Решение по дело №1099/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260219

 

гр.Пловдив, 27.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                      СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията   търговско дело № 1099 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

А.Ц. ***, съдебен адрес:***, адв. П. К., твърди, че на 10.06.2019  г. в с. Маноле, на улица 1-А № 3 лек автомобил „ВАЗ“ с държавен регистрационен № ****, управляван от Н.И.Ц., нарушил правилата за движение по пътищата, с което предизвикал пътно-транспортно произшествие и блъснал насрещно движещия се велосипедист А.Ц.Ц., който получил травматични увреждания.

Твърди също, че в следствие на описаното ПТП, причинено по вина на Н.Ц., са му причинени неимуществени вреди болки и страдания от настъпилото  „закрито счупване на ацетабулума. Фрактура пелвис. Фрактура фундус ацетабули декстра ет марго пост.ацетабули дестра.“ Същият бил лекуван в КОТ в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив до 25.06.2019 г. Твърди, че описаните травми  са му причинили множество болки и страдания като възстановяването от настъпилите травми продължава и към момента, същият не се чувства добре физически и емоционално, нарушен е начина му на живот, изживял е силен психологически стрес. Оценява настъпилите неимуществени вреди на сумата 80 000 лева, от които претендира частично 25 000 лева. Твърди също, че са му причинени и имуществени вреди в размер на 1 938 лева, от 58 лв. – заплатена потребителска такса; 60 лв. – такса за придружител и 1820 лв. – заплатена цена на стандартна реконструктивна плака материал – 2 бр.

Ищецът твърди, че вина за настъпилото ПТП носи единствено водача Н.Ц.. Същият имал сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което станало причина ищецът да предяви пред дружеството претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. По образуваната пред дружеството преписка щета № 43072951900210 застрахователят не е определил и предложил обезщетение.

Ищецът претендира ответното дружество да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.06.2019 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответното дружество ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.М., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача Н. Ц.. Заявява, че същият се е движил като е спазвал всички законови разпоредби, както и че не е могъл да избегне произшествието. Твърди още, че пострадалият се е движил в насрещната лента за движение, сам внезапно е предприел завой наляво и е причинил сблъсъка като не се е съобразил с пътната обстановка и с атмосферните условия. Оспорва настъпилите неимуществени вреди, техния размер и продължителност, както и причинно-следствената връзка с процесното ПТП и вината на водача Ц., оспорва наличието на силен психологически стрес, както и наличието му и към момента.

Твърди, че е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ищеца поради нарушение на чл. 79, ал.1 от ЗдвП; чл. 80 от същия; не се е съобразил с пътната обстановка, както и с дадените му лекарски предписания за терапия, с което сам е допринесъл за настъпилите увреждания и по-бавния период на възстановяване. Счита, че претендираното обезщетение не кореспондира с реалните вреди, както и с утвърдените обезщетения при подобен род травми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че с влязло в сила решение № 1018 от 20.05.2022 г. на РС – Пловдив, XXI н.с-в, постановено по  Административно наказателно дело № 20225330201747 по описа за 2022 година, Н.И.Ц. ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 10.06.2019 г. в с. Маноле, обл. Пловдивска, на ул. ***, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Лада Нива“ с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като по непредпазливост е причинил на А.Ц.Ц. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено разместено счупване на таза в областта на дясната тазобедрена става, счупване на ставната ямка, задния ръб на ямката и тялото на хълбочната кост, причинило трайно затрудняване движението на долен десен крайник за около 12 месеца“.

Със същото решение Н.Ц. е признат за невинен в това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ като е оправдан по повдигнатото му обвинение в тази част.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Н.Ц. и неговата вина.

Цитираното решение е приложено по настоящото дело.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с ДП № 185/2019 г. по описа на РП – с. Труд и прокурорска преписка № 5100/2019 година по описа на РП - Карлово, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, повторна автотехническа експертиза и показанията на водача на автомобила, събрани в настоящето производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 10.06.2019 г. около 18 часа, водачът Н.И.Ц. е управлявал лек автомобил „ВАЗ 21214” в северната лента на платното за движение на ул. *** в с. Маноле в посока от изток на запад. През това време А.Ц.Ц. е управлявал велосипед в северната лента на платното за движение на ул. *** в с. Маноле в посока от запад на изток срещу л.а. „ВАЗ 21214”. Пред велосипедиста и срещу л.а. „ВАЗ 21214” се е движел сив л.а. „Тойота Корола“, който е ограничавал видимостта за водача на л.а. „ВАЗ 21214” към велосипедиста до един определен момент, в който се е открила видимост, когато разстоянието на л.а. „ВАЗ 21214” до мястото на удара е било около 36,83 м. Водачът на л.а. „ВАЗ 21214” е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,9 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „ВАЗ 21214” и в дясната част на велосипедиста. След удара л.а. „ВАЗ 21214” се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а А.Ц.Ц. е паднал на тротоара.

Скоростта на л.а. ,ЗАЗ 21214” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 51 км/ч, а в момента на удара е била около 29 км/ч.

Скоростта на велосипедиста е била около 8,7 км/ч.

Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя след зоната на ляв завой за автомобила при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. Платното за движение в мястото на произшествието е с настилка от асфалт, която по време на произшествието е била мокра. Върху платното за движение в мястото на произшествието има намерени следи от гуми. По време на произшествието в л.а. „ВАЗ 21214” е пътувал само водачът, а в резултат на произшествието е пострадал велосипедистът А.Ц.Ц..

Изследвайки технически съобразената скорост с видимостта на водача на л.а. „ВАЗ 21214” към дясната лента в завоя, експертът е аргументирал обоснован извод, че видимостта при приближаване към завоя намалява, като минималната дължина на видимост към дясната лента за водача на л.а. „ВАЗ 21214” е била около 47 м. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а. „ВАЗ 21214” в конкретната пътноклиматична обстановка със скорост 51 км/ч е била 44,83 м, което е по-малко от 47 м, от което следва, че скоростта на л.а. „ВАЗ 21214” е била технически съобразената с видимостта на водача на л.а. „ВАЗ 21214” към дясната лента в завоя.

От друга страна обаче от анализа се установява, че на платното за движение видимостта за водача е била ограничена както преди, така и в част от дистанцията, необходима за спирането на автомобила от друг лек автомобил. В анализираната пътна ситуация, от момента на начало на реакция на водача на л.а. „ВАЗ 21214”, когато му се е открила видимост към велосипедиста /предвид цитираната ограничена от друго МПС видимост/, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Според експерта, водачът на л.а. „ВАЗ 21214” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, автомобилът се е движел със скорост по- малка от 44 км/ч.

Така, налага се извод, че макар и да се е движел със скорост, разрешена в населено място, водачът на л.а. „ВАЗ 21214” не е съобразил скоростта на автомобила с ограничената видимост на платното за движение както в, така и извън опасната зона на автомобила и възможността за движение на насрещно движещ се велосипедист, попадащ в тази зона на ограничена видимост, а скоростта на автомобила е била технически несъобразена с конкретната пътноклиматична обстановка.

От друга страна, според експерта, основна причина за настъпилото пътно транспортно произшествие от техническа гледна точка е, че велосипедистът А.Ц.Ц. се е движел по лявата за него (северна) пътна лента на платното за движение, насрещно на движението, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Казано по друг начин, велосипедистът практически се е движил в насрещното за него движение и срещу автомобила, управляван от Н.И.Ц..

Посочените изводи не са оспорени от страните, не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а изслушаните КСМАТЕ и САТЕ експертизи относно механизма на настъпване на произшествието, съдът намира за компетентно изготвени, поради което и ги кредитира изцяло.

Съгласно представените по делото писмени доказателства и заключението по изслушаната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищеца са били причинени: разкъсно-контузна рана на лицето, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и счупване фундус апет акули декстра ет марто постериор апетакули декстра, по отделно и по съвкупност довели до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник.

От представената в кориците на делото медицинска документация е видно, че непосредствено след инцидента, ищецът е бил откаран в спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, където е бил консултиран от специалисти, били са проведени множество образни изследвания с цел установяване на травматичните увреждания, след което е бил хоспитализиран в КОТ, където е пролежал за периода 10.06.2019 г. - 25.06.2019 г. Там е проведена необходимата оперативна интервенция, както и медикаментозно лечение. След изписването му има данни до месец март 2021 г., за персистираща болкова симптопатика и ограничени движения, като след този период липсват данни за състоянието на пациента.

След изписване, видно от издадената от КОТ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив Епикриза, на ищеца му е било предписано първоначално да спазва леглови режим, за да щади крайника и снагата, а в последствие предвижването е следвало да се е извършва с помощни средства. Предписано е медикаментозно лечение за дома, както и е бил насочен за рехабилитация и физиотерапевтично лечение, което е можело да се провежда както амбулаторно, така и стационарно.

Според експерта, липсват данни в представената по делото медицинска документация, ищецът да е спазвал всички лекарски предписания и най-вече провеждането на рехабилитация и физиотерапевтично лечение, което е от особено значение при такъв вид травматични увреждания с цел правилно и максимално бързо протичане на оздравителния период. Не спазването на тези лекарски предписания значително е повлияло на по-бавното и по-неефективно възстановяване на пострадалия, но ангажиране с конкретен времеви период не е възможно, тъй като дори и при спазването на предписанията, процедурите трябва да са редовни с цел максимална ефективност. Еднократно изпълнение не би оказало голямо влияние.

Получените от ищеца травматични увреждания, кореспондират да са получени при най-вероятния механизъм на ПТП, описан в експертизата. Проведеното по време на болничният престой лечение е било адекватно и в рамките на нормалния времеви период за оздравяване. Според вещото лице, най-вероятно след изписване, неспазването на лекарските препоръки е довело до забавяне на оздравителния период, който за такъв вид травматични увреждания е около 6 месеца.

Непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал умерени по интензитет болки и страдания, които постепенно, при правилно протичане на оздравителния период, да са затихвали в неговия ход. В конкретния случай оздравителния период е траел по-дълго от нормалното.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.07.2020 г. е изслушана като свидетел Г.Ч.Ц. *** на ищеца. Тя заявява, че е видяла *** си на местопроизшествието след удара, когато той лежал неподвижно на земята, „с кръв на челото, на главата, на коленете.“ Заявява, че *** и е бил с 14-дневен престой в болницата, впоследствие шест месеца е бил на легло вкъщи. Според свидетелката, пострадалият изпитвал силни болки от тежестите, сложени му в болницата. Впоследствие в дома им не могъл да се обслужва без придружител, вдигнал кръвно, получил запек, а вследствие на стреса получил захарна болест.

Започнал да се придвижва сам с патерици едва след осмия месец. Това състояние продължило „около година“ като към момента се придвижва с бастун. „Има още болки. Куца, не може да ходи нормално“. През цялото време, болният имал нужда от придружител, поради което свидетелката си взела неплатен отпуск и се грижила за него.

Според свидетелката, психически ищецът „не е добре“. Не можел да спи, за което пиел лекарства. Сънувал кошмари. „Даже и навън да излезе, казва, че все си представя катастрофата. Притеснява се, мрънка, непокоен е“.

В същото съдебно заседание е изслушан свидетеля Ц.А.Ц., *** на ищеца. Той също заявява, че е видял пострадалия след катастрофата. Потвърждава, че е бил на болнично лечение в продължение на 14 дни, след което повече от шест месеца е бил на легло и домашно лечение. През цялото време не можел да се грижи сам за себе си, имал нужда от придружител, а *** на свидетеля взела неплатен отпуск, за да гледа *** си. Според свидетеля, ищецът и до момента не е напълно възстановен – ходи с помощта на бастун, куца, уморява се бързо. Потвърждава, че болният е страдал от безсъние.

При така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилите и подробно описани по-горе травми.

Приети са като доказателства фактури с касов бон за заплатени от ищеца потребителска такса в размер на 58 лева; 60 лв. – такса за придружител и 1820 лв. – заплатена цена на стандартна реконструктивна плака материал – 2 бр.

Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено следствие от настъпилото ПТП.

При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.

Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Ответното дружество е направило две основни възражения за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищеца - пострадалият се е движил в насрещната лента за движение, сам внезапно е предприел завой наляво и е причинил сблъсъка като не се е съобразил с пътната обстановка и с атмосферните условия, както и че като не се е съобразил с дадените му лекарски предписания за терапия, сам е допринесъл за настъпилите увреждания и по-бавния период на възстановяване.

Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.

По делото е напълно безспорно между страните, че ищецът е управлявал велосипед в посока срещу неговото движение, където поради пресичане траекториите на двете ППС, е настъпило процесното произшествие. Изслушаните основна и допълнителна експертизи, са категорични относно местоположението на всяко от ППС, участвали в него, както и в извода, че произшествието не би настъпило, ако водачът на велосипеда по време на неговото движение го е управлявал в правилната лента. Съгласно чл. 80, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на велосипеда е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. В процесния случай се установява, че е налице съществено нарушение на посоченото законово изискване като ищецът е управлявал велосипеда си в насрещното за него движение. С това си конкретно поведение, същият съществено е допринесъл за настъпване на произшествието и последиците от него. Ето защо, съдът намира, в тази част възражението за съпричиняване за основателно и доказано.

По отношение степента на това съпричиняване, съдът взима предвид изтъкнато обстоятелство, че без да е налице посоченото движение в насрещното движение, описаното ПТП въобще не би настъпило. Ето защо, приносът на пострадалия е съществен и основен за произшествието, дори когато се отчита установената вина на водача на лекия автомобил. Посоченото аргументира извод на съда за 50% съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на пострадалия.

При доказателствена тежест изцяло върху застрахователното дружество, не се доказа управляваният велосипед да не е бил изправен, без обозначителни знаци или управляван без светлоотразители или светлоотразяващи елементи, поради което възраженията за нарушаване на чл. 79 и чл.80 от ЗДвП в останалата им част, съдът намира за неоснователни.

Второто основно възражение е за неспазена препоръка за провеждане на рехабилитация от страна на пострадалия, с което същият е допринесъл за по-дългия период на възстановяване. В приетата по делото като писмено доказателство епикриза е посочено, че на болният е предписано извършване на такава рехабилитация. Относно фактическото й извършване обаче по делото са налице противоречиви доказателства. От една страна, не са налице каквито и да е писмени доказателства да е извършвана рехабилитация от пострадалия. От друга страна, в свидетелските си показания, неговия *** заявява, че е водил *** си за извършване на такива процедури, но не може да си спомни името на болничното заведение. Възражението за съпричиняване следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от ответното дружество като е недопустимо, съдът да мотивира извод на база вероятности. Така, по делото не може да се направи категоричен извод за това колко пъти са посещавани рехабилитационни процедури от ищеца, но и най-вече как това се е отразило на периода на възстановяване. Експертът е категоричен, че при липса на рехабилитация, това би могло да увеличи периода на възстановяване, но данни такава въобще да не е провеждана не са налице. Ето защо, съдът намира това възражение за недоказано и неоснователно.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищеца физически травми, както и интензитета на причинените му болки и страдания и тяхната продължителност.

Ищецът е претърпял разкъсно-контузна рана на лицето, както и счупване на тазобедрената става - травма водеща до временно, общо разстройство на здравето, което не е опасно за живота. Съдът приема, че болките и страданията са били интензивни в началото на периода непосредствено след произшествието, продължили са в обичайни за посочената травма граници след оперативния период и се характеризират с нормална продължителност.

По отношение степента на възстановяване на пострадалия, съдът приема, че то не е настъпило в пълна степен като в тази част кредитира изслушаните и коментирани по-горе свидетелски показания. Налице са данни, че и към момента ищеца ползва бастун при ходенето си; че куца; че се уморява лесно, а когато работи трябва да е в седнало положение. Съдът намира, че в тази част не е налице противоречие между свидетелските показания и извода на вещото лице, че няма данни за усложнения. Същевременно, следва да се отчете факта, че процесното ПТП е настъпило на 10.06.2019 г., а настоящото производство е започнало няколко месеца по-късно – на 06.12.2019 г., поради което не може да се направи извод, че пострадалият няма да се възстанови изцяло или травмите му са необратими, за което въобще липсват медицински данни.

Съдът приема също, че освен претърпените физически болки и страдания, в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, на ищеца са причинени и фактически, ежедневни неудобства, свързани с характера на описаните травми и промяната на начина на живот, както на него, така и на неговите близки, наложена за протичане на възстановителния процес.

Същевременно, следва да се отчете, че по делото не се ангажираха доказателства за по-голям от обичайния интензитет на болки и страдания, свързани с такава травма. Не се установи по категоричен и несъмнен начин наличие на психическа травма, вследствие на произшествието, в по-големи от обичайните за такова събитие висок стрес, емоционални и нервни изживявания.

При така установените болки и страдания на ищеца Ц. във връзка с причинените му при процесното ПТП телесни увреди, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 50 000 лева. Като се вземе предвид приетото от съда съпричиняване от поведението на пострадалия за настъпване на описаните вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 25 000, като в останалата му част до пълния предявен размер от 80000 лева, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.

На ищеца следва да се присъди и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които съдът намира, че са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. По делото са ангажирани доказателства (фактура с касов бонов) за заплатени от него общо 1 938 лева, от които 58 лв. – заплатена потребителска такса; 60 лв. – такса за придружител и 1820 лв. – заплатена цена на стандартна реконструктивна плака материал – 2 бр. Предвид приетия размер на съпричиняване, подробно мотивиран по-горе и доколкото същия се отнася до всички вреди, причинени на ищеца, на същия следва да се присъди сумата 969 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 1938 лв., искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Така определените суми следва се присъдят ведно със законната лихва. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. На ищеца следва да се присъди и дължимата законна лихва, определена на основание и по размер съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ. В този случай, предвид чл. 497 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава, считано от изтичане на 3-месечния срока за произнасяне по направеното на 08.08.2019 г. искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, т.е. от 08.11.2019 г., до окончателното му изплащане, а не както е претендиран от ищеца от 18.06.2019 г.

Страните претендират присъждане на разноски.

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в настоящото производство. Установява се, че е внесъл 20 лв. хонорар за призоваване на свидетел, от които следва да му се присъдят, съобразно уважената част от исковете 6.34 лв.

На основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., на адв. П. К. като пълномощник на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, в размер на 1309.07 лв. без ДДС или 1570.88 лв. с ДДС.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 1038.76 лв.

На ответното дружество следва да се присъдят направените от него разноски, съобразно отхвърлената част на исковете. Дружеството е направило разноски общо в размер на 2758,60 лв., от които 1623.60 лв. – адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят 1884.40 лв., от които 1109.08 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Предвид изложените мотиви, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша 89Б, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.М., да заплати на А.Ц.Ц. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. П. К.:

сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от травми разкъсно-контузна рана на лице и „закрито счупване на ацетабулума. Фрактура пелвис. Фрактура фундус ацетабули декстра ет марго пост.ацетабули дестра“, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.06.2019 г. в с. Маноле, обл. Пловдивска, на ул. ***, по вина на Н.И.Ц. ЕГН: **********, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Лада Нива“ с рег. № ****, за което е образувана преписка щета № 43072951900210, както и

обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото пътнотранспортно произшествие в размер на 969 лв, за заплатени 29 лв. –потребителска такса; 30 лв. – такса за придружител и 910 лв. – заплатена цена на стандартна реконструктивна плака материал – 2 бр., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 08.11.2019 г., до окончателното им изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част до пълния предявен размер от 80 000 лв. – за иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и до 1938 лв. – за иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 58 лв. – заплатена потребителска такса; 60 лв. – такса за придружител и 1820 лв. – заплатена цена на стандартна реконструктивна плака материал – 2 бр.

ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша 89Б, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.М., да заплати на адвокат П.К. – САК, съдебен адрес:***, в качеството й на процесуален представител на ищеца А.Ц.Ц. ЕГН ********** ***, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 1309.07 лв. без ДДС или 1570.88 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша 89Б, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.М., да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 1038.76 лв.

ОСЪЖДА А.Ц.Ц. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. П. К., да заплати на ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша 89Б, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.М., направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, в размер на 1884.40 лв., от които 1109.08 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        Съдия: