Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Горна Оряховица, 27.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, седми състав, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.КАРАГЬОЗОВА
при
участието на секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията
Карагьозова Гр.д. № 2491 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.500 ал.1 т.3 от Кодекс
за застраховането.
Постъпила е искова молба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р.,
чрез пълномощника адв. В.В. ***, със съдебен адрес:***, против Т.Ю.Г.,
родена на *** г., с адрес за призоваване в Република България: с. ***, общ. Л.,
ул. *** и друг известен адрес: Р.
Твърди се в исковата молба, , че около 14,00 часа на 09.05.2018 г. в гр. Велико Търново, на паркинг на ул.***, при управление на лек автомобил „Ауди
Ищцовата
страна уточнява, че паркингът, на който
настъпило ПТП,
бил изграден върху недвижим имот - държавна собственост, предоставен за
стопанисване и управление на Музикално-драматичен
театър „Константин Кисимов” – Велико Търново. По силата на
договор за наем от 30.03.2017 г. паркингът бил отдаден
под наем на „Зърнени храни - Велико Търново” ЕООД. За автомобила, управляван от Т.Г. имало валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” (застрахователна полица №
BG/03/118001059765, с валидност от 05.04.2018 г. до 04.04.2019 г.
По подадено заявление от
„Зърнени храни - Велико Търново”
ЕООД в ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”
била образувана застрахователна преписка № 471018181802670. След извършен оглед
на металната бариера за контрол на достъпа в паркинга и редукторът, чийто
корпус бил
спукан и изтичало
масло, размерът на вредите бил
оценен на 1274,99 лв.,
която сума застрахователното дружество
изплатило на „Зърнени храни - Велико Търново” ЕООД.
Поради изложеното за ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” бил налице правен интерес
да се суброгира в правата на „Зърнени храни -
Велико Търново”
ЕООД . Моли съда
да постановите решение, с което да осъди
Т.Ю.Г.
да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” сумата
от 1274,99лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”
на лек автомобил „Ауди
В съдебно заседание ищцовата страна се
представлява. Поддържа се исковата претенция.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. В рамките
на едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Т.Ю.Г.. Счита се, че така предявената
искова молба за недопустима. Бил посочен общия размер на претендираните вреди,
без да имало „разбивка по пера” на вредите и съответния им размер, което
нарушавало правото на защита на ответната страна. Не бил посочен и механизмът
на причиняването на описаните вреди. В случай, че съдът счете, че исковата
молба за редовна, адв. С. като пълномощник на ответницата, заявява, че същата е
неоснователна. Твърди, че на ответницата не било връчвано наказателно
постановление, издадено въз основа на посочения в исковата молба АУАН, тоест
спрямо нея нямало влязъл в сила акт, с който
да е установено виновно и противоправно нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Ответната
страна възразява, че във връзка с издаването на АУАН били извършени действия
спрямо чужд гражданин без да му е осигурен преводач. Според него с участието на
преводач следвало да се извърши и съставянето и връчването на Протокола за ПТП,
както и всички беседи, обяснения и други действия.
Ответната страна твърди, че не Г. блъснала бариерата, а при
напускане на паркинга движещата се част от бариерата паднала върху нейния
автомобил, при което било счупено предно панорамно стъкло. Излага
доводи в тази насока.
Заявява, че всъщност е слязла от автомобила и разговаряла с лицето, което борави с
металната бариера на паркинга, като поискала да се уведомят контролните органи.
От проведения разговор Г. разбрала, че това лице
няма претенции във връзка с ПТП и че нямало да бъдат уведомявани контролните
органи. С писмения отговор/л.17 и сл. от делото/ не е оспорен
размера на причинената вреда, заплатен от застрахователя.
На
основание чл. 193,
ал. 1
от ГПК адв. С. от името на своята доверителка оспорва истинността на
Протокол за ПТП № 1702562/09.05.2018 г.
относно съдържанието и посочените в него дати. Оспорва също истинността на приложения
към исковата молба
Опис-заключение по претенция № 52-06020-00105118 по отношение на
вписаните в него дати, на приложеното Становище с дата на издаване 18.05.2018 г. на „Арткомтех” ЕООД Велико Търново
относно констатациите в него и на приложената оферта от 18.05.2018 г. относно числата в
нея, като посочени без обосновка и без съответните доказателства.
