№ 82
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000005 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №101 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№94/2021 г. по описа на
Окръжен съд-П.,е осъден ответника ЗДБЖЗ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р. И., бул. Г. № *, да заплати на ищцата Е. С. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. П., ул. М. № **, на основание чл.432 ал.1 от КЗ общо сумата от 19 335
(деветнадесет хиляди триста тридесет и пет) лева, представляваща претърпени от ищцата
неимуществени вреди в размер на 17 500 (седемнадесет хиляди и пет стотин) лева и
имуществени вреди в размер на 1835 ( хиляда осемстотин тридесет и пет) лева, в резултат на
ПТП станало на 03.02.2021 г. около 18:30 ч. на кръстовището между бул. „Г. Б. и ул. К. Ч. в
гр. П., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 19 335 лева, дължима от
21.07.2021г. до пълното изплащане на сумата, КАТО за разликата от 19 335 лева до 72 067
лева е отхвърлен иска по чл.432 ал.1 от КЗ,като неоснователен.
Със същото решение ответника ЗДБЖЗ“ АД-гр.С., ЕИК ********,е осъден още да
заплати на ищцата Е. С. Ш., ЕГН ********** и сторени от последната съдебно деловодни
разноски в размер на 544,63 лева, представляващи платен адвокатски хонорар изчислен по
компенсация.
Наред с това,с решението от 31.10.2022 г. ответното дружество „ЗДБЖЗ“ АД, ЕИК
1
********, е осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд,в полза на
бюджета на съдебната власт,дължима държавна такса в размер на 773,40 лв върху уважения
иск, опредЕ. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК,както и направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи
възнаграждение за вещи лица по допуснати съдебни експертизи, които са платени от
бюджета на съда.
И най-накрая,с горното първоинстанционно решение е осъдена ищцата Е. С. Ш., ЕГН
**********,да заплати на ЗДБЖЗ“ АД, ЕИК ********,сторени от последното съдебно
деловодни разноски в размер на 534,14 лева, изчислени по компенсация съобразно
отхвърлената част от иска .
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба,подадена от
ищцата в първоинстанционното производство Е. С. Ш.,чрез пълномощника й адв. А. Д.,с
която първоинстанционното решение №101 от 31.20.2022 г. е обжалвано в частта,с която е
отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпяното на 03.02.2021 г. ПТП за разликата над уважения размер до пълния
претендиран размер от 70 000 лв.Жалбоподотелката счита,че в обжалваната част решението
е неправилно,незаконосъобразно и неаргументирано,както и постановено в противоречие с
материалния закон и със съдебната практика по идентични казуси.Поддържа аргумента,че
порочността на съдебното решение се крие в анализа на медицинската документация и
оценката на размера на причинените вреди.Намира,че присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди е крайно недостатъчно да я обезщети за
получените травматични увреждания и преживените болки и страдания вследствие на
инцидента.Счита,че при определяне размера на обезщетението,съдът не е взел предвид
обема на причинените неимуществени вреди,възрастта на ищцата,дългия период,в който тя
не е молба да полага грижи за болните си родители,дългият период на
нетрудоспособност,причинил допълнителни финансови притеснения и тежките поражения
ва нейната емоционална сфера.Жалбоподателката моли да бъде прието от настоящата
инстанция,че драстичното /според нея/ редуциране на претендираното обезщетение от 70
000 лв. на 30 000 лв. и то при липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат
от нея като пострадала,е немотивирано и несправедливо.Същата оспорва и изводите на съда
по отношение на началния момент,от който следва да се дължи законна лихва върху
главницата.Доводите си в тази насока излага във въззивната жалба.
И въз основа на всички поддържани в жалбата съображения,жалбоподателката Е. Ш.
моли да бъде отменено решение №101 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№94/2021 г. по
описа на ОС-П.,в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди и да се уважи в пълен размер исковата й претенция,ведно със законната лихва,както и
сторените съдебни разноски.В жалбата е заявено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за тази инстанция,съобразено с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въззиваемият „З. ДБЖЗ“АД-гр.С. с ЕИК ******** е подал в законния срок писмен
2
отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Н. Л.,в който е изразил
становище,че оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и твърди,че в оспорената
с жалбата част първоинстанционното решение е законосъобразно, правилно и
обосновано.Конкретни доводи в тази насока въззиваемият развива в отговора си.Счита,че
първоинстанционният съд правилно е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 30
000 лв. до общо претендираните 70 000 лв.И въз основа на всички поддържани в отговора
доводи моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната му част.Моли да му бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
От страните не са заявени доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото
доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в така обжалваната му
отхвърлителна част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1
от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваната му част,касаеща частичното отхвърляне на
предявения по делото осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,който иск също намира за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№94/2021 г. по описа на ОС-П. ищцата Е. С. Ш. е поискала да бъде осъден
ответника „ЗДБЖЗ“АД-гр.С. с ЕИК ******** да й заплати следните суми:сумата от 70 000
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-причинени болки и страдания в
резултат на причинена комплексна средна телесна повреда,която е в пряка и непосредствена
зависимост от ПТП,настъпило на датата 03.02.202021 г. в гр.П.,както и сумата от 2067
лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени й вследствие на същото
3
ПТП и представляващи общ сбор от сторените разходи за лекарства,хранителни
добавки,заплата за болногледач и др.,ведно с мораторна лихва върху главниците,считано от
датата на увреждането-03.02.2021 г. до датата на окончателното им изплащане.
Предявените осъдителни претенции са основани на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ
и в исковата си молба ищцата е изложила твърдения за механизма на процесното
ПТП,датата и мястото на настъпването му,както и твърдения,че същото е било виновно
причинено от лицето Г. Л. М.,управлявайки лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№Р. ****
К.Изложени са и твърдения за съставен констативен протокол с пострадали лица относно
произшествието,а също и за образувано по случая досъдебно производство №7-Сл/2021 г.
по описа на Воп-П.в,неприключило към момента на завеждане на делото.Също така са
изложени и твърдения за причинените на ищцата вследствие на същото ПТП телесни
увреждания,за проведеното им лечение и за претърпените от ищцата физически
болки,страдания и затруднения вследствие на уврежданията,както и за засягане на психо-
емоционалната й сфера вследствие на процесното ПТП.Наред с това е изложено и
твърдението,че за автомобила,който Г. М. е управлявал в деня на произшествието-03.02.2021
г.,има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество,съгласно посочената в исковата молба застрахователна
полица,валидна от 24.11.2020 г. до 23.11.2021 г.,както и твърдение за отправена от ищцата
пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за причинените й от
процесното ПТП неимуществени вреди.И на база твърдението,че ответникът-застраховател
не се е произнесъл в законния срок по така отправената директно пред него претенция на
ищцата,то последната е заявила,че това й е дало основание да потърси правата си по съдебен
ред.
Ответникът е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е
оспорил изцяло исковите претенции-по основание и размер. Признал е съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна
полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,но е изложил редица
възражения срещу основателността на претенциите за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,включително и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца,основано на
твърдението,че същата е пресичала пътното платно не точно на самата пешеходна пътека в
момента на настъпване на процесното ПТП.
С решение №101 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№94/2021 г. по описа на ОС-
П.,предявените осъдителни претенции по чл.432,ал.1 от КЗ са приети за доказани по
основание и в тази връзка-че е доказано осъществяването на фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД относно твърдения от ищцата деликт,а с оглед безспорния
факт,че гражданската отговорност на водача на автомобила,причинил произшествието-Г. Л.
М.,е била застрахована при ответното застрахователно дружество,е прието и това,че същото
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно
основание чл.432,ал.1 от КЗ.Относно заявеното от ответника възражение за съпричиняване
4
на вредоносния резултат от ищцата,първоинстанционният съд е приел,че същото е
недоказано и с оглед на това не е извършил намаляване на обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
А относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,първоинстанционният
съд е счел,че справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението следва да
бъде определен на сумата от 30 000 лв.,при което положение и след приспадане на
изплатеното от застрахователя на датата 29.06.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 12 500 лв.,предявеният иск е уважен до размера от 17 500 лв.,а за разликата до
пълния претендиран размер от 70 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,предявена в
размер на 2067 лв. също е уважена частично-до размера от 1835 лв.,а за разликата до пълния
предявен размер е отхвърлена като неоснователна,като в отхвърлителната част от
диспозитива на решението е посочен сумарния уважен размер на двете претенции-19335 лв.
и сумарния претендиран размер на същите претенции-72 067 лв.Следва да се уточни в тази
насока,като се имат предвид предметните предели на процесната въззивна жалба,че
първоинстанционното решение не е обжалвано в частта,касаеща частичното отхвърляне на
исковата претенция за заплащане на обезщетението за имуществени вреди,а само
отхвърлителната част касателно иска за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.Съответно на това и въззивният
съд не дължи никакво произнасяне с настоящото решение относно претенцията за
имуществени вреди.
По същество изложените в първоинстанционното решение и приети за доказани
факти относно настъпването на процесното ПТП от 03.02.2021 г.,механизма на
настъпването му,причиняването му от лицето Г. Л. М. при управлението на лек автомобил
„Ф. П.“ с рег.№Р. **** К.причиняването на телесни увреждания на ищцата-пешеходец по
време на настъпването на инцидента,както и посочения безспорен между страните факт за
наличието към момента на пътния инцидент на застраховка „Гражданска отговорност“
относно автомобила,с който е причинено произшествието,по силата на сключена с
ответника застрахователна полица,а също и изводите на съда за осъществяване на
фактическия състав на твърдяния от ищцата деликт по чл.45 от ЗЗД и за наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.432,ал.1 от КЗ,не са оспорени
пред въззивната инстанция и са правилно установени съобразно събраните по
първоинстанционното дело доказателства.Пред настоящата инстанция не е пренесен и
породения в първоинстанционното производство спор относно заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,прието за
неоснователно в мотивите на първоинстанционното решение.В обобщение,имайки предвид
изложените в жалбата оплаквания и факта,че първоинстанционното решение само в
отхвърлителната му част относно иска за неимуществени вреди,спорен пред настоящата
инстанция остава само въпроса за размера на дължимото обезщетение за тези вреди от
гледна точка на залегналия в нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.По този
5
именно въпрос въззивната инстанция дължи самостоятелна преценка с настоящото решение
и в тази насока приема следното:
В съдебната практика е трайно наложено становището,което се споделя и от
настоящия състав,че обезщетението за неимуществени вреди се определя по размер от съда
съобразно произтичащия от нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта.Съгласно
ППВС №4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие,а е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства,които решаващият съд следва да прецени в тяхната съвкупност при
определяне на размера на обезщетението.В този контекст при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди е нужно да се отчете начинът на извършване на противоправното
деяние,претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й в резултат
на деянието травматични увреждания,периодът на възстановяването й от същите
увреждания,нейната възраст,причинените й неудобства и дискомфорт при социалните й
контакти и обслужването на ежедневните лични нужди по времето на възстановителния
период от уврежданията,нарушаването на психическото й здраве вследствие на
инцидента,ако такова нарушаване е установено по делото,както и социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие-м. октомври
2021 г.
На първо място в хронологичен аспект,при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди подлежат на съобразяване получените в резултат на процесното
ПТП,настъпило на датата 03.02.2021 г.,телесни увреждания на ищцата.А те,както се
установява от приложената към първоинстанционното дело медицинска документация и
заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвено от вещото лице д-р П. М.,са
следните:счупване на горното рамо на срамната кост в ляво,контузия на тазобедрената става
и меките тъкани на седалището.Според вещото лице,при обичаен ход на оздравителния
процес счупването на горното рамо на срамната кост зараства с образуване на калус,като
обичайно се възстановява годността за полагане на физически труд за около 3,5 до 4 месеца
и такива счупвания изискват покой в леглото за около 30-35 дни,след което пострадалият се
придвижва с помощни средства-патерици до изтичане на не по-малко от 60 дни и след това
започва постепенното натоварване на крайника.Като измине този период,както сочи вещото
лице,е нужно провеждане и на рехабилитация,а в ранния период след травмата,тъй като
тогава болката от счупването е силна,е наложителен и приемът на обезболяващи,а също и на
противовъзпалителни средства. По времето на болничния престой след получаване на
травмата и около 25-30 дни след това възможностите за самообслужване на пострадалото
лице са силно ограничени,според вещото лице.Последното сочи още,че в случая
пострадалата ищца е провела адекватно лечение по повод на получените от нея травми от
процесното ПТП,което е включвало покой на легло,придвижване с помощни
средства,физиотерапевтични процедури,но последните били прекъснати преждевременно
поради счупване на лявата ръка.Също така оздравителният процес е бил проследяван с
контролни лекарски прегледи.Вещото лице е установило още,че ищцата е провела и лечение
6
в рехабилитационен център в гр.Поморие през м. юни 2021 г.,но то е било осъществено с
оглед болкови оплаквания на ищцата в кръста,ирадиращи към двата крака с тръпнене на
пръстите,които оплаквания датират от няколко години и става въпрос за увреждане на
лумбо-сакралните коренчета,което увреждане поради давността му не може да бъде
свързано по категоричен начин с преживяната травма от процесното ПТП.
На следващо място,по отношение на претърпените от ищцата болки и страдания в
резултат на процесното ПТП,по първоинстанционното дело са събрани и гласни
доказателства-показанията на разпитания по делото свидетел Г. К.-син на ищцата.Същите
показания с основание са кредитирани от първоинстанционния съд,въпреки съществуващата
родствена връзка между свидетеля и ищцата,тъй като кореспондират с останалия
доказателствен материал и са базирани на преки впечатления на свидетеля.Така от тези
показания става ясно,че непосредствено след инцидента,по време на петдневния престой на
ищцата в болнично заведение,тя е изпитвала силни болки и притеснения за здравословното
си състояние,а след изписването й и вече в домашни условия е била неподвижна и на легло
за около 25 дни,като през това време е била на памперси и с поставен катетър,а и не е
можела да се храни без чужда помощ.Свидетелят заявява още,че непосредствено след
инцидента ищцата изпаднала в депресивно състояние,плачела и изпитвала уплаха да не
остане инвалид,като по този повод е започнала срещи с психолог от болница П.,които
първоначално се провеждали онлайн,а впоследствие и в гр.С..За близо 2 месеца след
инцидента и изписването й от болницата,ищцата живяла в семейната къща в гр.П.,както
сочи свидетеля и през това време ползвала услугите на болногледач,а след преместването й
в гр.П. за нея полагали грижи самият свидетел,както и нейната дъщеря,която поначало
живеела в С.,но се прибрала в гр. П. за да помага на майка си.Свидетелят К. посочва още,че
майка му е била в болнични общо 5 месеца,от които 3 месеца заради счупения таз и още 2
месеца заради счупването на ръката,случило се по време на провежданата рехабилитация в
гр.Д..Дава показания и за това,че след посочените пет месеца ищцата се променила
психически-имала сърцебиене,безпричинен страх,не можела да спи,получавала и нищни
изпотявания и паник-атаки,а преди инцидента не е имала здравословни проблеми,кръвно
или проблеми със сърцето,била дейна и ходела на народни танци.Свидетелят сочи,че ищцата
продължава да изпитва болки в таза и ръката.
При отчитане на така изяснените правнозначими факти,имащи отношение към
определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди вследствие на процесния пътен инцидент,настоящият съд счита,че
определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението, възлизащ на сумата от
30 000 лв.,е справедлив и споделя изводите на същия съд в тази насока.За да възприеме този
размер като справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД,въззивният съд отчете възрастта на
пострадалата ищца към момента на пътния инцидент-59 г.,вида и характера на получените
от нея травматични увреждания при инцидента,продължителността от около 3,5-4 месеца на
възстановителния период по отношение на полученото счупване на таза,получените
затруднения за ищцата през същия период за самообслужването й и справянето й с
7
обикновените ежедневни физически потребности,необходимостта от леглови покой за
период от около 30-35 дни и ползването на помощни средства за придвижване на период от
около 60 дни.Съдът отчита и интензитета на търпените от ищцата физически болки и
страдания вследствие на фрактурата на таза и преживените от ищцата вследствие на
инцидента и получените травми негативни психически емоции,както и социално-
икономическите условия в страната към момента на процесния пътен инцидент.
От друга страна,съдът отчита обстоятелството,че общият период,през който ищцата е
била в болнични /5 месеца,както сочи свидетелят К./,не се дължи само на счупването на
таза,а и на полученото от ищцата счупване на една от ръцете й,за което счупване обаче няма
данни да се намира в пряка причинна връзка с процесното ПТП.Както се посочи по-
горе,това счупване е получено по време на провеждана от ищцата рехабилитация след
инцидента,но няма данни,които да потвърждават твърденията на ищцата-жалбоподателка,че
то е следствие от нестабилността на тялото й при движение,породена от счупването на
таза.Но дори и да бе установено това,то пак липсва пряка причинна връзка между
произшествието и счупването на ръката.Така,че създадените на ищцата допълнителни
затруднения поради последното счупване и по-продължителния период на болнични,т.е. по-
продължителния период на нетрудоспособност с оглед на това счупване,не следва да се
вземат предвид при преценката за размера на дължимото й се обезщетение,съответно-да
доведат до извод за размер на обезщетението,по-висок от приетия за справедлив по-
горе.Също така,във въззивната жалба ищцата сочи,че при определяне размера на
обезщетението следва да бъде отчетен дългия период,в който тя не е могла да полага грижи
за болните си родители,но както правилно е отбелязал въззиваемия,това твърдение е
въведено за първи път с жалбата и не е поддържано в първоинстанционното
производство,съответно на което е и недопустимо да бъде коментирано и подлагано на
преценка по същество от въззивната инстанция.
Въз основа на гореприетото,апелативният съд счита,че определеният с
първоинстанционното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди,възлизащ
на сумата от 30 000 лв.,е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД и след приспадане на
извънсъдебно платения от застрахователя размер от 12 500 лв.,е правилен и крайният извод
на съда,че искът следва да бъде уважен до размера от 17500 лв.,а за разликата над този
размер до претендирания искът за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.Предвид това въззивната жалба е неоснователна,а
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и като
такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззиваемото дружество има
право на разноски за настоящата инстанция,но такива в случая няма да му бъдат
присъдени.Дружеството е поискало да му се присъдят разноските съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.В същия списък е включено само юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.Такова може да бъде присъдено,ако пред настоящата инстанция
въззиваемия е представляван от юрисконсулт,но това не е така.Отговора на въззивната
8
жалба е подаден чрез упълномощения адвокат Л.,чрез когото е подадена и последваща
молба на дружеството от 06.02.2023 г,а в открито заседание представител на дружестовото
не се е явил.С други думи,пред настоящата инстанция въззиваемият е представляван не от
юрисконсулт,а от адвокат.Наред с това,за да се присъди на въззиваемия адвокатско
възнаграждение следва да има данни за уговарянето му с адвоката-пълномощник и за
реалното му плащане на последния.По делото не са представени доказателства както за
уговарянето,така и за плащането на такова адвокатско възнаграждение,съответно на което
няма и основание да бъдат присъдени на въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №101 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№94/2021 г. по
описа на Окръжен съд-П.,в обжалваната му част,с която предявения от ищцата Е. С. Ш.,
ЕГН ********** против ответника ЗДБЖЗ“ АД-гр.С., ЕИК ********,осъдителен иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди,причинени на ищцата вследствие на ПТП,настъпило на датата 03.02.2021 г. в гр.П.,е
отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер,възлизащ на сумата от
17 500 лв.,до пълния претендиран размер от 70 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9