Решение по дело №640/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 183
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 20 ноември 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20212330200640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Ямбол, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря ж.ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200640 по описа за 2021 година
Подадена е жалба от П. М. СТ., ЕГН: ********** от гр.*** чрез адв. Д.Д. от АК-
Ямбол против Наказателно постановление № 21-0813-001076/04.06.2021 г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на жалбоподателят
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
нарушаване на материалноправните и процесуалноправните правила при издаването му,
като се излагат фактически констатации в насока, че жалбоподателят не е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение, и се сочи също така, че са допуснати
и съществени нарушения на процесуалните правила, подробно изложени в жалбата. Посочва
се, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не му е бил връчен препис
от талон за медицинско изследване, като по този начин е нарушена императивната
разпоредба на чл.6, ал.6 от Наредба № от 19.07.2017 г. Иска се да бъде отменено изцяло
наказателното постановление. Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният
му представител – адв. Др. Д. от АК-Ямбол поддържа депозираната жалба и пледира да бъде
отменено наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по депозираната жалба.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 22.05.2021 год. в 02.00 часа в гр.***, при управлението на собствения си лек
автомобил „Ауди А6” с рег. № У 2359 ВА, жалбоподателят С. бил спрян от служители на РУ
– гр.Ямбол – свидетелите Е. и Ж. за извършване на проверка. След извършване проверка на
документите, жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARNA 0199, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Жалбоподателят С. не отрекъл пред полицейските служители, че е консумирал една бира, но
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. На С. бил издаден талон за
медицинско изследване № 001381, но същият отказал да го получи. Нарушението е
констатирано с АУАН серия GA № 362267/22.05.2021 г., въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление № 21-0813-001076/04.06.2021 г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на жалбоподателят
С. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя А. и на свидетелите Е. и Ж., дадени в съдебно заседание и приобщените
към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
В хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените, представляващи абсолютни
основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване…когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест.
2
В този случай контролният орган задължително съставя талон за изследване, в който се
отразяват съответните обстоятелства съгласно чл.6 от Наредбата, като екземпляр от този
талон се връчва на водача. В талона се отразява къде и доколко време от връчването му
водачът следва да се яви в медицинско заведение, за да даде кръв за химичен анализ,
съгласно чл.6, ал.6, т.1 и т.2 от Наредбата. В случая е нарушена императивната разпоредба
на чл.6, ал.6 от посочената наредба, защото талонът за медицинско изследване на
жалбоподателя не е бил връчен и същият не е имал изобщо възможността да упражни
правото си да даде кръв за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му
в посочените в наредбата срокове. Макар и да е посочено в АУАН, че е издаден талон за
изследване, същият не е връчен на жалбоподателя, поради което е нарушена процедурата по
съставянето на АУАН-а и Наредба № 1/19.07.2017 г. Контролният орган е бил длъжен да
спази процедурата по чл.3а, т.1 от Наредбата, като състави талон за изследване с указания за
възможността за медицинско и химическо лабораторно изследване, след което да състави
АУАН на водача. При положение, че не е спазена императивно установената процедура по
посочената разпоредба, то безспорно е нарушено правото на жалбоподателя да му бъде
осигурена възможност да бъде изследван за употреба на алкохол, чрез медицинско или
химическо изследване. Видно от талона за изследване, жалбоподателят е вписал
собственоръчно, че „отказвам показанията на техническото средство“ и че е избрал да бъде
изследван за употреба на алкохол чрез медицинско изследване, където е положил своите
подписи. След указанията, къде и до колко време да се яви, за да бъде изследван фигурира
единствено подпис на актосъставителя, като С. не е бил запознат с тези указания, тъй като
талонът му не е бил връчен. В долната част на талона не е удостоверено, че С. е отказал
връчването му с посочване на свидетел, който да удостовери това обстоятелство чрез
подписа си.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не съдържа описание на две нарушения. Анализът
на посочената норма обосновава наличие на алтернативност – за установяване на
употребата на алкохол е достатъчно прилагането на единият от способите – използването на
техническо средство или изследване на кръвта на водача. По същество в тази норма е
предвидена административно наказателна отговорност за водач, който отказва
извършването на проверка за установяване на наличието на алкохол. Самата проверка може
да бъде извършена по два алтернативни начина – или чрез техническо средство, или чрез
медицинско изследване на кръвта. Видно от съдържащият се в преписката талон за
изследване, същият не е бил попълнен в цялата му втора част пред жалбоподателя, поради
липсата на подписа му, касаеща указанието за даване кръв за изследване и връчването му на
същия, с който той би могъл да изпълни това предписание. Неспазването на процедурата е
довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Това от своя страна води до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради противоречие с
материалния закон и отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
3
На следващо място, съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени процесуални
нарушения и е постановено при неспазване на задължителните изисквания на чл.57, ал.1, т.5
и т. 6 от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установява, че липсва точна и правилна
законова квалификация на нарушението, тъй като съставът на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа
две хипотези на изпълнително деяние (отказ за алкохолно изследване или неизпълнение па
предписание за медицинско изследване), а в настоящия случай в наказателното
постановление кумулативно са изписани и двата състава на нарушения по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, което ограничава сьществено правото на защита на жалбоподателя и води до
невъзможност да разбере точно за какво нарушение му се налага съответното
административно наказание.
Определящо за съставомерността на деянието по посочения законов текст, в
алтернативата „не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози“, е да бъде конкретно
посочено, по какъв начин е обективиран отказа на нарушителя да изпълни предписанието за
медицинско изследване, което не е направено нито в АУАН, нито в НП. В описанието на
нарушението и в AYAН и в НП, както бе посочено по-горе фигурира единствено „На водача
е издаден талон за изследване.“ Описанието на нарушението се ограничава до това, че има
издаден талон за медицинско изследване, който се съдържа в представената по делото
преписка, но не е връчен на жалбоподателя и не е ясно дали oт него е направен отказ за
кръвна проба, за което липсва удостоверяване съобразно изискванията на Наредбата, /в
случая в талона е записано, че жалбоподателя е избрал да бъде изследван чрез даване на
кръвна проба/. Липсва нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението, което
да позволи привеждането им към хипотезите на закона, с оглед преценката за
съставомерност на деянието. В чл.174, ал.3 от ЗДвП се съдържат две деяния, като
административният орган не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено, което също не
дава възможност на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение. На първо
място, административният орган е описал фактическа обстановка, в която е отразил, че
жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство, какъвто
състав на нарушение не се съдържа в чл.174, ал. от ЗДвП, а на второ място - не е налице и
хипотезата на неизпълнение на предписание за медицинско изследване, тъй като в АУАН е
посочено единствено, че е издаден талон за медицинско изследване, т.е. нито една от двете
хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП не е била отразена като нарушение в АУАН, което води до
извода, че на жалбоподателя е вменено нарушение па норма, за което не са изложени данни
в обстоятелствената част на АУАН. По този начин са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя, доколкото
същият не е имал възможност да разбере естеството на вмененото му нарушение, кои са
виновните действия, които административния орган е приел, че водят до констатираното
нарушение и какво всъщност е вмененото му нарушение. По изложените по-горе
4
съображения, съдът изцяло споделя доводите, изложени от процесуалния представител на
жалбоподателя в писмените му бележки и поддържани в съдебно заседание. Предвид
гореизложеното, издаденото наказателно постановление се явява процесуално
незаконосъобразно, наложените наказания са неоснователни и като такива следва да бъдат
отменени.
Наказателното постановление, в частта отнемане на контролни точки – общо 12
контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР също следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от
АПК вр. чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право на
разноски в размер на 300 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-001076/04.06.2021 г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на П. М. СТ. ЕГН
**********, адрес: гр.***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на П. М. СТ. ЕГН **********, адрес:
гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5