Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Нина Георгиева, като
разгледа гр.д. № 4668 по описа на ВРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен
иск за собственост на недвижим имот с правно основание по чл. 124 ГПК.
Ищецът Ц.П.
И. е предявил иск за установяване по отношение на ответницата Н.П.Ц., че е
собственик на ½ ид. част от Урегулиран
поземлен имот ПАРЦЕЛ VI- шести-80-осемдесет в кв. 39 - тридесет и девети по
плана на с. Горно Пещене, общ. Враца, състоящ се от 1615 - хиляда шестстотин и
петнадесет кв. м., при съседи на имота: улица, И. Х., С. и Х. Ц.Х. и собствен
парцел.
Сочи, че имотът е придобит по наследство от наследодателя П. Ц. И., починал на
30.07.1995 г. Твърди, че без негово знание и съгласие ответницата се е снабдила
с нотариален акт № 79, том III, per. № 3300, дело № 247 от 06.04.2005 г. за собственост върху недвижимия имот на
основание давност и наследство, на осн. чл. 483, ал. 2 от ГПК - отменен. Твърди
се още, че от 2003 г. до 2017 г. е живял в имота, правил е ремонти, подобрения
и е заплащал редовно данъците си. През 2018 г. установил, че Н.П.Ц. е придобила
имота по давност.
С оглед на
тези и останалите подробно изложени в исковата молба обстоятелства моли съда да
признае за установено между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.
част от процесния недвижим имот.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата. Същата се е явила в
проведеното открито съдебно заседание на 03.06.2020 г., в което не е даден ход
на същото и не е ангажирала становище.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Приети по делото са
издадени от Община Враца приходни квитанции с номера 51748/11.04.2017 г. и
51749/11.04.2017 г., от които се установява, че ищецът Ц.П.И. и неговата майка
- Н.Ц.И., поч. на 19.02.2003 г. са данъчно задължени лица за имот, находящ се в
с. ***, ул. *** № ***, като в периода от 2012 – 2017 г. по техните партиди са
заплащани данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци /л. 6/.
Погасяване на задължения по партидата на ищеца за календарната 2019 г. е
извършено на 08.01.2020 г. – приходна квитанция № **********/08.01.2020 г. /л.
39/.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх.
№ 099/10.09.2019 г., издадено от Община Враца, се установява, че след смъртта
на лицето П.Ц.И.., поч. на 30.07.1995 г., същият е оставил като свои наследници
Н.Ц.И., поч. на 19.02.2003 г. – съпруга и ищеца по делото Ц.П.И. – син /л. 11/.
След смъртта на Н.Ц.И. на 19.02.2003 г., същата е
оставила като свой наследник единствено ищеца Ц.П.И., което се установява от
представеното удостоверение за наследници с изх. № 098/10.09.2019 г. /л. 40/.
От приетия по делото
нотариален акт № 79 от 06.04.2005 г., том III, дело № 3300 по нот.
дело № 247/2005 г. по описа на Венцислав Василев – нотариус с район на действие
при РС Враца, се установява че ответницата Н.П.Ц. и неучастващите по делото
лица П.И.Х.и А.И.П.са признати за собственици по давностно владение и
наследство на два недвижими имота, единият от които – процесният УПИ
ПАРЦЕЛ VI- шести-80-осемдесет в кв. 39 - тридесет и девети по плана на с. Горно
Пещене, общ. Враца, състоящ се от 1615 - хиляда шестстотин и петнадесет кв. м.,
при съседи на имота: улица, И. Х., С. и Х. Ц. Х.и собствен парцел.
С исковата молба ищецът
е направил искане да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на трима свидетели при режим на довеждане, но въпреки
даденото му указание с окончателно приетия доклад по делото, препращащ към
изготвения проект на доклад, същият не е конкретизирал фактите, чието
установяване желае да бъде установено посредством разпита на всекиго от
свидетелите съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК. Ето защо
доказателственото искане не е уважено. Освен това следва да се посочи, че
ищецът не се яви в проведеното открито съдебно заседание, не изпрати представител,
респективно – не е довел свидетели, които да бъдат разпитани.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесния имот на твърдяното правно основание – наследствено
правоприемство.
