Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
Град Пловдив, 08.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в открито заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Дичо Дичев
Членове: Анелия Харитева
Мариана Михайлова
при секретар
Т. Ц. и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от
съдия Харитева к.а.д. № 2681 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1626 от 02.08.2021 г.,
постановено по адм. дело № 761 по описа на Административен съд Пловдив, VІІ
състав, за 2021 година.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) иска отмяна на
решението в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати О.А.С. сумата 3870 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в периода 22.05.2019
г. – 22.03.2021 г. за престоя в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на иска, като неправилно и се отхвърли
исковата претенция или алтернативно да се отмени решението в частта, с която
ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения
размер от 3870 лева.
Касаторът О.А.С. иска
отмяна на решението в охвърлителната му част и моли да се уважи изцяло
предявения иск, като се присъдят лихви и разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че
касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страни по
делото, за които съответната обжалвана от тях част от съдебното решение е
неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни
поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от О.А.С. срещу
ГДИН, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, причинени по време на престоя в
Затвора Пловдив от 21.05.2019 г. до 22.03.2021 г., като резултат от нарушения
по чл.3 ЕКЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС, представляващи обида, възмущение, стрес,
притеснения и психологически дискомфорт в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора Пловдив, изразяващи се в пренаселеност на помещенията под 3 кв. метра,
лоши хигиенни условия в килиите – мръсни, с наличие на хлебарки, дървеници и
гризачи, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен
възел, неназначаване на ищеца на работа, непредоставяне на необходимите
лекарства за болките в краката и слабините, от които ищецът страда.
Съдът е оставил без разглеждане исковата претенция в частта, с която се
претендира обезщетение за неимуществени вреди за 21.05.2019 г. и е прекратил
производството по делото в тази част, защото при извършената служебна справка е
установил, че за този период с влязло в сила решение № 2551 от 09.12.2019 г. по
адм. дело № 1535/2019 г. на АС Пловдив ГДИН е била осъдена да заплати на С.
обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на пренаселеността според съда за периодите 22.05.2019 г. – 16.12.2019
г., когато е пребивавал в спално помещение № 35 с площ 27,91 кв.м заедно с
други 6, 7, 8, 9, 10, 11 или 12 лица, и 17.12.2019 г. – 17.06.2020 г.,
05.08.2020 г. – 09.03.2021 г. и 13.03.2021 г. – 22.03.2021 г., когато е
пребивавал в спално помещение № 24 с площ 30,95 кв.м заедно с още 7, 8, 9 или
10 лица, са налице основания да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с нормата на чл.3 ЕКПЧОС.
По делото не е установено, обаче, да има дървеници, хлебарки и гризачи.
Обратно, от страна на администрацията са представени доказателства за
извършвана периодично дезинсекция, дератизация и дезинфекция през целия исков
период. В същото време липсват доказателства от ищеца да са били подавани оплаквания
за наличие на инсекти и/или гризачи, поради което съдът е приел, че вследствие
на регулярно извършваните ДДД обработки, в Затвора Пловдив няма дървеници,
хлебарки и гризачи. Още повече, че ищецът е бил назначен на работа като
работник по дезинфекция на Трети пост, където е пребивавал през целия исков
период, и според съда бездействие на администрацията би имало, ако тя след
подаден от ищеца сигнал не е била сезирала изпълнителя по договора за ДДД
обработки да извърши извънредно третиране.
Като недоказано е прието твърдението на ищеца за мръсни килии, защото от
разпита на свидетеля е прието за установено, че на лишените от свобода са били
осигурявани препарати и пособия за хигиенизиране на помещенията.
Според съда няма нарушение на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, защото от събраните
доказателства се установява, че всички помещения, в които е пребивавал С., има
санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Съдът е приел за доказано
твърдението за липса на топла вода, защото в същата насока са показанията на
свидетеля и защото въпреки указаната от съда доказателствена тежест ответникът
не е представил доказателства за осигуряването на топла вода, на условия за
къпане и вземане на душ толкова често, колкото това се изисква от общата
хигиена през целия исков период.
За недоказана е приета липсата на медицинско обслужване, защото от
доказателствата по делото не се установява ищецът да е имал страдания и/или да
е заявил нужда от някакво лечение във връзка с болки в краката и слабините. По
делото са налице данни за други заболявания – артериална хипертония, нестабилна
стенокардия, болки в раменни стави, включително за назначавана терапия, но в
нито един от представените медицински документи – епикризи, амбулаторни
листове, фишове за спешна медицинска помощ, няма данни за подобни на посочените
в исковата молба болки. Отделно съдът е приел, че от показанията на свидетеля
се установява, че няма случай, в който да не са предприемани действия във
връзка със здравословни оплаквания на ищеца – той е бил извеждан в болница или
е бил настаняван в стационара.
Недоказано според съда е също твърдението, че ищецът не е бил назначаван на
работа, защото безспорно е установено, че по негова молба от 10.05.2019 г. със
заповед № Л-1199 от 19.05.2019 г. на началника на Затвора Пловдив ищецът е бил
назначен като чистач на източната столова към домакинския щат на затвора при
условията на платен труд, 6-дневна работна седмица, 4-часов работен ден, и е
работил до момента, когато е бил наказан на 03.09.2019 г. Отново по негова
молба ищецът е бил назначен на работа със заповед № Л-202 от 26.01.2021 г. на
началника на Затвора Пловдив като работник по дезинфекцията на Трети пост при
условията на неплатен доброволен труд, 6-дневна работна седмица, 4-часов
работен ден, с изпитателен срок от 1 месец, като от данните по делото се
установява, че той и към момента на депозиране на исковата молба все още е
работил.
Според съда в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ГДИН само по отношение на установените факти по делото –
пренаселеност на килиите и неосигуряване на топла вода, които водят до извод,
че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве
на лишения от свобода и за уронване на човешкото му достойнство и са заплаха за
здравето поради липса на елементарни хигиенни стандарти. Отговорността на
държавата за причинени вреди по чл.284, ал.1 ЗИНЗС е обективна, поради което и
с оглед безспорно установеното незаконосъобразно фактическо бездействие на
ответника съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в затвора, с
оглед нормата на чл.52 ЗЗД съдът е приел, че обезщетението, което е
най-справедливо в случая е в размер на 3 870 лева при съобразяване на
съдебната практика по идентични дела. Този размер според съда най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания, като съответства на
фактите по делото и на обществения критерий за справедливост.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК
препраща и към мотивите на VІІ състав.
Правилен е изводът на
първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от ищеца.
Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата
да им осигури условия за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с
уважение към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и
като се имат предвид практическите нужди на лишените от свобода, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е
установено неизпълнение на законовите задължения поради липсата на достатъчно жилищна
площ и на топла вода за периода 22.05.2019 г. – 22.03.2021 г., в следствие на
което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаването на
чл.3 ЗИНЗС.
Неоснователно е
възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, защото по категоричен начин са
установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС, в резултат на които е настъпила вредата,
изразяваща се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически
дискомфорт. Т.нар. в касационната жалба „известна пренаселеност“ не може да се
компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и за престой на открито,
защото тази възможност е законово предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС). Т.е., с
изпълнението на задължение, вменено на администрацията по закон, не може да се
оправдае бездействието за осигуряване на необходимата жилищна площ.
Следва в тази връзка
да се съобрази нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС, според която, в случаите по ал.1,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Т.е., когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на
неимуществени вреди се презюмира. В случая, тъй като по безспорен начин е
доказано извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по
изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с битовите условия и по-конкретно с недостатъчната жилищна площ в помещенията,
в които е бил настанен, както и от липсата на топла вода.
Противно на
възраженията на касатора С., касационната инстанция намира, че присъденото
обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, включително и с
последната такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по
цитираните дела са установени множество извършени нарушения от специализираните
органи по изпълнение на наказанията, а в конкретния случай е установено
единствено пренаселеност на килиите, в които е бил настанен ищецът, и липса на
топла вода. Т.е., при определяне на
конкретния размер на обезщетението съдебният състав е съобразил възможния ефект
върху ищеца, обсъдени са общите условия на наказанието лишаване от свобода и
кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху ищеца, както
изисква ЕСПЧ. Присъденото обезщетение е справедливо определено, защото е
фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и
отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията,
които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния, и в пълен
обем разрешава въпроса за възникналата отговорност на държавата.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото
на страните не се дължат разноски пред касационната инстанция. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1626 от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело № 761 по описа
на Административен съд Пловдив, VІІ състав, за 2021 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.