Решение по дело №1148/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 45
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20191510201148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.01.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

    19 ноември

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

       Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

         НАХ

 

           1148

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.                    

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

           Образувано е по жалба на „Пламеста”ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, община Дупница, област Кюстендил, ул.”Генерал Георги Тодоров” №12, представлявано от С.Г.С., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 293209-0201990 от 18.10.2017г., издадено от Началник на Сектор”Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция по приходите, с  което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е  наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

 

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна, като при при условията на евентуалност пледира за налагане на минимална санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

 

Въззиваемата страна чрез процесуалния й представител юрисконсулт И., оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като взе предвид  доводите на страните и събраните по делото доказателства - показанията на актосъставителя, свидетелите и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

 

           На 16.09.2017г., в 10.05 часа е извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС-бистро „Пако”, находящо се на Е-79 Джерман -Коста Петров, стопанисвано от „Пламеста” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, община Дупница, област Кюстендил, ул. ”Генерал Георги Тодоров” №12, представлявано от С.Г.С.. При проверката било установено, че лицето осъществява търговска дейност, без регистрирано, монтирано,  и въведено в експлоатация ФУ. От констатациите направени по време на проверката следва, че жалбоподателя попада в обхвата на чл.3, ал.1 на Наредба Н-18 от 13.12.2006г., на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСТУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга на смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Цитираното нарушение е било документирано с ПИП сер.АА № 1287742 от 16.09.2017г.

За констатираното нарушение е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №0201990 от 16.09.2017г. Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с  което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е  наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от МФ,във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

 

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

 

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съобразно изискванията на чл.193, ал.2 ЗДДС.

Посочената от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 задължава лицата по чл.3 от същата наредба да монтират и въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Лица по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18  са всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски обект. Наредбата е издадена във връзка с приложението на чл.118 от ЗДДС, на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като текстът на тази норма е възпроизведен в чл.25 от Наредба № Н-18. По смисъла на ал.1 от нормата лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

В конкретния случай, контролните органи са констатирали липса на регистриран, монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена постоянна връзка с НАП и отговорно за нарушението лице е именно въззивникът - търговец, като следва да се добави, че допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще липсата на ЕКАФП в обекта, в който обаче са се извършвали продажби. Видно е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, както и достатъчно ясно описание на нарушението. Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.  От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс –  „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.

Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като му е наложена санкция в минималния предвиден от законодателя размер от 3000 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

  Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 293209-0201990 от 18.10.2017г., издадено от Началник на Сектор”Оперативни дейности” -София в Централно управление на Национална агенция по приходите, с  което на „Пламеста” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, община Дупница, област Кюстендил, ул. ”Генерал Георги Тодоров” №12, представлявано от С.Г.С., с ЕГН **********, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е  наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лв. за нарушение по чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-ет дневен срок  считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: