Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА МУМДЖИЕВА
ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 3031/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Постъпила
е частна жалба от частния тъжител Е.Д.М. срещу разпореждане от 27.07.2020 г.,
постановено по н.ч.х.д. № 7439/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 121-ви състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
6 и чл. 24, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК, образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу Х.Б.Т.
за престъпления от частен характер.
Жалбоподателят
прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и
делото да се върне на районния съд, като се разгледа от друг състав на същия, като
са изложени доводи в насока, че подадената от него тъжба отговоря на
изискванията по чл. 81 от НПК. По същество са изложени съображения, че с акта
за прекратяване на делото му се препятства достъпът до съд и той е
дискриминиран.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на допълнителни доказателства.
В
открито съдебно заседание пред СГС частният тъжител Е.М. редовно уведомен, не
се явява. Същият е заявил в предходно съдебно заседание, че не желае да
присъства на разглеждането на делото и ще бъде представляван от адв. И.Ю..
Х.Т.
и поверениците му – адв. Н.К.и адв. П.Г., също редовно уведомени, не се явяват.
Същите са депозирали молба – становище на 20.04.2021 г., с която не възразяват
да се даде ход на делото при липса на други пречки за това и заявяват, че
оспорват жалбата като неоснователна и необоснована. Посочва се, че
първоинстанционният съд правилно е установил, че към момента на депозиране на
молбата са налични други образувани наказателни производства срещу Х.Т. във
връзка с писмен документ с рег. № 328600-59155/05.12.2019 г. на ГДНП по
н.ч.х.д. № 2245/2018 г. на СРС, НО, 101-ви състав, като всичките производства
са идентични с настоящото – със същия предмет, за същите твърдени престъпления
и между същите страни. Излагат се доводи и че в тъжбата не е описано деяние,
което да се преследва по тъжба на пострадалия и не съдържа данни за извършено
престъпление, тъй като цитираният в тъжбата писмен документ представлява
отговор-справка в изпълнение на официално искане на съд и съдържа информация от
съществуващите информационни регистри/фондове, поддържани от МВР, в които
служебно се съхранява и обработва информация. Посочва се, че тази информация не
се въвежда и обработва лично от Х.Т. като директор на ГДНП, тъй като последният
с подписа си единствено удостоверява факта, че такава информация се съдържа в
масивите на МВР към датата на съответната справка. Изложени са съображения и за
нередовност на тъжбата, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1
от НПК.
В
хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. И.Ю., моли за
отмяна на атакувания съдебен акт, който намира за неправилен. Поддържа
депозираната от него жалба и посочва, че съдията-докладчик към СРС се е
произнесъл по въпроси по същество, с каквито правомощия не разполага съгласно
нормата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба и молбата-становище,
както и тези, изложени в съдебно заседание, взе предвид разпоредбите на закона
и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното.
Производството
по н.ч.х.д. № 7439/2020 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав е образувано по
повод подадена частна тъжба с вх. № 1027544/12.06.2020 г. от Е.Д.М. срещу Х.Б.Т.
за нанесени обида и клевета, изразяващи се в приложен по н.ч.х.д. № 2248/2018
г. по описа на СРС, НО, 101-състав писмен документ с рег. №
328600-56415/19.11.2019 г. на ГДНП, подписан от Х.Т., в който е заявено следното:
„Срещу Е.М. е образувано и водено ДП № 4598/24.11.1993 г. за извършено
престъпление по чл. 341, ал. 1 от НК – ПЗО на МПС от паркинг в гр. София“.
С
разпореждане от 25.06.2020 г. съдията-докладчик е указал на частния тъжител, че
в 7-дневен срок следва да конкретизира по време, място и начин посочените
изрази, кога точно е възприел същите, както и да представи инкриминирания
документ. Също така, на тъжителя е указано да внесе и представи доказателства
за внесена държавна такса в размер на 12 лева, като искането му за
освобождаване от държавна такса е оставено без уважение. С разпореждането е
уважена молбата на тъжителя за предоставяне на правна помощ от адв. И.Ю. от
САК.
На
13.07.2020 г. адв. Ю. е депозирал молба, с която е представил вносна бележка за
внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 12 лева, и е поискал да
бъде удължен срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от
25.06.2020 г., тъй като на 09.07.2020 г. е направил опит да се снабди с
процесния документ, но н.ч.х.д. № 2245/2018 г. не му е било предоставено, тъй
като е било на доклад, с оглед на което е изготвил молба от 13.07.2020 г., с
която е изискал писмено документа.
С
разпореждане от 15.07.2020 г. съдията-докладчик е продължил срока с още 7 дни,
считано от съобщението до адв. Ю..
С
молба от 20.07.2020 г. адв. Ю. е представил копие на инкриминирания писмен
документ с рег. № 328600-56415/19.11.2019 г. на ГДНП и е направил следните
уточнения:
-
тъжителят М. свърза Х.Т. с документа в качеството му на негов издател като директор
на ГДНП към МВР;
-
обстоятелството, което тъжителят М. счита, че е засегнало честта и
достойнството му, е посоченото в документа невярно, клеветническо твърдение
спрямо него, че е „Образувано и водено наказателно производство срещу Е.М. като
„извършител“ по следствие № 4598/24.11.1993 г. по описа на 05 РУ – СДВР за
деяние по чл. 346, ал. 1 от НПК (ПЗО на МПС); място: улица, София, ж.к. „Зона
Г“ № 9“;
-
разгласяването на неистински (неверни), позорни обстоятелства, които са
засегнали личността на тъжителя, е станало пред обществото, тъй като съдебните
заседания са публични и представеният документ е докладван от
съдията-докладчик, като разгласяването е станало пред присъстващите в залата
съдия, секретар, адвокати, подс. С.Т., служители от конвоя на ГДО, охраняващи Е.М.
в съдебната зала, както и пред всички деловодители и адвокати, които имат
достъп до делото;
-
деянието е било осъществено на 05.12.2019 г. в сградата на ГДНП, находяща се в
гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 чрез писмено изявление до СРС, като
частният тъжител е възприел клеветническите твърдения на 30.01.2020 г., когато
документът е бил докладван и му е предоставен за запознаване в съдебно
заседание по н.ч.х.д. № 2245/2018 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав.
С
разпореждане от 27.07.2020 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 6 и чл. 24, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК.
За
да се произнесе в посочения смисъл, съдията-докладчик е извършил служебна
проверка на заведените от частния тъжител М. тъжби в резултат, на която е
констатирал, че на 08.06.2020 г. в деловодството на СРС са входирани 33 броя
тъжби и запознавайки се с тях, е констатирал, че предмет на същите са различни
части от писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.2019 г. на ГДНП, като в
тях са изложени същите фактически обстоятелства, каквито са изложени и в
тъжбата, по която е образувано н.ч.х.д. № 7439/2020 г.
Съобразявайки
гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
първоинстанционното разпореждане, предмет на проверка в настоящото производство
е законосъобразно и обосновано. Действително е било налице основанието за
прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик, закрепено в
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, която предвижда, че не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото
лице, за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. Съдебната практика, включително и задължителната
такава, еднозначно приема, че правилото „non bis in idem“ се прилага с оглед
фактите, а не с оглед правната им квалификация. Правилно съобразно фактите по
обвиненията срещу Т., изложени в подадените от М. до СРС частни тъжби за
извършени престъпления, осъществени посредством писмен документ с рег. №
328600-56415/19.11.19 г. на ГДНП и с изразите „срещу Е.М. е образувано и водено
НП-ДП №...", съдията-докладчик е заключил, че съставомерното действие е
едно, с оглед на което е приел, че е недопустимо същото да бъде разбито в
няколко такива на базата на извадки на части от едно изречение от писменото
изявление на Т., при това несамостоятелни такива.
Също
така съдията-докладчик при СРС е приел, че в частната тъжба не е описано
деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия, като е счел, че в
инкриминирания писмен документ – справка от ГДНП, не се твърди тъжителят да е
извършил конкретно престъпление, тъй като според заявеното от самия тъжител
този документ визира единствено информация за образувано и водено срещу него
наказателно производство. На тази основа, съдът е намерил, че не е налице осъществен
състав на престъплението клевета, тъй като липсва приписване на съответно
престъпление от страна на Х.Т.. Съдията-докладчик е приел и че в процесното
писмено изявление не се съдържат други изрази или квалификации, които могат да
се окачествят като обидни, унизителни, позорно и уронващи честта и
достойнството на тъжителя М..
За
да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата, с която се
повдигат обвинения за обида и клевета, следва да съдържа обстоятелства за
лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото и времето на извършване
на деянието, конкретизация на обидните и клеветническите изрази, конкретното
съдържание на вербалните изявления, с които тъжителят е приел, че са накърнили
едновременно личната му самооценка и оценката на обществото за него, както и
достойнството му. За да е осъществен съставът на обида следва деецът да е
съобщил или да е извършил нещо унизително за честта и достойнството на другиго
в негово присъствие. В процесния случай от данните в тъжбата се твърди, че
изпълнителното деяние е осъществено чрез казване на думи, които спрямо частния
тъжител имат унизителен характер спрямо него. По отношение на изложените
твърдения в тъжбата, засягащи коментирания израз, за осъществен състав на
престъплението клевета, съдът намира че, за да е осъществен престъпният състав
е необходимо деецът съзнателно да съобщи на други лица неистинни позорящи
обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. В практиката на съда, а и в
правната теория, се приема, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат
единствено изложени твърдения с конкретно съдържание, които възпроизвеждат
информация за точно определени обстоятелства, времеви период, място и лице.
Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за позорното
обстоятелство, е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата
достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес, с оглед на което
пострадал може да бъде само конкретно физическо лице. Още повече, че
клеветническите твърдения следва да бъдат позорни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на
обществото, да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, интерпретации или по друг субективен начин. Във връзка с което е
необходимо да се разгласят определени факти, конкретни обстоятелства, прояви на
засегнатия, а не да се вменят определени неконкретизирани отрицателни качества,
оценки или съждения. В този смисъл изводите, които конкретно лице си прави от
прочетеното или чутото, създаването на предположения и аналогии не могат да
бъдат квалифицирани като клевета.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че от
съдържанието на тъжбата се инкриминира несъставомерно поведение, тъй като липсва
такъв състав на престъпление по НК, което фактически прави тъжбата неотговаряща
на чл. 81, ал. 1 от НПК и не описва обстоятелства на престъпление. В
правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е
сезиран, е описано престъпление и в случай, че това не е така – да прекрати
наказателното производство, поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията
на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства по извършване на
престъпление. Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл. 81 от НПК
– в срок е подадена писмена тъжба, която съдържа данни за подателя и негов
подпис, данни за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението и към нея е приложен документ за внесена държавна такса (преценка
на съдията-докладчик при осъществяване на правомощието му по чл. 250, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК), но в нея е описано несъставомерно
поведение, съдът е длъжен да прекрати наказателното производство на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
След
цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 от НПК и на правилността
на определението за прекратяване на наказателното производство, образувано по
нея, въззивният съд прие изводите на СРС за наличието на предпоставките за
прекратяване на наказателното производство за правилни, в резултат на което
постановеното определение следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
27.07.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 7439/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.