№ 4172
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от И.Р. Административно наказателно дело №
20241110207763 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. Д., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 24-4332-008274 от 15.04.2024 г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което за
нарушение на чл. 40, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20
лева на основание чл. 183, ал.2,т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. "а" от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло депозираната
жалба и изложените в нея доводи за отмяна на атакуваното НП. Не оспорва
първото нарушение във връзка с настъпилото ПТП, но твърди, че се е явил
веднага след пристигането на полицаите.
За АНО не се яви представител. По делото са представени писмени
бележки, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата процесуално допустима - подадена е в срок,
от легитимно лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 01.04.2024 г., около 14: 30 часа, жалбоподателят Д. управлявал лек
таксиметров автомобил с рег. № СА0369СК в гр. София. На ул. „Лъчезар
Станчев“ предприел движението назад и тъй като не наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство, реализирал ПТП с намиращият се
зад него автомобил с рег. № СВ9660ТР. След това жалбоподателят потеглил в
неизвестна посока и напуснал мястото. Върнал се обратно, след като разбрал,
че е осъществил ПТП. Участниците в ПТП попълнили декларации, съставен
бил и протокол за ПТП, скица. Срещу жалбоподателя е съставен АУАН, в
който нарушенията били квалифицирани по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. "А" от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал без възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации и тяхната правна квалификация и въз основа на него
издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил съответните
наказания.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка намира следното
от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от
ЗАНН срокове.
Съгласно чл. 40, ал.2 ЗДвП „По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“. Доказа се, че жалб. Д. не е изпълнил това задължение и е
реализирал пътно транспортно произшествие, поради което правилно е
наказан за това нарушение. По този пункт от административното обвинение
2
не са допуснати съществени процесуални нарушения – посочени са дата,
място и начин на извършване на деянието, дадена е и правилната правна
квалификация на нарушението, приложена е точната санкционна норма,
поради което в тази част обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
По пункт 2 от административното обвинение са допуснати
съществени процесуални нарушения - противоречие между словесно
описание на административното нарушение и неговата правна квалификация.
От една страна в АУАН и НП се твърди, че нарушението се изразява в
напускане на мястото на ПТП и неуведомяване на компетентните органи на
МВР, без да са посочени други обстоятелства. От друга страна
административно нарушение е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.А
ЗДвП, което предполага наличието на пострадали хора от произшествието. По
този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото е
поставено в невъзможност да разбере действителната воля на актосъставителя
и на административнонаказващия орган, респ. е ограничена възможността му
да организира защитата си срещу вмененото му обвинение.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
частично основателна, поради което обжалваното НП в тази част следва да се
отмени.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. На основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лева.
Съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минимален размер,
съобразно потвърдената част от издаденото НП и фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-008274 от
15.04.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция"
при СДВР, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП на Г. Д.
Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно № 24-4332-008274 от 15.04.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4