Решение по дело №459/2024 на Административен съд - Варна

Производството по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

Всички имоти от одобрената и действаща КККР – Варна, които ще бъдат посочени в решението са с идентификатори ***./номер на конкретния имот/. В решението идентификаторите на имотите от КККР – Варна ще бъдат изписани без цифрите ***.

Производството е образувано по жалба от А. Х. – Д. Х. [ЛНЧ], роден на [дата]., чрез адв. Д. Й. против Заповед № 0248/01.02.2024 г. издадена от зам. – кмет на Община Варна в частта за [имот номер] и по жалба от Р. Н. Ж. [ЕГН] против Заповед № 0248/01.02.2024 г. издадена от зам. – кмет на Община Варна в частта за [имот номер].

Жалбоподателят А. Х. – Д. Х. посочва, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Отправено е искане да се отмени в оспорената част и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представен списък.

Жалбоподателката Р. Н. Ж., чрез адв. Х. Г. - ** намира, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, същата е в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли да бъде отменена заповедта в оспорената част и за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък.

Ответник заместник-кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт Д. К. оспорва жалбите и е направил възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски.

Заинтересована страна П. В. П., чрез адв. Г. Я., моли жалбите да бъдат отхвърлени. При приемане, че заповедта е незаконосъобразна в оспорените части, моли при връщане на административната преписка да се укаже на административния орган да възприеме вариант ІІ на допълнителната съдебно-техническа експертиза като икономически най-изгодния.

Заинтересована страна С. Г. Х., адв. Д. Й., счита жалбите за основателни.

Административният съд – Варна приема за установено следното от фактическа страна:

Собствениците на имотите са:

[ПИ] – Р. Н. Ж. – н.а. № *** г. /л. 14 от делото/;

[ПИ] – А. Х. – Д. Х. – н.а. № **/л. 33 от делото/.

[ПИ] – С. Г. Х. – н.а. № ** г. / л.66-68 от делото/.

[ПИ] – П. В. П. – н.а. №***г. /л.118 адм. пр./.

От П. В. П. е подадено Заявление № АУ119206ВН/01.12.2022 г. до кмет на Община Варна за прокарване на временен път до урегулирани поземлени имоти /УПИ/, които имат лице по проектирани нови улици, като е отправено искане за прокарване на временен път до [рег. номер] КККР – Варна /л.109 адм. пр./. Проектът представен със заявлението е предвиждал пътя да преминава през [ПИ] и [ПИ].

С Решение 1-3/16.01.2023 г. /л.105 – 106 адм. пр./ на комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на кмет на Община Варна е решено допускане на процедура по прокарване на временен път до ПИ** като път с ид. ** се разшири и се засегне югозападния ъгъл на [ПИ] с площ 30 кв. м, след което се завие назапад и се премине през [ПИ] със засегната площ 94 кв. м.

Уведомени са заинтересовани лица според Решение 1-3/16.01.2023 г. П. П., П. Б. и П. И. /л.97 адм. пр./. От П. Б., собственик на [ПИ] е постъпило възражение от 07.03.2023 г. /л.88-91/. С Решение № 2-11/10.03.2023 г. на комисията за определяне на трасе е прието да се извърши оглед на място и след това преписката да се докладва за решение.

Подадено е заявление рег. № АУ119206ВН_004ВН/19.04.2023 г. от П. В. П. до Община Варна, с което към подаденото вече заявление е представил и скица /л.78-79 адм. пр./.

С Решение № 3-10/21.04.2023 г. на комисията за определяне на трасе е определено трасето на пътя и е наредено да се обяви на заинтересованите лица. /л.74 адм. пр./. Изпратено е уведомление до П. В. П., С. Г. Г. и П. М. Б.. От П. М. Б. е подадено възражение № АУ119206ВН_007ВН/07.06.2023 г. собственик на [ПИ], в което посочва, че 29 броя туи „Лейланд“ с височина 2-2,5 м са трайно засадени в земята повече от 3 години и не са в саксии, както е посочено в представената на комисията експертиза от лицензиран оценител геодезист и изтъква, че пътя може да се разположи в [ПИ], който бил незастроен /л.65-67 адм. пр./.

С Решение № 4-9/29.06.2023 г. на комисията за определяне на трасе е прието да се поиска становище от експерти „Озеленяване“ в Община Варна /л.63 адм. пр./.

С Решение № 5-5/29.06.2023 г. на комисията за определяне на трасе е уважено възражението от П. М. Б. и е променено трасето на временния път, като същото не засяга [ПИ], а минава през **, покрай северната му граница. Засегнати имоти: **, които е наредено да се уведомят /л. 59 адм. пр./. Съобщение за решението е връчено на П. П., който е собственик на [ПИ], чрез адв. С. Т. – /л.57 адм. пр./. С. Г. /до 01.11.2021 г. лицето е с фамилно име**, след това **, видно от справка НБД – л. 54 от делото/, която е собственик на [ПИ] и А. Х., който е собственик на [рег. номер] уведомени за решението, чрез залепване на уведомление на 07.09.2023 г., като е посочено, че обявлението е залепено на адреса по местоживеене в гр. Варна /л.50 адм. пр./. От С. Х. е подадено възражение на 14.09.2023 г. /л.34 адм. пр./ и на 15.09.2023 г. е подадено възражение от С. Х. и А. Х. /л. 18-33 адм. пр./, което е допълнено на 26.10.2023 г., като е представено Разрешение за строеж №163/08.08.2023 г. /л.14-15 адм. пр./.

С Решение № 6-9/12.10.2023 г. на комисията за определяне на трасе са разгледани възраженията на С. Х., А. Х. и Р. Ж., приети са за неоснователни /л.10-13 адм. пр./.

С Решение № 1732-13 от Протокол №17/13-14.10.2009 г. Общински съвет Варна е одобрил Подробен устройствен план /ПУП/ - План за улична регулация /ПУР/ на СО “**”. Извадка от плана в частта на [ПИ] е представена на скица № 551/27.11.2023 г. издадена от началник отдел „КР“ в Община Варна, която е неразделна част от оспорената заповед.

Със Заповед № 280/04.10.2021 г. на гл. арх. на Община Варна е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ ***- „за жил. стр.“ и УПИ ** – „за жил. стр.“ и улична регулация от о.т. 812 до о.т.813 кв. 72, по плана на СО „А. мак“ – Варна /л.126-127 адм. пр./.

Разрешение за строеж № 163/08.08.2023 г. на главен арх. на район „Приморски“ към Община Варна е за изграждане на еднофамилна жилищна страда в УПИ ** /[ПИ]/ кв. 72 по плана на СО „А. мак“, гр. Варна /л.69 от делото/.

Издадена е оспорената Заповед № 0248/01.02.2024 г. от зам. – кмет на Община Варна, с която е разрешено на П. В. П. прокарване на временен път до [ПИ] по КК на гр. Варна, СО „А. мак“, кв.** по ПУП-ПУР, като от съществуващ път [ПИ] се завие на запад, път [ПИ] - общински на основание чл.16 от ЗУТ се разшири през части от:

- [ПИ], собственост на Р. Н. Ж., засягащ североизточния ъгъл на имота с площ от 17 кв.м;

- [ПИ], [УПИ] в кв.**, собственост на С. Г. Г. и А. Х.-Д. Х. през югоизточния ъгъл, засегната площ 12 кв. м;

след което пътя продължава през:

- [ПИ], [УПИ] в кв.72, собственост на С. Г. Г. и А. Х.-Д. Х. покрай северната му граница, засегната площ 79 кв. м.

На скица № 551/27.11.2023г. обособения на основание чл.16 от ЗУТ път [ПИ] е обозначен с розов цвят, а временния път - със зелен цвят, неразделна част от Заповед № 0248/01.02.2024 г. от зам. – кмет на Община Варна.

Със заповедта е указано, че размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в [ПИ], [ПИ] и [ПИ] ще бъде определен от Комисия по чл.210 от ЗУТ в Община Варна, като оценката подлежи на отделно обжалване. След влизане в сила на оценката, собствениците на служещите поземлени имоти следва да бъдат обезщетявани за всяка една календарна година, през която се ползва временния път. Временният път се прокарва със срок: до прилагане на уличната регулация по влязъл в сила ПУП - ПУР за района. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища се запазва.

По делото са приети комплексна съдебно – техническа експертиза № 12345/09.09.2024 г. изготвена от геодезист – Й. А. и ландшафтен инженер – Г. С. и допълнителна съдебно – техническа експертиза № 17281/18.11.2024 г. изготвена от вещото лице Й. А.. Установяванията по експертизите съдът ще обсъди в мотивите на решението.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е вречена на Р. Ж. на 12.02.2024 г., жалбата е подадена на 21.02.2024 г. и на А. Х. е връчена на 05.02.2024 г., жалбата е подадена на 20.02.2024 г. Жалбите са депозирани в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес от оспорването, поради което са допустими. Разгледани по същество жалбите са основателни.

Със Заповед № 4435/20.12.2023 г. на кмет на Община Варна в съответствие с §1, ал.3 от ЗУТ е делегирал правомощията си по чл. 190, ал.6 от ЗУТ на зам. - кмет на Община Варна – Д. И., поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Нормата на чл. 190, ал.1 от ЗУТ, предвижда, че когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. В случая е налице одобрен ПУП – ПУР, на основание чл.16 от ЗУТ с Решение № 1732-13, Протокол № 17/13-14.10.2009 г. на Общински съвет – Варна за СО „А. мак“, гр. Варна и относно процесните имоти решението е влязло в сила. На основание чл. 16, ал.5 в редакцията (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.), сега ал.6 от ЗУТ по силата на ПУП – ПУР уличните регулационните граници са станали имотни и те са отразени в КККР – Варна. Процесната заповед е определила трасето на пътя, като за основа е използван ПУП – ПУР, ПУП – ПРЗ одобрен за [ПИ] и ** /Заповед № 280/04.10.2021 г. на гл. арх. на Община Варна/ и КККР – Варна, видно от скица 551/27.11.2023 г., което е в съответствие с чл.190, ал.1 от ЗУТ.

До [ПИ] с ПУП – ПУР от 2009 г. е предвидена улица, която предоставя лице на имота от северозападния му ъгъл. Същата е разположена западно от [ПИ] и от оглед на място вещото лице /отг. 1, комплексна СТЕ/ е установило, че улицата е практически неосъществима, защото преминава през територия на военно поделение. За [ПИ] няма одобрен ПУП – ПРЗ. Към момента до имота се достига по тясна пътека, преминаваща по северната граница на [ПИ] и **и западната граница на [ПИ] /отг.2, комплексна СТЕ/. [улица] не е открита /приложена/ на място и е ситуирана в двора на военно поделение [ПИ] – държавна частна собственост на Министерство на отбраната с начин на тройно ползване – „специално предназначение и ползване“ /отг. 4 от комплексна СТЕ/. Установеното обосновава извод, че са налице предпоставките по чл.190, ал.1 от ЗУТ за прокарване на временен път, защото е налице ПУП – ПУР, който предвижда [улица], но тя не е открита, поради което общината може да прокарва временен път, които осигуряват достъп до имота.

На основание чл. 190, ал.3 от ЗУТ, временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, поради което в настоящото производство следва да се установи спазени ли са въведените изисквания.

Няма спор между страните, че съобразно действащия ПУП – ПУР одобрен с решение № № 1732-13/13-14.10.2009 г. на Общински съвет – Варна до [ПИ] е предвиден достъп с улица. Чрез СТЕ е установено, че тя е предвидена да премине през [ПИ] – държавна частна собственост на Министерство на отбраната, с начин на трайно ползване – „специално предназначение и ползване“. Нормата на чл.190, ал.3 ЗУТ не въвежда забрана временния път да преминава пред имоти частна държавна собственост, поради което е следвало ответникът да изложи мотиви, с които да обоснове поради какви факти и обстоятелства е приел, че трасето на временния път не следва улицата по ПУП – ПУР. Липсата на мотиви в тази част е съществено процесуално нарушение, защото е нарушило правото на защита на жалбоподателите и препятства съда да извърши проверка на конкретни факти и обстоятелства, които изключват преварването на временния път през [ПИ]. Това съществено процесуално нарушение е основание за отмяната на процесната заповед в частта за [ПИ] и [ПИ], на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

В оспорената заповед е посочено, че [ПИ], [УПИ] в кв.** е собственост на С. Г. Г. и А. Х.-Д. Х. и засегната площ с временния път е 12 кв. м.

От справка НБД е установено, че от 01.11.2021 г. фамилното име на С. Г. е Х.. Собственик на [ПИ] е С. Х., съгласно н.а. №48/06.12.2002 г., което е потвърдено от заинтересованата страна С. Х. и А. Х. с молба №4893/04.04.2024 г. /л.62 от делото/. Заповедта не е оспорена и е влязла в сила в частта за [ПИ].

Относно [ПИ], който е собственост на Р. Н. Ж., съгласно н.а. № 169/11.10.2019 г. е предвидено с оспорената заповед временния път да засегне североизточния ъгъл на имота с площ от 17 кв. м.

Чрез отговор 7 от комплексната СТЕ е установено, че с временния път в [рег. номер] се засягат декоративни дървета по смисъла на Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на озеленени площи и декоративна растителност и не са засягат дълготрайна декоративна растителност.

Чрез комплексната СТЕ, отг. 3 е установено, че на място границата е отдръпната на юг и е дадено становище, че не е необходимо да се засегне имота от трасето на временния път. Налице е отстояние от 3,50 м между границите на [ПИ] и [ПИ]. Уточнено е в отговор 5 от комплексната СТЕ, че границите на място на [рег. номер] материализирани с масивна ограда. Направена е снимка в частта на [ПИ], където материализираната граница не съответства на отразената в КК – отговор 9.3 от комплексната СТЕ. Вещото лице А. в съдебно заседание на 17.09.2024 г. е посочила, че отнемането на 17 кв. м е според КК и е потвърдила, че на място разстоянието между [ПИ] и [ПИ] е достатъчно за преминаване на автомобили и това се доказва от наличния достъп до [ПИ], който се осъществява по този път. С допълнителната СТЕ отг. 1 е установено, че между имоти ** [рег. номер] оформя пространство с широчина от 4,22 м, което позволява достъпа между двата имота, на скица №1 и скица №2 е посочен вариант за прокарване на временен път, който не засяга [ПИ], означен е със сини линии и условни знаци, като основа е използване скица №551/27.11.2023 г. Видно от скицата шахтата, обслужваща [ПИ] остава извън трасето на пътя, също така пътя не засяга оградата на [ПИ]. Тупикът, който се образува между [ПИ], 1206 и 4171 с широчина 4,22 м съществува на място. Вещото лице А. е посочила в съдебно заседание на 26.11.2024 г., че наличната пътна отсечка реализирана на място, дори и да не е в границите по регулационния план, в този случай [имот номер] няма нужда да се засяга, както и [имот номер]. Това уточнение е направено, поради това, че на скици №1 и №2 към допълнителната СТЕ е видно, че много малък участък във форма на триъгълник засяга имота, според неговите регулационни граници към улицата, но площта му е толкова незначителна, че вещото лице не е означило тази площ в кв. м, както и с оглед установяването, че на място е налице достъп, така че да не се засегне [ПИ].

От направените установявания, които не са оспорени от страните в производството, съдът приема, че относно [ПИ] незаконосъобразно е предвидено отнемане на площ в размер на 17 кв. м за прокарване на временен път. Това, че в момента границата на имота чрез оградата, по волята на собственика на имота е поставена така, че от имота да се отстъпва малка площ във вид на триъгълник – скици №1 и №2 от допълнителна СТЕ, за да се осъществява достъп до [ПИ] и 4170, то тази площ е много по-малка от 17 кв. м и тя е извън границите, които е материализирал собственика на [ПИ]. В този смисъл за тази площ не следва да се издава заповед по чл.190, ал.1 от ЗУТ, съответно да се заплаща обезщетение по чл.191, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Изложеното обосновава извод, че оспорената заповед в частта, с която е определено, че от [рег. номер] отнема площ от 17 кв. м е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл. 190, ал.1 от ЗУТ, поради което следва да се отмени.

Относно [ПИ], който е собственост на А. Х., съгласно н.а. № 108/05.12.2016 г., с процесната заповед е предвидено временния път да е покрай северната му граница и засегнатата площ от имота е 79 кв. м.

Чрез отговор 7 от комплексната СТЕ е установено, че с временния път в [рег. номер] се засягат декоративни дървета по смисъла на Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на озеленени площи и декоративна растителност и не са засягат дълготрайна декоративна растителност. С комплексната СТЕ отг.1 и 2 е установено, че в трасето на уличната отсечка от о.т.812 и о.т.813 попадат шахти и дърво от [имот номер], но това е в площ преди неговото урегулиране по чл.16 от ЗУТ. Поради установеното съдът приема, че в площта на [рег. номер] попадат дълготрайни декоративни дървета.

Съгласно н.а. № 108/05.12.2016 г. А. Х. е собственик на [ПИ], предходен ид. **. От справка Национална база данни е установено, че бракът между С. Х. и А. Х. е сключен на 01.11.2021 г., следва че имота не е придобит в условията на съпружеска имуществена общност и по аргумент на противното на чл.21, ал.1 от СК, само А. Х. е с право на собственост върху имота. Неправилно е посочено в оспорената заповед, че [имот номер], УПИ ** е собственост и на С. Г. /сега Хойзген/. Конкретно тази неточност не е незаконосъобразност, която е основание за отмяна на заповедта, защото определяне трасето на временния път е относно имотите, а не относно собствениците му.

Със Заповед № 280/04.10.2021 г. на гл. арх. на Община Варна е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ ** – за жилищно строителство /ПИ** КККР, предходен [ПИ] КККР/ и за УПИ ** - за жилищно строителство /[ПИ] КККР, предходен ** КККР/ и улична регулация от о.т.812 до о.т.813 кв.**, со „А. мак“, гр. Варна. Разрешение за строеж № 163/08.08.2023 г. на главен арх. на район „Приморски“ към Община Варна е за изграждане на еднофамилна жилищна страда в УПИ ** /[ПИ]/ кв. ** по плана на СО „А. мак“, гр. Варна.

Частта от 79 кв. м от [рег. номер] е част от предвидена или реализирана улица /отг. 5 от комплексната СТЕ/. Установено е, чрез отг. 6 от комплексната СТЕ, че посочената сграда в скицата към оспорената заповед, в североизточния ъгъл на [рег. номер] съществува на място и същата е заличена от КК, на скица 3 е означено установяването. В същата скица със син контур е ситуирана новостроящата се сграда в [ПИ]. Установено е от вещото лице, че е изградена в груб строеж и отстои на 3,20 – 3,30 м от изградената на място нова масивна ограда по северната граница на [ПИ], направени са снимки 1 и 2. Вещото лице е дало заключение, че съобразно изградената на място сграда в груб строеж /към настоящи момент/ се засяга 0,20 - 0,30 м от широчината на трасето на временния път. При завършване на сградата – изпълнение на външна мазилка и изолация, това разстояние би достигнало до 0,50 м. Изградените на място подпорни стени, попадащи в трасето на временния път в частта от ** кв. м от [рег. номер] посочени с розов цвят на скица 3 от комплексната СТЕ и е видно, че те изцяло попадат в трасето на пътя. С отг. 9 от комплексната СТЕ е посочено, че е представен изглед от изток на запад на [ПИ] и на първи план подпорната стена е с височина 0,90 м и дължина 3,20 м. от сградата до оградата и следващата подпорна стена до границата с [ПИ] е с височина 1,20 м. и дължина по цялата западна граница на [ПИ]. Дадено е заключение в комплексната СТЕ, че изградените на място подпорни стени в трасето в северната част биха възпрепятствали прокарването на временния път или при съобразяването с тях и изграждане на рампа, следва заключението да се даде от строителен инженер.

Към момента на издаване на оспорената заповед – 01.02.2024 г. не са налице доказателства, че в [ПИ] е бил изграден строеж - жилищна сграда, който към настоящия момент е в имота. Налице е издадено Разрешение за строеж № 163/08.08.2023 г. за изграждане на еднофамилна жилищна сграда в УПИ ** /[ПИ]/ от гл. арх. на район „Приморски“ към Община Варна, не е издаден административен акт за спиране или премахване на строежа, поради което съдът приема, че към момента е в съответствие с издаденото разрешение за строеж. Също така на основание чл.153, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ разрешението за строеж не е загубило правно действие. Съгласно чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Предвидения временен път засяга грубия строеж на сградата с 0,20 – 0,30 м, а в последствие след завършването му вещото лице е дало становище, че засягането ще е до 0,50 м. Наличието на изграден строеж, въз основа на издадено разрешение за строеж е заварена сграда по смисъла на чл. 190, ал.3 от ЗУТ. Този извод съдът обосновава и с нормата на чл. 125, ал.5 от ЗУТ, която предвижда, че в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие. Промяна в предвидено застрояване, за което има действащо разрешение за строеж, е допустима само със съгласие на възложителя на строежа.

След като при одобряване на ПУП, същият следва да е съобразен с разрешените строежи, които все още не са изградени, то при прокарване на временен път също следва да се спазва това правило. В случая това не е сторено и незаконосъобразно е предвидено засягане на [ПИ] със ** кв. м. Следвало е ответникът да се съобрази с допълнително възражение от 26.10.2023 г. от А. Х., с което той е представил РС № 163/08.08.2023 г. от гл. арх. на район „Приморски“ към Община Варна, Това не е сторено, липсват мотиви както при приемане на решение №6-9/12.10.2023 г. на комисия за определяне на трасе, така и на ответника в оспорената заповед, защо трасето на временния път няма да се съобрази с разрешението за строеж. Допуснатите процесуални нарушения, са довели и до нарушение на материалния закон – чл. 190, ал.3 от ЗУТ. Заповедта е незаконосъобразно и в частта за [ПИ], поради което следва да се отмени и в тази част.

Установени са от вещото лице и две подпорни стени в ПИ**. За тях не е представено разрешение за строеж. Жалбоподателят А. Х. в съдебно заседание на 26.11.2024 г., чрез адв. Й. посочва, че подпорните стени са част от разрешението за строеж. Видно от РС № 163/08.08.2023 г. на гл. арх. на район „Приморски“ към Община Варна с него е разрешено изграждане само на еднофамилна жилищна сграда и не е представен документ, от който се установява разрешаване изграждане на подпорните стени. Поради липса на представено разрешение за строеж за подпорните стени и поради това, че не са сграда, съдът приема, че те не могат да се възприемат като заварена сграда, по смисъла на чл.190, ал.3 от ЗУТ, с която следва да бъде съобразено трасето за временния път. Съдът излага тези мотиви за пълнота на изложението, като уточнява, че това установяване не променя направения извод за незаконосъобразността на заповедта в частта за [ПИ].

Чрез допълнителна СТЕ е изследван най-икономичния вариант за прокарване на временен път и с отговор 4, скица №2 е даден такъв. Той е в следния вариант: границите на [ПИ] и [рег. номер] материализирани на място с масивни огради и между тях е налице отстояние от 4,22 м, което е достатъчно за преминаване на моторни превозни средства. Трасето продължава като се засягат 12 [жк], съвпадащи с определеното в оспорената заповед. След това трасето продължава в границите на уличната отсечка от о.т.812 и о.т. 813, съвпадащо с оспорената заповед. Уличната отсечка от о.т.812 и о.т. 813 е по план по чл.16 ЗУТ /Одобрен с Решение № 1732-13/13-14.20.2009 г. на Общ. Съвет – Варна/, поради което се счита за приложен на място с цялата си широчина. В северната част временния път не засяга [ПИ]. Временния път минава по границата между [ПИ] и [ПИ], на отстояние 3,5 м на север, изцяло в [ПИ]. Временния път засяга 94 кв. м от [ПИ] и декоративни храсти /туя/. Изследван е и вариант, в който временния път минава на север от декоративните храсти – туя „лейланд“, така че те да се запазят, но вещото лице е дало становище, че с този вариант се отнема по-голяма площ от [ПИ].

Вещото лице в съдебно заседание, е пояснило, че при евентуална незаконност на оградата и подпорни стени в [ПИ] и пътя се измести на север, но отново да е в по-голямата част в [ПИ] /скица 1 към допълнителна СТЕ/, то тогава ще минава много близо до прозорците на недоизградената сграда.

С отговор 5 е даден вариант временния път да преминава между [ПИ] и [ПИ], но е установено, че така ще се засегнат: в [ПИ] - басейн, сграда с [идентификатор] и стопанска постройка – навес за материали /дървена постройка с бетонова основа/; в [ПИ] – септична яма.

В съдебно заседание вещото лице А. е отговорила, че временен път през [ПИ] /път/ и [рег. номер] е по-икономически обоснован от предложения от нея вариант с отговор 4, скица №2, защото в пътечката която е между [ПИ] и [ПИ] има застрояване и масивни огради, а също така ще се навлезе в имот военно поделение.

Видно от скици №1 и № 2 от комплексната СТЕ пътеката с широчина 1,30 – 1,40 м, по която в момента се достига до [ПИ] означена с жълт цвят преминава през имоти ****, като вещото лице е установило, че имотите са оградени с огради. В случай, че трасето на пътя преминава през тези имоти, то тогава ще се засегнат четири имота, което не е най – икономичния вариант.

С оглед направените установявания съдът приема, че в сравнение с временния път определен с оспорената заповед е налице икономически по-изгоден вариант предложен в отговор 4, скица №2 от допълнителната СТЕ, защото е установено, че в този случай трасето на временния път ще попадне в 94 кв. м от [ПИ] и ще следва да се преместят или унищожат туи в [ПИ]. Варианта, в който пътя предвиден в [рег. номер] се измести на север, така че да не попада в новоизградената сграда няма да е по-изгоден, защото пътя трябва да се изгради върху две подпорни стени и да се премахне ажурна ограда разположени в [ПИ].

Изложеното обосновава, че оспорената заповед в частта за [ПИ] и [ПИ] е издадена в нарушение на целта на закона – чл. 6, ал.2 от АПК, което обуславя нейната незаконосъобразност и е самостоятелно основание за отмяната й.

Поради незаконосъобразност на оспорената заповед в частта за прокарване на временен път през [ПИ] и [ПИ] следва същата да се отмени на основание чл. 146, т.3, т. 4 и т.5 от АПК. Въпросът е предоставен на преценката на административния орган, поради което на основание чл. 173, ал.2 от АПК, преписката следва да се върне на ответника за произнасяне по заявлението за прокарване на временен път съобразно мотивите на настоящото решение в 14 - дневен срок от влизане на решението в сила, съгласно чл. 174 от АПК.

Относно разноските:

От жалбоподателката Р. Ж. е заплатена държавна такса 10 лева, депозити за съдебно – технически експертизи в общ размер на 373,67 лева. Сумата от 0,33 лева за депозит е надвнесена, поради което не следва да се присъжда и може по реда на чл.4б ЗДТ да бъде възстановена при поискване от жалбоподателката. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.02.2024 г. Р. Ж. е заплатила възнаграждение за адвокат в размер на 1300 лева в брой. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. На основание чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат за дела по ЗУТ и ЗКИР е 1250 лева. По делото са приети две СТЕ и са проведени четири съдебни заседания. Делото не е с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните дела по ЗУТ, поради което съдът приема, че възражението на ответника следва да се уважи и на жалбоподателката Ж. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Съдът съобразява и решение по дело C 438/22 на СЕС, но приема, че не следва възнаграждението за адвокат да се намалява под предвидения минимум с посочената Наредба №1/09.07.2004 г., защото делото е с по-висока фактическа и правна сложност, когато се направи сравнение с останалите административни дела, извън тези по ЗУТ. На основание чл. 143, ал.1 от АПК, Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на Р. Ж. сумата от 10 лева държавна такса, 373,34 лева – депозити за СТЕ и 1250 лева – възнаграждение за адвокат, общо 1633,34 лева.

От жалбоподателят А. Х. е заплатена държавна такса 10 лева, депозити за съдебно – технически експертизи в общ размер на 725,34 лева /200 лева, 173,34 лева, 250,32 лева и 101,68 лева/. Съгласно Разписка от 01.09.2024 г. от А. Х. на основание договор за правна защита и съдействие по адм. дело № 459/2024 г. на Адм. съд – Варна е посочил, че е заплатил в брой сумата от 1600 лева на адв. Й.. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. На основание чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат за дела по ЗУТ и ЗКИР е 1250 лева. По делото са приети две СТЕ и са проведени четири съдебни заседания. Делото не е с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните дела по ЗУТ, поради което съдът приема, че възражението на ответника следва да се уважи и на жалбоподателят Х. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Съдът съобразява и решение по дело C 438/22 на СЕС, но приема, че не следва възнаграждението за адвокат да се намалява под предвидения минимум с посочената Наредба №1/09.07.2004 г., защото делото е с по-висока фактическа и правна сложност, когато се направи сравнение с останалите административни дела, извън тези по ЗУТ. Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на А. Х. сумата от 10 лева държавна такса, 725,34 лева – депозити за СТЕ и 1250 лева – възнаграждение за адвокат, общи 1985,34 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл.174 АПК, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 0248/01.02.2024 г. издадена от зам. - кмет на Община Варна, в частта относно прокарване на временен път през: [ПИ], собственост на Р. Н. Ж., засягащ североизточния ъгъл на имота с площ от 17 [жк], [УПИ] в кв.**, собственост на А. Х.-Д. Х. покрай северната му граница, засегната площ 79 кв. м.

ИЗПРАЩА административна преписа на зам. - кмет на Община Варна за произнасяне в 14 - дневен срок от влизане на решението в сила, по Заявление рег. № АУ119206ВН/01.12.2022 г. по описа на Община Варна от П. В. П., при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с решението.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Р. Н. Ж. [ЕГН] сумата в размер на 1633,34 лева /хиляда шестстотин тридесет и три лева, и тридесет и четири стотинки/.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на А. Х. – Д. Х. [ЛНЧ] сумата в размер на 1985,34 лева /хиляда деветстотин осемдесет и пет лева, и тридесет и четири стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен съд.