П Р
О Т О
К О Л
Гр. София,16 октомври 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав в публично
съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РУСИ АЛЕКСИЕВ
|
Съдебни
заседатели: |
И.П.С.С. |
|
|
|
|
|
||
|
Секретар: |
Елка ГРИГОРОВА |
||
|
Прокурор: |
РАДОСТ НАЦЕВА |
||
сложи за
разглеждане докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ НОХД № 2934 по описа за 2019 г.
Поради продължило предходно
съдебно заседание на състава, насроченото за 12.00 часа разпоредително съдебно
заседание започна в 14.15 часа.
На именното повикване в 14.15
часа се явиха :
ПОДСЪДИМИТЕ :
В.Х.П. – редовно призован,
явява се лично.
А.И.Х. – редовно призован,
явява се лично.
В.Г.К. – редовно призован,
явява се лично.
адв.
И.А., САК - упълномощен защитник на подсъдимите В.Г.К. и В.Х.П., редовно
призована, явява се.
адв.
Л.Д., САК - упълномощен защитник на подсъдимия А.И.Х., редовно призована, явява
се.
Наследниците на посоченото като пострадало починало
лице :
Р.Б.К. - редовно призована,
явява се лично.
Б.П.К. – редовно призован,
явява се лично.
ЯВЯВА СЕ служебно определения
от САК адв. К.К., с оглед
евентуалното ѝ назначаване за служебен повереник
на наследниците на посоченото като пострадало починало лице, поради постъпила
от тях молба за това.
Адв. К. : Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да поема
защитата на наследниците на починалото лице.
СЪДЪТ, с оглед изявлението
на адв. К.К. и на основание
чл. 23, ал. 2, вр. чл. 21, т. 3, вр.
чл. 25, ал. 1 от ЗПП
ОПРЕДЕЛИ :
НАЗНАЧАВА адв.
К.К.К., САК, вписана под № 2374 в НРПП, за служебен повереник
на наследниците на посоченото като пострадало починало лице – Р.Б.К. и Б.П.К..
СЪДЪТ разяснява на наследниците
на посоченото като пострадало починало лице – Р.Б.К. и Б.П.К., правата им по
реда на чл. 75, чл. 76 и чл. 84 от НПК, а именно да се конституират като частни
обвинители и/или граждански ищци, както и останалите им права, ако решат да участват
в наказателното производство като страни.
ПОСТРАДАЛАТА К. : Разбрах правата
си. Желая да се конституирам като частен обвинител.
ПОСТРАДАЛИЯТ К. :
Разбрах правата си. Желая и аз да се
конституирам като частен обвинител.
ПРОКУРОРЪТ : Считам, че няма
пречка майката и бащата на починалия да бъдат конституирани като частни
обвинители. Молбата им е подадена своевременно и отговаря на изискванията,
посочени в закона.
Адв.
А. /защитник на подс. П. и К./ : Молбата е
своевременна, поради което няма пречка същите лица да бъдат конституирани като
частни обвинители.
Адв. Д. /защитник на подс.Х./ : Аз също не се
противопоставям, няма пречка да бъдат конституирани.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/ : Съгласни
сме с казаното от защитниците.
СЪДЪТ, след съобразяване становищата
на страните и разпоредбите на закона, намира, че са налице основанията да конституира
наследниците на твърдяното като пострадало починало лице – Р.Б.К. и Б.П.К., като
частни обвинители по делото. Молбата им е подадена в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК.
Изводимо е, че се основава на обстоятелствата, визирани в о.а. и съответно за Съдът
е ясно от кои лица изхожда.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 248, ал. 2, вр. чл. 76 и чл. 77 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
КОНСТИТУИРА Р.Б.К. в
процесуалното качество на частен
обвинител в съдебния процес.
КОНСТИТУИРА Б.П.К. в
процесуалното качество на частен
обвинител в съдебния процес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно
и не подлежи на обжалване отделно от присъдата.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Да се даде ход на
разпоредителното съдебно заседание.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на откритото разпоредително съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА
ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК.
СЪДЪТ
пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите :
В.Г.К. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, техник производствени
резултати ИХБ „М.К.“ АД, женен, живущ ***, ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за
самоличност – лична карта № ****, издадена на 20.10.2011 г. от МВР
– Перник.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ К. : Получил съм
препис от о.а. и от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
А.И.Х. - роден на *** г., в
с. Манастирище, Софийска област, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, женен, работи като охранител в „М.“ ЕООД, женен, живущ ***,
ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за
самоличност – лична карта № ****,
издадена на ****г. от МВР – София.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. : Получил съм препис от о.а. и от разпореждането на съда преди повече от 7
дни.
В.Х.П. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, с основно образование, работи
като топилчик в ИХБ „М.К.“ АД, неженен, живущ ***,
ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за
самоличност – лична карта № ****,
издадена на ****г. от МВР – София-област.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдим.
ПОДСЪДИМИЯТ П. : Получил съм
препис от о.а. и от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ
разясни правата на подсъдимите лица в настоящото наказателно съдебно производство,
както и правото им на отвод на съдебния състав, на член от него, на прокурора,
а също и правото им наказателното производство да приключи по реда на някоя от
диференцираните процедури по реда на глави двадесет и седма от НПК.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/ : Разбрахме
правата си. Не правим отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
Не желаем делото да се разглежда
по съкратена процедура.
СЪДЪТ предостави
на страните възможност да изразят становище по въпросите, които се обсъждат в
разпоредително заседание, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1 - т. 8 от НПК, а
именно :
1. подсъдно ли е делото на съда ;
2. има ли основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство ;
3. допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и/или на пострадалия ;
4. налице ли са основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила ;
5. желаят ли разглеждането на делото
при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация ;
6. по въпроса относно взетите мерки за
процесуална принуда ;
7. имат ли искания за събиране на нови
доказателства ;
8. за насрочването на съдебното
заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ : На първо място по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК намирам, че делото е подсъдно на СГС, като първа инстанция. Считам,
че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам, че не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, пострадалите или
на техните наследници.Тук е мястото обаче да вмъкна, че в хода на ДФ и при
внасяне на обвинителния акт, прокурора си констатира фактическа грешка и тя е в
датата на деянието. Датата на деянието е 16.03.2017 г., а в диспозитива
е 16.02.2017 г. В същност датата е – 16.03.2017 г. В тази връзка намирам, че
това процесуално нарушение не е същество и не е довело до нарушаване на
процесуалните права на тримата подсъдими, тъй като същите, и тримата са
присъствали на инкриминирания инцидент. Т.е. знаят датата на деянието. На второ
място същите са имали възможност да се запознаят с всички материали по делото,
към които съответно е приложен смъртен акт, акт за
наследници и съобщение за смърт. Т.е. в хода на съдебното следствие намирам, че
при събиране на доказателствата и приобщаването на писмените такива няма пречка
по реда на чл. 287 от НПК да се повдигне
отново обвинение.
Към
настоящият момент няма пречка за разглеждане на делото по реда на
особените правила, в случай, че подсъдимите и техните защитници съответно
направят необходимото искане. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, подсъдимите са упълномощили защитници. Няма основание за
назначаването на преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация
По отношение и на тримата не са взети мерки за неотклонение, а и няма
основание към настоящия момент да бъдат взети такива.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Считам, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане по общия ред, като призовете свидетелите и вещите лица, по списък
към приложението към обвинителния акт.
Адв. К. /повереник/ : Присъединявам се изцяло към
становището на представителя на прокуратурата по отношение визираните в чл. 248
ал. 1, т. 1
- т. 8 от НПК въпроси.
Адв. А. /защитник на подс. П. и К./ : Считам, че
делото е подсъдно на съда, пред който то се разглежда. Не са налице основанията
за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Считам, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на
двамата ми подзащитни, а именно налице е неяснота в
обвинението. В о.а. не са посочени съществени обстоятелства, които са от
значение за защитата на обвиняемите, не е посочен вида, количеството на скрап,
които моите подзащитни и пострадалия К. са били
сложили за топене в пещта. Единствено посочено в о.а. е цитирам : „метални
отпадъци“. Не е изяснена, не е посочен редът за приемане, преглеждане,
складиране и сортиране на скрапа в дружеството по принцип. Не са изяснени тези
обстоятелства и по отношение на тази скрап, която е била вложена в пещта в деня
на инцидента, а именно на 16 март 2017 г.
По делото от защитата на
третия подсъдим е представена Заповед №
13 за ефективен входящ контрол, от която се вижда, че в дружеството съществува
комисия от 3-ма служители, които са отговаряли за приемането, складирането и
сортирането на тези отпадъци. Разпитаните свидетели по ДП са били питани главно
за инцидента на 16.03.2017 г., но не и за реда, приемането, обработването и
сортирането. Единствено изключение в това отношение прави свидетеля Анатолий
Козарев – главен технолог на дружеството, който само в най-общи черти описва
редът, като не се позовава на никакви вътрешни правила, приети от дружеството.
Въпреки, че посочва като част от служителите, които се занимават с този процес директора
Пламен Николов, същият даже не е разпитан в качеството на свидетел. Не е
изяснено по делото какви са размерите на вибрационната количка и какво
съдържание на скрап може да бъде обемано след натоварването. Не е изяснено къде
и при какви условия се държи тази скрап. Не е изяснено скрапа на 16.03.2017 г.
кога е бил приет, кога е бил натоварен във вибрационната количка. Не е изяснено
какви смени са имали подзащитните ми непосредствено
преди инцидента. Дали те са присъствали на приемането и оглеждането на тази
скрап.
Считам, че обвинението на
двамата ми подзащитни е бланкетно,
тъй като е посочено, че са нарушени инструкция, техника за безопасност и Закон
за здравословни и безопасни условия на труда, без да се посочат кои конкретно
служебни задължения те са нарушили. Цитираните документи очертават само начина,
по който се борави в индукционната пещ, а в закона само общата норма – че всеки
служител трябва да се грижи за своята безопасност и тази на своите колеги, а не
конкретни, работни задължения, които обвиняемите не са извършили или извършили
не по начина, по който те са задължени служебно.
Считам, че е неясна и
причината, довела до изригването на разтопения метал, тъй като изготвената СТЕ
страда от множество пороци.
Според мен това е основното,
съществено отстранимо нарушения.
Пак казвам, по делото не е
установено дали подсъдимите са присъствали при складирането на скрапа, не е
установено тази скрап кога е била доставена. Аз не твърдя, че не са. Аз казвам,
че това не е установено по делото.
Считам, че не са налице основанията
за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основанията
за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
Спрямо подзащитните
ми не са взети мерки за неотклонение и считам, че това не следва да бъде
променяно, тъй като същите се явяват при призоваване своевременно.
Адв. Д. /защитник на подс.Х./ : Изцяло се присъединявам
към становището на колегата по отношение на другите двама обвиняеми.
Допълнително - подсъдно ли е
делото на съда- да, подсъдно е.
Има ли основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство и допуснато ли
е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите или на пострадалия - становището ми е, че по отношение на подзащитния ми обвинението е повдигнато за нарушение на
отговорности по длъжностната характеристика, както и чл. 6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труда и то т. 16. Цитирам
дословно чл. 6, който гласи: „Въвеждането
в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при
доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд“. Няма алинея, няма т. 16.
Най-същественият порок на
този обвинителен акт е неяснотата на обвинението по отношение на подзащитния ми. Съгласно изискванията на разпоредбата на
246 от НПК, обвинителния акт в обстоятелствената си част трябва задължително да
съдържа обстоятелствата, които индивидуализират извършеното престъпление.
Считам, че това не е налице, както не е налице точна, ясна подробна фактическа
обстановка.
Липсата на посочените
реквизити противоречи на тълкувателно решение № 2 / 07.10.2002 на ВКС, по Тълкувателно дело № 2/2002 г. и представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като води до ограничаването правата на подзащитният ми.
Съобразявайки се с казано по
отношение съставомерността на деянието и начина, по
който е извършено, считам, че не очертано в обстоятелствената част на о.а. и
намирам, че акта, с който е сезиран съда, не отговаря на законовите изисквания,
доколкото не са въведени каквито ѝ да е било фактически твърдения, а
въведените законови са неотносими.
В останалите точки се присъединявам
към становището на колегата.
ПОДСЪДИМИТЕ / поотделно/ : Подкрепяме
казаното от защитниците.
ПРОКУРОРЪТ : По отношение
направеното искане, че обвинението е бланкетно и двамата
защитници посочиха едно също основание. Аз намирам, че обвинението не е бланкетно, ясно е, основните задължения са по длъжностни
характеристики и на тримата подсъдими. Неизпълнението на една инструкция, която
е описана, и аз не намирам какво неясно има в обвинението. В този смисъл,
посочена е заповедта, посочено е длъжностната характеристика, посочена е точката,
която съответно не е изпълнена.
По отношение вида и количеството
на скрап, намирам това за неотносимо към предмета на
доказване. Могат съответно да се зададат въпросите на вещото лице в съдебното
следствие.
Моля да оставите без уважение
всичките искания.
Адв. К. /повереник/ : Считам, че депозирания о.а.
съдържа всички необходими реквизити, за да бъде годен и обосноват по отношение
на повдигнатите обвинения.
Възраженията на защитниците
на подсъдимите касаят въпроси по същество на съдебния процес и същите следва да
бъдат разгледани, когато се даде ход на делото по същество
Адв. А. /защитник на подс. П. и К./ : (Реплика). Установено
е, макар и с един документ от страна на защитата на третия подсъдим, че има
вътрешен ред в това предприятие, по който се извършва оглед на металите, които
постъпват. За подсъдимия А.Х.. Той е представил такъв документ и той съществува
по делото, което показва, че извън длъжностните характеристики има ред, по
който предприятието приема постъпилата скрап. Подсъдимите биха могли да кажат,
защото прокурора направи въпрос, защо се говори за обем. Става въпрос за обем
от скрап 20 тона, който би следвало да бъде прегледан.
Адв. Д. /защитник на подс.Х./ : Още повече, че
това би допринесло за изясняване кои са лицето отговорни пряко за приемане на
материала, каква е процедурата и как този материал стига до пещта.
СЪДЪТ се оттегля на
съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание по
направените от защитата възражения за допуснати на ДП съществени, отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемите, понастоящем подсъдими, намери следното :
В голямата си част
възраженията на защитата касаят предимно въпроси по същество, а не такива от процесуален
характер, довели до нарушаване на правата на подсъдимите лица. В този смисъл са
възраженията за непосочване размерите на вибрационната количка, при какви
условия и какво количество скрап следва да се сложи с нея в съответната процесна пещ, вида и количеството му, касателно
реда за приемане, преглеждане, сортиране и складиране на скрапа, доколкото
последните обстоятелства стоят и извън предмета на очертания с обвинителен акт
фактически лимит на съставомерните обстоятелства,
подлежащи на изследване и доказване. Също въпроси не от процесуален характер, а
по същество са тези, относими към неразпитването на установени
свидетели и пр., включително и твърдяната неяснота за причината за изригване на
разтопения метал. За последната, впрочем, държавното обвинение е ангажирало
фактическо твърдение, че се дължи на попадане в пещта на елементи със затворен
обем, в който може да се съдържа течност. В една част от възраженията си, обаче,
защитата на подсъдимите е права, че са допуснати съществени процесуални отстраними нарушения, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, които са от такова естество, че засягат правото на всеки един от
подсъдимите да разбере в какво конкретно е обвинен.
В тази връзка, Съдът намира
за необходимо да посочи, че диспозицията на нормата на чл. 123 от НК е бланкетна. Това означава, че съставът ѝ се запълва от
нарушени конкретни разпоредби в нормативните актове или на ненормативни правила
(Постановление № 2 от 1979 г. на Пленума
на ВС, Решение № 622/09.03.2004 г. на
ВКС, І НО). Поради тази причина, задължението на органите на ДП е да ги посочат
изрично в акта, с който се е конституирало определено лице в процесуалното качество
на обвиняем, както и в акта, с който се повдига обвинение в съда – обвинителния
акт, като се изпише не само цифровото им изражение, но и пълното им, относимо към инкриминираното деяние, словесно съдържание.
Това е необходимо, за да може подсъдимият да организира адекватно защитата си и
да знае срещу какви конкретни обстоятелства следва да се защитава. Практиката на
Върховната съдебна инстанция е константна, че всяко нарушение на това
задължение представлява съществено процесуално нарушение, увреждащо правата на
подсъдимите на защита, конкретно да разберат фактите, които им се вменяват във
вина, респективно срещу какво трябва да се защитават.
Обобщено, неяснотата в о.а.
всякога съставлява съществено нарушение на правото на защита на обвиняемото,
респективно подсъдимо лице, в частност правото на ясно, точно, конкретно
обвинение, което да не налага тълкуване и/или изграждане на предположения.
В горния смисъл, Съдът отбелязва,
че приема за такива неясноти на о.а., пряко относими
към ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия П. обстоятелството,
посочено на л. 3, абзац 1 от о.а., че „от
една страна пострадалия К. е трябвало да хвърля пясък върху разтопения метал, а
подсъдимият П. да изчисти шлаката“, като непосредствено след това се
изтъква, че „преди още обвиняемия П. да
успее да хвърли пясък“. Тази контрадикторност на
твърденията - от една страна, че пострадалият К. трябвало да хвърля пясък, а от
друга страна, че обвиняемият, понастоящем подсъдим, В.П. „… преди още … да успее да хвърли пясък“, т. е., че не соченото за
пострадало лице, а подсъдимият П. е трябвало да хвърли пясъка, за този съд
обосновава неяснота, досежно механизма на деянието, в
частта му за причините, довели до твърдяното инкриминирано деяние на посоченото
подсъдимо лице.
По същият начин е допусната
неяснота и при формиране на фактическите твърдения на прокуратурата, изложени
на л. 4, абзац 2 от о.а. Текстът, касаещ
изясняването, че „упражняването на
занятие е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, тъй като и най-малкото незнание или немарливо изпълнение създава
опасност за живота и здравето на другите лица“, за този съд е възведено
като фактическо твърдение от прокуратурата, за да обоснове частните съставомерни признаци на материалноправния
състав, под който е подведена твърдяната инкриминирана деятелност на подсъдимите.
Тези частни съставомерни признаци са съответно
„правно регламентирана дейност“ и „източник на повишена опасност“. От така
направеното и посочено твърдение обаче, не става ясно коя дейност, кое правно
регламентирано занятие представлява източник на опасност – дали пълненето на
пещта, дали контрола по работата ѝ, цялата дейност по металолеенето
или нещо друго. Това не става ясно и от последващото
изречение, където също не е посочено конкретно и ясно занятието, за което се
отнася ангажираното фактическо твърдение, че упражняването му е регулирано с
цитираните правни норми – инструкции, ЗЗБУТ /Закон за
здравословни и безопасни условия на труд/.
Отново на същият лист от
обвинителния акт – л. 4, се намира и друг неясен абзац - абзац 7-ми. Същият
въвежда твърдението, че съобразно изготвената и приложена по делото СТЕ се
установява, че „следния цикъл на работа“,
след което се посочва цикъла на работа, но не става ясно какво следва и какво
се установява от този цикъл на работа. Действително, направено е подробно
описание на цикъла, но не се посочва какво се установява от това описание, защо,
с каква цел е направено в о. а., респективно какво прокуратурата твърди със
същото и как то се съотнася към инкриминираната деятелност на подсъдимите.
Впрочем, в същия абзац, в който се описва този цикъл, а именно абзац 8, отново
е допусната неяснота, пряко касаеща описаните
фактически твърдения. Посочено е, че пещта се нагрява „до 14 800 – 1 500 градуса по Целзий“. След което се „изчаква около 1 час до спадане на
температурата до около 1 350 градуса по Целзий“, след което може да се
отвори капака на пещта и да се отстрани шлаката. Не става ясно от така
посоченото дали се твърди, че пещта се нагрява до 14 800 – 15 000
градуса по Целзий, т.е. дали е изпусната последната нула от второто число
(„1500“) или се нагрява до 1480 (0) - 1500 градуса по Целзий,
като е добавена една нула на първото число.
Посочването след това, че
преди отваряне на капака на пещта, „се
изчаква около 1 час до спадане на температурата до около 1350 градуса по Целзий“
по никакъв начин не способства да се внесе необходимата яснота, тъй като не
пояснява горното неясно твърдение, доколкото тази стойност – 1350, е и под
двете посочени преди нея такива, независимо дали те ще бъдат 1480 – 1500
градуса по Целзий или 14 500 – 15 000 градуса по Целзий. Съдът би
могъл да приеме горепосоченото, относно визираните числа, представляващи температура
за нагряване на пещта в градуси по Целзий, за очевидна фактическа грешка, която
би могла да се отстрани чрез даване на възможност за това на прокуратурата, ако
обаче не съществуваха и други неясни твърдения в о.а., които допринасят за
цялостната му неяснота.
Така например, отново на л.
4 от него, абзац 4 и абзац 9, както и на л. 5, абзац 5 и абзац 7, на л. 6,
абзац 2 и абзац 5, на л. 7, абзац 2 и абзац 4 и на л. 8, абзац 1 – в първият
/л. 4, абзац 4/ и предпоследния /л. 7, абзац 2/ от цитираните листа и абзаци
/параграфи/ от обвинителния акт се посочва, че визираната там индукционна пещ е марка „INDUCTOTHERM“ модел „500“, а в
останалите - че моделът на пещта е „5000“.
Така е и в диспозитивите на обвиненията на подсъдимите П. и К..
По този начин се
възпрепятства възможността както на страните, така и на съда, да формират извод
дали тази инструкция по техника за безопасност на труда при работа със
съответния вид и модел индукционна пещ се касае за пещ „INDUCTOTHERM“, модел „500“, или за модел
„5000“, което е пряко относимо, тъй като именно пещ
от някоя от посочените 2 модела, притежаваща определени физични характеристики,
е тази, в която се е топял металът преди да изригне /разплисне/
след отварянето ѝ. Последното е съществено, доколкото е в причинно –
следствена връзка с настъпилите телесни увреждания на посоченото като
пострадало, впоследствие починало, лице.
За конкретният наказателен
процес е важно да се ангажира еднопосочно и неподлежащо за тълкуване твърдение
каква по вид е била индукционната пещ, с оглед различните характеристики на
всеки вид такава, водещи съответно и до изграждане на различни фактически
изводи.
Извън гореизложеното, Съдът преценява,
че основното процесуално нарушение, което намира за съществено и отстранимо и в най-силна степен ограничаващо правото на защита
на подсъдимите да разберат конкретно и ясно предявеното и повдигнато им обвинение,
е непосочването словом нито на инкриминираната т. 3 на раздел „Основни
отговорности на длъжностната характеристика“ на подсъдимия Х., нито нормите на чл.
6, т. 16 и чл. 33 от ЗЗБУТ. Изтъкнатото от защитата, че в чл. 6 от ЗЗБУТ няма
т. 16, допълнително подсилва извода на съдебния състав за неяснота на
обвинението, водеща до несъмнено затруднение на подсъдимите да разберат какво
нарушение, на коя конкретно правна норма им се вменява във вина, поради
немарливо изпълнение на занятие. Т.е. коя нормативна разпоредба те не са
спазили. Съдът не би могъл да приеме за очевидна фактическа грешка твърдението
от страна на държавното обвинение, направено навсякъде в обвинителния акт,
където се споменава чл. 6 от ЗЗБУТ като инкриминиран, че същият има т. 16, тъй
като такава не съществува в позитивното право.
Съдът, също така, се съгласява
с представителя на държавното обвинение, че е допусната и грешка в датата на
деянието, която в съвкупност с всичко останало допълнително обуславя прекратяване
на съдебното производство и връщане на същото на прокурора за отстраняване на
констатираните допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения. Така в обстоятелствената част на о.а. се твърди, че
деянието е извършено на 16.03.2017
г. – л. 2, последен абзац, като „Вследствие
получените травми, П.К. починал на 17.03.2017 г.“. В диспозитива
на обвинението, обаче, както в инкорпорираната като правна оценка на приета за
установена и изложена фактическа обстановка от прокурора, така и в заключителната
част на о.а., се твърди друга дата – 16.02.2017
г. – на л. 7, абзац 4 и абзац 5, л. 8, абзац 2, л. 9, последен абзац, л. 10,
последен абзац и л. 11.
Всичко гореизложено
възприето в съвкупност, води до извода, че внесения в съда о.а. и предявените,
респективно повдигнати, обвинения на подсъдимите лица, така направени са неясни
и се нуждаят от прецизиране, за да бъде гарантирано в изискуемата се степен
правото на защитата на последните, в частност да разберат в какво конкретно и
точно се обвиняват.
В тази връзка, Съдът отново
ще отбележи, както изтъкна и по-горе, че задължително при диспозициите на бланкетните материалноправни
наказателни норми, каквато е тази на чл. 123 от НК, съставът им трябва да се
запълва както цифром, така и словом с посочване на
конкретни, твърдени за нарушени, разпоредби на нормативни актове или
ненормативни правила. В този смисъл, в обвинението на подсъдимите лице следва
да фигурира задължително словното посочване на т. 3 от Раздел „Основни отговорности
от длъжностната характеристика“ на подсъдимия А.Х., текста на чл. 6 от ЗЗБУТ, а
досежно подсъдимите В.К. и В.П. – на чл. 33 от ЗЗБУТ.
Впрочем, това не е необходимо да се изписва и в обстоятелствената част, и в диспозитива на о.а., но е необходимо да фигурира поне в
една от двете части на о.а., а с оглед по-голяма процесуална прецизност и в диспозитива на предявяваните на ДФ на наказателното
производство обвинения.
Поради гореизложеното, СЪДЪТ
намира, че са налице основанията на чл. 248, ал. 5, т. 1, вр.
ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 от НПК, водещи до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора за отстраняване на посочените констатирани допуснати съществени,
но отстраними нарушения на процесуалните правила, в частност
правото на обвиняемите, понастоящем подсъдими да научат за какво конкретно престъпление
им е ангажирана наказателната отговорност.
Във връзка с всичко изложено
до тук, СЪДЪТ намира за безпредметно да обсъжда въпросите, посочени в
разпоредбата на чл. 248, ал. т. 4 – т. 8 от НПК, както с оглед липсата на мярка
за процесуална принуда, взета спрямо всяко едно от подсъдимите лица, така и
съгласявайки се със страните, че липсват основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство, като единствено намира за необходимо да
отбележи, че не сезира основание за отстъп от разбирането на съдията-докладчик,
изразено в разпореждането му от 16.09.2019 г., че именно СГС е материално
/родово/ и териториално /местно/ компетентен първоинстанционен
такъв, изводимо от посочените инкриминирани
твърдяно място за престъпна деятелност и от дадената материалноправна
квалификация на същата.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 248, ал. 5, т. 1, и чл. 249, ал. 1 и ал. 2 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НОХД № 2934/2019 г. по описа на СГС, НО
– 20 състав.
ВРЪЩА делото на прокурора за
отстраняване на посочените в мотивната част на
определението съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, засегнали правата на защита на подсъдимите лица.
Настоящото определение подлежи на обжалване
и/или протестиране пред
Софийски апелативен съд, по реда на Глава ХХІІ от НПК, в 7-дневен срок, считано
от днес.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :
1.
2.
СЕКРЕТАР: