№ 3755
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100514373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14089/18.08.2023 г., постановено по гр. дело № 24634/2022
г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, Агенция „Пътна инфраструктура”, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Македония” № 3, е осъденa
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, сумата от 2 335,51 лв., представляваща главница за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132121164, както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
11.05.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата
претенция за сумата над 2 335,51 лв. до първоначално претендирания размер
от 2 338,43 лв.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е
постъпила въззивна жалба от Агенция „Пътна Инфраструктура“, в която се
твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. Поддържа се, че протоколът за ПТП няма материална
доказателствена сила по отношение на описания механизъм на ПТП, а
автотехническата експертиза също не установявала механизма на
произшествието, тъй като е изготвено въз основа на представените от ищеца
частни документи. Отделно се сочи, че не са налице всички предпоставките за
влизане в сила на договора – липсвали доказателства за извършен оглед и
заснемане на автомобила като задължително условие за влизане в сила на
1
застрахователния договор. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане” АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност
на обжалваното решение. Сочи, че отговорът на исковата молба е подаден
след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК, с което възможността да
се заяви оспорването е преклударана, а отделно обстоятелството по
отношение наличието на твърдяното застрахователно правоотношение е
отделено за безспорно с доклада по делото. По отношение на механизма на
ПТП се сочи, че същият се установява безспорно от представения протокол за
ПТП и уведомление за щета, както и от приетата САТЕ. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования
застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно
разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
2
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно
сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му
имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител на вредите, така и правата, произтичащи от нормите на чл.
47 - чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в
случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
(неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното
качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена
работа, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди.
По отношение на довода във въззивната жалба, че договорът за
имуществена застраховка „Каско“ не е влязъл в сила, тъй като липсвали
доказателства за извършен оглед и заснемане на автомобила като
задължително условие за влизане в сила на застрахователния договор,
въззивният съд намира следното: по въпроса относно възраженията, с които
ответникът по предявен суброгационен иск на застрахователя може да се
защитава, е формирана съдебна практика, обективирана в решение №
64/15.06.2010 г. по т. д. № 667/2009 г. на ВКС, I Т. О., решение № 184 от
07.04.2016 Г. по т. д. № 2744/2014 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, съгласно която в
такива случаи ответникът е трето лице по отношение на застрахователното
правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички
свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с
възможността да направи възражения, които се основават на
застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 402 от ТЗ (отм.), респ. чл. 213, ал. 1 пр. 3 от КЗ /2006 г. /, сега
чл. 410, ал. 1 КЗ. Същевременно обаче възражението е заявено едва с
въззивната жалба, поради което и се явява преклудирано и не следва да бъде
обсъждано от въззивния съд.
По отношение механизма на настъпилото събитие, въззивният съд
намира следното: по делото е представен протокол за ПТП №
1773333/16.07.2021 г., в който е удостоверено, че на посочената дата л.а.
„Дачия Дъстър“, с рег. № **** се е движел по АМ „Струма“, при което се удря
3
в камък на пътното платно, в резултат на което настъпва ПТП с материални
щети. От изготвената скица е видно, че ударът е настъпил в предна лява част
на автомобила, при което е увредена предна лява част на автомобила.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието – това е изрично посочено в самия протокол. Ето защо по
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на
камък на пътното платно /обозначен на скицата в протокола/ и видимите щети
по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по
смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които
лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила. По отношение на описания от съставителя механизъм
на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила, тъй
като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко,
поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а
механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото
и подлежи на изследване от съда (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г.
по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008
г., ВКС). Същевременно въз основа на официалното удостоверяване в
протокола по отношение констатираното препятствие и видимите щети по
автомобила е изготвена приетата пред първоинстанционния съд САТЕ
/неоспорена от страните/, съгласно която ударът е настъпил между предна
лява част на автомобила и паднала скална маса на пътното платно, при което
са се реализирали деформации по предно и задно леви окачвания, като всички
отстранени щети са причинна връзка с механизма на процесното ПТП. Ето
защо и механизмът на настъпване на произшествието е установен безспорно.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 640,26 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14089/18.08.2023 г., постановено по гр.
4
дело № 24634/2022 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, в частта, в която
Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Македония” № 3, е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане” АД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, сумата
от 2335,51 лв., представляваща главница за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44012132121164, както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 11.05.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Македония” № 3, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на „ДЗИ – Общо застраховане” АД, ЕИК *********, разноски
в размер от 640,26 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5