№ 91
гр. Разград, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от „Топлофикация – Разград“ АД,
представлявано от изпълнителния директор М.К., чрез юрк. И.Ю. срещу Определение №
57/20.01.2020 г. по гр.д. № 1775/2021 г. по описа на РС-Разград в частта, с която съдът е
обезсилил издадена Заповед за изпълнение № 272 от 23.02.2021 година по ч.гр.д. № 403/2021
година за претендираната лихва за забава за периода от 31.12.2019 година до 18.02.2021
година за размера на сумата над 11.30 лева до пълния размер от 20,25 лева.В частната жалба
се твърди, че определението на исковия съд е неправилно. Навеждат се твърдения за
дължимост както на мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2019 година до
18.02.2021 година, така и за дължимост на законна лихва за забава за периода от подаване на
исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението. Молят определението в
обжалваната му част да бъде отменени и да бъде постановено ново, с което да се признае, че
освен мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2019 година до 18.02.2021 година се
дължи и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Не е депозиран отговор от насрещната страна.
Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
„Топлофикация – Разград“ АД са депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на което е образувано ч. гр. д. № 403/2021 г. по
описа на РС- Разград. Със заявлението „Топлофикация – Разград“ АД са искали издаване на
1
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за главница в размер на 229,29 лева, ведно
със законната лихва; мораторна лихва за забава за периода 31.12.2019 г.-18.02.2021 г. в
размер на 20,25 лева, както и разноски в размер на 75 лева. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на В. С., който в законоустановения срок е подал възражение по реда
на чл. 414 от ГПК. Предвид подаденото от В. С. възражение, на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на своето вземане.
В законоустановения едномесечен срок „Топлофикация – Разград“ АД са подали
искова молба пред РС – Разград, по силата на която е образувано гр. д. № 1775/2021 г. по
описа на същия съд. С депозираната искова молба ищецът е предявил съединени искове за
установяване дължимостта на следните суми: главница за потребена топлинна енергия в
размер на 229,29 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на задължението; сумата в размер на 11,30 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2019 година до 18.02.2021 година, както и
разноски в размер на 25 лева. Препис от така депозираната искова молба е предоставен на
заповедния съд по ч.гр.д. № 403/2021 г. по описа на РС – Разград.
Исковият съд е констатирал несъответствие между заявената с исковата молба
сума, представляваща мораторна лихва за забава в размер на 11,30 лева за периода от
31.12.2019 г. до 18.02.2021 г. и издадената заповед за изпълнение, в която сумата,
представляваща мораторна лихва за забава за същия период е в размер на 20,25 лева, поради
което с атакуваното определение е обезсилил така издадената по ч.гр.д. № 403/2021 г.
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за сумата над 11,30 лева до пълния размер
от 20,25 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2019 година до
18.02.2021 година.
Настоящият съдебен състав счита, че така постановеното определение, с което е
обезсилена издадената заповед за изпълнение в частта за сумата над 11,30 лева,
представляваща мораторна лихва за забава е неправилно.
Действително е налице несъответствие между издадената заповед за изпълнение №
272/23.02.2021 г. и подадената искова молба от страна на „Топлофикация – Разград“ АД.
Безспорно е, че заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена за сумата над 11,30 лева
до пълния размер от 20,25 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
31.12.2019 година до 18.02.2021 година, тъй като искът за горницата над сумата в размер на
11,30 лева не е предявен в срок, поради което се следват и последиците на чл. 415, ал. 5 от
ГПК.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК делегира правомощия на заповедния съд да
обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение, когато заявителят не е представил
доказателства, че е предявил иска в посочения срок. В конкретния случай „Топлофикация –
Разград“ АД са депозирали в срок искова молба за заплащане на главница в размер на 229,29
лева, ведно със законната лихва и сумата в размер на 11,30 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 31.12.2019 година до 18.02.2021 година, т.е. сама по себе си
сумата над 11,30 лева до пълния размер от 20,25 лева, визирана в издадената заповед за
2
изпълнение, не е предявена в срок, поради което се следват и последиците на обезсилване на
заповедта за изпълнение в тази й част, но обезсилването следва да бъде извършено от
заповедния съд.
Съобразно задължителната съдебна практика, правомощията на исковия съд за
обезсилване на издадена заповед за изпълнение се свеждат само до посочените в т. 13 от ТР
№ 4/2013 на ОСГТК хипотези, като компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418
ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът
в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването
на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с
определението за прекратяване на производството по иска. В конкретния случай исковият
съд не е прекратил производството. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че при
отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, поради
невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от което произтича
вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се издава обратен
изпълнителен лист съгласно чл.245, ал.3,изр.2 ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част
на иска, но само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез
осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и
до размер на тези суми. Съответно исковият съд няма правомощия да обезсилва изцяло или
частично издадена заповед за изпълнение, освен в случаите на прекратяване на
производството пред него.
Макар крайният резултат да е идентичен, обезсилването на издадената заповед за
изпълнение № 272/23.02.2021 г. по ч. гр. д. № 403/2021 г. по описа на РС – Разград в частта
за сумата над 11,30 лева, следва да бъде осъществено от заповедния съд, на основание чл.
415, ал. 5 от ГПК.
Законната лихва за забава от подаване на заявлението /19.02.2021 година/ до
окончателно изплащане на задължението не представлява самостоятелен иск, а е законова
последица от евентуално уважаване на предявения с исковата молба установителен иск по
чл. 422 от ГПК. Отделно от това в атакуваното определение на исковия съд не се съдържат
данни за преграждане на възможността на ищеца при евентуална основателност на
предявения иск да му бъде присъдена законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на задължението. Поради липса на правен интерес,
възражението на „Топлофикация – Разград“ АД в тази му част следва да бъде оставено без
разглеждане.
Предвид изложеното определението в частта, с която исковият съд е обезсилил
издадената заповед за изпълнение в частта за сумата над 11,30 лева, представляваща
мораторна лихва за забава следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на РС-
Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.
3
Предвид Горното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 57/20.01.2022 г. по гр.д. № 1775/2021 г. по описа на
Районен съд – Разград в частта, с която съдът е обезсилил издадена Заповед за изпълнение
№ 272 от 23.02.2021 година по ч.гр.д. № 403/2021 година за претендираната лихва за забава
за периода от 31.12.2019 година до 18.02.2021 година за размера на сумата над 11,30 лева до
пълния размер от 20,25 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на „Топлофикация – Разград“ АД за
признаване дължимостта на законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4