О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11890/18.10.2018г.
гр. Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в
закрито заседание, проведено на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА
КОЖУХАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14210
по описа на Варненски районен съд за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по делото е образувано въз основа на
искова молба с вх. № 19110/ 17.07.2014 г. от Р.Д.Н.,
ЕГН: ********** срещу наследници на Боню Александров Колев
С
Разпореждане № 38029/ 26.09.2018 год. производството по делото е оставено без
движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, касаещи уточняване лицата, срещу които
насочва иска си, очертаване предмета на спора, заплащане на дължимата държавна
такса. Посочени са и последиците от неизпълнение.
Съобщението,
ведно с указанията е редовно връчено, при условията на чл. 51, ал. 1 ГПК, на 01.10.2018
год.
Постъпила
е молба вх. № 64340/ 03.10.2018 г. от ищеца, с която е отправено искане за
извършване на служебна справка НБД „Население“ относно законните наследници на
Боню Александров Колев, а евентуално – за снабдяване със съдебно удостоверение.
Очертан е предмета на спора, като е уточнено, че предмет на иска е само
сградата, но не и дворното място. Отправено е и искане за определяне размер на
дължимата държавна такса.
С
оглед отправените искания, с Разпореждане № 39360/ 04.10.2018 год. е
постановено издаване на исканото съдебно удостоверение. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че съдът е задължен да извършва служебни справки в НБД
„Население“ в хипотезите, в които служебно следи за спазване на местната
подсъдност (например чл. 411, ал. 1 ГПК) или изпълнение на процедурата по
връчване съобщения и призовки (чл. 47, ал. 3 ГПК). В предвид нуждата
технологична време, срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането
от 26.09.2018 год., е продължен с една седмица, считано от изтичане на първоначалния,
т. е. до 15.10.2018 год., включително, по арг. от чл. 60, ал. 4 ГПК.
До постановяване на настоящия
съдебен акт, дадените от съда указания не са изпълнени. Страната не е
предприела действия по снабдяване с исканото съдебно удостоверение, въз основа
на което би могла да уточни лицата, срещу които насочва иска си. Не е заплатена
и дължимата държавна такса. По отношение размера на същата – с указанията по т. 4 разпореждане № 38029/ 26.09.2018 год., ясно е
посочено, че същия възлиза на 1 % от данъчната оценка на спорната част. В
предвид на направеното уточнение, че предмет на иска е само сградата, за която
е представена данъчна оценка (л. 7), то размерът на дължимата такса би могъл да
бъде изчислен, чрез елементарна математическа операция (1 % от 6485.40). Нещо
повече, видно от съдържанието на уточнителната молба,
ищецът е изчислил размера на дължимата такса. Независимо от това – активност не
е проявена, и същата не е заплатена по сметка на ВРС.
За пълнота
на изложението, следва да бъде отбелязато, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК при
продължаване на законните или определени
от съда срокове
по молба на страната при
наличие на уважителни причини за това, новоопределеният
срок не може
да бъде по-кратък
от първоначалния, като продължаването на срока тече
от изтичането на първоначалния срок. Моментът, от който започва да тече
новоопределеният срок, следователно не е обвързан от датата,
на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният
момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда
не съществува задължение да съобщава
на страната за постановеното по нейна молба
определение, с което срокът е продължен. Страната е длъжна сама да следи за
началото и за края на срока. В този смисъл е и трайната
съдебна практика - Определение № 79/ 04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/ 2010 г.
на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК, Определение № 385/ 04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/ 2010г. на
ВКС, II г.о., Определение № 36/ 09.01.2013
г. по ч. гр. д. № 817/ 2012 г. на ВКС, TK, I т.о. и др.
По
изложените съображения, в предвид пасивното процесуално
поведение на ищеца,
производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14210 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год., ХХХV състав.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба, едноседмичен срок
от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: