18.10.2017 г.
по т. д. № 60274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/.
Съгласно чл. 342, ал.2 от ТЗ, с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Договорът за лизинг, съгласно чл. 342 ТЗ се характеризира
като консенсуален, двустранен и възмезден, по който предаването на вещта,
предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение, съставляват изпълнение на договорните задължения. За да
възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово
възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя
вещта, предмет на лизинговия договор /Решение № 51/10.09.2010 г. по т.д. №
32/2009 г., II т.о. ВКС, ТК/.
Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, с развалянето на договора
за финансов лизинг, за лизингополучателя не отпада задължението за плащане
на предхождащите развалянето лизинговите вноски, както и не се дължи
връщането им в случай, че същите са били платени до момента на развалянето
/в този смисъл Решение № 89 от 10.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 631/2007 г.,
ТК, I т. о. /. Нещо повече, ако държането на вещта продължи и след
прекратяване на действието на договора за финансов лизинг, то и в този
случай лизингополучателят следва да изпълнява задълженията, произтичащи
от прекратения договор - плащане на лизинговите вноски. Следователно и в
този случай те биха били платени в изпълнение на условията по търговската
10
сделка, а не би се дължало връщане на даденото, поради развалянето й.
От представените по делото Общи условия към процесния договор,
както и видно от съставения Приемо - предавателен протокол от 03.04.2018 г.
се установява, че в деня на сключването на процесния договор,
лизингодателят е предал за временно и възмездно ползване лизинговата вещ, с
уговорка за придобиване на собствеността след изплащане на уговорените 46
месечни вноски, които представляват възнаграждение за ползването, съгласно
нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ. В тази връзка, за ответника, като
лизингополучател, се пораждат следните правни задължения: да заплати
уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва
съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички
разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне,
ако не изпълнява задълженията си по договора. Сключеният между страните
договор за финансов лизинг на МПС е едностранно и предсрочно прекратен,
предвид връчената му по реда на чл. 47 от ГПК покана-уведомление за
прекратяване и връщане на лизинговия актив на 30.12.2019 г. Ответникът не е
придобил собствеността върху МПС, в резултат на което, от момента на
връчване на поканата, същият е имал задължението да го върне в указания
срок, което не е изпълнил.
В действащите между страните Общи условия в т.15.5 е уговорена
неустойка, дължима от лизингополучателя при прекратяване на договора по
негова вина в размер на три лизингови вноски, като неустойката се начислява
на базата на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди датата
на прекратяване на договора. Договорът е прекратен на 30.12.2019 г., а
лизингополучателят е продължил да ползва вещта след изтичане на крайната
дата за връщането й, поради което същият дължи плащане на всички
задължения, произтичащи от договора за финансов лизинг, включително и
неустойка, дължима за прекратяване на договора, поради неизпълнение на
задължението му за плащане на лизингови вноски. Размерът на неустойката е
установен с т. 2 от приетото заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза (3 х 468,14 лв.) в размер 1 404,42 лв.
Предвид горното, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
11
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съдът дължи
служебно преценка относно съответствието на неустоечната клауза с добрите
нрави, т. е. дали не надхвърля присъщите и обезпечителна и обезщетителна
функции /в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК/. Съдът приема, че клаузата за неустойка по т.15.5
ОУ отговоря на изискванията за добросъвестност на чл. 9 ЗЗД, тъй като не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. По сключения между страните договор за финансов лизинг се
доказа, че лизингодателят е претърпял вреди от неизпълнението на ответника,
поради продължилото ползване на лизинговата вещ и след изтичане на срока
на договора, а поради неизпълнението на договорните си задължения, същият
не е придобил собствеността на МПС, поради което съдът намира, че вредата
е доказана за лизингодателя при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя. Уговореният размер на неустойката отговаря на целите,
посочени в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, т.е ще послужи за обезщетение на вредите от
неизпълнението и не ги надвишава.
Съдът не констатира, договорът да има неравноправни клаузи, съгласно
чл. 143, т. 5 ЗЗП, т.е не намира, че са договорени необосновано високи
обезщетения или неустойка за потребителя с оглед неизпълнението на негови
задължения, предвид предоставената му за ползване лизингова вещ, която е
ползвана след прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение и не е
върната в указания срок.
Предвид гореизложеното, съдът намира за основателни исковете за
заплащане на всички дължими лизингови вноски по договора в пълен размер,
както и претенцията, касаеща дължимите данъчни задължения, за
заплащането на които са представени доказателства от страна на ищеца, в
резултат на което същите следва да бъдат присъдени в тежест на ответника, а
по отношение на техния размер съдът приема заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза. По отношение на релевираната
претенция за заплащане на реализирани от страна на ищеца разходи за
застрахователни премии на основание т.8.6 ОУ, съдът счита, че същите
възлизат на сума в размер на 458,92 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 725,65 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
12
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 115,97 лв.,
представляващи държавна такса в исковото производство, депозит за вещо
лице по съдебно-счетоводна експертиза, юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, с включени разноски по заповедно производство по по
ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022 г., 90 състав, по описа на Софийски
районен съд /СРС/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи разноски съгласно
отхвърлената част на иска, в размер на 17,57 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „А. Ф.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „А. К.“ № 5, представлявано от управителя П. И., чрез
процесуалния представител юрк. К., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. К.“ №
43, ет. 8, в качеството му на правоприемник на „М. Б.“ ЕООД, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, дължими по сключен между страните
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0002044/03.04.2018 г., а именно сума в размер
на 5 198,86 /пет хиляди сто деветдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща главница по падежирали и непогасени лизингови
вноски по договора за периода от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
4 566,28 /четири хиляди петстотин шестдесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща договорна лихва за период от 25.08.2019 г. до
18.04.2021 г., сума в размер на 203,94 /двеста и три лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски за период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 1 404,42
/хиляда четиристотин и четири лева и четиридесет и две стотинки),
13
представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, сума в размер на 458,92 /четиристотин петдесет и осем
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща заплатени от
лизингодателя застрахователни премии на основание т.8.6 от приложимите
Общи условия във връзка с чл.345, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 933,89
/деветстотин тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ, сума в размер на 3
670,90 /три хиляди шестстотин и седемдесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща остатъчна главница към датата на прекратяване на договора,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.07.2022 г., сума в
размер на 334,08 /триста тридесет и четири лева и осем стотинки/,
представляваща заплатена държавна такса, както и сума в размер на 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата в размер на 266,73 лв., представляваща разлика до пълния
предявен размер от 725.65 лв., заплатена от лизингодателя за застрахователни
премии на основание т.8.6 от приложимите Общи условия във връзка с чл.345,
ал. 2 от ТЗ, за които суми е била издадена Заповед № 35820 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022
г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК ответникът Г. Г. С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № 14, партер, чрез адв.
С., да заплати на „А. Ф.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „А. К.“ № 5, представлявано от управителя П. И., чрез процесуалния
представител юрк. К., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, ет. 8, в
качеството му на правоприемник на „М. Б.“ ЕООД, сума в размер на 1 115,97
лв., представляваща съдебни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът „А. Ф.“ ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. К.“ № 5,
представлявано от управителя П. И., чрез процесуалния представител юрк. К.,
със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, ет. 8, в качеството му на
правоприемник на „М. Б.“ ЕООД да заплати на Г. Г. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № 14, партер, чрез адв. С., сума в размер на
17,57 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото производство.
14
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15