Р Е Ш Е Н И Е
Номер /14.02. 2020 година
гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.01. 2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.т.д.
№ 1378 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Oбжалвано е решение № 75/25.06.2019 г. по гр.д. № 224/2018
г. по описа на Г. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г.Н.Г. ***,
ЕГН ********** срещу „Т.Ю.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.**,
представлявано от В.М.К. и „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.С.**, представлявано от *** иск за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът не дължи сумите предмет на изп.дело
№20177650403008 по описа на ЧСИ Г.Илчева, а именно: сумата от 3992,49лв.
главница по предоставен кредит, 140,79лв. – договорна лихва за периода от
21.05.2010г. до 20.08.2010г., 21,87лв. – мораторна лихва за периода от
21.05.2010г. до 20.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 29.10.2010г. до окончателното изплащане на
вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 83,10лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д №523/2010г. по описа на РС-Г..
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
Г.Н.Г., като се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Моли съда, да отмени обжалваното решение и
да постанови ново, с което да уважи предявеният иск. Претендира разноски.
Въззиваемите „Т.Ю.“
ЕАД и „А.Б.Б.“ ООД не са представили в срок писмен отговор, с който оспорва
жалбата.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите
оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено
следното:
Страните не спорят, че по ч.гр.д. №523/2010г. по описа
на РС – Г. ищецът е осъден да заплати по договор за кредит с „Т.Б.А.К.” ЕАД
сумата от 3992,49лв. главница по предоставен кредит, 140,79лв. – договорна
лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., 21,87лв. – мораторна лихва за
периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 29.10.2010г. до окончателното
изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 83,10лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Видно от приложените по делото копия на изп.дело
№1274/2012г. и изп.дело №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И. и отбелязването,
направено върху Изпълнителен лист от 23.11.2010г., издаден по ч.гр.д
№523/2010г. по описа на РС-Г. от ЧСИ Г.И., за посоченото по-горе вземане „Т.Б.А.К.”
ЕАД е образувало изпълнително дело при ЧСИ Г.И., което е било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като последното изпълнително действие е било
извършено на 02.09.2014г.
В хода на
изпълнителното дело са представени доказателства за извършената цесия на
вземането от „Т.Б.А.К.” ЕАД /с настоящо наименование „Т.Ю.“ ЕАД/ на втория
ответник „А.Б.“ ООД. След прекратяване на изп.дело №1274/2012г. по описа на ЧСИ
Г.И., „А.Б.“ ООД е подало молба за образяването на второто изпълнително дело -
№3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И.. Същото е висящо.
По изп.дело №1274/2012г. по описа на ЧСИ Г.И. на
длъжника – ищец в настоящото производство, е връчено уведомление за
образуваното изпълнително дело и издадения изпълнителен лист с описание на
задълженията, получено на 26.09.2012г. от съпругата на ищеца. По второто
изпълнително дело - №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И., по изрично искане на
ищеца отново му е връчено уведомление за задължението му по делото, в което се
съдържат и данни за извършената цесия на вземането и новия кредитор, получено
на 24.11.2017г. от съпругата на ищеца.
По двете изпълнителни дела са извършени проучвания на
имущественото състояние на длъжника – ищец в настоящото производство, и са
наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Наложените
запори са, както следва: по изп.дело №1274/2012г. по описа на ЧСИ Г.И. – запор
върху банкова сметка *** „Б.Д.“ ЕАД на 27.09.2012г.; запор върху банкова сметка
*** „О.“ на 03.10.2012г.; запор върху банкова сметка *** „Р.“ ЕАД на
29.09.2012г.; По изп.дело №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И. - запор върху
банкова сметка *** „Общинска Банка“ АД на 13.11.2017г.; запор върху банкова
сметка *** „О.“ на 10.11.2017г.; запор върху банкова сметка *** „П.“ на
07.11.2017г.; запор върху банкова сметка *** „Р.“ ЕАД на 07.11.2017г.; запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника на 23.11.2018г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Избраната от
ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като
предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен
лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл.
439, ал. 1 от ГПК е като средство за установяване със сила на присъдено
нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по
изпълнителния лист.
Разпоредбата на чл.
439, ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително
основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.
439, ал. 1 от ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл.
439, ал. 2 от ГПК/.
Длъжникът в
заповедното производство, какъвто е ищеца, разполага с правото да предяви иска
по чл.
439 от ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти след влизане
в сила на заповедта за изпълнение. В този смисъл е задължителната съдебна
практика - Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 886/2010 г.,
ТК, I отд., в което се приема следното: "Длъжникът в заповедното
производство може да ползва исковата защита по чл. 439
от ГПК. Разпоредбата на
чл. 439 ГПК урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на основание
новонастъпили факти, поради което искът е допустим и ако длъжникът не е оспорил
вземането по чл.
424 от ГПК и ако сроковете по този ред не са изтекли. Новите факти следва
да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК."
В случая ищеца,
отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се позовава на настъпила
в негова полза погасителна давност.
Съобразно общо
приетото становище в правната доктрина и съдебна практика, погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, като естествено
вземане и длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена
само от доброволното му изпълнение - чл. 118
от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с предявения
отрицателен установителен иск съдебна защита - установяване недължимост на
вземане поради давност, като правен резултат, означава, установяване, че е
погасена възможността за принудително изпълнение, а не че вземането не съществува.
Съгласно общата
норма на чл.
110 от ЗЗД с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Само когато вземането е установено със
съдебно решение, т.е. след проведен исков процес,срокът на новата давност е пет
години /чл.
117, ал. 2 от ЗЗД/,като с влизане на решението в сила изтеклата до тогава
давност се прекъсва.Съгласно разясненията дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал.1, т.8 ГПК (чл.
330, ал.1, б."д" ГПК отм.), новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно чл.
116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство
за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите на тълкувателното решение са изброени действия на принудително
изпълнение като изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., а
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следва да се счита
изгубило сила.
По делото е
установено, че последното изпълнително действие по изп.дело №1274/2012г. по
описа на ЧСИ Г.И. е извършено на 02.09.2014г. След този момент други
изпълнителни действия в рамките на изпълнителен способ не са извършвани, а и
няма данни да са искани, поради което е настъпила перемция, обективирана в
постановление на ЧСИ.
При това положение от 02.09.2014 г. е започнала да
тече нова давност като не се установи да е извършвано друго изпълнително
действие по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, което да
е имало за последица отново прекъсване на давността. Прекратяването на
изпълнителното делото поради перемция на основание чл. 433, т. 8 от ГПК настъпва ex lege и
няма никакъв ефект върху давността - нито я прекъсва, нито поставя начало на
нов 5 годишен давностен срок. Такъв ефект имат само предприетите валидни
изпълнителни действия. В настоящия случай погасителната давност за вземането е
започнала да тече от последното осъществено изпълнително действие на 02.09.2014
г. продължила да тече и след този момент, както по време на висящността на
изпълнителното дело, така и след прекратяването му поради перемция и независимо
от по-късното констатиране на този факт в издаденото постановление на ЧСИ, като
към датата на завеждане на исковата молба не е
изтекъл пет годишния давностен срок за принудително изпълнение на вземането.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд -
гр. С.З.
Р Е III И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 75/25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 224/2018 г. по описа на Г. районен
съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи не
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.