С изготвения проект за
доклад по делото, обективиран в определение № 601/02.03.2020 г., приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 02.09.2020 г., съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за факта, че неговият наследодател П.Ц.И.. е бил собственик на
процесния имот. Въпреки указанието на съда, ищецът не е ангажирал каквито и да
било доказателства за установяването на този факт, което е достатъчно основание
за отхвърляне на предявения иск за собственост.
Независимо от горното,
следва да се посочи следното:
С уточнителна молба с
вх. № 791/15.01.2020 г. ищецът твърди, че наследници по закон на лицето П.Ц.И..,
поч. на 30.07.1995 г. са той и ответницата Н.П.Ц., като след смъртта на общия
им наследодател те са наследили същия при равни права – по ½ ид. част за
всекиго от тях. От представените по делото доказателства обаче не се установява
страните по делото да имат общ наследодател. Видно от удостоверение за
наследници с изх. № ***/10.09.2019 г., издадено от Община Враца след смъртта на
лицето П.Ц.И.., поч. на 30.07.1995 г., същият е оставил като свои наследници Н.Ц.И.,
поч. на 19.02.2003 г. – съпруга и ищеца по делото Ц.П.И. – син. Ответницата не
е сред наследниците по закон на наследодателя П.Ц.И...
На следващо място, представените
приходни квитанции за заплащане на данък сгради и такса битови отпадъци, не
представляват документи, установяващи право на собственост върху конкретен
имот. Освен това от приетите квитанции се установява плащането на задължения за
имот в с. ***, ул. „***“ № ***. Други индивидуализиращи белези за имота в тях
не са посочени, поради което не може да се приеме, без да са ангажирани други
доказателства, че се касае за заплащане на задължения за процесния имот, който
е със следните индивидуализиращи белези - УПИ
ПАРЦЕЛ VI- шести-80-осемдесет в кв. 39 - тридесет и девети по плана на с. Горно
Пещене, общ. Враца, състоящ се от 1615 - хиляда шестстотин и петнадесет кв. м.,
при съседи на имота: улица, И. Х., С. и Х. Ц. Х. и собствен парцел.
Установи
се по делото, че през 2005 г. ответницата Н.П.Ц. и неучастващите по делото лица
П.И.Х.и А.И.П.са признати за собственици по давностно владение и наследство на
процесния имот. До установяване на противното посочените лица се считат за
собственици на имота. Действително, нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Съгласно Тълкувателно
решение от 21.03.2013 г. по Тълкувателно дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС,
обаче, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна. В случая ищецът, в качеството му на
оспорваща акта страна, не е представил по делото доказателства, оборващи
направения от нотариуса извод за принадлежността на правото на собственост на
процесния имот.
Ищецът, освен, че не е
ангажирал каквито и да било доказателства за установяването на факта, че
неговият наследодател е бил собственик на имота /каквото е докладваното от съда
основание на предявения установителен иск за собственост – наследствено
правоприемство/, не е ангажирал и доказателства, от които да се установява, че
е собственик на имота на друго, незаявено по делото основание.
Поради
изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск за
собственост е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този
изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за
ответницата. Същата не е направила искане за присъждане на разноски, като не е
и представила доказателства за направени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Ц.П.И., ЕГН: ********** против Н.П.Ц., ЕГН: ********** иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване между страните, че Ц.П.И. е собственик по силата на
наследствено правоприемство, възникнало след смъртта наследодателя П.Ц.И..,
починал на 30.07.1995 г., на ½ ид. части от УПИ ПАРЦЕЛ VI-шести - 80-осемдесет в кв. 39 - тридесет и девети по плана на
с. Горно Пещене, общ. Враца, състоящ се от 1615 - хиляда шестстотин и
петнадесет кв. м., при съседи на имота: улица, И. Х., С. и Х. Ц. Х. и собствен
парцел.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: