Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 90
12.06.2020 г., гр. Габрово
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КОСЕВА
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Дългичева в.гр.д. № 118 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Т.Г.И., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Р.Х.-К.,
против решение № 51 от 12.02.2020 г. по гр.д. № 2170/2019 г. на Районен съд
– Габрово, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т.Г.И. против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - град Габрово
осъдителен иск за заплащане на сумата от 1920,04 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 11.11.2016 г. -
11.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
С въззивната жалба са наведени възражения по
правилността на обжалваното решение, с искане за неговата отмяна и постановяване
на друго за уважаване на предявения иск. Възразява се, че първоинстанционният
съд в противоречие с материалния закон е приел, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, според
които седем часа нощен труд се приравняват на осем часа дневен, поради което и
е приел, че не е налице полагане на извънреден труд, който следва да бъде
заплатен от работодателя. Иска се присъждане на разноски.
В срок е депозиран
отговор на въззиванта жалба, с който се оспорва същата. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.
Съображенията, в подкрепа правилността на обжалвания съдебен акт по своето
смислово съдържание са сведени до това, че разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове не предвиждат коефициент за преобразуване
на нощния труд в дневен, поради което положените часове нощен труд се равняват
на тези през деня.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
въззивникът, действащ чрез процесуалния си представител – адв. Р.Х.-К.,
поддържа въззивната жалбата, като не
представя нови доказателства. Претендира разноски за въззивната съдебна
инстанция при условията на чл. 38 от ЗАдв.
Въззиваемият, действащ чрез процесуалния представител
юрисконсулт И.С., оспорва жалбата, не представя доказателства.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Съобразявайки
служебните правомощия по чл. 269, ал. 1, изр. I ГПК, въззивната съдебна инстанция приема, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съдът като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, в предметната рамка на въззивното производство, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да отхвърли предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е положил извънреден труд, тъй като разпоредбите на ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не предвиждат
коефициент за преобразуване на нощния труд в дневен, т.е. положените часове
нощен труд като продължителност се равняват на положения труд през деня.
Въззивната съдебна инстанция намира, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и постановено
друго за уважаване на предявения иск, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че при отчитане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните
работи са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Кодекса на труда урежда обществените отношения във връзка
с полагането на труд, като разпоредбите му имат характер на общ закон спрямо
разпоредбите на специалните закони, които регулират обществените отношения по
извършването на специфични трудови дейности. В разглежданата хипотеза,
трудовата дейност на полицейските служители е уредена с разпоредбите на ЗМВР,
които имат характер на специален закон и се прилагат с приоритет пред разпоредбите на Кодекса на труда. Последното
обаче се отнася само до предмета на една и съща правна уредба. В случай че в
специалния закон липсва правна уредба, прилагат се правилата на общия, като за
съотношение между общ и специален закон може да се говори единствено при
наличие на общо и специално правило за поведение – правна норма, а не въобще.
Не съществуват общи и специални нормативни актове. Следователно под общ и
специален закон следва да се разбира не понятието закон като вид нормативен
акт, а понятието закон като правило за поведение, т.е. правна норма.
Анализа на нормативната уредба на правния режим на
нощния труд, сочи на извод, че нощен е трудът, полаган в един и същ часови
диапазон, както за работниците и служителите по трудово правоотношение, така и
полицейските служители по ЗМВР. Според разпоредбите на чл. 140, ал. 2 КТ, чл.
179, ал.1, чл. 187, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 ЗМВР нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 часа. Този труд подлежи на допълнително заплащане, с една
и съща надбавка, предвидена и в двата
нормативни акта и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове.
Спорен е въпросът дали е налице разлика в отчитането на нощния труд, доколкото
ЗМВР не съдържа изрично правило в тази насока.
Въззивната
съдебна инстанция приема, че нощният труд не подлежи на различно отчитане по
правилата на общия и специалния закон. Както бе изтъкнато и по-горе ЗМВР и
постановените въз онова на него подзаконови нормативни актове не съдържат
специални правни норми за отчитане на нощния труд. Не може да се приеме, обаче,
че общите законови разпоредби на КТ не се прилагат за държавните служители по
ЗМВР. Празнината в специалния закон, изразяваща се в липсата на правило, че
седем часа нощен се приравняват на осем часа дневен труд, не сочи на друг
извод, тъй като това би поставило в неравностойно положение служителите на
Министерството на вътрешните работи както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение. Подобен
извод би противоречал на основния правен принцип за недопускане на
неравностойно третиране, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Полагането на нощен труд, без оглед вида извършвана работа, нарушава
биологичните ритми и е свързано с вредоносни последици. Тези последици се
компенсират чрез допълнително заплащане и различно отчитане на нощния труд,
като един час нощен труд е по-дълъг от един астрономически час. При това
положение полагането на нощен труд не може да бъде свързано с настъпването на
различни правни последици, с оглед това дали е налице трудово или служебно
правоотношение, тъй като и в двете хипотези става въпрос за труд в един и същ
часови диапазон, оказващ едно и също вредоносно въздействие върху
работника.
Отчитането на нощния труд по Кодекса на труда следва
да намери приложение, с оглед празнината в специалния закон. Нормативната
уредба на режима на работа на служителите на МВР е неотносима към отчитането на
нощния труд. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Последното изречение от цитираната разпоредба не сочи на
извод, че ЗМВР поставя знак за равенство в отчитането на нощния труд, като го
приравнява на дневен. Обстоятелството, че в действащия подзаконов нормативен акт, издаден
въз основа на чл. 187, ал. 9 ЗМВР не фигура правило, аналогично на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ, също не променя този извод. Служителите на МВР, които работят на
смени, полагайки нощен труд, работят при режим на сумарно отчитане на работното
време за тримесечен период – арг. от чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При сумарното работно
време е характерно това, че нормалната продължителност на работния ден се
определя средно аритметично за съответния период. Последното изречение на чл.
187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, не определя нито продължителността на работната смяната, която може да е по-голяма или равна на осем
часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на
нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност
работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с
тази спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на
работно време. Продължителността на нормалния работен ден е от значение за
преценката дали е налице работа при нормално, удължено или намалено работно
време. Следва да се изтъкне, че без правно значение е обстоятелство дали за определена
длъжност е предвидено намалено или удължено работно време, с оглед отчитането
на нощния труд. Служителите, които работят при намалено, респ. удължено, работно време също могат да полагат нощен
труд, който се отчита като повече часове по коефициента по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Намаленото или удълженото работно време за тях е нормалното работно
време от гледище на правните последици на престирания труд в количествено
отношение. Следователно преценката дали е достигнат предела на нормалното
работно време, без значение дали се касае до нормално, намалено или удължено
работно време, се извършва след отчитане на нощния труд. Изложеното по-горе сочи на извод, че 187, ал.
3 ЗМВР не регламентира начина на отчитане на нощния труд. Посочената разпоредба
само затвърждава приетата за нормална в страна осемчасова продължителност на
работния ден, като пояснява, че нощния труд е този положен между 22,00 и 6,00
ч. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон, тъй като
диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ, според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената разпоредба въвежда
по-кратки нормални работна седмица и работен ден за работниците, полагащи нощен
труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая под нормална работна
седмица и нормален работен ден следва да се разбират, визираните в чл. 136, ал.
1-3 КТ правни понятия, а именно най-широко прилаганото работно време, което за
работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в
рамките на денонощие. Ето защо смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че
работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще
работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в
рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките
на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче установеното за работника
нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане
на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия
диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно време, както бе вече
изтъкнато, от значение за продължителността на нормалния работния ден са средно
аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период.
Последното е от значение за това дали е
налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен
труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа,
според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще се
отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова
забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и
06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да
е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е
превишена средната продължителност на нормалния работен ден.
Ето защо работник, който работи по трудово
правоотношение, също може да работи на смени и да престира нощен труд в целия
часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така както работят и служителите на
МВР, последното обаче не е аргумент, че положения от този работник нощен труд
се приравнява на дневен, с оглед организацията на работния процес. В сравнение,
чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само каква е организацията на работния процес за
служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането на нощния труд.
Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на
Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав приема, че под специална
закрила не следва да се разбира специалната закрила по глава XV от Кодекса на труда, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. Закрилата по глава XV от Кодекса на труда не визира
лицата, полагащи нощен труд и не е насочена към служителите на Министерството
на вътрешните работи. В случая под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал.
2 ЗМВР следва да се разбират нормите на
Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В
наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане
на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на
законодателна техника. Следва да
изтъкне, че посочения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на
часовете нощен труд в дневен, представлява числово изражение на залегналия в
чл. 140 КТ принцип, а именно, че нощният труд като продължителност не съвпада с
астрономически отработеното време. Този принцип е характерен за всеки вид
трудова ангажираност, тъй като съставлява най-съществената правна последица от
полагането на нощен труд. Престирането на нощен труд е свързано настъпване на
определени благоприятни за работника компесаторни правни последици. Ако се
приеме, че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика
между нощен и дневен труд. Не може да се приеме, че ЗМВР поставя знак за
равенство между нощния и дневния труд, тъй като определя кой труд е дневен и
кой нощен. Подобно разграничение има смисъл единствено, ако е свързано с
произтичащи от него правни последици. Използваната в чл. 188, ал. 2 ЗМВР
законодателна техника, сочи на препращане към общия закон относно отчитането на
нощния труд, т.е. налице е еднакво отчитане на нощния труд по ЗМВР и по КТ,
който извод се подкрепя, включително от цялостната нормативна уредба на нощния
труд като правна фигура.
В разглежданата хипотеза, няма спор, че ищецът е
служител в ответното министерство, като
от прието по делото експертно заключение се установява, че при приравняване на
положения от ищеца нощен труд в дневен за процесния период, по коефициента по
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени
допълнително 270 часа труд. Тези часове с оглед сумарното отчитане на работното
време, представляват извънреден труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално
работно време за съответния период. Ето защо следва да бъдат заплатени като
извънреден труд, в размер на 1920,04 лева, чиято стойност се равнява на размера
на исковата претенция, след изменението на предявения иск, изводимо от
заключението на експерта.
При този изход на делото право на разноски за адвокат
има ищцовата страна. Разноските за първата съдебна инстанция, в размер на 350
лева, се доказват от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, имащ характер на разписка. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплати на адв. Р. Х. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на сумата от 150 лева, определено на осн. чл. 38 от ЗА вр. с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, както и да
заплати държавните такси и разноски по сметка на ОС - Габрово в размер на
315,20 лева - държана такса-115,20 лева и разноски за експертиза – 200 лева.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 51 от 12.02.2020 г. по гр.д. № 2170/2019г. на РС- Габрово ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр.
Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 1920,04 лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 270 часа за периода 11.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата на осн. чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50 да заплати
на Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР– ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ГОС сумата от 315,20 лева, от които: 115,20 лева съставляваща дължима
по делото държавна такса за двете съдебни инстанции, 200 лева съдебно –
деловодни разноски за изготвяне на експертиза, заплатени от бюджета на съда,
както и сумата от 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР–ГАБРОВО, със
седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50 да заплати на адв. Р.- М. Х.
адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 150 лева, определено
на осн. чл. 38 от ЗА вр. с Наредба
№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.