По отношение на направеното от ответницата оспорване на част от
приложените към исковата молба документи, съдът е направил съответните изводи в определение от 28.03.2019г./л.21 от
делото/. Поради неяснота какво всъщност твърди ответната страна, какъв твърди
да е оспорения документ, с оглед на това действително ли се оспорва неговото
авторство/че той се сочи да изхожда от
лице, което не го е подписало/ и в този смисъл действително ли се атакува
истинността/така, както изисква
чл.193 ал.1 ГПК/, твърди ли се осъществена инт.подправка чрез добавяне
на съдържание, или просто се изразява несъгласие с удостовереното съдържание, в
който случай следва да се съобрази и другата видова принадлежност на
документите/частни и официални/, съдът е приел, че когато се отговори на
горните въпроси, ще бъде възможно и произнасянето по откриване на процедура по
чл.193 ГПК-производство по оспорване истинността на документ, в който случай ще
се укаже и тежестта на доказване неистинността на оспорения документ.
В съдебно заседание от 10.10.2019г. процесуалният представител на
ответницата адв.С. е оттеглил искането си за откриване на производство по
чл.193 от ГПК по отношение на становище от 18.05.2018г. и оферта/л.16/.
Впоследствие, в СЗ от 13.01.2020г.адв.С. е оттеглил и искането си за откриване
на такова производство относно документа опис-заключение/л.119/, както и по
отношение на оригинал от протокол за ПТП № 1702562 от 09.05.2018г., от който
ищцовата страна е заявила, че ще се ползва/л.119 от делото/. Адвокат С. е
заявил, че оригиналът не се оспорва от ответника.
Като безспорни по делото факти са очертани следните:
- това, че на 09.05.2018 г.
около 14,00 часа в гр. Велико Търново,
на паркинг на ул.*** е настъпило ПТП с лек автомобил „Ауди
- фактите, че за процесния автомобил е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” по силата на застрахователна полица № BG/03/118001059765,
с валидност от 05.04.2018 г. до 04.04.2019 г. на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”;
- фактите, че процесният паркинг
на ул. „Васил Левски” № 4 е стопанисван
от Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов” – Велико Търново и е отдаден под наем на „Зърнени храни - Велико Търново” ЕООД;
- фактите, че по застрахователна претенция от „Зърнени храни - Велико Търново” ЕООД в ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е образувана преписка № 471018181802670 за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 1274,99,00 лв., която сума ищцовото дружество е изплатило на
11.06.2018 г. на „Зърнени храни -
Велико Търново” ЕООД.
От събраните по делото по съответния ред писмени
доказателства: застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/03/118001059765
с валидност от 05.04.2018 г. до 04.04.2019 г. на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”; протокол за ПТП № 1702562/09.05.2018
г.; преводно нареждане за кредитен превод № 20180611029970034072/11.06.2018 г.;
акт № 4273 за публична държавна собственост от 02.09.2013 г.; договор за наем
от 30.03.2017 г.; заключение по претенция № 52-06020-00105/18 от 11.05.2018 г.;
становище от „Арткомтех” ЕООД от 18.05.2018 г.; оферта от „Арткомтех” ЕООД от
18.05.2018 г. и др., от показанията на свидетелите А. и Д./СЗ
13.01.2020г./ и от оглед на флашка по реда на чл.204 ог ГПК чрез
възпроизвеждане на видеозапис/л.119 от делото/, както и от заключение на СТЕ, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното:
Около 14:00ч. на
09.05.2018г. в гр. Велико Търново, на паркинг на ул.”Васил Левски” No 4, управляван от ответницата лек автомобил
"Ауди 80" с peг.№ ВТ 2888 АР блъснал металната стрела на бариерата, поставена на изхода на този паркинг, след което не спряла да установи настъпилите щети от произшествието и го напуснала преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и въпреки настоятелните покани да остане на място отправени
й от обслужващия бариерата служител на „Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД - св. В.Н.Д./л.118/. За управляваното от ответницата превозно средство, към момента на настъпване на произшествието имало валидно сключен със ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП и действащ договор за
застраховка "Гражданска отговорност”
под формата на
застрахователна
полица № BG/03/118001059765 с период на действие 05.04.2018г. - 04.04.2019г. Паркингът, на който настъпило посоченото ПТП бил изграден върху недвижим имот - държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов" гр.Велико Търново, който по силата на договор за наем от 30.03.2017г. го отдал под наем на собственика на монтираната там увредена бариера - „Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД. По подадено от последния
заявление, след оглед и оценка на причинените
при посоченото произшествието вреди на металната бариера, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” чрез извършен на 11.06.2018г.
превод по банкова сметка ***,99лв.
за тяхното
обезщетяване. Описаните обстоятелства и механизъм на настъпване на произшествието, както и конкретните действия и поведение на ответницата се установяват
от показанията на св.Д. и приобщения към доказателствата по делото видеозапис на действията на ответницата, направен от охранителна камера на стопанисващия паркинга „Зърнени храни - Велико Търново"' ЕООД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 500 (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от
За основателността е необходимо
установяването на следните елементи от фактическия състав - валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователното
събитие, причиняване на ПТП от застрахования, настъпила за трето лице вреда при
управление на МПС, платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от ПТП, противоправното поведение
на застрахования и наличието на ангажиращото отговорността на ответника
обстоятелство – в случая:напускане на мястото на ПТП, което довело до
неоказване на съдействие за установяване на вредите от ПТП. Тук следва да се
посочи, че съгласно дефиницията за участник в пътнотранспортно
произшествие/ПТП/, дадена в параграф 6 от ДР на ЗДВП-т.27, такъв се явява
всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл
за настъпването му. В конкретния случай безспорно е настъпило ПТП по смисъла на
&6-т.30 от цитираните допълнителни разпоредби на ЗДвП и
участници в него са ответницата и пострадалото лице- собственика на монтираната там увредена бариера - „Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД. По силата на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, когато
при ПТП са причинени само имуществени вреди, участникът в ПТП и водачът в
конкретния случай на процесния лек
автомобил "Ауди 80" с peг.№ ВТ 2888 АР, е следвало да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието и тъй като собственик на увредената бариера
е посоченото по-горе дружество, което не е имало упълномощен представител,
който да заяви съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, то
ответницата Г. е била длъжна без да напуска произшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на МВР и да изпълни дадените указания/чл.123 ал.1
т.3 б.”в” от ЗДвП/. В писмения отговор се навежда довод, че лицето до бариерата
на паркинга е нямал претенции към ответницата, което се оборва от свидетелските
показания на св.Д./л.118/, изцяло кореспондиращи с възпроизведения видеозапис, приобщен в СЗ от
13.01.20г./л.120/, на който е видно как в 13:51:30 ч. лек автомобил "Ауди
80" с peг.№ ВТ 2888 АР потегля докато мъжът води разговор по
телефона и не успява да догони автомобила.
От събраните в настоящото производство
писмени доказателства се установява по безспорен начин факта на настъпилото
ПТП, участниците в него, наличието на вина у ответницата за причиняване на
същото, настъпилите имуществени вреди които са в пряка причинно следствена връзка
с настъпилото ПТП.
Доказва се още, че застрахователят по
имуществената застраховка "Гражданска отговорност " на управлявания
от ответника автомобил е заплатил застрахователно обезщетение с оглед
причинените щети, е предявил регресен иск и е насочил претенцията си против
прекия причинител на вредата.
Протокола за ПТП е официален свидетелстващ
документ/ чл.
179, ал. 1 ГПК/ и има обвързваща доказателствена сила. Този протокол не е оспорен
от ответната страна, както бе посочено по-горе. С оглед доказателствената сила на протокола, съдът
съобразява трайната практика на ВКС, Решение № 15/25.07.2014 по дело №
1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о., докладчик съдията Костадинка Недкова, постановено
по реда на чл.
290 ГПК, в което се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл.
179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.
179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167
от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи
на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл.
125а, ал. 1 и чл.
125 ЗДвП и чл.
9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида:
1/ които се издават от органите на полицията
при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар. "констативен протокол за ПТП"- при смърт или
нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети- чл. 6 и
чл. 7 от наредбата/ и
2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната
наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само
въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му.
В първата от очертаните по-горе хипотези/ в
случая протокола е съставен на 09.05.18 г. в 16,40 часа-л.113/, съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма
на ПТП, като участници в ПТП, характера
и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времето на извършения от него оглед спрямо момента на
осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по
пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в
съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото
е визиран в протокола. И в този случай доказателствената сила на протокола за
ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните
факти изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Съставянето спрямо момента на настъпване на
произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него
обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на
ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа експертиза/, ако преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го
като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа. В случая ПТП не беше оспорен по реда на ГПК.
Изводът на ВКС е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
При тези фактически данни от правна страна
съдът намира, че предявеният иск е изцяло доказан и поради това следва да бъде
уважен като основателен до размера, в който е претендиран – 1274,99 лева.
По разноските:
С оглед уважаване на предявените искове на
основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени
разноските, сторени от ищеца по делото съгласно списъка, инкорпориран в молба
от 18.02.20г./л.145/, който е приложен: 51, 00 лева – д. т.; 20,00 лева депозит
за свидетели, депозит САТЕ-250,00лв., адвокатски хонорар, или общо 856, 00 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Ю.Г., родена на *** г., с адрес за призоваване в Република
България: с. ***, общ. Л., ул. *** и друг известен адрес: Р., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано”
№ 5, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р., чрез пълномощника
адв. В.В. ***, със съдебен адрес:***, сумата от 1274.99 лв. / хиляда двеста седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек
автомобил „Ауди
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: