Присъда по дело №241/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 18
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Георги Стоянов Милушев
Дело: 20225100600241
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Кърджали, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225100600241 по описа за 2022 година
и на основание НПК


ПРИСЪДИ:


ОТМЕНЯ присъда № 5/22.06.2022 год.,постановена по Н.Ч.Х.дело №
18/2022 год.по описа на Ардинския районен съд В ЧАСТИТЕ й, както
следва:
- в частта, с която Р. С. М. от с. К., общ. А., обл. К., с ЕГН **********,
е признат за виновен, в това, че на 25.03.2022 г. около 14:30 часа в с. Р., общ.
А., в двора на дом № **, казал нещо унизително за честта и достойноството
на Ф. В. М.,с ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл. К. - псувал я лично и на
майка - престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК, като обиденият е отвърнал
веднага с обида, като го напсувал, поради което и на основание чл. 146 ал.2 от
НК е освободил и двамата - Р. С. М., с ЕГН ********** и Ф. В. М., с ЕГН
**********, от наказание за престъпление по чл. 146 ал.1 от НК;
- в частта, с която на осн. чл. 45 от ЗЗД е осъден Р. С. М. от с. К., общ.
А., обл. К., с ЕГН **********, да заплати на Ф. В. М.,с ЕГН **********, от
1
с.Р., общ.А., обл. К., сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по
чл.146,ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
датата на деянието - 25.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;
- в частта, с която на осн. чл. 189 ал. 3, във чл. 88 ал. 1 от НПК, във вр.
с чл.78 ал.1 от ГПК е осъден подсъдимия Р. С. М., със снета по делото
самоличност, да заплати на Ф. В. М., с ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл.
К., сумата в размер на 263.40 лева, представляващи направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска;
- в частта, с която на осн. чл. 189 ал. 3 НПК Р. С. М., със снета по
делото самоличност, е осъден да заплати по сметка на Районен съд - А. сумата
в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск; и
- в частта, с която Ф. В. М., с ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл. К.,
е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - А. сумата в размер на 50.00
лева, представляваща държавна такса върху отхвърлената част на
гражданския иск, вместо което п о с т а н о в я в а:
ПРИЗНАВА Р. С. М., роден на 10.04.1984 г. в гр. А.,обл. К., живущ в с.
К., общ. А., обл. К., български гражданин, с ЕГН **********, неженен, със
средно образование, неосъждан, безработен, за НЕВИНОВЕН в това, че на
25.03.2022 г. около 14:30 часа, в с. Р., общ. А., в двора на дом № **, казал
нещо унизително за честта и достойнството на Ф. В. М. от с.Р., общ.А., обл.
К., с ЕГН ********** - псувал я лично и на майка, поради което и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Ф. В. М.,с ЕГН
**********, от с.Р., общ.А., обл. К. против подсъдимия Р. С. М., с ЕГН
**********, за сумата в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за
причинени в резултат на престъплението по чл.146 ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на деянието - 25.03.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ф. В. М. от с.Р., общ.А., обл. К., с ЕГН **********, да
заплати на Р. С. М. от с.Р., общ.А., обл. К., с ЕГН **********, сумата в
размер на 1000 лева, представляващи направени по делото разноски.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ ВЧХ №241/22г.

С присъда № 5/22.06.2022 год.,постановена по н.ч.х.дело № 18/2022 год.
А. районен съд е признал подсъдимия Р. С. М., с ЕГН ********** за виновен
в това, че на 25.03.2022 г. около 14:30 часа в с. Р., общ. А., в двора на дом №
**, казал нещо унизително за честта и достойнството на Ф. В. М.,с ЕГН
**********, от с.Р., общ.А., обл. К. - псувал я лично и на майка -
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като обиденият е отвърнал веднага с
обида, като го напсувал, поради което и на основание чл. 146, ал.2 от НК е
освободил и двамата - Р. С. М. и Ф. В. М., от наказание за престъпление по
чл. 146ал.1 от НК. Признал е подсъдимия М. за невинен, в това, че на
25.03.2022 г. около 14:30 часа в с. Р., общ. А. , в двора на дом № ** да е казал
нещо унизително за честта и достойноството на Ф. М. – отправил публично
обида пред сина й Илкан М. и други хора – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от
НК във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по така повдигнатото обвинение. Осъдил е подсъдимия Р. М. да
заплати на Ф. В. М., сумата от 400лева, представляваща обезщетение за
причинени в резултат на престъплението по чл.146,ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на деянието - 25.03.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата
над 400,00 лева до пълния предявен размер от 1000,00 лева като
неоснователен. Отхвърлил е предявения от Ф. В. М. против Р. С. М., иск за
сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени в
резултат на престъплението по чл.148,ал.1 т.1 във вр. с чл.146,ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието - 25.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е
подсъдимия Р. С. М., да заплати на Ф. В. М., сумата от 263,40 лева,
представляващи направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска, а по сметка на Районен съд - А. сумата 50лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Осъдил е Ф. В.
М. заплати по сметка на Районен съд-А. сумата 50лева, представляваща
държавна такса върху отхвърлената част на гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Р. С.
М., който чрез пълномощника си-адв.М.Ш. обжалва същата, като неправилна
и необоснована.Счита, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона,
защото няма ясно описание на извършеното престъпление, а установените
псувни в съдебно заседание водели до съществени изменения в
обстоятелствената част на обвинението.Поради това, моли съда да отмени
осъдителната присъда и постанови нова такава, с която да оправдае
подсъдимия М. по предявеното обвинение, и да отхвърли предявения
гр.иск.В съдебно заседание поддържа жалбата и моли за оправдателна
присъда.Подсъдимия в последната си дума моли съда да бъде оправдан.
1
Ответника по жалбата – частния тъжител Ф. В. М., лично и чрез
защитника си - адв.Хр.Кавракиров оспорва жалбата, против присъдата, като
неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата,
на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
За да постанови присъдата си , съдът е приел следното:
Подсъдимият и тъжителката Ф. М. живеели в с.Р., общ.А., където и
двамата отглеждали едър рогат добитък, като от около 2 години семействата
им били във влошени отношения по повод мястото за пашуване на животните
им, като същите взаимно гонели животните си, а подсъдимият обвинявал сина
на тъжителката – св. И.И. М. –15-годишен, че драскал по автомобила му. На
подсъдимия нееднократно били правени забележки да не пуска без надзор
кравите си. Установено било, че тъжителката се водела на диспансерен учет в
ДПБ -К. и била диспансеризирана с диагноза: „Параноидна шизофрения“ на
27.09.2021г. На 25.03.2022г. около 14,30ч. подсъдимият на връщане от
магазина на с.Р., се срещнал със свои приятели - свидетелите О.Е.С. и Е. Ш.
И. и пил бира, тръгнал да се прибира към дома си с колелото и с бирено шише
в ръка, като пътят му минавал през дома на тъжителката, намиращ се в един
двор с кметството на с.Р. с обща метална дворна врата, а съпругът й - св.И. И.
М. бил кметски наместник на същото село. Приближавайки се до дома на
тъжителката, същата видяла подсъдимия и извикала непълнолетния си син –
И.И. М., да излезе от къщата и да остане на двора, тъй като съпругът й – св.И.
М. не бил в селото същия ден. Подсъдимият спрял пред дома на тъжителката,
видял нея и сина й - св.И. М. на двора и помежду им отново започнал спор за
животните, при който подсъдимият напсувал на турски език тъжителката и
сина й: „Да ви еба!“, влязъл в двора на кметството, след което тръгнал да
излиза, но тъжителката и синът й св.И. М. му отвърнали с псувни и
нецензурни думи, след което се прибрали в къщата. Вулгарните изрази,
изречени от подсъдимия, били чути и от св.Г.К., който работейки на около 65-
70м. от къщата на тъжителката,без видимост към мястото, първоначално чул
подсъдимият Р. М. на излизане от магазина да вика на висок глас и от говора
му разбрал, че е употребил алкохол - бил весел, подминал джамията, а след
това чул голяма караница между подсъдимия и тъжителката, идваща откъм
дома на тъжителката и разпознал изречени с гласа на подсъдимия думи на
турски език, използвани като псувня и с адресат майката на тъжителката.
Подс. Р. М. ядосан от нецензурните думи на тъжителката и сина й – св.И. М.
към него, излязъл от двора на кметството, взел едно дърво в ръката си и
ударил по земята. Влязъл в къщата на тъжителката и започнал да вика и
крещи ,че ще й счупи краката, казал й „мърша“ и отново я напсувал. Тя и
св.И. М. му казали, че ще извикат полиция, заради което той си тръгнал с
колелото, а тъжителката се обадила на телефон 112. След случилото се,
2
възрастна съседка на тъжителката, живуща на около 50- 60м., която видяла и
чула от прозореца си , че подсъдимият се кара с тъжителката, дошла да
провери как е тя и синът й. Свидетелят И. М., прибирайки се около 19,00ч. у
дома, заварил съпругата си Ф. М. и сина си – св.И. М., уплашени от случилото
се, които му обяснили още,че същата сутрин съпругата на подсъдимия Р. М. и
тъжителката се скарали отново за животните. На следващия ден св.Г.К.
разговарял с подсъдимия какво се е случило и защо, на което той му
отвърнал, че бил пийнал предния ден. На 29.03.2022г. тъжителката
депозирала жалба срещу подс. Р. С. М. за нанесени удари и изречени закани и
нецензурни думи. С влязло в сила прокурорско постановление от дата
21.04.2022г. е постановен отказ да се образува наказателно производство и е
прекратена преписка вх.№ 1074/2022г. по описа на РП-К., образувана във
връзка с подадената жалба, поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер.
Съдът е приел за безспорно установено, че подс. Р. С. М. на 25.03.2022г.
около 14:30 часа в с. Р., общ. А., в двора на дом № **, казал нещо унизително
за честта и достойнството на Ф. В. М.,с ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл.
К. - псувал я лично и на майка - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за което
следвало да бъде признат за виновен. Доколкото било установено, че
обиденият - тъжителката е отвърнала веднага с обида, като напсувала
подсъдимия, следвало на основание чл. 146, ал.2 от НК и двамата - Р. С. М. и
Ф. В. М. да бъдат освободени от наказание за престъпление по чл. 146, ал.1 от
НК.
За да постанови присъдата си, съдът е извършил повърхностен анализ и
оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил съображения
кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите
категорично не се споделят от настоящата инстанция.
Подобно на обвинителния акт при престъпленията от общ характер,
тъжбата следва да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза
на процеса, т. е. в нея следва ясно да се посочат обстоятелствата на
престъплението, в които са включени времето, мястото и конкретните
действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от дееца.
Последното гарантира правото на обвиненото лице да узнае в какво точно се
обвинява и по този начин да реализира в пълнота правото си на защита.
Подсъдимият може да бъде осъден само за онова престъпление, за което има
изложени в тъжбата обстоятелства, по които се е защитавал.В случая в
тъжбата, обстоятелствата на престъплението извършени от подсъдимия са
посочени така :„..я е псувал с обидни и нецензурни думи, както лично нея,
така и майка й и роднините й…“. При проведеното съдебно следствие обаче
такива обстоятелства не са разкрити.Свидетелят И. М. установява, че
подсъдимия псувал на турски с думите „ да ви еба мършите да ви еба“.Друга
псувня не установява да е казана.Свидетелят О.С. установява, че е имало спор
между страните, но псувните са били от страна на тъжителката и сина
й.Твърди,че св.К. не е бил на мястото, а училището било на 5-600метра от
3
къщата на тъжителката.Свидетелят Е.И. установява, че е чул и видял сина на
тъжителката да псува, но не и подсъдимия.Той също не е видял по това време
св.К..От своя страна св.Г.К. установява,че не е бил на местото, а е бил в един
частен дом където работел.Нямал видимост към случилото се, но чул
караница която продължила 15-20мин.Не разбирал турски но знаел ,че
казаното от подсъдимия „сикиджин анана“ на български означавало „майка
ти да еба“.Предполага,че е казал това на тъжителката.от своя страна съдът е
приел,че подсъдимия е напсувал на турски език тъжителката и сина й с
израза- „Да ви еба!“, който обаче не се споменава както в тъжбата, така и от
нито един сведетел по делото.
С оглед изложеното, повдигнатото обвинение по частен ред срещу
подсъдимия М., категорично не е доказано по несъмнен начин.На първо място
в тъжбата не е уточнено каква и колко псувни са изречени от
подсъдимия.Свидетелите И. М. и О.С. установява,че подсъдимия не е псувал
за разлика от тъжителката и сина й. Свидетелят Й.М. установява, че
подсъдимия псувал на турски с думите „ да ви еба мършите да ви еба“, без да
уточнява към кои лица е насочена тази псувня. Свидетелят И. М.-съпруг на
тъжителката установява, че не е бил на място но му разказали,че подсъдимия
псувал жена му и сина им. Свидетелят Г.К. установява, че не е бил на
местото, нямал е видимост към случилото се, но чул караница която
продължила 15-20мин.Не разбирал турски но знаел, че казаното от
подсъдимия „сикиджин анана“ на български означавало „майка ти да
еба“,като предполага, че това е казано на тъжителката.На практика двама от
очевидците не са чули псувни от подсъдимия, св.К. е чул нещо което
предполага, че е било насочено към тъжителката, а сина й-св.М. установява,
че чул псувня- „ да ви еба мършите да ви еба“,като в крайна сметка съдът
произволно и необосновано приема, че подсъдимия е казал „Да ви еба!“.
Това са фактите по делото, от които не може да се направи категоричен
извод за извършено престъпление от подсъдимия такова, каквото е описано в
тъжбата, поради което присъдата в тази част следва да бе отменена и той да
бъде признат за невиновен по предявеното му с тъжбата обвинение.В тази
връзка автоматично отпада и института на реторсията, неправилно приложен
от решаващия съд, и осъждането касаещо гражданския иск, който е
неоснователен ведно със свързаните с това разноски. Следва с оглед липсата
на извършено престъпление, атакуваната присъда да бъде отменена в частта, с
която Р. С. М. от с. К., общ. А., обл. К., с ЕГН **********, е признат за
виновен, в това, че на 25.03.2022 г. около 14:30 часа в с. Р., общ. А., в двора
на дом № **, казал нещо унизително за честта и достойноството на Ф. В. М.,с
ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл. К. - псувал я лично и на майка -
престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК, като обиденият е отвърнал веднага с
обида, като го напсувал, поради което и на основание чл. 146 ал.2 от НК е
освободил и двамата - Р. С. М., с ЕГН ********** и Ф. В. М., с ЕГН
**********, от наказание за престъпление по чл. 146 ал.1 от НК; в частта, с
която на осн. чл. 45 от ЗЗД е осъден Р. С. М. от с. К., общ. А., обл. К., с ЕГН
4
**********, да заплати на Ф. В. М.,с ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл.
К., сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.146,ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на
деянието - 25.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; в частта, с
която на осн. чл. 189 ал. 3, във чл. 88 ал. 1 от НПК, във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
е осъден подсъдимия Р. С. М., със снета по делото самоличност, да заплати на
Ф. В. М., с ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл. К., сумата в размер на
263.40 лева, представляващи направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска; в частта, с която на осн. чл. 189 ал. 3 НПК Р. С. М.,
със снета по делото самоличност, е осъден да заплати по сметка на Районен
съд - А. сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и в частта, с която Ф. В. М., с ЕГН
**********, от с.Р., общ.А., обл. К., е осъдена да заплати по сметка на
Районен съд - А. сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна
такса върху отхвърлената част на гражданския иск, вместо което следва да се
признае Р. С. М., роден на 10.04.1984 г. в гр. А.,обл. К., живущ в с. К., общ.
А., обл. К., български гражданин, с ЕГН **********, неженен, със средно
образование, неосъждан, безработен, за невиновен в това, че на 25.03.2022 г.
около 14:30 часа, в с. Р., общ. А., в двора на дом № **, казал нещо унизително
за честта и достойнството на Ф. В. М. от с.Р., общ.А., обл. К., с ЕГН
********** - псувал я лично и на майка, поради което и на основание чл. 304
НПК се оправдае по така повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.Следва да се отхвърли предявения
граждански иск от Ф. В. М.,с ЕГН **********, от с.Р., общ.А., обл. К. против
подсъдимия Р. С. М., с ЕГН **********, за сумата в размер на 400 лв.,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по
чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
датата на деянието - 25.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. С
оглед изхода на делото следва да се осъди Ф. В. М. , да заплати на Р. С. М.,
сумата в размер на 1000 лева, представляващи направени по делото
разноски.В останалата част присъдата като правилна, обоснована и
законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/


2/
5
Съобщи за изтекли лични данни