№ 137
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря с.г.н.
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110153829 по описа за 2021 година
„Софийска вода” АД е предявило срещу и. ИВ. СТ. обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2451,21 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 19.05.2013 г. до 11.11.2018
г. в имот, находящ се в ........, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от
193,51 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 19.06.2013 г. – 11.11.2018 г., за които суми на
23.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 25281/2019 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.
Със заявление вх. № 3032118/09.05.2019 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу и. ИВ. СТ., ЕГН **********
за суми, както следва: за сумата от 2451,21 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 19.05.2013 г. до 11.11.2018 г. в имот,
находящ се в ........, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 519,69 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 19.06.2013 г. – 11.11.2018 г. На 23.12.2019 г. е издадена заповед по чл.
1
410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в
законоустановения срок. На 09.09.2021 г. ищецът е уведомен за възможността
да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена
на 15.09.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
С оглед обстоятелството, че на 23.12.2019 г. по ч. гр. д. № 25281/2019 г.
по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника, съгласно която последният следва да заплати на Софийска вода
АД суми, както следва: сумата от 2451,21 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 19.05.2013 г. до 11.11.2018 г. в имот,
находящ се в ........, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.05.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 519,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 19.06.2013 г. – 11.11.2018 г., и обстоятелството, че с
исковата молба ищецът е предявил искове само за част от вземанията, за
които на 23.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 25281/2019 г.. по
описа на СРС, 160 състав /видно от съдържанието на исковата молба, се
предявяват искове за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца суми, както следва: сумата от 2451,21 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 19.05.2013 г. до 11.11.2018 г. в имот,
находящ се в ........, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.05.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 193,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 19.06.2013 г. – 11.11.2018 г., то съдът с определение №
9085/19.11.2021 г., постановено по гр.д. № 53829/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 23.12.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 25281/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 326,18 лв. /разликата
между сумата от 519,69 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и сумата от 193,51 лева, претендирана с исквоата молба/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 19.06.2013 г. – 11.11.2018 г. Определение №
9085/19.11.2021 г., постановено по гр.д. № 53829/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта, с която се обезсилва частично заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.12.2019 г., издадена по ч. гр. д.
2
№ 25281/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, е влязло в
законна сила на 09.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като
купувачът не е заплатили дължимата цена, както и обезщетение за забава
върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Моли се за
уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че и. ИВ.
СТ., ЕГН ********** дължи на Софийска вода АД суми, както следва: сумата
от 2451,21 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги през
периода от 19.05.2013 г. до 11.11.2018 г. в имот, находящ се в ........, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 193,51 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.06.2013 г.
– 11.11.2018 г., за които суми на 23.12.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25281/2019 г.
по описа на СРС, II ГО 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът и. ИВ. СТ., ЕГН
********** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете,
като счита, че не дължи претендираните суми. Не се оспорва обстоятелството,
че през процесния период именно ответницата е била собственик на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 89, находящ се в
........ Оспорва се ищецът да е доставял твърдените в исковата молба В и К
услуги в претендираните количества и качество. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца. Оспорва се и иска за лихва
за забава. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че през процесния период ответницата и. ИВ. СТ., ЕГН
********** е била собственик на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 89, находящ се в ........
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител
на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването,
поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се
извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет
на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са
4
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. С посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с
които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги.
Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в
утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С
оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице
валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът
е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за
което е доставено претендираното количество вода.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че през процесния период ответницата и. ИВ. СТ., ЕГН
********** е била собственик на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 89, находящ се в ......., в което качество последната дължи
цената за реално извършените по повод на имота от ищеца услуги,
включително е обвързан от приложимите за процесния период общи условия
на ищеца.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.
От заключението на вещото лице по изготвената в производството
съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът по реда на чл. 202 ГПК
кредитира напълно, се установява, че стойността на предоставените през
процесния период В и К услуги, от ищцовото дружество на ответника,
възлиза в размер на 2451,21 лева, като същите са начислени в съответствие с
предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени. Установява се също,
че за периода 19.05.2013 г. – 11.11.2018 г., дължимите суми за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот,
представляващ апартамент № 89, находящ се в ......., клиентски ......., са в общ
размер на 2970,90 лева, от които 2451,21 лева главница и 519,69 лева – лихва.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.
5
От заключението на вещото лице по изготвената в производството
съдебно – техническа експертиза (СТЕ), което съдът по реда на чл. 202 ГПК
кредитира напълно, се установява, че имотът с административен адрес: ........,
е водоснабден и Софийска вода АД е доставяло В и К услуги до имота през
заявения в исковата молба период. Установява се още, че общото количество
на доставената вода до имота, през процесния период от 19.05.2013 г. до
11.11.2018 г. е 1278,67 куб. метра, от които 1320,82 куб. метра в имота и 42,15
куб. метра общи нужди. При проверка на предоставените материали, справка
от информационните системи на "Софийска вода" АД, фактури и карнети,
вещото лице е установило, че доставените и отчетени количества
съответстват на фактурираните такива за имот с клиентски ....... за период на
фактуриране 19.05.2013 г. – 11.11.2018 г.
Между страните не е спорно и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през заявения в
исковата молба период, ответникът е бил собственик на процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 89, находящ се в ......., клиентски ......., в
което качество последният дължи цената за реално извършените по повод на
имота от ищеца услуги, включително е обвързан от приложимите за
процесния период общи условия на ищеца.
Съдът намира, че доставката на ВиК услуги до процесния имот, през
заявения в исковата молба период, се установява от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, както и от събраните по делото писмени
доказателства. Същевременно това обстоятелство не се оспорва от ответника,
а се възразява единствено, че част от сумите, заявени в исковата молба размер
са погасени по давност.
Доколкото съдът достига до извод за наличие на основания отвентикът
да отговаря за задължения за потребени и незаплатени задължения за ВиК
услуги за периода от 19.05.2013 г. до 11.11.2018 г. в размер на 2451,21 лева,
то следва да се разгледа своевременно наведеното възражение за погасяване
по давност на претенцията на ищеца.
Съгласно разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на
главницата, представляваща стойност на потребени услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване, е
6
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 09.05.2019 г., .т.е.
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 09.05.2016 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2006 г., респ. чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. / които са публично достъпни на
сайта на ищеца, секция „Документи“, подсекция „нормативни документи“ и
са служебно известни на съда/ ВиК операторът издава ежемесечни фактури
при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.
Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Вземането по фактура № 64073979 от 15.03.2016 г., начислено за
периода от 16.01.2016 г. до 12.02.2016 г., е станало изискуемо на 15.04.2016 г.
/преди подаване на заявелнието по чл. 410 ГПК/. Следователно, всички
претендирани вземания до 12.02.2016 г., са погасени по давност. Непогасени
по давност се явяват вземанията за периода от 13.02.2016 г. до 11.11.2018 г.,
които съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза са в общ размер на 1390,30 лева.
От името на ответницата не са наведени твърдения и не са представени
доказателства за извършени плащания на дължимите суми. Такива плащания
не установи да са били извършвани и вещото лице по допуснатата и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява основателен и
доказан до размера от 1390,30 лева и за периода 13.02.2016 г. – 11.11.2018 г.,
като следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 2451,21 лева и за периода 19.05.2013 г. –
12.02.2016 г., искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
7
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Към посочената разпоредба препращат и клаузите на чл. 42 от
Общите условия от 2006 г., респ. чл. 44 от Общите условия от 2016 г., които
гласят „При неизпълнение в срок на задължението си заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора“. Срокът за погасяване на дължимите месечни суми,
както беше посочено по-горе, е 30-дневен след датата на фактуриране.
Обезщетението в размер на законната лихва е функционално
обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху
признатата за основателна претенция за главницата. Освен това следва да
бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, съгласно която с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от това
акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар давността за тях да не е
изтекла. Следователно, ответникът не дължи мораторна лихва върху
неоснователната претенция и погасените по давност вземания за главница.
Върху приетата за основателна претенция в размер на 1390,30 лева, дължима
за периода 13.02.2016 г. – 11.11.2018 г., размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК /чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/, дължима за периода от 17.05.2016 г. до 11.11.2018 г.
възлиза на 351,10 лева, до който размер искът за лихва се явява основателен.
Доколкото от ищеца в настоящото производство се претендира лихва за
забава в по-малък размер, а именно 193,51 лева и при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът намира, че искът с
правно основание чл. 86 ЗЗД се явява основателен за пълния предявен размер
8
и следва да бъде уважен за тази сума, респективно отхвърлен за периода
19.06.2013 г. – 16.05.2016 г.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 88,63
лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
25281/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 59,42 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещи лица по допуснатата, изслушана и приета в
производството комплексна техническа и счетоводна експертиза в размер на
450 лева; 5/ за юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по
гр. д. № 25281/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът и. ИВ. СТ., ЕГН ********** с адрес: ........, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление ......., сумата от 58,33 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 25281/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът и. ИВ. СТ.,
ЕГН ********** с адрес: ........, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
9
......., сумата от 382,45 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 53829/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, а именно за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, като са представени и доказателства за извършването на
претендираните разноски.
От името на ищеца своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в производството.
Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
извършеното от процесуалния представител на длъжника активно
процесуално поведение в настоящото производство и минималния, предвиден
в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер за съответния вид работа намира, че
възражението за прекомерност на претендирания от длъжника адвокатски
хонорар, направено от името на ищеца, чрез неговия процесуален
представител, е неоснователно, доколкото от ответника се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер
по-нисък до минималния предвиден такъв в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер за съответния вид работа.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Софийска
вода” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ....... следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника и. ИВ. СТ., ЕГН ********** с адрес:
........, сумата от 160,46 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 53829/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в заповедното производство пред СРС, като не са представени и
доказателства за извършването на такива разноски. Следователно в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 25281/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на
„Софийска вода” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление .......
против и. ИВ. СТ., ЕГН ********** с адрес: ........, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите, че и. ИВ. СТ., ЕГН ********** дължи в полза на
„Софийска вода” АД, ЕИК ....., сумата от 1390,30 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 13.02.2016 г. до 11.11.2018
г. в имот, представляващ апартамент № 89, находящ се в ......., клиентски .......,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2019
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.12.2019 г. по гр.д. № 25281/2019 г.
по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за разликата над уважения размер от
1390,30 лева до пълния предявен размер от 2451,21 лв. и за периода
19.05.2013 г. – 12.02.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на
„Софийска вода” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление .......
против и. ИВ. СТ., ЕГН ********** с адрес: ........ иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че и. ИВ.
СТ., ЕГН ********** дължи в полза на „Софийска вода” АД, ЕИК ..... сумата
от 193,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 17.05.2016 г. до 11.11.2018 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.12.2019
г. по гр.д. № 25281/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК за периода 19.06.2013 г.
– 16.05.2016 г.
ОСЪЖДА и. ИВ. СТ., ЕГН ********** с адрес: ........ да заплати в полза
на „Софийска вода” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление .......,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 58,33 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 25281/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
11
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА и. ИВ. СТ., ЕГН ********** с адрес: ........ да заплати в полза
на „Софийска вода” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление .......,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 382,45 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 53829/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление ....... да заплати в полза на и. ИВ. СТ., ЕГН ********** с адрес:
........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 160,46 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 53829/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12