МОТИВИ по АНД №380/2020год.
Производството
е по реда на чл. 376 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 20.11.2020г.
от РП Берковица за освобождаване от наказателна отговорност на С.С.Б., родена на *** ***, българка, български
гражданин, неомъжена, неосъждана, средно образование, не работи, с ЕГН **********
и й се
наложи административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл.354 а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на
чл.78 А от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура гр. Берковица, поддържа
повдигнатото обвинение и направеното искане. Счита, че наказание, определено
към предвидения в закона минимален размер би изпълнило целите на индивидуалната
и генералната превенции предвидени в закона.
Упълномощеният
от обвиняемата защитник, адв.Т.П. *** заема становище, с което не оспорва
фактическата обстановка по делото. Моли
подзащитната й да бъде оправдана като се приеме,че са налице условията
за приложение на чл.9 от НК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2019г.
полицейските служители Таня Рангелова и Андриян Андеев-полицейски служители в
РУ-Вършец получили сигнал и указания да спрат за проверка лек автомобил
„Мерцедес” с рег.номер М0680ВН .В 19,10часа цитирания автомобил бил установен
да се движи с посока от гр.Монтана към гр.Вършец по ул.”Република” .Същият е
спрян от полицейски служители на РУ- Вършец
за извършване на проверка. Установили,че водач на автомобила е лицето Симона
Иванова Манова,а пътник до нея била С.С.Б..Проверяващите извършили проверка на
документите на водача на автомобила и същата била поканена за извършване на
проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества.същата
отказала,поради което й е съставен АУАН и е издаден талон за медицинско
изследване на кръвта.Пътничката в автомобила обв.С.Б. била попитана има ли
забранени от закона вещи в себе си.Тогава Б. признала ,че под капачката на
парфюма си,намиращ се в дамската й чанта държи амфетамин.Извадила го и го
оставила на капака на автомобила.Проверяващите уведомили дежурния офицер в
РУ-Вършец.Впоследствие е извършен и оглед на местопроизшествие.Доброволно
предадените наркотични вещества били иззети и е изготвен съответния фотоалбум.
На ДП е
назначена и изготвена съдебна физико-химическа експертиза,видно от заключението
на която е,че в предоставения за аналиц обект с тегло 0,90гр. се доказва
наличие на амфетамин и кофеин.Определеното съдържание на амфетамин в обекта е
2,3%.Същото вещество е високорисково и забранено за притежание.
От изготвената оценка на наркотични вещества, който не се оспори от страните се установява, че представеното за изследване
наркотично вещество
е на стойност 27. 00 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва от
събраните и изготвени в хода на разследването на образуваното по случая ДП № 113/2019г.
на РУ – Вършец, доказателства и доказателствени средства – протокол за
претърсване и изземване и фотоалбум, протоколите за разпит на свидетели, протокол
за разпит на обвиняем, свидетелство за съдимост, заключение по изготвената за
физико – химическа експертиза.
Така установената фактическа обстановка не се оспори
от нарушителя.
Изложеното мотивира съда да приеме, че обвиняемата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354
а, ал.5, вр.
ал.3, т. 1 от НК.
От субективна страна обвиняемата Б. е извършила деянието при форма на вина -
пряк умисъл, тъй като същата е предвиждала обществено опасните последици
вследствие противоправното държане от нейна страна на високо рискови наркотични
вещества и е искала настъпването на такива, съзнавала е противоправния характер
на поведението си. С държането на високо рискови наркотични вещества без
надлежно разрешително, деянието е осъществено и завършено и от обективна страна
.
Същият е осъществила втората форма на изпълнителното
деяние съгласно ал. 3 на чл. 354 а от НК – държи наркотични вещества. В
конкретния случай обвиняемият е държала високо рискови наркотични вещества с
висока степен на риск за общественото здраве – амфетамин.
Въз основа на характеристичната справка
и свидетелството за съдимост съдът възприема следните обстоятелства: обвиняемата не е осъждана за извършено престъпление от общ характер. Не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК. Същата
се е признала
за виновна .
В
представена по делото молба от защитника на обвинямата, поддържана и в с.з., се
навеждат доводи, че извършеното от
подсъдимата деяние не е престъпление и деянието не е престъпно, поради което същата
следва да бъде оправдана по повдигнатото й и предявено обвинение. Твърди се, че
с оглед на личността на подсъдимата, която не е криминално проявена, не е
осъждана, а и предвид количеството на
държаното наркотично вещество и стойността му, следва да се приложи чл.9 ал.2
от НК и обвиняемата да бъде оправдана.
Съдът намира наведените доводи от
защитата за неоснователни. За да се приложи чл.9 ал.2 от НК и да се признае
обвиняемана за невиновна, трябва извършеното от нея деяние, поради своята
малозначителност, да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да
е явно незначителна. В конкретния казус
не са налице условията на чл.9 ал.2 от НК, тъй като степента на засегнатите
обществени отношения, които се охраняват от закона не е ниска до такава степен,
че да не е обществено опасно или да е незначителна обществената му опасност.
Съобразявайки целия доказателствен материал по делото, настоящата инстанция не
намира основания за налагане на този извод. Това намира основание в
обстоятелството, че в обществото този вид престъпления все повече зачестяват, с
тенденция към увеличаване. Деянието
държане на наркотични вещества и то високорискови /какъвто е настоящия случай/
е с висока степен на обществена опасност, защото се засягат обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите и тези случаи са зачестили в
обществото и най-вече сред младите хора. За да се приложи хипотезата на чл.9
ал.2 от НК, не следва да се изхожда само от личността на подсъдимия. В
действителност подс.С.Б. не е неосъждана, което обуславя нейната по-ниска
степен на обществена опасност като деец, но тези обстоятелства относно
личността й не са достатъчни, за да обосноват приложението на чл.9 ал.2 от НК и
същата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Следва да се отбележи, че
обвиняемата се движи в среди на лица, употребяващи наркотици, тъй като по
делото е установено,че водачката на автомобила е отказала да бъде тествана,тъй
като дни преди това е била употребила наркотици, обстоятелства, които определят
степента на обществена опасност на дееца като не ниска. Необходимо е за
приложението на чл.9 ал.2 от НК и обществената опасност на деянието да е явно
незначителна или да липсва такава. По делото не са събрани доказателства, които
да налагат този извод у съда, съобразявайки изложеното по-горе.
Наведеното от защитата, че количеството
на високорисковото наркотично вещество, държано от обвиняемата е малко, както и
стойността му, не са определящи при преценка на съда относно приложение чл.9
ал.2 от НК. Същите са взети предвид и правилно извършеното от обв.С.Б. деяние е
квалифицирано по ал.5 на чл.354а от НК, т.е. определено е деяние като маловажен
случай. Съгласно изискванията на чл.93 ал.9 от НК извършеното от обв.С.Б.
престъпление, с оглед на незначителността на вредните последици, предвид
малкото количество и стойност на държаното високорисково вещество и с оглед на
смекчаващите обстоятелства – чистото й
съдебно минало, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от този вид, но по своята същност
степента на обществена опасност на процесното деяние не е ниска, за да обоснове
хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.
При индивидуализация на
административното наказание,Съдът отчете
следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: към момента на деянието предложеният за освобождаване от
наказателна отговорност не е осъждан,направени самопризнания и оказано
съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина в хода
на досъдебното производство.С оглед на изложеното,Съдът намира,че на С.Б. следва
да бъде наложено минималното предвидено в текста на закона административно наказание
“глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева.
Съдът счита, че наказание в размер на 1000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция
на наказанието у обвиняемата. При определяне размера на наказанието съдът
съобрази и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, съгласно която когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. Имайки в предвид, че посочената по-горе разпоредба предвижда наказание
глоба в размер до 1000 лева, то съдът определи наказание именно имайки в
предвид тази максимално предвидена
граница.
При този изход на делото
обвиняемият, следва да заплати, в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Монтана, направените по делото разноски в размер на 95.34 лева .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: