Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 26.10.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 25.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при
секретаря
Даниела М., като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛОВА гр.дело № 3325 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба
от Л.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. Т.П. от Софийската адвокатска колегия съдебен адрес:***,
против В.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното: на
03.09.2015г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот между В.Т.Д., в качеството му на продавач, и Л.А.Г., в качеството му на
купувач. Съгласно чл.1 от предварителния договор имотът представлява: Къща с паянтова конструкция на два етажа,
свод(пристройка) и сушило с навес с площи, ведно с прилежащата част от дворно
място, цялото от 1200 кв.м. (хиляда и двеста квадратни метра) извън
околовръстния полигон в махала ***.
В изпълнение на задължението си на купувач по предварителния договор,
ищецът Л.Г. е заплатил на продавача В.Д. капаро в размер на 10 000 лв. Останалата
част в размер на 55 000лв. щяла да бъде заплатена отново по банков път след
подписване на окончателния договор и преди вписване на същия в съответната
Служба по вписвания.
Капарото в размер 10 000 лева е преведено по банков път от купувача Л.Г. на
продавача В.Д. по сметката в му в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. В чл. 3 във вр. с чл.
4 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
03.09.2015г., страните са се задължили, че най-късно до 15.02.2016г. ще сключат
окончателен договор във формата на Нотариален акт. Купувачът и продавачът е
трябвало да се явят на 15.02.2016г. в 13:00ч. при Нотариус ***, в кантората му
в ***. В деня, определен за сключване на окончателен договор, страните е
следвало да се явят подготвени за изпълнение на всичките си задължения съгласно
предварителния договор.
Съгласно чл.6 от предварителния договор, продавачът се е задължил да се
снабди и представи на купувача в оригинал всички документи, установяващи
правото му на собственост и изискуеми от закона за нотариалното оформяне на
сделката. Задълженията, посочени в чл.6 от предварителния договор не са
изпълнени от продавача В.Д. включително и на 15.02.2016г. - деня на сключване
на окончателния договор. Това неизпълнение, води до съмнения, че В.Д. не е бил
собственик на процесния имот, както към момента на подписване на предварителния
договор, така и към датата, на която е трябвало да бъде сключен окончателния
договор за покупко-продажба. Продавачът не е представил на купувача никакви
документи по отношение на процесния имот - нито акт за собственост, нито скица,
нито данъчна оценка.
На следващо място, В.Д. не е изпълнил и задълженията си по чл.3 и чл. 4 от
предварителния договор, предвид факта, че не се е явил в посочения ден
(15.02.2016г.) и час (13:00ч.) в нотариалната кантората на *** на Нотариус ***
за сключване на окончателния договор в нотариална форма. Предвид неявяването на
продавача пред нотариуса в определения ден и час, както и непредставянето на
документи относно собствеността на процесния имот, не се е стигнало и до
подписване на окончателен договор.
Заявява се, че е налице и неизпълнение от страна на В.Д. на задължението му
за продажба на горепосочения недвижим имот при условията, залегнали в
предварителния договор от 03.09.2015г.
Съгласно чл.12 от предварителния договор, продавачът В.Д. дължи
изплащане/възстановяване на купувача Л.Г., платеното от последния капаро в
размер на 10 000 лева и 50% процента увеличение, а именно още 5000лв., както и
да му възстанови всички виновно причинени вреди и пропуснати ползи, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението на предварителния договор.
Предвид неизпълнението на задълженията по предварителния договор от страна
на продавача В.Д., последвали многократните покани, отправени от страна на
купувача Л.Г. към продавача за възстановяване на платеното капаро, но същите не
дали резултат.
Предвид гореизложеното, за Л.А. ***, който е изправна и добросъвестна
страна по предварителния договор, се поражда правен интерес да предяви
осъдителен иск срещу продавача В.Т.Д., с който да се търси решение на
гражданския съд, с което В.Д. да бъде осъден да възстанови платеното капаро в
размер на 10 000,00 лева и да заплати допълнително 5000,00 лв. съгласно чл. 12
от предварителния договор, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземането.
Неоснователно, изправната страна по процесния предварителен договор в
лицето на купувача Л.Г. търпи вреди поради виновното противоправно поведение от
страна на В.Д..
С Определение №440028 от 28.06.2018г., постановено по гр.д. № 42250/2018г.
от 113 състав на Софийския районен съд е допуснато обезпечение на бъдещи искове
чрез налагане на запор върху банковата сметка на В.Т.Д. в „Уникредит Булбанк“
АД до размера на сумата от 15 000лв.
На 02.07.2018г. по гр.д № 42250/2018г., 113 състав на СРС издал
обезпечителна заповед, която е приведена в изпълнение от ЧСИ *** като банковата
сметка на ответника е запорирана до размера на претендираната сума.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника В.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца платеното му по банков път
капаро в размер на 10 000 лв. предвид неизпълнението на задълженията си по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015г.,
както и да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 5000,00лв., дължима
съгласно чл.12 от процесния предварителен договор, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаването на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски, вкл. в производството по обезпечаване на бъдещия
иск.
Посочен е съдебен адрес:*** адв. Т.П. от САК.
В срок е депозиран писмен отговор, с който
исковете се оспорват и се твърди следното: Според ищеца, капарото
следвало да бъде възстановено, защото ответникът не е изпълнил задълженията си
по чл. 3 във вр. с чл. 4 от цитирания предварителен договор, а именно да се яви
на 15.02.2016 г. в 13:00ч. в кантората на нотариус ***, на ***, ***, до която
дата най-късно трябвало да сключат окончателен договор; не е изпълнил
задължението си да се снабди и представи на купувача, в оригинал всички
документи, удостоверяващи правото му на собственост и изискуеми от закона за
нотариалното оформяне на сделката. Заявява се, че съгласно цитирания договор,
на 15.02.2016 г. страните следвало да се
явят в кантората на нотариус *** в гр.Севлиево. Ответникът се е снабдил с
необходимите документи и е подготвил цялата документация за сключване на
окончателния договор. В деня, в който е следвало да пътува за гр. Севлиево
-15.02.2016 г., ответникът е открил, че собственият му автомобил марка „БМВ“,
модел „ХЗ“ с ДК ***, паркиран в близост до дома му, е откраднат заедно с всички
документи за сключването на договора. Това обстоятелство се удостоверява от
Удостоверение рег.№ ЗМ452/16г., изд. на 17.02.2016 г. на 06 РУ при СДВР. В
същото е описано, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „ХЗ“ с ДК ***,
собственост на В.Т.Д., е отнет противозаконно в периода от 14:00ч. на
14.02.2016 г. до 10:00ч. на 15.02.2016 г., както и, че в него са се намирали
документи сред които, два броя предварителни договора за
покупко-продажба/оригинали/ и скици на недвижими имоти към община Севлиево и
договор за покупко-продажба на земеделска земя.
Твърди се, че за това обстоятелство ответникът уведомил ищеца по телефон,
като страните се уговорили в най-скоро
време ответникът отново да се снабди с необходимите документи и сделката да
бъде сключена. Ищецът поставил допълнително условие - двуетажната къща и
сушилото да бъдат освободени от всякакви вещи до 15.03.2016 г.
В изпълнение на тази уговорка, ответникът отново се снабдил със скица №К02962/31.03.2016г.,
данъчна оценка с изх.№ **********/31.03.2016 г., и го е освободил от всякакви
вещи до уговорения срок.
За да уведоми ищеца, че уговорката е изпълнена, ответникът многократно се
опитвал да се свърже с него, за да продължат със сключването на сделката. В
отговор на това, на 07.04.2016 г. ищецът
изпратил текстово съобщение от телефонен номер ***с текст “***“. Предвид
тази информация, ответникът започнал да търси контакт с ищеца по телефона, но
след като не се свързал с него, му изпратил текстово съобщение на 18.04.2016 г.
от телефонен номер *** с текст :“ ***“.
След като получил тази информация,
на 20.04.2016 г. - сряда, ищецът
изпратил от телефон ***на ответника следните текстови съобщения: „***“ -
09:21ч., „ След като ги разгледам ще мина през *** да погледна“- 09:36ч.,
„Изпрати ми ти или П. данните на нотариуса, аз ще взема документацията от
него“- 09:59ч. Тъй като по това време на ответника му е предстояла операция,
свързана с поставяне на абдоминален катетър, след като е получил тези текстови
съобщения той се е опитал да се свърже по телефона с ищеца, но не е могъл и му
е изпратил от телефонен номер *** следните текстови съобщения: „Моля обади се
да изясним ситуацията“- 12:58ч., „При нотариуса са/документите/, предстои ми
операция, която отлагам отново, моля обади се“-13:45ч., „Заповядай във *** в
събота, ще осигуря документите“- 14:50ч., „Моля потвърди събота“ - 14:52ч.
Тогава ищецът му връща следното текстово съобщение“ В събота не мога“- 15:20ч.
Отново ответникът се е опитал да се свърже с ищеца, но не е успял и тогава му е
изпратил текстово съобщение „Тогава в неделя“-20:31ч.
След цялата тази проведена комуникация на 20.04.2016г., ответникът
многократно се опитвал да се свърже с
ищеца по телефона, но той не отговарял
на повикванията. Едва на 31.05.2016 г. - вторник, му изпратил текстово съобщение „Здравей *** ще
се обадя в четвъртък“, отново не се обадил и
прекъснал всякаква комуникация.
Оттогава, въпреки многократните опити на ответника да се свърже с ищеца,
същият не отговарял на повикванията и реални действия от страна на ищеца за
уговаряне на нова дата и сключване на сделката не са извършвани. Това става
повод ответникът да потърси ищеца на мястото, на което работи.
По време на тази среща ответникът настоял за сключване на сделката, но
ищецът с груб тон и обиди, непредизвикани от нищо, заявил, че се отказва от
сделката и само тогава поискал даденото от него капаро. На срещата присъствали
само сестрата на ищеца *** и приятелката му. След тази среща, въпреки опитите
на ответника, комуникация между тях нямало.
Твърди се, че невъзможността на ответника да се яви на 15.02.2016 г. в
13:00ч. в кантората на нотариус ***, на ***, ***, се дължи на причина, за която
той не отговаря и не може да му се вмени във вина. За това ищеца бил уведомен по телефона, поради което той
също не се е явил в кантората на нотариуса.
Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си съгласно чл. 6 от
договора да се снабди и подготви всички документи, изискуеми от закона за
нотариалното оформяне на сделката на 15.02.2016 г.
Въпреки, че срещата при нотариуса не се е осъществила, ответникът продължил да предприема действия за сключване
на окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, съгласно
уговорката с ищеца. Освободил в
уговорения срок имота, предмет на договора, от всякакви вещи; отново изпълнил задълженията
си съгласно чл.6 от договора - снабдил се със скица и данъчна оценка на имота и
заедно с нотариалния акт ги предоставил на нотариуса за подготовка на сделката
и определяне на нова дата за сключването й. За тези си действия ответникът е
уведомявал ищеца, чрез писмените съобщения.
Заявява се, че след сключване на предварителния договор на 03.09.2015 г.,
здравословното състояние на ответника се влошава и до края на 2015 г. два пъти
постъпвал в клиника по нефрология на Многопрофилна болница за активно лечение ***,
през месец октомври и декември. Тъй като се касае за хронично заболяване с
прогресиращ ход, в началото на 2016 г., здравето на ответника се влошило и
отново постъпил в клиниката за периода от 29.02.2016 г. до 10.03.2016 г.,
когато му се наложило да започне хемодиализно лечение по спешност. Независимо
от тежкото си състояние, ответникът организирал и освободил имота от вещи до
15.03.2016 г. и на 31.03.2016 г. осигурил скица и данъчна оценка за имота, в
изпълнението на уговорката си с ищеца.
Твърди се, че въпреки влошеното си здравословно състояние, ответникът е
имал интерес и е искал сделката да се сключи. След като документацията по
сделката, заедно с предварителния договор, била противозаконно отнета, заедно с
автомобила му, ответникът не е разполагал с актуален адрес за кореспонденция с
ищеца и единственият начин за комуникация е останал телефонния му номер.
Липсата на екземпляр от предварителния договор и актуален адрес на ищеца,
станали пречка за ответника да отправи нотариална покана за изпълнението му, както
и да предприеме действия по реда на чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите. Този факт, както и безполезните опити да се свърже с ищеца са
станали повод ответникът да го потърси на мястото, на което работи. Независимо
от предприетите действия от ответника, от поведението и действията на ищеца
впоследствие е видно, че същият не пожелал сключването на окончателен договор.
Твърди се, че в случая е налице неизпълнение на договора единствено от страна
на ищеца.
По отношение изложеното в исковата молба, че ответникът, съгласно чл. 6 от
договора се е задължил да представи на ищеца всички документи удостоверяващи
правото му на собственост; че както към момента на подписване на предварителния
договор, така и към дата на която е трябвало да се сключи окончателния договор,
ответника не го е направил, поради което се навеждат съмнения, че не е
собственик на този имот, се излага следното:
Задължението на ответника по чл.6 от договора да представи в оригинал
всички документи, удостоверяващи правото му на собственост е за пред нотариуса,
с цел законосъобразното нотариално оформяне на сделката, а не за пред ищеца,
тъй като той следва, а и се е запознал с тях преди сключването на предварителния
договор.
Познанството на ответника със сестрата на ищеца *** датира от септември
2010 г., от когато до 2016 г. тя многократно е гостувала в имота.
При едно от гостуванията й на Великден 2012 г., ищецът посетил имота,
когато се запознал с ответника. Впоследствие, през 2013 г. ищецът проявил
интерес към мястото и конкретната къща и предложил да я закупи, като цената е
договорена с ответника. Извършил допълнителни огледи. Във връзка с постигнатата
уговорка ищецът и семейството му били запознати с цялата налична документация
на имота, включително и с нотариалния акт за собственост.
В продължение на две години ищецът декларирал интереса си да закупи къщата,
но с различни мотиви протакал във времето осъществяването на сделката. През
2014 г. ищецът обявил, че се отказва от сделката, поради липса на средства.
През лятото на 2015 г. отново гостувал в имота със своята приятелка, като
заявил, че желае да купи имота, което довело до сключването на 03.09.2015г. на
предварителния договор за покупко-продажба при същите условия от предходното
договаряне, въпреки, че ответникът направил подобрения в имота. Преди сключване
на предварителния договор е проведена среща между ищеца и семейството на
ответника, на която са уточнени срока за сключване на окончателен договор и
отново са представени документите за собственост и стари скици на имота -
ищецът и семейството му били запознати
със собствеността на имота, много преди сключването на предварителния договор
от 03.09.2016г.
Твърди се, че от сключването на предварителния договор и до момента,
ответникът е в готовност и има интерес да сключи окончателен договор за
покупко-продажба на имота. Независимо, че с настоящата искова молба ищецът
претендира връщане на даденото капаро по договора, до настоящия момент писмено той
не е поискал развалянето му, съгласно изискванията на закона.
Заявява се, че на основание чл.81 от Закона за задълженията и договорите не
са налице условията на чл.12 от договора, поради което, капарото с 50%
увеличение или сума в размер общо на 15 000 лв. не се дължи от ответника.
Заявява се, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ищеца,
поради което са налице условията на чл. 14 от договора и претендираната сума от
10 000лв. под формата на капаро, следва да остане за ответника. Прави се искане
за отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв. Т.П.,
който поддържа иска. Не представя
писмена защита.
Ответникът се явява и се представлява от адв.С.М.,
която оспорва иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна :
Не е спорно, че страните по делото са сключили
процесния предварителен договор на 03.09.2015год., по силата на който описаният
в същия недвижим имот, собственост на ответника, е следвало да бъде закупен от
ищеца чрез изповядване на сделка пред нотариус най-късно до 15.02.2016год.
Страните не спорят, а това се установява от доказателствата по делото, че на
15.02.2016год. ответникът е подал сигнал в полицията в гр.София за това, че е
бил откраднат лекия му автомобил, марка „БМВ“. Не е спорно, а делото е
попълнено и с писмено доказателство, че след сключването на договора /съгласно
уговорката на страните в чл.2/ ищецът е
заплатил уговорения размер капаро по договора -10000лв. /на 01.10.2015год./
Спорен е въпросът дали
ответникът следва да заплати на основание чл.12 от договора сумата от 15000лв.
по исковата претенция, предмет на делото.
Съдът намира иска за
допустим, а по същество – за основателен и доказан.
По делото се установява,
че страните се познават от години, като
дори отношенията им могат да се определят като приятелски. Установява се
също така, че още през 2012год. щели да осъществят процесната сделка, но
официално намеренията им за това били скрепени посредством подписването на
процесния предварителен договор. В същия /чл.12/ изрично е регламентирано, че
при неизпълнение на задължението за продажба на имота при условията на
договора, продавачът изплаща на купувача капарото с 50 % увеличение, като се
задължава да му възстанови и всички виновно причинени вреди и пропуснати ползи,
пряка последица от неизпълнение на
договора. Съгласно правилото на чл.63 ал.1 от ЗЗД, страните по договора
трябва да изпълняват точно, добросъвестно и съобразно закона задълженията,
които са уговорили при сключване на договора в рамките на признатата им от чл.9 ЗЗД договорна автономия. Отклонението от изискванията на чл.63 ал.1 ЗЗД по
причини, за които длъжникът отговаря, съставлява неизпълнение на договора и
поражда за изправната страна правото да развали договора по реда на чл.87 ЗЗД.
В случая и предвид доказателствата по делото съдът приема, че изявлението на
ищеца за разваляне на договора по вина на ответника се съдържа в настоящата
искова молба. Съдът отчита изложените от ответната страна твърдения за това, че
причина за несключването на окончателния договор било в частност и неговото
влошено здравословно състояние, но в тази връзка следва да се отбележи
следното: от представените доказателства е видно, че ответникът е лекуван в ***,
отделение по диализа – от февруари
2016год., което лечение продължило през м.април същата година. От втората
представена по делото епикриза се установява, че ответникът е бил на лечение в
болнично заведение от 29.02.2016год. до 10.03.2016год. Отчитайки наличните
действително сериозни здравословни проблеми на ответника, съдът не може да не
отбележи, че все пак се касае за проведено от негова страна лечение – след
посочената крайна дата за сключване на окончателния договор /15.02.2016год./
Ответникът е бил наясно със здравословното си състояние и видно от изложението
му е, че въпреки това е изчакал да настъпи
крайният ден на срока за сключване на окончателния договор, когато
именно е уговорена дата за сделката при нотариус. Именно на този ден пък е откраднат автомобилът му, в който били сложени от предния ден всички документи, нужни за сделката. Няма спор, че
автомобилът е бил откраднат на тази дата, но съдът приема, че от една страна – не
се доказва по несъмнен начин в същия да са били документите, необходими за
сключването на процесния окончателен договор
и това да е било именно причина за несключване на окончателен
договор. Дадени са показания на свидетели в тази връзка, които се явяват
косвени по отношение установяването на този факт, като следва да се отчете и
пряката им заинтересованост от изхода на делото/всички, посочени от ответника/.
От друга страна, няма доказателства за това ответникът да е уведомил ищеца за
това, че е възпрепятстван по обективни причини да се яви пред нотариус на
уговорения ден. В тази връзка от заключението на ВЛ не се установява да има
разменени текстови съобщения на тази дата и около нея, респ. обаждания /такива дори и да биха
били установени от вещото лице, не биха
дали информация за това какво в действителност е било съдържанието на
проведените между страните разговори/. Няма доказателства за това страните да
са уговори по взаимно съгласие друг, нов срок, за сключването на окончателния
договор, така, както твърди ответникът, че това е била втора крайна дата
15.03.2016год. Видно е, че ответникът не е предприел действия, каквито законът
му позволява, да защити правата и интересите си, респ. липсват доказателства за
това същият да е приел неизправната страна по договора да не е той, а ищецът.
Що се отнася до твърденията, че след датата 15.02.2016год. ответникът не е имал
фактическа възможност за връзка с ищеца, поради кражбата на документите, в
които се съдържала информация за това къде живее ищецът и т.н., то съдът
приема същите за несъстоятелни и
необосноваващи изправност на ответника
като страна по договора. Съдът приема, че ответникът е имал възможността да
осъществи връзка с ищеца-не само по телефон,
но и изпращайки му официално уведомление чрез нотариус, а също така и чрез осъществяване на контакт с него чрез общи
познати / установява се,че страните са били близки от години назад във
времето/. Ответникът не е предприел и действия по предявяване на иск на основание
чл.19 ал.3 от ЗЗД. Ищецът също не е предявявал такъв иск, но първи е предприел действия, посредством които
обективира своето изявление, че именно той е изправната страна по процесния
предварителен договор и доказва основание да иска заплащане на процесната сума
от 15000лв. Липсва и надлежно възражение от страна на ответника за задържане на
дадения от ищеца задатък; няма доказателства същият да се е отказал от договора
и да е поискал, респ. затова да задържа задатъка. Напротив, в писмения отговор
изрично се заявява, че не се отказва от договора и че е готов да сключи
окончателния такъв. Не се доказват твърденията на ответната страна за това
ищецът да се е бил отказал от договора - няма свидетели, които да са присъствали
лично на такъв разговор между страните по делото; не се доказва да е бил
неплатежоспособен.
Съгласно разпоредбата на
чл.93 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и
обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни
задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи
задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила
задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен
размер. Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора,
обезщетението за вредите се определя по общите правила.
Кореспонденцията между
страните, установена от приетото заключение на вещото лице К.Т. не доказва
изправност на ответника като страна по договора. Действително същата обективира налични към онзи момент явно добри отношения
между страните във вр. с техен проект/сделка/, но не е категорично доказваща
тези разговори да са били във вр. именно със сключването на окончателен договор
по процесния предварителен договор. На следващо място, писмените съобщения, които страните са си разменили са от м.април 2016,
след настъпването на крайния срок за изповядване на сделката пред нотариус, а
освен това последно е изпратено съобщение от ищеца до ответника, със съдържание
: „ Здравей ***, ще ти се обадя в четвъртък.“ Последващи съобщения няма и
липсва информация за това как са се развили отношенията между ищеца и
ответника. Ето защо съдът приема, че обсъждайки всички доказателства по делото,
следва да направи извод, че изправната
страна по договора е ищецът и че предявеният от него иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По отношение разноските
по делото : в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 640лв. Не
следва да се присъждат поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1460лв. , т.к. по делото не са
представени доказателства за реалното изплащане на тази сума. Към представения
от ищеца списък на разноските/л.59 от делото/ липсва такова доказателство. В
представения договор за правна защита и съдействие от 07.03.2018год. /л.47 от
делото/ е вписано, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение се
заплаща в брой или по банков път-най-късно до 14.03.2018год. Няма представени
доказателства за това хонорарът на адвоката да е заплатен по банков път, а
видно от съдържанието на договора е, че в него не е посочено изрично, че
уговореното адвокатско възнаграждение е изплатено в брой към момента на
сключване на договора, още повече, че е посочена крайна друга дата на изплащането,
посочена по-горе.
При този изход на делото на ответната страна
не се дължат разноски.
Воден
от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.79
от ЗЗД вр. чл.93 ал.2, изч.2-ро от ЗЗД
вр. чл.12 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 03.09.2015год., сключен между страните по делото, на Л.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.Т.П., САК
сумата 15000лв., представляваща внесено и дължимо за връщане с 50 % увеличение капаро, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 19.07.2018год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, адв.Т.П., САК
сумата 640лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: