Разпореждане по дело №331/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 118/ 05.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1210/2013г., Кърджалийският районен съд определил границата по предявения от Ф. М. Е. с ЕГН * и Ю. С. Е., иск по чл.109а от ЗС срещу Р. Р. М. с ЕГН * и М. А. М. с ЕГН *, и двамата от С. N 13, О. между собствения на Ф. М. Е. и Ю. С. Е. неурегулиран поземлен имот съгласно Констативен нотариален акт за собственост по давност N 100/ 18.06.2013г., том 3, рег. № 9423, дело № 480/2013г.на нотариус К. Д. с район на действие РС-К. и съседния му собствен на Р. Р. М. и М. А. М. неурегулиран поземлен имот съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 27/29.08.2007г., том II, рег. N 4257, нот.дело N 227/2007г. на нотариус М. Д. с район на действие РС -К., и двата находящи се в С., О., като границата е тази очертана в Скица N КР-СС-765/07.12.2010г., издадена от Техническа служба на Община К., представляваща лист 23 от делото и неразделна част от решението.

Недоволен от постановеното решение са останали жалбодателите Ф. М. Е. и Ю. С. Е., които го обжалват чрез представител по пълномощие като неправилно - постаÝовено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Незаконосъобразно и необосновано районният съд приел, че границатапо предявения от Ф. М. Е. и Ю. С. Е., иск по чл.109 а от ЗС следва да се определи като границата, очертана в Скица N КР-СС-765/07.12.2010г., издадена от Техническа служба на Община К., представляваща лист 23 от делото и неразделна част от решението. Това било така, тъй като от представените доказателства за наличието на друга граница, трайно установена между двата имота, съдът изградил вътрешното си убеждение единствено и само на заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза. Пренебрегвайки останалите доказателства по делото, съдът опорочил решенето си, като допуснал съществено процесуално нарушение и в друга насока, а именно, отхвърляйки искането на защитата на ищците за провеждане на оглед на място. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установявало, че границата между двата съседни имота не съответства на тази очертана в Скица N КР - СС -765/07.12.2010г., издадена от Техническа служба на Община К.. Предвид гореизложеното жалбодателите считали, че внимателният и задълбочен анализ на доказателствата и приложимите материално-правни разпоредби обосновавали категоричен извод, че исковата молба е основателна и доказана. Като приел противното, КРС постановил неправилно решение. Предвид изложеното жалбодателите молят въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на КРС като незаконосъобразно и вместо това да определи границата между двата съседни имота съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощникът на жалбодателите поддържа въззивната жалба.

С отговор на въззивната жалба от ответниците Ф. М. Е. и Ю. С. Е. чрез представителя им по пълномощие, въззивната жалба се оспорва като неоснователна. В съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие поддържат отговора. Молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендират присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.

Предявен е иск от собственик на недвижим имот за определяне на граница, за която се твърди, че е неясна, между неговия и съседния поземлен имот, и двата - неурегулирани, находящи се в урбанизираната територия на С., О. К., с правно основание чл. 109а ЗС.

В производството, ищецът Ф. М. Е. се легитимира като собственик на имот с нот. акт за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 100/18.06.2013г., том 3, рег. № 9423, дело № 480/2013г.на нотариус Калин Димитров с район на действие РС-К. и представляващ неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. Г., О. К., целият с площ 841.00 кв.метра, ведно с построени в имота масивна жилищна сграда и обор-едноетажна паянтова постройка, при граници на имота: изток-път, запад-поземлен имот, север - поземлен имот на Р. Е., юг- път. Видно от нотариалната преписка за издаване на НА, приета като доказателство по делото, - молба-декларация за провеждане на процедурата по чл. 587, ал.2 ГПК, скица на ПИ- ЕКАТТЕ 18410 и техническа характеристика на имота, границите на същия са тези, които са описани и в НА.

От своя страна ответникът Р. Р. М. се легитимира като собственик на имот съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 27/29.08.2007г., том II, рег. N 4257, нот.дело N 227/2007г. на нотариус М. Д. с район на действие РС -К., находящ се в С., О. в урбанизираната територия на с. Г., О. К. и представляващ неурегулиран поземлен имот с площ 1058 кв.метра, с ЕКАТТЕ 18 410, попадащ в ПИ с кад. № 17001 с НТП, ведно с построената масивна жилищна сграда и полумасивна стопанска сграда, при граници на имота: изток-път, запаõ-граница на урбанизирана територия, север-граница на урбанизирана територия, юг-дворно място.

От представените скици, както по нотариалната преписка за издаване на НА за собственост на ищците, така и към НА за собственост на ответниците, общата граница- явяваща се южна за имота на ответниците, съответно- от север за ищците, е полумасивна стопанска сграда, попадаща изцяло в имота, собственост на ответниците, като продължава в права линия и стига до общата за двата имота граница от изток- път.

Вещото лице, както в писменото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, така и в разпита си в съдебно заседание сочи, че между двата имота има материализирана граница от колове и оградна мрежа. Документите за собственост и на двете страни са издадени съгласно тази ограда и площите са определяни спрямо нея. По твърдение на ищеца, спорна била ивица от около 110 кв.м, за които ищецът претендирал, че е негова. ВЛ сочи, че тази спорна част се ползва от ответниците за селскостопански нужди, има пътека и изграден дървен навес за кола. Границата между двата имота, отразена в скица № КР-СС-765/07.12.2010г., изд. от Община К. и в скица на поземлен имот от м.януари 2011г., изготвена от „Г.”, съществува на място и отговаря на границата по документи за собственост. В съдебно заседание ВЛ сочи, че границата между имотите е една – старата къща и се солидализира със скица № КР-СС-765/07.12.2010г., изд. от Община К., л. 23. По повод показанията на св. Оуларъ, че границата представлява бетонна ограда с бетонни основи, ВЛ сочи, че в спорната ивица се намира пътека, която свързва стопанската постройка /старата къща/ с улицата, като има и бетонни колове, които са без мрежа и са изградени като асмалък. По тези колове ищците претендират да минава границата между двата имота.

При тези доказателства по делото, въззивният съд приема следното: искът по чл. 109а ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или създаване на пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т.е. негаторният иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота. Искът е допустим само по отношение на неурегулирани ПИ, каквито са настоящите, предмет на спора, тъй като за С., О. К. няма одобрен кадастрален план. В тази връзка по делото се установява, че от ищците се оспорва ивица от приблизително 110 кв.метра, за която се установява, че е във владението на ответниците- собственици съгласно НА № 27/2007г., които обработват една част от ивицата, а в другата имат построен навес, който ползват за прибиране на колата си. В тази спорна ивица се намира и пътека, която води от стопанската постройка /старата къща/ към улицата – източна граница и на двата поземлени имота, както и бетонни колове, по които няма мрежа и са изградени като асмалък. Впрочем, тази спорна ивица от около 110 кв. метра е обхваната от посочения нотариален акт за собственост на ответниците. В нотариалната преписка по издаване на констативния НА за собственост на ищците по давност, от последните нито е заявен, нито се претендира собственост върху част от постройката /старата къща/. В тази връзка, твърди се от ищеца Ф. Е., че действителната граница е ограда от бетонни колове, построена от него през 1975г., при която граница част от полумасивната стопанска постройка попада в неговия имот, което не се възприема от въззивния съд. Всъщност, на това твърдение на ищеца Е. се противопоставят нотариалните актове за собственост, в т.ч. и неговия, съгласно които полумасивната стопанска постройка попада изцяло в имота на ответниците, на приложените към НА скици и заключението на вещото лице, като тази съвкупност от доказателства води до извода, че имотната граница е очертана от полумасивната стопанска постройка /старата къща/, продължава в права линия и се влива в границата на изток-път. Обстоятелството, че ищецът Е. счита, че границата минава по коментираните бетонни колове, нито го прави собственик на спорната ивица от 110 кв.м, нито материализира действителната имотна граница.

Ето защо като е определил имотната граница между двата неурегулирани поземлени съседни имоти, собственост на страните съгласно границата, очертана в скица № КР-СС-765/07.12.2010г., изд. от ТС на Община К. решаващият първоинстанционен съд не е допуснал необоснованост на постановения от него съдебен акт. Въззивният съд впрочем изцяло възприема мотивите на районния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите. Само за изчерпателност следва да посочи, че извършването на оглед на место, каквото искане се поддържа от пълномощника на въззивниците в инстанциите, не би довело до други изводи, различни от направените, тъй като всяка от страните би поддържала своята теза за това къде преминава имотната граница, а същевременно събраните по делото доказателства дават възможност този спор да се реши по несъмнен начин.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, следва да се потвърди. При този изход на делото въззивниците следва да се осъдят да заплатят на ответниците направените разноски за А. възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 250 лв.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/05.12.2013г., постановено по гр.д. № 1210/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Ф. М. Е. с ЕГН * и Ю. С. Е., род. на 22.05.1953г. да заплатят на Р. Р. М., ЕГН * и М. А. М., ЕГН *, всички от С., О. К. направените във въззивната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

Председател: Членове:1. 2.