Р Е Ш Е Н И Е
№
12.06.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1134/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк.Цв. ***, против Г.П.С., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 9662/2016г, по описа на ПлРС,
против която е депозирано възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
ответника, с адрес гр. ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал ТЕ, като не е
погасил задълженията си. Посочва се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че сумите са
начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение, от
страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД, гр. София. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо
3077,94лв., от които сумата от 2626,50лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.10.2016, и сумата от 451,44лв. лихва
за забава, за периода 04.01.2014-13.12.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Отв. Г.П.С., в срока за отговор,
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че в
имота живее семейството на дъщеря й и не се полза от нея. Посочва се, че има
сключен договор за заместване в дълг, сключен между ищеца и нейният зет.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
По делото, с протоколно
определение от 17.05.2017г, е прието изменение на иска, по реда на чл. 214 от ГПК, чрез неговото намаляване, като
същият е приет за сумата от 330,54лв- главница и сумата от 20,09лв- без изменение
на периода.
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №6066/23.12.2016г., по ч. гр.д.№ 9662/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение
от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото не се спори също, че отв. Г.П.С., е титуляр на паритда,
с аб. № 25828, за топлоснабден
имот, с адрес ***
По делото се установява също ,че
между ищеца ТЕЦ – ПЛЕВЕН ЕАД, и трето неучастващо по делото лице- Румен Петров
Павлов, сключен договор за заместване в дълг, от 29.11.2016г., съобразно който,
кредиторът - ТЕЦ – ПЛЕВЕН ЕАД, е приел за основен длъжник ***, за уреждане на задълженията
на титуляра Г.П.С., за аб.
№ 25828. въз основа на договора, кредиторът се е съгласил встъпилия като
длъжник- ***, да погаси задълженията на длъжника Г.С., съставляващи задължения
за потребена ТЕ, доставена до имот с адрес гр. ***,
за периода 01.02.2013-31.01.2016г, в размер на 2539,62лв., ведно със законната
лихва, в размер на 313,76лв., за периода 02.04.2013-22.02.2016г. В договора
встъпващият длъжник *** се е съгласил да замести изцяло и безусловно длъжника С.,
като задължението е уговорено да бъде заплатено на 19 равни месечни вноски,
всяко от 150,18лв.
От страна на третото лице-
помагач, са представени изисканите от съда месечни справки, приети по делото .
От заключението по изготвената
ССЕ, се установява следното: сумите за ТЕ за процесният
период, са начислявани от ищеца въз основа на отчети, изготвяни от фирмата,
извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата- ТЕХЕМ СЪРВИСИС. Установява
се,че имота на ответника, с аб. № 25828 е доставяна
ТЕ, за периода 01.11.2013-31.10.2016г., на стойност 2626,50лв.; посочва се, че
в имота има 0 бр. водомери и 3 бр. уреди, и щранг-
лира в банята. ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
е за действителен обем на жилището – 196,93 куб.м. При изготвяне на
експертизата, ВЛ е съобразило представеният й договор за заместване в дълг, и е
отделило месеците, които не са част от него- или това периодът от 01.02.2016-до
31.10.2016г.; за посоченият период задължението е в размер на 33,54лв главница
и 20,09лв.- лихва, за периода 04.04.2016-13.12.-2016г. Главницата е дадена в
табличен вид, съобразно който, се установява, че същата е формирана от
начислена сума за отопление и ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. ВЛ, в с.з. уточнява, че цялата сума за процесния период, е в размер
на 2626,50лв., но при изготвяне на експертизата, от ТЕЦ-Плевен, й е представен
договор за заместване в дълг, съобразно който едно трето лице, е поело натрупаните
задължения, за част от периода, което е съобразено в експертизата. ВЛ посочва
също, че не е установило плащания на дължимите суми.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
н а нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване.
Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Както бе посочено по-
горе, по делото безспорно се установи, че на името на собственика на имота- отв. С., е открита партида – с аб.№
25828 и за процесния период е доставяна ТЕ до имота. Съдът намира за безспорно
установен факта, че ответника, има качеството на потребител на ТЕ, за процесния
период, и съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. По делото се установи също, че в имота на
ответника има 3 броя уреди и щранг- лира в банята, която няма самостоятелен измервателен уред, което е съобразено
при изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение на
ТЕ в сгради- етажна собственост- Приложение №1 към Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването-чл.61, ал.1, е посочено, че при наличие
на щранг- лира, без уред за дялово разпределение,
инсталираната мощност се определя по изчислителен път.
В случая, по делото безспорно се
установи факта на сключването на договор за заместване в дълг, с трето неучастващо
по делото лице. Съобразно нормата на чл.102 от ЗЗД, трето лице може да замести
длъжника, само при изрично съгласие на кредитора; длъжникът се освобождава от
задълженията си към кредитора. В настоящият случай, заместването в дълг е
осъществено въз основа на сключен договор между кредитора и третото лице.
Съобразно съдържанието на договора обаче, страните са уговорили, че третото
лице, ще встъпи като длъжник и ще поеме конкретно задължение- като сума и
период, съставляващо задължение на титуляра на партидата-
отв. Г.С.. Само за посочената сума- главница и лихва,
за посоченият период, който се явява част от процесния, основният длъжник С.,
се е освободила от задължението си спрямо кредитора. Същата обаче не е
престанала да бъде титуляр на партида, и съответно- абонат на ТЕ за битови
нужди. С оглед на това, за периодът
извън рамките на уговорения в договора за земестване
в дълг, същата дължи плащане на сумите,
съставляващи потребена ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се
дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че искът е изцяло основателен и следва да бъде признато за
установено спрямо ответника Иванчо Донов, че дължи сумата от общо 350,63лв, от
които сумата от 330,54лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.11.2013-31.10.2016г., и сумата от 20,09лв.- лихва за забава, за
периода 04.01.2014-13.12.2016г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.12.2016г., до
окончателното й изплащане.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство. В случая
съдът определя размер на дължимото юрк.
възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно
цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв.
Следва в полза на ищеца да бъде присъдената общо
сумата от 295лв.- включваща юрк. възнаграждение, държавна такса /изчислена от съда на 75лв./
и разноски за ВЛ.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените разноски в заповедното производство, определени и
изчислени от съда в размер на 8,54лв. /вкл. държавна такса и разноски/,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, с оглед на последващото изменение на иска. В случая, съдът също определя
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк.
възнаграждение от 50лв.
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над заявената в настоящето
производство сума-от общо 350,63лв, от които сумата от 330,54лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.10.2016г.,
и сумата от 20,09лв.- лихва за забава, за периода 04.01.2014-13.12.2016г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК,вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г.П.С., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител ***, сумата от общо 350,63лв, от които сумата от 330,54лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.10.2016г.,
и сумата от 20,09лв.- лихва за забава, за периода 04.01.2014-13.12.2016г,.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.-22.12.2016г. до окончателното й изплащане, за
която сума има издадена заповед за изпълнение №6066/23.12.2016г., по ч.гр.д.№9662/2016г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, Г.П.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител ***, сумата от 295лв.-разноски
по настоящето дело и сумата от 8,54лв.-
разноски по ч.гр.д.№ 9662/2016г на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА,
на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение № 6066/23.12.2016г.,
по ч. гр.д.№ 9662//2016г.. по описа на ПлРС, за РАЗЛИКАТА НАД предявеното вземане от: 330,54лв- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.10.2016г., и сумата от 20,09лв.-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-13.12.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК.-22.12.2016г.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач ТЕХЕМ СЪРВСИС ЕООД, ГР. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: