№ 866
гр. Сливен, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230102536 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на кредитора по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 14.01.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД
и ответника И. Д. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит №
1213955, а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен
Договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило
да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит. Договорът
за потребителски кредит бил сключен от разстояние при спазване на всички
разпоредби на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора, на ответника
бил отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв., при уговорени ГЛП от 41,24 % и
ГПР от 50 %. Ответникът се задължил да върне сумата на 5 равни месечни
вноски от по 221,08 лв. в срок до 10.06.2019 г. Тъй като ответникът не
заплатил своите задължения по договора за кредит, поръчителят „Ай Тръст“
ЕООД заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумите, представляващи главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Ответникът не заплатил
доброволно на поръчителя заплатените от него суми, нито дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство. Ищецът твърди, че с Договор
1
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.202 1 г., сключен на
основание чл. 99 ЗЗД между цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
и цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, вземанията на цедентите срещу
ответника, произтичащи от Договора за потребителски кредит и Договора за
поръчителство към него, били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор. Твърди се, че ответникът бил уведомен за цесията с имейл, което в
случай, че съдът счете за нередовно връчено, ищецът моли да се приеме за
връчено с получаването на препис от исковата молба и приложенията. На
изложените основания ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез назначения
си от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че ищецът не доказва
обстоятелствата дали длъжникът е бил уведомен за плащането от поръчителя
и тъй като ответникът узнава това с исковата молба, претенциите на ищеца се
явяват погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт,
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който изразява
становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 1213955 от
14.01.2019 г. с посочени страни - кредитор „Кредисимо“ ЕАД и
кредитополучател - ответникът И. Д. Д., съдържащ данни за предоставен на
ответника кредит в размер на 1000,00 лв. Посочени са следните условия на
отпуснатия заем - ГПР 50,00 %, лихвен процент 41,24 %. Уговорен е общият
размер на дължимата от кредитополучателя сума - 1105,40 лв., срок на
2
договора в месеци - 5 (броя месечни плащания), с размер на месечното
плащане 221,08 лв.
Установява се още от представените писмени доказателства, че на
14.01.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор
за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се
задължава пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит.
На същата дата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство
от 14.01.2019 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника И. Д. Д., съгласно който
ответникът дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 102,01 лв.
месечно за срок от 5 месеца, дължимо на датата на падежа на всяка от
вноските по договора за кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за поръчителство, поръчителят „Ай
Тръст“ ЕООД е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“
ЕАД да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по Договора за
потребителски кредит. В чл. 3, ал. 2 от Договора е описано, че поръчителят е
длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за постъпило искане на
плащане, а съгласно чл. 3, ал. 4 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя
за извършеното плащане в срок от 2 работни дни, считано от извършване на
плащането, като му посочи общия размер на направеното плащане. В чл. 3, ал.
5 от Договора е уговорено, че след извършване на погасяването, поръчителят
има право да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да се
изисква съгласието на потребителя за това. В чл. 4, ал. 2, т. 1 от Договора за
поръчителство е уговорено, че в случай, че поръчителят изпълни
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
поръчителя има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на
платените от поръчителя задължения на потребителя.
Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и „АПС Бета България”
ЕООД от друга страна, кредиторът и поръчителят са прехвърлили на ищеца
вземанията си по договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство.
Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
3
вземанията, изпратено до ответника, което е редовно връчено на ответника,
ведно с препис от исковата молба и приложенията, на 28.06.2024 г.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 1633,70 лв., от които сумата от 1000,00 лв.,
представляваща главница, заплатена от поръчителя по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
1213955 от 14.01.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
12.03.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 105,40 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019 г.
до 10.06.2019 г. върху главницата по договора за потребителски кредит,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия
от 02.03.2021 г. и сумата 528,39 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 14.01.2019 г. до 0 7.03.2024 г. върху главницата по договора за
потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Договор за цесия от 02.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№ 767 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2024 г.
по ч. гр. д. № 1328/2024 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими, но
разгледани по същество, съдът ги намира за неоснователни и недоказани.
Претенцията на цесионера е за вземания на поръчителя срещу
потребителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит № 1213955 от 14.01.2019 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 02.03.2021 г.
Вземанията са породени от чл. 4, ал. 2, т. 1 от Договора за
поръчителство, в който е уговорено, че в случай, че поръчителят изпълни
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на
платените от поръчителя задължения на потребителя.
4
За да е основателна претенцията, едно от обстоятелствата, които следва
да се установят е, че поръчителят е заплатил на кредитора дължимите от
кредитополучателя суми по Договора за потребителски кредит.
Ето защо, с Определение № 2520 от 05.07.2024 г. по делото, съдът е
указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличие на извършено уведомяване
от поръчителя, че ще заплати задълженията на ответника към кредитора,
както и извършено от поръчителя на кредитора плащане в претендираните
размери, за което изрично му е указал, че не сочи доказателства.
В писмено становище по хода и съществото на делото ищецът не е
ангажирал доказателства за посочените обстоятелства.
Исковите претенции в настоящия случай са основани не на Договора за
потребителски кредит, а на сключения за обезпечаването му Договор за
поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника. Твърди се, че „Ай
Тръст“ ЕООД е погасило задълженията на ответника по Договора за
потребителски кредит към „Кредисимо“ ЕАД, но доказателства за това не са
ангажирани, поради което и претенциите се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване
за установено, че И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес с. .................. ДЪЛЖИ на
„АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В сумата от общо 1633,70 лв.
/хиляда шестстотин тридесет и три лева и седемдесет стотинки/, от които
сумата от 1000,00 лв., представляваща главница, заплатена от поръчителя по
Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски
кредит № 1213955 от 14.01.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца по силата на Договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 105,40 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019 г.
5
до 10.06.2019 г. върху главницата по договора за потребителски кредит,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия
от 02.03.2021 г. и сумата 528,39 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 14.01.2019 г. до 0 7.03.2024 г. върху главницата по договора за
потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Договор за цесия от 02.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№ 767 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2024 г.
по ч. гр. д. № 1328/2024 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6