Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
При участието на секретар
Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдия Терзийска
въззивно търговско дело
№ 621 по описа за 2019 година,,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 21796/25.03.2019 г. от „КНМ ГРУП” ЕООД, против Решение № 786/25.02.2019 г. на ВРС по гр.д. № 11652/2018 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявения от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу К.Д.Т., с адрес *** осъдителен иск за заплащане на сумата от 2387,56 лв., представляваща получена от К.Д.Т. цена по Договор за цесия от 08.05.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, чрез пълномощника за цедента адв. К.Т., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в размер на 2487,56 лв., представляващо присъдени разноски по гр.д. № 10255/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, за процесната цена от 2387,56 лв., задържана от пълномощника адв. К.Т. без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение като постановено при неправилно приложен материален закон и оценка на доказателствата. Поддържа аргументите за недействителност на анекса от 08.05.2015 г., сключен към договора за цесия от същата дата както поради заобикаляне на закона, противоречие на добрите нрави, липса на предмет – нищожен, така и липса на основание, така и недействителен поради договаряне във вреда на представлявния, респективно счита, че следва да се зачете изцяло действието по валидно сключения договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД с произтичащите от това последици. Поддържа, че ответникът в качеството на пълномощник не е отчел получената от цесионера по договора за цесия цена на цедента.
В срока за отговор въззиваемата страна моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В проведено открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на въззивника моли за уважаване на жалбата и на предявения иск, съгласно петитума на депозираната искова молба. Депозира и писмена защита.
Въззиваемият оспорва изложеното от насрещната страна, като претендира потвърждаване на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като се позовава на съдебна практика на Варненския окръжен съд по сходни казуси между страните.
Въззивният съд в настоящия
си състав, след преценка доводите на страните и като съобрази, че правото на
обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице в
законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:
Проверяваното решение е
валидно и допустимо, поради което и съдът в рамките на ограничения въззив при
преценка законосъобразността на решението е обвързан от доводите в жалбата /чл.
269 от ГПК/.
Производството по делото пред Варненския районен съд е образувано по предявен от „КНМ Груп“ ЕООД срещу К.Д.Т. установителен иск да бъде прието по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2387,56 лв., представляваща получена от ответника цена по Договор за цесия от 08.05.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, чрез пълномощника за цедента адв. К.Т., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в размер на 2487,56 лв., представляващо присъдени разноски по гр.д. № 10255/2014 г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излагат
твърдения, че с решение от 07.05.2015 г. по гр.д. № 10255/2014 г. по описа на
Районен съд – Варна “Енерго-Про Продажби“ АД, е осъдено да заплати съдебни
разноски в полза на ищцовото дружество в размер на 2487,56 лева, с оглед
уважаване на предявения осъдителен иск. С Договор за прехвърляне на вземане от 08.05.2015
г., сключен чрез пълномощника адв. К.Т., „КНМ Груп“ ЕООД прехвърлило вземането
си за разноски по посоченото гражданско дело на „Интейк“ ЕООД. Сочи се, че
съгласно т. 3 от договора цесионерът е заплатил на цедента цена по вземането на
стойност 2387,56 лв. към момента на сключването му, която е изплатена в брой на
пълномощника адв. Т., като е отбелязано изрично, че договорът служи и за
разписка за извършеното плащане. Излагат се твърдения, че получената от
адвоката сума била задържана от него и той не изпълни задължението си да я
предаде на довереника си.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор на исковата молба от ответника К.Д.Т., искът се оспорва като изцяло
неоснователен. Признава, че ищецът е бил титуляр на вземане, за което е
образувано гр.д. № 10255/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, както и че с
решението по делото предявеният иск бил уважен и били присъдени в полза на „КНМ
Груп“ ЕООД съдебни разноски в размер на 2487,56 лв. Не оспорва и твърдението,
че на 08.05.2015 г. „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД вземането за
последните, като той е получил процесната сума в качеството си на пълномощник. Твърди
обаче, че с отделен анекс от 08.05.2015 г. към договора за цесия от същата
дата, цедент и цесионер валидно се договорили реалната цена на цесията да се
измени на 5 лв., като ответникът върнал
на цесионера „Интейк“ ЕООД първоначално договорената цена от 2387,56 лева,
съобразно постигнатите уговорки в анекса. Поради изложеното, сочи че не дължи
връщане на суми на „КНМ груп“ ЕООД. Като допълнение твърди, че с анекса двете
дружества признали още, че отношенията между тях са организирани и финансирани
изцяло от „Интейк” ЕООД. Оспорва съществуването на договор за поръчка, поради
което твърди, че няма задължение за връщане на суми.
С молба от 23.08.2018 г. ищецът изрично е заявил, че въпреки изложените в исковата молба твърдения за сключен между страните договор за поръчка, претендира връщане на сумата не въз основа на сключен договор, а вследствие на упълномощаване, като моли ответника да бъде осъден да върне същата.
Поради изложеното първоинстанционния съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Съдът следва да квалифицира процесуалните искания на страните според правната им същност, без да се ръководи от дадените от ищеца указания относно цененето на определена сделка. При неточно дадена от страните правна квалификация, съдът също служебно прилага относимата материалноправна норма към въведените в предмета на делото факти и обстоятелства и отправеното искане за защита, включително и при въззивното разглеждане на спора. Макар ищеца в посочената молба да е твърдял, че между страните не е сключван договор за поръчка, противното се установява от твърденията му за приемане и изпълнение на възложените действия от ответника. Доктрината и съдебната практика са единодушни във виждането си, че с приемането на едностранното волеизявление на упълномощителя за възлагане извършването на определени правни действия довереникът дава съгласие за сключване на договор за поръчка, който е неформален и консенсуален договор. В исковата молба, а и в молбата за изменение на иска, се излагат твърдения, че ответникът е прехвърлил вземането на ищцовото дружество на „Интейк“ ЕООД по пълномощие и е получил насрещната цена, като по този начин недвусмислено е приел възложената му поръчка. Поради това и претенцията е за отчет по мандата, а не на плоскостта на неоснователно разместване на блага. Първоинстанционният съд е следвало да квалифицира отношенията между страните, като породени въз основа на договор за поръчка по чл. 280 – 292 от ЗЗД, а не като извъндоговорни. Едностранната сделка по упълномощаване не изключва каузалния й характер, още повече в представеното пълномощно е предвидена и възможността пълномощникът /довереник/ да получава средства от и в полза на упълномощителя. По мандата правата и задълженията от изпълнителните сделки възникват в сферата на доверителя, респективно пълномощникът дължи отчет на всичко получено.
Предвид всичко гореизложено, правилната правна квалификация на предявеното спорно право е чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, но доколкото подлежащите на доказване факти са разгледани от първоинстанционния съд във връзка с твърденията на ищеца и ответника, и същите не се различават от предмета на доказване по предявения иск, във въззивното разглеждане на спора не е разпределяна доказателствената тежест. Ищецът е страната, в чиято тежест е да докаже съществуването на договор за цесия, по която упълномощен да го представлява е бил ответника, а последният е получил сумата от 2387. 56 лева със задължение да му я предаде с бъдеща отчетна сделка.
Не се спори между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че ищецът е бил титуляр на вземане, за което е образувано гр.д. № 10255/2014 г. по описа на Районен съд – Варна; че с решението по делото предявеният иск бил уважен и били присъдени в полза на „КНМ Груп“ ЕООД съдебни разноски в размер на 2487,56 лв.; че на 08.05.2015 г. „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД вземането за тези съдебни разноски, както и че цесията била сключена от името на „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез довереника адв. К.Т., който получил и цената по цесията в същото качество, при което възниква и задължение за отчет на полученото.
Спорен между страните се явява въпросът дали в конкретния случай задължението за отчет е валидно отпаднало предвид съглашението по анекса от 08.05.2015 година, по което цената по договора е редуцирана до 5 лева а получената от довереника сума е върната на третото лице.
От представения към договора за цесия анекс от същата дата 08.05.2015г. е видно следното: в т.2 страните – „КНМ ГРУП” ЕООД, представлявано от довереника Т. и „ИНТЕЙК” ЕООД, представлявано от Диана Аджемова са се съгласили, че „ИНТЕЙК” ЕООД, чрез Т. е финансирало гр.д. № 10255/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, че цесионерът е назначил юрисконсултите в дружеството на цедента и им заплаща възнаграждение. Поради констатираното в т.2 страните са приели, че „КНМ ГРУП” ЕООД трябва да прехвърли на „ИНТЕЙК” ЕООД вземането си за платените от „ИНТЕЙК” ЕООД разноски, което в т.4 е довело до изменение на цената по договора за цесия от 2387.56 лева на 5 лева, а Т. е върнал получената по договора за цесия сума на „ИНТЕЙК” ЕООД при подписване на анекса, който служи и за разписка /така т.5 от анекса/.
Твърденията на ищеца, че тъй като „ИНТЕЙК” ЕООД не съществува в правния мир към датата на завеждане на иска по гр.д. № 10255/2014 г. по описа на ВРС, респективно няма как да финансира делото, респективно да назначава юрисконсулти в друго дружество и да заплаща възнаграждения на тези юрисконсулти в другото дружество /”КНМ ГРУП” ЕООД/, не се субсумират под твърдяната от ищеца нищожност поради липса на предмет или основание по чл. 26 ал.2 предл.1 и предл.4 от ЗЗД, поради което и анексът не е нищожен на заявените основание. Още повече анексът би могъл да бъде сключен без т.2, на чиято нищожност всъщност ищецът се позовава /чл. 26 ал.4 от ЗЗД/.
По приложението на чл. 40 от ЗЗД.
Фактическият състав включва следните елементи: договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания и „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания.
Вредата е безспорен факт предвид изменението на цената на договора за цесия от 2387.56 лева на 5 лева /практически нулева/, което освобождава цесионера от плащане към цедента, т.е. цедента не получава, а косвено и довереникът да отчете средствата по договора за прехвърляне на вземане.
Доказан е и сговорът за увреждане.
В т.2 на анекса страните са приели, че „ИНТЕЙК” ЕООД финансира делата, водени от „КНМ ГРУП” ЕООД, което се опровергава от гласните доказателства по делото, събрани в първата инстанция чрез показанията на свид. Г., който категорично заявява, че лично ответникът е финансирал делата /цитат: „от финансова гледна точка всичко се осигуряваше от адвокат Т. – такси по дела, заплати, данъци, осигуровки и т.н.”/. Следователно ако ищецът дължи суми някому, това е на Т. в лично качество, а не на „ИНТЕЙК” ЕООД, което сочи, че е невярно изявлението на страните по анекса, обективирано в т.3.
Освен това безспорно представляващ „ИНТЕЙК” ЕООД при сключване на анекса е лице, сътрудник на ответника адв. Т., който факт презюмира знание за делата на Т. и „ИНТЕЙК” ЕООД и сговор между страните по анекса да изменят договора за цесия в неблагоприятна за цедента насока. Ищецът не е длъжен да доказва и не може да се очаква да доказва сговор с преки доказателства. Косвените обаче в съвкупност доказват субективния елемент от фактическия състав.
Дали адвокат Т. осъществява забранена от Закона за адвокатурата дейност, на плоскостта на спора е ирелевантно.
Фактите са такива, каквито се установяват – Т. по мандат, възложен от „КНМ ГРУП” ЕООД е прехвърлил вземане на възложителя в полза на трето лице срещу получена цена, която не е отчел на доверителя.
Напълно наясно както той, така и очевидно сътрудника му, представляващ „ИНТЕЙК” ЕООД, че не това дружество финансира гр.д. № 10255/2014 г. на ВРС, а лично Т., сключват анекс в който обективират обратното и изменят цената, която цедента следва да получи, до почти нулева. Това е във вреда на представлявания, а анексът не поражда действие за него. Остава задължението на довереника да отчете средствата, а предявеният осъдителен иск като основателен ще бъде уважен. Обжалваното решение ще бъде отменено изцяло.
По
разноските пред въззивна инстанция инстанция:
С оглед изхода на спора, разноски се следват
на ищеца за две инстанции в размерите, за които е представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършени разходи.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 786/25.02.2019 г. по гр.д. № 11652/2018 г. по описа на ВРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, сумата от 2387,56 /две хиляди триста осемдесет и седем и 0.56/ лева, представляваща
получена и неотчетена от К.Д.Т. в качеството му на довереник на „КНМ ГРУП” ЕООД
цена по Договор за цесия от 08.05.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД –
цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил
вземане в размер на 2487,56 лв., представляващо присъдени разноски по гр.д. №
10255/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, за процесната цена от 2387,56
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 30.07.2018 г. до окончателното й изплащане както и сумата
от 543.27 /петстотин четиридесет и три и 0.27/ лева разноски в производството
за първа и въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.