Решение по дело №1798/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1258
Дата: 5 декември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия: Албена Янчева Зъбова Кочовска
Дело: 20232100501798
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Бургас, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501798 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.от ГПК, образувано по въззивната
жалба на П. З. П. ЕГН**********, с адрес: ****, ответник по гр.д.№3705/23г. по описа на БРС,
чрез адв. Зл. Билянова със служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8, ет.1 против Решение
№1678/27.07.23г., постановено по горното гражданско дело, В ЧАСТТА, с която е осъден за
заплаща на непълнолетната си дъщеря П. П. П. чрез нейната майка и законен представител Д. Д.
Х. месечна издръжка в размер от 500 лв., считано от датата на подаването на исковата молба-
19.06.23г., до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на същата, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на падежа(10-то число на
месеца, за който се отнася) до окончателното плащане, както и сумата от 1533лв., представляваща
направени по делото разноски.
Въззивникът сочи решението за издръжка в размер над 300лв. за неправилно и
незаконосъобразно, т.к. нямал финансовата възможност да я заплаща. Нетната сума на месечните
му доходи била 710 лв., а и настъпилата в страната икономическа криза предпоставяла намаляване
на работата му. Възразява срещу твърденията, че всяка седмица ходел на скъпи почивки в
страната и чужбина и получавал по 900лв. на ден.Позовава се на това, че също финансира
допълнителните дейности, които детето извършва с оглед своето развитие, които изрично сочи.
Не намира за правилно преценено за целите на делото обстоятелството, че е закупил
апартамент. Средствата за това били от кредит, а изплащането му е с пари, дадени му от неговите
родители.
На база събраните в процеса доказателства извежда, че майката на детето разполага с по-
1
високи месечни доходи, т.к. получавала нетен доход от 1686 лв.
Не се установили според въззивника също по категоричен и безспорен начин нуждите на
детето, които да направят основателно присъждането на издръжка в така посочения висок размер.
Това значело, че общият размер на издръжката за П. би следвало да е от порядъка на 800-1000лв.,
което е неоправдано за едно 15 годишно дете.
Молил е за събирането на гласни доказателства за факта, че е взел участие с допълнителни
средства за разходи на детето извън определената му от съда първоначална (200лв.
месечно)издръжка и за размера на доходите си, които въззивният съд е отклонил по съображения,
изнесени в доклада по жалбата.
Страната е молила за отмяна на съдебното решение в обжалваната част, като неправилно и
за отхвърляне на заявената претенция над размера, сочен от страната като възможен и необходим
за издръжката на непълнолетната ищца(300лв.). Дирил е разноски.
Изразил е недоволство и от размера на разноските, които е задължен да заплати на другата
страна за ангажираната защита от един адвокат, като завишени и моли съда да ги намали до
предвидения в НМРАВ минимум.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
насрещната страна за въззивното производство, ако е над минималния размер според НМРАВ, т.к.
делото не се отличавало с особена фактическа и правна сложност.
П. П. П., със съгласието на своята майка Д. Х.,чрез процесуален представител адв.
Н.Арнаудова от АК-Бургас, подава отговор на въззивната жалба , с който оспорва като
неоснователни възраженията на жалбоподателя за необосновано висок присъден размер на
поисканото от ищцовата страна изменение на месечната й издръжка.Моли за потвърждаване на
решението в тази му обжалвана част.
С отговора е подадена и Насрещна въззивна жалба , атакуваща горепосоченото съдебно
решение в частта, с която отхвърля заявената по делото претенция за заплащане на издръжка в
размер над 500лв. до 600лв. месечно. Изложeни са съображения от обективно естество-
икономическа криза, завишаване цените на всички необходими за отглеждането на детето стоки и
услуги;необходимост от средства и с оглед обучението му;описва ищцата като амбициозна,
ученолюбива, умна, системно изучаваща английски език, за което посещава Британски културен
център и бележи високи резултати както като спортист, така и в училище. Намира при тези данни
за обоснована по размер претендираната с исковата молба сума.
Моли за отмяна на съдебното решение в отхвърлителната част и за уважаване на заявената
претенция изцяло.Ангажира писмени доказателства.
В отговора на Насрещната въззивна жалба, подаден от П. П. , изнесените от ищцовата
страна доводи се сочат за изцяло неоснователни, като неподкрепени от представените по делото
доказателства и се поддържат фактическите изложения, изнесени в жалбата. Моли се за
отхвърлянето на насрещната въззивна жалба и за присъждане на деловодни разноски.
Не се ангажират нови доказателства.
Заинтересована страна ДСП-отдел „Закрила на детето“ – Бургас - не изразява
становище по жалбата.
Страните поддържат становищата си чрез процесуални представители в проведеното пред
БОС открито съдебно заседание.
2
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба и насрещната такава
за редовни и допустими.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК определя съдебното решение като изцяло
валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивен съд оплаквания за
неправилност на решението, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№3705/23г. по описа на Бургаски РС е образувано по искова молба
на непълнолетната П. П. П. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител Д. Д. Х. с ЕГН **********, двете с адрес: ****, против П. З. П. с ЕГН
**********, адрес: ****(баща на ищцата), с която се претендира увеличаване на издръжката от
200лв., присъдена в полза на П. с решението по гр.д. № 6643/2013 г. по описа на Бургаския
районен съд, на 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. Дирят се и
направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба като основания за увеличаването на
издръжката се сочат изминали почти 10 години от предходно определения размер, през който
период са изменени икономическите условия в страната, а и предвид възрастта на вече
непълнолетното дете, нуждите му от средства са значително нараснали. Сочат се и специфични
разходи във връзка с образователните нужди на ищцата – посещение на езиков център
„Британика“, трениране на колоездене, където тя има спечелени медали, увеличени са
необходимите средства за задоволяване на основните й жизнени потребности. Сочи се още, че
бащата има собствен бизнес – собствено студио за татуировки и реализира много добри доходи,
освен това не заплаща издръжка на други лица, поради което претендираният размер е по неговите
възможности.
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 от СК във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника , с
който излага, че освен издръжката от 200 лв., която редовно заплаща, ежемесечно участва и с
други средства в издръжката на детето си, като купува постоянно дрехи, обувки и учебни пособия.
Излага също така, че е закупил за ищцата Айфон на стойност от 850 лв., велосипед на стойност от
800 лв., лаптоп за 1 500 лв. Също така участвал със средства и грижа в допълнителни дейности,
които извършва детето му, като не оспорва, че е отлична ученичка и спортист. Не оспорва също
така, че има собствено студио за татуировки, но сочи, че приходите му не са много високи след
настъпилата криза, поради което и заявява готовност да заплаща издръжка в размер на 300 лв.
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Бургас не е изразила становище по делото.
С обжалваното решение Бургаски районен съд е уважил претенцията частично – в
размер от 500лв., като е счел, че разликата до 600 лв. не се обосновава от събраните по делото
доказателства.
Въззивният съд изцяло споделя крайните правни изводи на първоинстанционния по
повдигнатия правен спор, съобразявайки следното:
Страните по делото са дъщеря и баща. С решение № 1467/30.08.2013 г. е утвърдено
постигнато между родители на ищцата П. споразумение по чл. 127 от СК, съгласно което бащата
3
да й заплаща месечна издръжка в размер от 200 лв. Понастоящем детето П. е на 15 години,през
изминалата учебна година е било ученик в VIII-ми клас в ПГРЕ „Г.С. Раковски“ – Бургас, при
това с отличен успех, където продължава обучението си и през настоящата учебна година.
Наред с това П. тренира колоездене към колоездачен клуб „Черноморец – Бургас“ от 2018
г., като е многократен медалист. Детето също така посещава образователен център „Британика“ в
периода от 2014 г. насам, като благодарение на провежданото обучение е получило и съответния
сертификат от Кембридж през 2021 г., след като се е явило на изпит.
Според представено пред първа инстанция от майката на ищцата удостоверение, издадено
от работодателя й „УМБАЛ Бургас“ АД, за периода от 05.2022 г. до 04.2023г., средно месечният й
нетен доход възлиза на 1 686 лв..
Представено е и извлечение от Агенцията по вписванията на името на бащата, сочещо, че е
закупил собствено жилище през 2016 г. в центъра на гр. Бургас,изплащането на което е обезпечено
с ипотечен кредит, като ипотеката е заличена през 2021г.
За доходите му е представено удостоверение от 26.06.23г. от „Дроуинг нийдъл“ЕООД,
чийто управител е П.П., сочещо, че последният има осигурителен доход за изминалата година (от
юни 2022г. до април 2023г.) по 710лв. месечно, само за м. май 2023г. -390.50лв.
При тези данни, БОС приема следното правно разрешение на спора:
Законът (чл. 143, ал. 2 от СК)налага императивно на родителите безусловно алиментно
задължение спрямо ненавършилите им пълнолетие деца, без значение дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
Критерият за размера на дължимата издръжка е двояк: от една страна съобразно нуждите на
детето, а от друга съобразно възможностите на задълженото за издръжката лице.
Изменението на някое от горепосочените обстоятелства е основание за изменение и в
размера на вече определената издръжка.
В случая съдът преценява, че има ясни индикации за съществени промени в горните
обстоятелства, имащи пряко отношение към размера на издръжката, дължима от бащата на
ненавършилото пълнолетие негово дете.
При развода на родителите си ищцата е била на пет години и събразно с тази възраст и
свързаните с нея средства по грижата за отглеждането, възпитанието и обучение й, в тежест на
бащата е бил определен месечен размер на издръжка от 200лв.Той не е родителят, при когото
детето живее преимуществено.
От тогава, до завеждането на настоящото дело са изминали почти 10 години, в които
ищцата от дете в предучилищна възраст, се е превърнала в петнадесетгодишен тийнейджър,
провеждащ редовно обучение в средно чуждо езиково гимназиално учебно заведение. Данните по
делото сочат, че П. от няколко години посещава редовно езикови курсове по английски език в
специализирано частно учебно заведение срещу заплащане, освен това се занимава усилено със
спорт(колоездене), където демонстрира изключително добри постижения и получава награди за
представяне.
На следващо място съдът съобразява трайните икономически и инфлационни промени в
страната, настъпили в рамките на горепосочения десетгодишен времеви период.Следва да се вземе
предвид икономическата криза в страната и същественото увеличение на цените на стоки от първа
необходимост, включително храна, лекарства, облекло и учебни пособия, които допълнително
4
обосновават необходимост от средства в по-голям от вече определения за ищцата размер на
издръжката от баща й.
В обобщение- както външните обективни фактори, така и възрастта, в която се намира
ищцата и свързаните с нея потребности от храна, облекло, обувки, учебни пособия и помагала,
ведно с трайно установения й интерес към усилено изучаване на чужд език, а също и спортните й
занимания, предпоставят увеличение на средствата, необходими за посрещане на ежедневните й
нужди.
По преценка на съда, като съобразява, че размерът на издръжката за едно ненавършило
пълнолетие дете е с нормативно определен в чл.142,ал.2 СК минимум от една четвърт от
минималната за страната работна заплата(780лв. понастоящем и 933лв. от 01.01.24г., според
ПОСТАНОВЛЕНИЕ на МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ № 193 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2023 г.за
определяне размера на минималната работна заплата за страната)общата необходима за покриване
на горепосочените ежедневни нужди на ищцата сума възлиза на 750лв. месечно.
По втория критерий- икономически възможности на родителите за осигуряването на
необходимата за П. месечна издръжка, съдът не може да направи цифрово сравнение между
конкретните величини сега и тези при определянето на първоначалната издръжка, т.к. тя е била
резултат от постигнато споразумение на родителите, несъдържащо данни за финансовото им
състояние.
Обаче БОС взема предвид, че в рамките на производството не се ангажират данни за
алиментни задължения на родителите на ищцата към други деца, за техни големи кредитни
задължения, че бащата живее в свое жилище, че развива собствен бизнес и сам определя върху
каква месечна сума ще се осигурява(в случая - 710лв. месечно за миналата 2022г.).
Като има пред вид изложеното, а също приходите на майката, посочени по- горе, както и
че тя и бащата са трудоспособни хора, за които няма твърдения нито данни да са трудоустроени,
което да възпрепятства възможността им да реализират доходи, надхвърлящи минималните за
страната, съдът приема, че нуждите от издръжка на детето в общ размер от 750лв. месечно, могат
да бъдат финансово обезпечени от двамата родители.
След като бащата не отглежда детето, горната сума следва да бъде разпределена така, че
издръжката от 500лв. да бъде възложена на него, а остатъкът да се компенсира от майката с труд и
лична грижа за отглеждането и възпитанието на ищцата.Сумата следва да се дължи от датата на
подаването на исковата молба(19.06.23г.) до настъпването на законни причини за нейното
изменяне или прекратяване, като върху закъснелите вноски се дължи и законна лихва за забава.
Възражението на жалбоподателя за финансова невъзможност да дава издръжка за дъщеря
си над 300лв. съдът не намира основателно, т.к. от една страна предлаганата сума е по-близка до
средствата, минимално необходими за отглеждането на дете в предучилищна възраст, отколкото
до нужните за издръжка на ученик в гимназиален курс на обучение такива, а от друга - не се
навеждат доводи за обективни пречки алиментно задълженият родител да реализира и
допълнителни доходи за осигуряването на доброто и правилно израстване и развитие на детето си.
Неоснователно е също според съда искането на въззиваемата за увеличение на издръжката
й от бащата в пълния претендиран размер, т.к. съдът не намира за обоснована от данните в
процеса нужда от средства за издръжката на ищцата от общо 900лв. месечно,които да бъдат
разпределени между родителите й така, че на бащата да се възложи дял от 600лв.. Същевременно
не се установи в процеса ответникът да има икономическата възможност да заплаща тази сума
5
като издръжка на детето си.
Т.к. първоинстанционният съд се е произнесъл в горния смисъл и поради съвпадение на
крайните правни изводи на двете съдилища, решението на БРС следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
С възражението за прекомерност на присъдените в тежест на ответника деловодни разноски
в първа инстанция, БОС не се счита сезиран и не дължи произнасяне, т.к. то е било поставено и
пред компетентния да го разгледа БРС, който вече се е произнесъл със собствен акт, влязъл в сила
като необжалван.
При този изход от въззивното производство, жалбоподателят няма право на разноските,
сторени за държавна такса. Поради неоснователността и на двете жалби, БОС намира, че всяка от
страните следва да понесе сама сторените за представителството й в процеса разноски.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1678/27.07.23г. постановено по гр.д.№3705/23г. по описа на
БРС в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6