О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. Шумен, 10.06.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Йордан Димов
2.Соня Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов,
в. ч. гр. д. № 127 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с рег.
№4466/09.03.2020 г. (подадено по пощата на 06.03.2020 г.) депозирана от Н.Н.К.,
ЕГН-********** от гр. Ш., чрез адв. В.Г. *** срещу определение №428/31.01.2020
г. по гр.д. № 2371/2019 г. по описа на РС – Шумен, с което е изменено
определение №4087/19.12.2019 г. по същото дело (погрешно посочено с №
2371/19.12.2019 г.), в частта му за разноските. Жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство, счита така постановеното определение за
недопустимо и моли съда да го обезсили, както и да му бъдат присъдени
направените за настоящото производство разноски. Излага, че производството по
гр. д. №2371/2019 г., по описа на РС – Шумен, е прекратено с определение
№3686/15.11.2019 г. на осн. чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска от ищеца.
С молба с рег. № 20795/25.11.2019 г. ответника е поискал на осн. чл. 248 от ГПК
съда да допълни определението в частта за разноските направени по прекратеното
производство по делото, което искане съда е уважил и с определение №4087/19.12.2019 г. и е
допълнил определението за прекратяване, като го е осъдил да заплати на
ответника „Енерго - про продажби“ АД на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, разноски в
размер на 827.22 лв., от които 527.22 лв. – адвокатско възнаграждение и 300 лв.
– депозит за вещо лице. На 09.01.2020 г. ответника е сезирал съда с нова молба
с основание чл. 247 от ГПК, за поправка на допусната фактическа грешка в
определението за разноските, изразяваща
се в неначисляване на ДДС върху присъденият адвокатски хонорар, която съда е
уважил и е постановил повторно
определение на осн. чл. 248 от ГПК , с което е изменил определение с №4087/19.12.2019 г., в
частта му за разноските. Твърди, че така постановеното повторно определение по
реда на чл. 248 от ГПК, за изменение на предходно определение по чл. 248 от ГПК, е незаконосъобразно и следва да се обезсили, тъй като първоначално
постановеното определение по чл. 248 от ГПК е подлежало на съдебен контрол пред
по-горната инстанция, но не и на изменение от съда, който го е постановил.
Ответната страна по жалбата е депозирала отговор, в
който намира същата за просрочена, алтернативно за неоснователна, тъй като с
постановеното определение съда е поправил допуснатите грешки: първо при
изписване на сумата 527.22 лв. вместо 577.22 лв. и втората начисляването на ДДС
върху сумата за адвокатски хонорар и не е налице повторно изменение на
определението за прекратяване, в частта за разноските. Моли съда да остави
жалбата без уважение и да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски.
Настоящата инстанция, след като се запозна с жалбата и
материалите по делото, приема за установено следното: Частната жалба е
процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в преклузивния едноседмичен
срок. Изпратена е с куриерска услуга на 06.03.2020 г. и не е просрочена,
каквито възражения се съдържат в депозирания отговор.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по гр. д. №2371/2019 г. по описа на ШРС
е прекратено с определение №3686/15.11.2019 г. на основание чл.232 от ГПК. В
срока по чл.248 от ГПК, ответника по делото „Енерго про - Продажби“ АД - гр. В.,
е депозирал молба с искане за присъждане на направените по делото разноски в
общ размер на 1 740 лв., от които: 1380 лв. – адвокатски хонорар с вкл.
ДДС по представеният договор и фактура, 300 лв. – депозит за вещо лице и 60 лв.
– депозит за призоваване на свидетел. С определение №4087/19.12.2019 г. съда е
приел, че на осн. чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се следват направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение и за депозит за вещото лице, но предвид направеното възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар и доколкото
производството по делото е прекратено, е присъдил същия в минималния дължим
размер, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 527.22 лв. или общо с
депозита за вещо лице в размер на 300 лв., е присъдил разноски в общ размер на
827.22 лв.. С молба от 09.01.2020 г. ответника е поискал от съда на основание
чл.247 от ГПК да поправи допуснатата в диспозитива на определението по чл. 248
от ГПК техническа грешка, тъй като в мотивите си съда е приел, че на ответника
се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г., който в случая бил 577.22 лв., а не
527.22 лв., като не бил присъден и дължимият върху тази сума ДДС, дължим по
силата на друг закон, видно от представената по делото фактура. С обжалваното
пред настоящата инстанция определение първоинстанционния съд е приел, че с представеният
списък на разноски по чл.80 от ГПК, ответникът е приложил Договор за правна
защита между ответника и адвокатско дружество „В., Ж.и Партньори“, както и
фактура с начислен ДДС върху заплатеното адвокатско възнаграждение, което не е
взето предвид при постановяване на съдебния акт по чл.248 от ГПК и е изменил
определение №4087/19.12.2019 г. (погрешно посочено с №2371/19.12.2019 г.), като е
постановил в диспозитива на същото, вместо „527.22 лева – адвокатско
възнаграждение“ да се чете: „ 692.66 лева – адвокатско възнаграждение“, както и
вместо „827.22 лева – разноски в настоящото производство“ да се чете: „ 992.66
лева – разноски в настоящото производство“.
Настоящата съдебна инстанция
не намира порок на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, водещ да
неговото обезсилване, каквито възражения са изложени в жалбата. В случая не е
налице повторно постановено определение по реда на чл. 248 от ГПК, а определение
по чл. 247 от ГПК за поправка на допусната техническа грешка, независимо, че в
обстоятелствената част на акта е посочено производство по чл. 248 от ГПК. От
диспозитива на обжалваното определение е видно, че с него се поправя предходен
съдебен акт, като същия се „изменя“ в точно определени негови части, а не се
допълва определение, в частта за разноските. Налице е допусната очевидна
фактическа грешка в определение №4087/19.12.2019 г. (погрешно посочено с №2371/19.12.2019 г.), която
може да бъде поправена, както по почин на съда, така и по искане на страните.
Очевидна фактическа грешка представлява всяко разминаване между формираната
воля на съда в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива му, което
може да се дължи, както на техническа грешка при изчисление, така и на пропуск
при изготвяне на акта. В случая, при постановяване на допълващото определение
по чл. 248 от ГПК волята на съда е била да осъди ищеца Н.Н.К. с ЕГН-********** от
гр. Ш. да заплати на ответника „Енерго
про Продажби“ АД - гр. В. разноските по делото на основание чл. 78, ал.4
от ГПК, с оглед прекратяване на производството, поради оттегляне на
иска. Тази воля е изразена и в диспозитива на определението, но
първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка при изписването на сумата
– 527.22 лв. вместо 577.22 лв., както и е пропуснал при намаляването на
хонорара до предвиденият му минимален размер по Наредбата, да присъди и
дължимият се върху него ДДС. Този пропуск в допълващото определение по чл. 248 от ГПК, представлява очевидна фактическа грешка, тъй като не става
въпрос за грешка при формиране волята на съда, а за пропуск на съда при
намаляването на хонорара до минималният му размер по Наредбата, да начисли и
дължимият се върху него ДДС и единствената правна възможност тази грешка да
бъде отстранена е по реда на чл. 247 от ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционния
съд, като е изменил допълващото определение по чл. 248 от ГПК, а не по реда на
обжалване пред по – горна инстанция.
Независимо от обстоятелството, че в Определение
№428/31.01.2020 г. първоинстанционния съд е
посочил, че е сезиран с производство по реда на чл.248 от ГПК, както в
титулната част на акта, така и в мотивационната, видно е, че изложеният
диспозитив отговаря на произнасяне по поправка на фактическа грешка по смисъла
на чл.247 от ГПК. Т.е. независимо от това, че съдът е посочил, че се произнася
с акт за допълване (изменение) на решението ( в случая определението за
прекратяване) в частта му за разноските произнасянето по съществото си е такива
за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК. Не само
това тъй като производството по 248 от ГПК касае поправка на Определение, с
което е прекратено производството – Определение №3686/15.11.2019 г. , то при
производство по чл.248 от ГПК би следвало да се упомене допълване (или
изменение) на този първоначален прекратителен акт, всъщност обаче се вижда, че за поправката
първоинстанционният съд препраща към определение №4087/19.12.2019 г. (погрешно
посочено с №2371/19.12.2019 г.), което формално изпълнява изискването на
чл.247, ал.4 от ГПК, въпреки, че отново непрецизно съдът се е обосновал с
нормата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК.
Ето защо, така депозираната жалба, е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3
от ГПК, право на разноски в настоящото производство има ответника по жалбата „Енерго про - Продажби“ АД - гр. Варна. Налице е действително осъществено процесуално
представителство от Адвокатско дружество „В., Ж.и Партньори“ на „Енерго про
Продажби“ АД - гр. Варна, но не следва да се присъждат такива в претендираният
размер от 240 лв. с ДДС (200 лв. без ДДС). Причина за това е постановеното с Решение №13062/03.10.2019 г.
по адм. дело №3586/2016 г., на тричленен състав на ВАС, което в частта за
отмяна на измененията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение от 2014 г. е оставено в сила, като по този начин за
законосъобразни са приети възнагражденията за подаване на частна жалба от преди
това изменение (от 2014 г.), което в този смисъл означава, че се следва
възнаграждение от 100 лв. без ДДС или 120 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №428/31.01.2020 г. по гр. д. №2371/2019 г.
по описа на ШРС, с което е изменено определение №4087/19.12.2019 г. по същото дело (погрешно посочено с
№2371/19.12.2019 г.).
ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН-********** *** да заплати на „Енерго про -
Продажби“ АД - гр. В., ЕИК-…, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
„Варна Тауърс – Г“, бул. „... разноски по настоящото производство в размер на 120
(сто и двадесет) лева – адвокатски хонорар.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.