Мотиви към
Присъда от 12.03.2020 г. по н.о.х.д.№ 6839 по описа за 2019 г. на РС-Пловдив,
ХХ н.с.
РП-Пловдив е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимия А.П.С. *** за това че : за периода от месец ноември 2018 година – до
месец юли 2019 година включително, в град Кричим – област Пловдив, след като е
бил осъден с Протокол от 09 февруари 2015 година по гражданско дело №
17 271/2014 година на Районен съд – град Пловдив – четвърти брачен състав,
влязло в сила на 09 февруари 2015 година, да издържа свой низходящ – детето си С.А.С.
– ЕГН: ********** на месечна издръжка в размер на 250.00 лева, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
девет месечни вноски по 250.00 лева, на обща стойност 2 250.00 лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив
поддържа внесеното обвинение. Доколкото до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд подсъдимият изплати цялата дължима сума по внесеното
обвинение , прокурорът изрази становище, че по отношение на подсъдимия следва
да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като същият бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба“.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. В.К. се
присъедини към становището на представителя на РП-Пловдив. Според защитника на
подсъдимия предвид плащането на цялата дължима сума по внесеното обвинение на
пострадалото лице, следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, съгласно която деецът не се наказва ако преди постановяване на
присъдата от първата инстация изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Подсъдимият, редовно призован, не се яви пред
районния съд. От негово име е постъпила молба, съгласно която същият заяви, че
не желае да участва по делото, желае делото да се проведе в негово отсъствие.
По делото няма конституиран частен обвинител и
граждански ищец.
Производството пред районния съд се проведе в
отсъствие на подсъдимия, като съдът
прие, че предвид подвигнатото обвинение участието на подсъдимия не е
задължително и няма да попречи за разкриване на обективната истина, както и че
няма да бъдат накърнени правата на подсъдимия предвид нааличието на упълномощен
защитник.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Подсъдимият А.П.С. е роден на ****, в град П., ...,
с б. г., със завършено основно образование, реабилитиран, не работи, живущ ***.
Подсъдимият А.П.С. и св. Н.Т.Д. живеели на семейни
начала без сключен граждански брак за периода от месец декември 2005
година до месец септември 2012 година.
По време на съвместното им съжителство на 23 април 2008 година им се родила
дъщеря - С.А.С.. В удостоверението за раждане на детето като баща бил посочен
подсъдимият А.П.С..
През 2012 година между подсъдимия А.П.С. и св.Н.Т.Д.
възникнали непреодолими противоречия и през есента на посочената година двамата
прекратили съвместното си съжителство. След като двамата родители се разделили,
свидетелката Н.Т.Д. и детето С.А.С.
отишли да живеят в дома на родителите на майката. Подсъдимият А.П.С. и
свидетелката Н.Т.Д. решили да уредят отношенията си спрямо детето и изготвили
спогодба, отнасяща се до упражняването на родителските права, личните контакти,
местоживеенето и издръжката на дъщеря им С.А.С..
На 09 февруари 2015 година, Районен съд - град
Пловдив - четвърти брачен състав, одобрил спогодба, постигната в хода на гр. д.
№ 17 271/2014 година между подс.А.П.С. и
свидетелката Н.Т.Д., според която упражняването на родителските права по
отношение на детето С.А.С. било предоставено на майката - свидетелката Н.Т.Д.,
а бащата – подс. А.П.С. бил осъден да плаща издръжка за детето си С.А.С. в
размер на 250.00 лева месечно.
Съдебното определение за одобряване на спогодбата
влязло в сила на 09 февруари 2015 година, На съдебното заседание
присъствал упълномощен защитник на
подсъдимия.
Поради неизпълнение на задължението за издръжка
законният представител на детето С.А.С., нейната майка Н.Т.Д.,***, във връзка с
която било образувано досъдебно производство № 144/2019 г. по описа на
РУ-Стамболийски, след което бил внесен и обвинителен акт в съда.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на св. Н.Т.Д.; копие на удостоверение за раждане на името на С.А.С.;
копие на протокол по гр.д.№ 17271 по описа на РС-Пловдив за 2014 г.; копие на постановление
за прекратяване на наказателното производство от 08.12.2016 г.; копие на
постановление за отказ да се образува досъдебно производство ; копие на
удостоверение от Диреция по труда „Родопи“
на името на подсъдимия; справка от РП-Пловдив за водени срещу подсъдимия
прокурорски преписки; справка за съдимост; характеристична справка.
Установява се от приетото по делото писмено
доказателство - копие на на удостоверение за раждане, че подсъдимият е законен баща на С.А.С..
Видно от приетото по делото копие на протокол по гр.д.№ 17271 по описа на
РС-Пловдив за 2014 г. подсъдимият е бил осъден да плаща месечна издръжка на
малолетното си дете С.А.С. в размер на
250,00 лв.
Видно от приобщените по делото копия на
постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.12.2016 г.
и копие на постановление за отказ да се
образува досъдебно производство са били водени действия по разследване във връзка с престъпление по чл.183 от НК.
Във връзка с неплатената издръжка за месеците август 2016 г . –септември 2016
г. влючително наказателното производство било прекратено. Като правно основание за прекратяване на
наказателното прозиводсво прокурорът е приел, че са налице усовията на чл. 24,
ал.1, т.1 от НК. За неплатената месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за
месеците юни, юли и август 2018 г., бил постановен отказ да се образува
наказателно производство.
В показанията си, дадени в хода на разследването,
а и пред съда св.Н.Т.Д. заявява, че подсъдимият не изпълнявал задължението си да плаща издръжка на дъщеря си. Същата потвърждава,
че за процесния период, във връзка с който било повдигнато обвинението в съда –
за месеците ноември 2018 г. до юли 2019 г., нямали постъпили плащания от
негово име. Заявява също , че издръжката
за дъщеря й поемала изцяло св. Д., но поради влошеното й здравословно ссътояние
и невъзможност да работи и да осигурява допълнително парични средства, това се
отразявало неблогоприятно върху социалните нужди на детето. Съдът дава вяра на
показанията на разпитания свидетел, доколкото те кореспондират с писмените
доказателства по делото – копие на удостоворение за раждане , копие на протокол по гр.д.№ 17271 по описа на
РС-Пловдив за 2014 г., копие на постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, копие на постановление за прекратяване на наказателното
производство от 08.12.2016 г. В хода на съдебното следствие законният
представител на пострадалото лице заяви, че след внасяне на обвинителния акт в
съда подсъдимият е изплатил процесните суми по повдигнатото обвинение, което
потвърждава, че същият с конклудентни действия е признал неизпълнението на
задължението си. По делото има данни, че във връзка с това негово задължение са
били предприемани действия по разследване във връзка с предишни периоди по същото
задължение , което е имал спрямо същото лице, поради което и подсъдимият е
наясно за размера на дължимата сума и за последиците от нейното неизпълнение.
С оглед събраните по делото устни и писмени
доказателства съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно
че за периода от месец ноември
2018 година – до месец юли 2019 година включително, в град Кричим – област
Пловдив, след като е бил осъден с Протокол от 09 февруари 2015 година по
гражданско дело № 17 271/2014 година на Районен съд – град Пловдив –
четвърти брачен състав, влязло в сила на 09 февруари 2015 година, да издържа
свой низходящ – детето си С.А.С. – ЕГН: ********** на месечна издръжка в размер
на 250.00 лева, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно девет
месечни вноски по 250.00 лева, на обща стойност 2 250.00 лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задължението на посочени от
закона лица да осигуряват средства за издръжка на друг кръг от лица, които са
нетрудосспособни и не могат да се издръжат от собстевното си имущество.
Подсъдимият попада сред кръга от субекти, на които
е вменено задължението да издържа свой низходящ. Същият е субект на престъплението
по чл.183, ал.1 от Н,К тъй като има качеството на лице, осъдено да плаща
издръжка на свои близки, низходящи и въпреки осъждането му не плаща
задължението, за което е бил осъден от граждански съд.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
бездействие – подсъдимият не е изпълнил задължението си да плаща задълженията си за издръжка на свой низходящ- малолетната С.А.С., изразяващо се в
неплащане на девет месечни вноски по 250.00 лева, на обща стойност
2 250.00 лева.
Престъплението е извършено от подсъдимия умишлено
при съзнавани и целени от него правни последици. Същият е бил наясно с
одобрената съдебна спогодба от 09 февруари 2015 г. предвид образуваните срещу него прокурорски преписки
във връзка със задължението да плаща издръжка.
При преценка относно наказателната отгворност
съдът взе предвид, че подсъдимият не е
осъждан. Съдът отчете също така и направеното от подсъдимия плащане на
задължението за издръжка по внесеното обвинение. Независимо че по делото се събраха доказателства,
че срещу него е било прекратявано наказателното производство във връзка с
водено разследване за същото престъпление за друг процесен период, няма данни
посоченото постановление да е било проверено по реда на инстанционния контрол.
Видно от съдържанието му, прокурът е
отчел , че подсъдимият не се е бил ползвал от разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и
е прекратил производството на
основание чл.24, ал.1 т.1 от НК, съгласно която разпоредба наказателното
производство се прекратява когато деянието не е извършено или не съставлява
престъпление. Следва да се отбележи, че съществува разлика между това
престъплението да е извършено, но макар и изършено не се наказва поради направено
плащане и между това че деянието не е извършено или не представлява
престъпление. В първия случай престъплението е извършено, но деецът не се
наказва, а във втория случай няма извършено престъпление, поради което производството
се прекратява. Неясна за съда е била волята на прокурора при прекратяване на
наказателното производство с постановлението от 2016 г., поради което и в
интерес на дееца е да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, за
приложението на която правомощие има само и единствено съдът.
По
изложените съображения и доколкото подсъдимият изпълни задължението си по
внеснето обвинение пред първата инстанция
съдът не наложи на подсъдимия наказанието за извършеното от него
престъпление и приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :……………………
Вярно
с ориигнала!
ХБ