№ 416
гр. Благоевград, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500251 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 396 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба от „Д...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. „Б.“ № *, представлявано от В. Ж. И., подадена
срещу определение № 236 от 17.02.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 1968 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, с което е допуснато
обезпечение на иск с правно основание чл. 200 от КТ, предявен от В. Д. ИВ.,
ЕГН **********, адрес с. Е., общ. Б., обл. Б., чрез налагане на запор върху
банкови сметки на фирмата. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт
е неправилен. Той бил постановен в нарушение на изискващите се
материалноправни предпоставки. Не била налице обезпечителна нужда.
Нямало убедителни писмени доказателства. Не можела да се удостовери
вероятната основателност на иска. Не била представена гаранция по чл. 180 и
181 от ЗЗДог. Обезпечителната мярка не съответствала на защитавания
интерес. Моли се за отмяна на акта на районния съд.
Депозиран е отговор, в който се изтъкват аргументи за правилност на
обжалваното определение.
Окръжният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима, но
оплакванията, изложени в нея, не намират опора в документите, закона и
практиката.
Правилна е преценката на районния съд, че са налице предпоставките,
визирани в ГПК, при които трябва да се допусне обезпечение на предявения
иск. Последният е допустим. Това е вън от съмнение. Той се явява и вероятно
основателен. Представени са декларация за трудова злополука, разпореждане
по чл. 55, ал. 1 от КСО, епикриза, болнични листове, медицинско
1
направление и рецепта. Въпросните документи действително имат
характеристиките на убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.
391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както е известно, в обезпечителното производство
доказателствата следва само да обосновават вероятната основателност на
иска, а не да го доказват изцяло /Определение № 480 от 20.12.2016 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4909/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска/. В
обезпечителния процес трябва да се извърши непълно доказване на
относимите фактически обстоятелства, при което е достатъчно да се създаде
вероятност, че твърдяните факти са се осъществили. Не е нужно да може да
се формира извод за доказаност на претенцията /Определение № 57 от
26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 425/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Мария Славчева/. Преценката на сезирания съд на представените от ищеца
писмени доказателства следва да е най-обща, без да се навлиза в подробното
им обсъждане - Определение № 22 от 13.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
603/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, и
Определение № 411 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева. Документите следва да установяват
съществуването на правото, предмет на иска, в правната сфера на ищеца
/„Обезпеченията в материалното и в процесуалното право - приложен
коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика“,
ИК „Труд и право“, София, 2018 г., стр. 797/. В конкретния казус, както вече
се посочи, такова установяване е налице.
Съществува интерес от обезпечителна защита на предявената осъдителна
претенция. В тази връзка следва да се подчертае, че законът задължава съда
да допусне обезпечение винаги когато искът е допустим и има обезпечителна
нужда - т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Светла Цачева - както е и в случая.
Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове
искове. Наличието на обезпечителна нужда, като предпоставка за допускане
на обезпечение, следва да бъде преценявано от сезирания съд при
съобразяване предмета на конкретния материалноправен спор и вида на иска
/„Обезпеченията в материалното и в процесуалното право - приложен
коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика“,
ИК „Труд и право“, София, 2018 г., стр. 787/. Дължимата от съда преценка на
обезпечителната нужда трябва да бъде комплексна - Определение № 86 от
6.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 61/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Росица Ковачева. Част от нея могат да бъдат следните обстоятелства: 1 -
продължителното неизпълнение на задълженията от страна на ответника; 2 -
немалкият размер на претендираната от ищеца сума; 3 - наложени
обезпечителни мерки или съществуващи договорни обезпечения в полза на
други кредитори върху имуществото на ответника; 4 - коя е страната, срещу
която се иска обезпечение, и каква е практиката й - дали когато дължи
изпълнение, го осъществява доброволно. Обезпечителната нужда се
предполага винаги когато съществува дори и потенциална възможност да се
2
затрудни реализирането на правата на ищеца при благоприятно решение и не
са установени обстоятелства, които да я изключват. Ищецът не е длъжен да
доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено
осъществяването на правата по бъдещото положително за него решение. При
липса на данни и на доказателства, които да я опровергават /както е и по
настоящото дело/, обезпечителната нужда се предполага - Определение №
330 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 978/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Албена Бонева, Определение № 350 от 8.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1027/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков,
Определение № 933 от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2012 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, и Определение № 111 от 15.02.2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 49/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева.
В случая няма основание за определяне на парична гаранция, която да се
внесе от ищеца, тъй като представените от негова страна писмени
доказателства са убедителни и категорични. ГПК предоставя на съда
възможност да направи подобна преценка /Определение № 183 от 31.03.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 536/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Бонка
Йонкова, Определение № 15 от 14.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 434/2012 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия И.а, и Определение № 151 от 28.02.2012
г. на ВКС по ч. гр. д. № 101/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ваня
Атанасова/.
Не следва да се сподели и оплакването в жалбата, че нуждата не е адекватна
на обезпечителната мярка. Както е изяснено по този повод в правната
доктрина - „Обезпечение на иска“ от Силвия Спасова, „Сиби“, София, 2014 г.,
стр. 182 - подходяща е тази обезпечителна мярка, която, без да води до
осъществяване на защитаваното материално право и ненужно да ограничава
правната сфера на ответника, може да постигне целите на обезпечението.
Обезпечителната мярка следва да обезпечава успешното провеждане и
изпълнение на иска. Неподходяща е тази мярка, която надхвърля
обезпечителната нужда по конкретното дело /Определение № 763 от
22.10.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 678/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Дария Проданова/. В настоящия казус поисканата и допусната обезпечителна
мярка е адекватна на субективното материално право, което се защитава. Тя е
ограничителна мярка, чието налагане законодателят е предоставил на
гражданския съд. Нейното изпълнение може да бъде осигурено по пътя на
приложение на процесуалните правила, визирани в ГПК. Същата не засяга
правната сфера на ответника неоправдано и е от такъв характер, че при
положителен за ищеца изход на спора ще се погълне от решението и няма да
се налага отмяната й /така и Определение № 147 от 21.03.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 250/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева, Определение
№ 516 от 30.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3999/2013 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Светла Цачева, и Определение № 460 от 30.07.2009
г. на ВКС по ч. гр. д. № 408/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла
Бояджиева/.
3
Атакуваният първостепенен съдебен акт е правилен, поради което жалбата
срещу него следва да бъде оставена без уважение.
Настоящото определение на въззивната инстанция няма да подлежи на
касационна проверка - така постулира Тълкувателно решение № 1 от
21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Пламен Стоев и Емилия Василева.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Д...“ Е., ЕИК *, седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „Б.“ № *, представлявано от В. Ж. И., подадена
срещу определение № 236 от 17.02.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 1968 от 2021 г. на Районен съд Благоевград.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4