М О Т И В И НОХД 113/2012 година
Производството по делото е образувано по повод на
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Средец срещу И.И.И., с обвинение в това, че : При условията на “опасен рецидив”
и “продължавано престъпление”, в гр. Средец, област Бургаска :
1.
На 10.04.2012
година, отнел чужди движими вещи – банкноти - парична сума от 132 /сто тридесет
и два/ лева, от владението на С.И.П. и
2.
На
03.05.2012 година, направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари, парична
сума каквато намери, а именно сумата от 200 /двеста/ лева, от владението на С.Г.Б.,
като общата стойност на вещите
е 332 /триста тридесет и два/ лева и деянията са извършени без съгласието на
владелците и с намерение противозаконно да присвои вещите - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 194
ал. 1, във връзка с чл. 29 ал. 1 б. “а” и “б”, във връзка с чл. 26 ал. 1, във
връзка с чл. 18 ал. 1 от НК.
Предвид наличието на предвидените в Закона основания за провеждане на съкратено
съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като
производството се разгледа и реши по реда на глава двадесет и седма от НПК.
По делото е предявен граждански иск от пострадалото
лице С.И.П., с претенция подсъдимия да бъдат осъден за й заплати сумата от 132
/сто тридесет и два/ лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди,
произходящи от непозволено увреждане – извършена кражба на 10.04.2012 година на
парична сума от 132 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 10.04.2012 година до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като гражданският иск беше своевременно
предявен и е отговарящ на законовите изисквания, същия беше приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и пострадалото лице С.И.П. беше
конституирано като граждански ищец по делото.
Прокурорът поддържа обвинението. Предлага на
подсъдимия наказанието да се определи с приложение на чл. 58а ал. 1 от НК – две
години лишаване от свобода, което след редукцията да стане една година и четири
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор при
първоначален строг режим, като на основание чл. 59 от НК се приспадне времето
през което е бил задържан под стража с мярка за неотклонение “Задържане под
стража” и гражданският иск да бъде уважен.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия
изразява съгласие с предложението на прокурора.
Подсъдимият се признава за виновен и признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти, да не се провежда
разпит на свидетелите и при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи. Моли за наказание в по-нисък
размер – една година лишаване от свобода.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимия, събраните по делото доказателства и изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
През пролетта на
2012 година подсъдимият живеел в гр. Средец, област Бургаска. На 10.04.2012
година подсъдимият минавал по ул. “Матросов”. Решил да влезе в някоя от къщите
на улицата и да извърши кражба на каквото намери. Отворил входната врата на
двора на № 16 на посочената улица, която не била заключена и влязъл в двора.
Отворил и входната врата на къщата, която също не била заключена. Влязъл в
антрето на къщата, а от там и в стая, находяща се срещу входната врата. На
легло в стаята имало черна пазарска чанта, която подсъдимия взел и отворил. В
чантата се намирало тъмно синьо портмоне, от което И. взел банкноти – сумата от
132 лева, след което излязъл от къщата.
Банкнотите са
били собственост на пострадалото лице С.И.П.. Същата установила липсата им и
уведомила органите на полицията.
На 03.05.2012
година подсъдимият минавал по ул. “Атанас Манчев” в гр. Средец. Видял, че на
входната врата на двора на № 10 са поставени ключове. Вратата не била заключена.
Решил да извърши кражба от находящата се там къща. Влязъл в една от стаите на
първия етаж от къщата. Имал намерение да извърши кражба на пари. Търсил, но не
успял да открие. В същото време св. Б., собственик на къщата, намиращ се на
втория етаж на къщата, дочул шум. Слязъл и установил подсъдимия в стаята. Казал
му да остане на място и уведомил органите на полицията по телефона. До
пристигането им пазил подсъдимия да не избяга. И. не оказал никаква съпротива.
В претърсваната от подсъдимия стая, св. Б. съхранявал парична сума в размер на
200 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия дадени при
разследването, свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
Имайки
предвид степента на обществената опасност на деянията и извършителя, настоящият
състав не счита, че случаят е маловажен. Деянията са извършени при пряк
умисъл като форма на вината – Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на същите, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Второто деяние е останало недовършено, в стадия на опита,
по независещи от подсъдимия причини – бил е заловен от собственика при
извършване на деянието.
С оглед на горната фактическа обстановка съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимият е извършил престъплението кражба, в извършването на
което е бил обвинен.
И. е извършил две деяния, които осъществяват
поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, т.е. извършил е деянията при условията на
“продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.
Видно от приложеното свидетелство за
съдимост на подсъдимия, същият, преди извършването на настоящите деяния е бил
осъждан многократно за извършени престъпление от общ характер от НК, като са му
били наложени наказания “лишаване от свобода” и от изтърпяването на същите не е
изтекъл предвидения в чл. 30 от НК петгодишен срок.
Имайки предвид посоченото и датите
на изтърпяване на наказанията и съобразявайки се с обстоятелството, че И. е
извършил настоящото престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
за никое от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК и от изтърпяването не е изминал предвидения в чл. 30 от НК петгодишен
срок, настоящият състав счете, че настоящото престъпление следва да се
квалифицира като извършено при условията на “опасен рецидив” по смисъла на чл.
29 ал. 1 б. “а” и “б” от НК, т.е. по чл. 196 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 194
ал. 1, във връзка с чл. 29 ал. 1 б. “а” и “б”, във връзка с чл. 26 ал. 1, във
връзка с чл. 18 ал. 1 от НК.
Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия за
виновен, в това, че при условията на “опасен рецидив” и “продължавано
престъпление”, в гр. Средец, област Бургаска :
1.
На 10.04.2012
година, отнел чужди движими вещи – банкноти - парична сума от 132 /сто тридесет
и два/ лева, от владението на С.И.П. и
2.
На
03.05.2012 година, направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари, парична сума
каквато намери, а именно сумата от 200 /двеста/ лева, от владението на С.Г.Б.,
като общата стойност на вещите е 332
/триста тридесет и два/ лева и деянията са извършени без съгласието на
владелците и с намерение противозаконно да присвои вещите - престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 29 ал. 1 б. “а” и
“б”, във връзка с чл. 26 ал. 1, във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК и наложи съответно наказание.
При
определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид относително високата
степен на обществена опасност на деянията, предвид значителната
разпространеност на този вид престъпления, степента на обществената опасност на
подсъдимия, стойността на предмета на престъплението, пълните самопризнания по
фактическата обстановка, направени от подсъдимия при разследването и в съдебно
заседание, изразеното от него съжаление за извършеното, оказаната помощ при
разследването за изясняване на цялостната фактическа обстановка и обективната
истина, а също и причините за извършване на престъплението, основна от които –
липсата на средства за препитание и не на последно място разпоредбата на чл.
373 ал. 2 от НПК.
Въпреки, че са налице значителен брой смекчаващи отговорността
обстоятелства, изхождайки от многобройните осъждания на подсъдимия, извън тези
които водят до квалификация на деянието като престъпление, извършено при
условията на “опасен рецидив” и наглостта при извършване на престъплението,
настоящият състав не счете, че смекчаващите отговорността обстоятелства са
многобройни или, че някое от тях е изключително, поради което определи
наказание с приложение на чл. 58а ал. 1 от НК в размер на две години лишаване
от свобода. Прилагайки предвидената в чл. 58а ал. 1 от НК редукция от 1/3,
наложи наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Имайки
предвид, че И. е бил осъждан на лишаване от свобода, поради което е невъзможно
приложението на института на “условното осъждане”, съдът определи наложеното
наказание да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален “строг” режим.
С така
определеното и наложено наказание, съдът счита, че целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК ще бъдат
постигнати в най-голяма степен.
Подсъдимият
И. е бил задържан под стража с полицейска заповед и с мярка за неотклонение
“Задържане под стража” от 03.05.2012 година, поради което са налице основанията
на чл. 59 ал. 1 от НК и от наложеното наказание беше приспаднато времето, през
което е бил задържан с посочената мярка.
Предявеният
граждански иск съдът прецени като основателен и доказан и го уважи в
претендирания размер като осъди подсъдимия да заплати на пострадалото лице
сумата от 132 лева.
Като причини за извършване на деянията следва да
се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия,
свързани с безработицата в страната, липсата на средства за препитание на
подсъдимия, а също и стремежа му към лесно облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с мярката за неотклонение
на подсъдимия “Задържане под стража”, която като правилна и законосъобразна,
потвърди, а също и с държавната такса върху уважения граждански иск, която
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ : ………………..