№ 5303
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Наказателно дело частен
характер № 20251110200665 по описа за 2025 година
В Софийски районен съд е постъпила частна тъжба от И. Б. В., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител – Д. Б. М., ЕГН **********, чрез
повереник адв. М. Х. от САК, срещу Б. И. В., ЕГН **********, с твърдение за извършени
престъпления от частен характер по чл. 146, ал. 1 от НК и нанасяне на лека телесна повреда
на малолетно дете по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК.
Частният тъжител излага твърдение, че на 20.07.2024г. (събота), около 11:00 – 12:00 ч,
в къща в с. Владая, на ул. „Плиска“ № 42 подсъдимия, чрез удари с ръце в областта на
главата и лицето нанесъл на малолетния си син И. Б. В. леки телесни повреди : разкъсно –
контузна рана на лигавицата на дясната буза; нарушения на темпоромандибуларната става,
повърхностна травма/ контузия на носа с линейно червеникаво охлузване с дължина 1 см.
По лявата повърхност на носа; луксация на ТМС вдясно; тризмус 1-ва степен, лекостепенен
оток с диаметър 3 см в облсатта на дясната буза, което отговаря на медико – биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Повдигнал е и обвинение
за извършено от Б. В. престъпление срещу честта и достойнството му обида по чл. 146, ал. 1
от НК .
След запознаване със съдържанието на иницииращия настоящото производство
документ, съдия - докладчикът намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл.24,
ал.4, т.2 от НПК предпоставки за частично прекратяване на наказателното производство,
доколкото фактическите твърдения в депозираната тъжба за реализирана лека телесна
повреда на малолетно дете сочат недвусмислено признаци на осъществен състав на
престъпление от общ характер.
Трайна и последователна е практика на върховната съдебна инстанция, че съдът не е
обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация, а е длъжен, изхождайки от
1
детерминираното в обстоятелствената част на тъжбата обвинение, самостоятелно да
определи приложимата разпоредба от материалния наказателен закон /в този смисъл р. 472-
2001-II н.о. на ВКС/.
В настоящия случай, видно от инкриминирано от тъжителя деяние, изразяващо се в
нанасяне на телесна повреда на малолетно дете, безспорно се касае за твърдение за
реализирано престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК.
Престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК е такова от общ характер,
поради което е процесуално недопустимо наказателното преследване за него да се възбужда
по тъжба на пострадалия. Касае се за различен процесуален ред за ангажиране и
реализиране на наказателната отговорност на дееца, а това обстоятелство се явява
своеобразна отрицателна предпоставка за валидното сезиране на съда. Съгласно
разпоредбата на чл. 127, т. 1 от Конституцията на Република България, повдигането на
обвинение за извършено престъпление от общ характер е изключително правомощие на
прокурора, което не подлежи на съдебен контрол, тъй като единствено прокуратурата
разполага със суверенна преценка дали в конкретния случай е извършено престъпление от
наказателноотговорен субект. Процесуалният закон не допуска образуване на наказателно
производство от съда за престъпление от общ характер по инициатива на пострадалия и въз
основа на частна тъжба. Единственият годен процесуален документ за това е посоченият в
чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК - обвинителният акт, изготвен от прокурора.
По изложените съображения съдия-докладчикът намира, че в тази му част съдебното
производство следва да бъде прекратено. Тук следва да се има предвид, че районният съд не
разполага с възможност да процедира съгласно нормата на чл. 287, ал. 7 от НПК, като
служебно инициира изпращане делото на прокурора, тъй като това му правомощие би могло
да се реализира единствено в хода на съдебното следствие, а в случая ход на делото не е
даден. Това следва и от разбирането, че в противен случай би се стигнало до груба намеса от
страна на правораздавателния орган при формиране на вътрешното убеждение на
представителите на държавното обвинение и до нарушаване на разпоредбите на НПК (чл.
14, ал. 1) и Конституцията на Република България (чл. 117, ал. 2). На частния тъжител
обаче следва да се укаже, че пред него не съществуват пречки да подаде съобщение по чл.
208, т. 1 от НПК до Прокуратурата за извършено престъпление от общ характер по чл.144,
ал.3, вр.ал.1 от НК, към което да бъде приложен и препис от разпореждането на СРС.
По изложените съображения съдия-докладчикът намира, че настоящото наказателно
производство следва да бъде частично прекратено досежно изложените в тъжбата твърдения
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК.
2
Делото следва да бъде насрочено в открито заседание единствено по отношение на
деянието, описано като престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК (обида), предявено на
подсъдимия В., след влизане в сила на настоящето разпореждане, съответно след
евентуалното му преминаване през инстанционен контрол.
Така мотивиран и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК,
Софийски районен съд, НО, 7-ми състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 665/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 7-ми състав в ЧАСТТА относно деянието, описано като
престъпление чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК.
УКАЗВА на тъжителя, че разполага с правна възможност да сезира Софийска
районна прокуратура, която да прецени налице ли е осъществен състав на престъпление от
общ характер чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК.
ОТЛАГА произнасянето по насрочване на делото за престъплението по чл. 146, ал.
1 от НК в открито съдебно заседание до момента на влизане в сила на настоящото
разпореждане (респективно - отмяната му от въззивния съд).
Преписи от разпореждането да се изпрати на частния тъжител и повереник.
Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчването му пред СГС
по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3