Р
Е Ш Е Н И Е
№ 802/28.04.2023 г.
гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 3175
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на П.Щ.Щ., с адрес ***, против Решение № 372/21.11.2022г. на
директор на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. №
С220016-022-0060533/08.09.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на административния акт,
като се претендира неговата отмяна от съда. Според твърденията в нея
неправомерно е наложена обезпечителната мярка, като липсва ликвидно и изискуемо
вземане от Районен съд Пловдив, липсва мотиви на административния орган, което
води до необоснованост на акта. Иска се отмяна на решението и постановлението,
присъждане на разноски.
Ответната
страна Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез валидно упълномощен
юрисконсулт, оспорва жалбата, представя преписката, писмено становище, с искане
за присъждане на разноски по делото и възражение за прекомерност.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема следното:
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220016-022-0060533/08.09.2022г.
на публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – Пловдив са наложени
обезпечителни мерки спрямо П.Щ.Щ. чрез запор върху вземане от трето лице на
основание чл. 200 и чл. 202, ал.3, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК.
Постановлението не е мотивирано. Препис
от постановлението е връчен на Щ. на 31.10.2022 г.(видно от удостоверение на л.
20), която го оспорва пред директора на ТД на НАП с жалба с вх. № 94-00-7019/08.11.2022г.(депозирана
по пощата с пощенско клеймо от 07.11.2022г.), с твърдения, че липсва ликвидно и
изискуемо вземане, по отношение на което да бъде наложен запор. С Решение № 372/21.11.2022г. Директорът на Териториална дирекция на НАП –
Пловдив потвърждава Постановление с изх. № С220016-022-0060533/08.09.2022г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Решаващият орган е счел, че изпълнително
дело № *********/2018г. по описа на ТД на НАП- Пловдив е образувано за събиране
на публични задължения в общ размер на 8242,39 лева, за които на законово
основание е наложена обезпечителна мярка запор върху вземане от трето задължено
лице работодател – РС Пловдив, във връзка с упражнявана от задълженото лице
свободна професия - адвокат и съгласно
Закона за правната помощ за сумата от 8242,39 лева.
Решение
№ 372/21.11.2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив е
връчено на П.Щ. на 28.11.2022г., видно от Известие за доставяне, а жалбата срещу
него, подадена чрез административния орган до Административен съд Пловдив, е с
вх. № 9400-7753/07.12.2022г., подадена по пощата на 05.12.2022г.
По
делото се установи, че е образувано изпълнително дело № *********/2018г. по
описа на ТД на НАП- Пловдив. Видно от преписката му са изпратени запорни
съобщения до много институции и органи, издадени са няколко ПНОМ, присъединени
са нови публични задължения. По делото се установи, че са изпращани съобщения
за доброволно изпълнение. Съгласно справка извлечение задълженията към
27.03.2023г. са в общ размер главница и лихва от 7777,07 лева.
Със
Запорно съобщение № С220016-119-0009468/08.09.2022г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив до Районен съд Пловдив и до П.Щ.Щ. се налага запор върху суми,
дължими от РС Пловдив на Щ. по възникнало от служебно/трудово, гражданско и
друго правоотношение до размера на задължението и начислените лихви до
издължаване на сумата от 8242, 39 лева.
С
писмо с рег. № С220016-000-0447771/26.09.2022г. председателят на РС Пловдив
уведомява публичния изпълнител във връзка със запорното съобщение, че лицето П.Щ.Щ.
е адвокат. Признава вземането по изпълнително дело № *********/2018г. по описа
на ТД на НАП- Пловдив за основателно и готовност за изпълнение. Към настоящия
момент нямало наложен запор по изпълнителни листове, както и претенции от други
лица върху същото вземане. За периода 01.01.2022г. до момента на получаване на
съобщението РС Пловдив не е изплащал суми на длъжника П.Щ.Щ..
По
делото е представена молба на жалбоподателката до РС Пловдив, въз онова на
която е издадено писмо с изх. № 5583/10.02.2023г. от Председателя на РС
Пловдив, с която уведомява, че след извършена справка за периода януари 2018г.
до настоящия момент няма предявено парично вземане към РС Пловдив, както и
изплатени възнаграждения за този период.
С
оглед на така установените факти, съдът прави следните изводи:
Решение
№ 372/21.11.2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив е
обжалвано в 7 – дневния срок от връчването му съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК,
от адресата на административния акт, поради което жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С220016-022-0060533/08.09.2022г. на публичен изпълнител при Териториална
дирекция на НАП – Пловдив е наложена обезпечителна мярка спрямо П.Щ.Щ. чрез
запор върху вземане от трето лице на основание чл. 200 и чл. 202, ал.3, във вр.
с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК. Решаващият орган при административното обжалване е
приел, че са налице данни за изискуеми публични вземания, които не са платени
доброволно. Това са задължения за ЗО, ДОО, ДДФЛ – свободни професии, УПФ, глоба
по фишове. Неплащането до този момент е довело до извода, че ще се затрудни
събирането на установените и изискуеми публични задължения по изпълнителното
дело. Постановлението е прието за законосъобразно и правилно. Неточността е
единствено с посочване на РС Пловдив за работодател, тъй като лицето упражнява
адвокатска професия. След като по запорното съобщение е признато от РС Пловдив
на вземането за основателно и са готови да платят, то е налице ликвидно и
изискуемо вземане, което може да послужи за удовлетворяване на публичните
взискатели.
Съдът,
с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на
оспорения акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на
обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка, са спазени всички изисквания за законосъобразност -
наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
Обжалваното
решение на директора на ТД на НАП – Пловдив е валидно и допустимо, издадено от
компетентен орган – директора на ТД на НАП – Пловдив и в срока по чл. 197, ал.
1 от ДОПК.
В
случая обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено
от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив; в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма. Същото формално съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити.
Съгласно
чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 .
Като
основание за отмяна на наложената обезпечителна мярка от административния съд
нормата на чл.197, ал.3, предл. трето от ДОПК, посочва отсъствието на
изпълнително основание. При наличието на данни от справка при ТД на НАП Пловдив,
за съда безспорно се доказа, че жалбоподателката има изискуеми публични задължения
за данъци и осигурителни вноски, които да бъдат основание за налагане на
обезпечителна мярка „Запор“.
Спорният
момент между страните по делото се изразява в това налице ли е вземане от
трето лице – Районен съд Пловдив, което
да бъде предмет на запора и върху който да бъде наложен самият запор.
Представени
са данни за липса на парично вземане на П.Щ. ***.01.2018г. до момента на
издаване на ПНОМ. В отговор на запорното
съобщение от 08.09.2022г. е заявено признаване на вземането по изпълнителното
дело. Установяванията на фактическата обстановка в настоящото съдебно
производство сочат на липса на вземане от трето лице – РС Пловдив. Няма данни
за наличие на такова, от което реалната правна последица е липса на предмет на
запора, наложен с процесното постановление. При липсата на доказателства, че П.Щ.
има налично вземане от РС Пловдив, изводите на съда са, че липсва ликвидно и изискуемо
вземане от трето лице, което да е предмет за налагане на обезпечителни мерки.
Целта
на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения
ще бъде невъзможно или значително трудно. В настоящия казус няма вземане на
длъжника от трето лице, което да е предмет на запор и налагане на обезпечение.
Обезпечителната
мярка е едновременно защитата и санкцията. При определяне на обезпечителна
мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на
обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно
да го обременява. Това е изискване, производно на един от основните принципи в
административното производство - принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК,
приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. В
тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за
необходимостта от налагане на обезпечителната мярка, като за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона
цел. Съгласно
чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане
на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона
цел. В обжалваното постановление липсват изцяло мотиви за налагане на
обезпечителната мярка. Липсата на мотиви относно необходимостта
за налагане на мярката съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 от ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с
целта на закона. Това нарушение е особено съществено и също е основание
постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като
незаконосъобразно. В обжалваното постановление не са
посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават
необходимост от налагане на обезпечение върху имущество на длъжника(за което
пък се установи, че няма вземане от РС Пловдив).
С
оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в
случая не е доказана обезпечителна нужда и спазване принципа на съразмерност по
чл. 6 от АПК. Отделно от това наложената
обезпечителна мярка е върху вземане от трето лице, което не съществува. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. В тази връзка по делото се установи, че няма
предявено вземането от РС Пловдив до приключване на съдебното дирене(Удостоверение
с изх.№ 5583/10.02.2023г.).
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че Решение № 372/21.11.2022 г. на
Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. №
С220016-022-0060533/08.09.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив
следва да се отмени, като на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК следва да се
отмени и наложената обезпечителна мярка.
Претенцията
на адвоката на оспорващия за присъждане на възнаграждение за осъществената
защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата не може да бъде уважена.
По
делото не е представен договор за правна помощ, в който страните да са посочили
съответното обстоятелство. Задължението на клиента да заплати адвокатското
възнаграждение не възниква по силата на упълномощаването, а по силата на
договора за правна защита и съдействие. Следователно в договора следва да се
намират клаузите, че адвокатската помощ се предоставя безплатно.
Предвид
изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 10 /десет/ лева за държавна такса.
Водим
от горното, Административен съд Пловдив, ХVІ състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 372/21.11.2022г. на директор на ТД на НАП Пловдив и наложените с
Постановление с изх. № С220016-022-0060533/08.09.2022г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив обезпечителни мерки.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите да заплати на П.Щ.Щ., с адрес ***,
направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева за държавна такса.
Оставя
без уважение искането на адвокат Л.Т.К. за присъждане на възнаграждение за
адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
СЪДИЯ: