РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Берковица, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20221610100565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от М. П. З. против Екс
Дебт Мениджмънт ЕООД за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника, сумата в общ размер на 299 лева, от които 150 лева – главница
по договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние №
205616 от 18.09.2014г., сключен между М. П. З. и Фератум България ЕООД,
сумата от 141.68 лева – такси по договора, сумата от 7.32 лева – договорна
лихва за периода от 19.09.2014г. до 01.11.2014г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 81442/2017г. по
описа на СРС, 37-ми състав, както и сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. №
81442/2017г. по описа на СРС, 37-ми състав. Тези вземания са предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 899/2020г. по описа на ЧСИ Мариян
Петков с рег. 851 на КЧСИ с район на действие СГС.
Ищецът оспорва дължимостта на процесните суми поради невалидно
съобщаване на цесията. Посочва, че до настоящия момент не е уведомен
надлежно съгласно изискванията на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД за цесията от стария
кредитор, поради което сумата е недължима поради изтекла погасителна
давност. В условията на евентуалност при отхвърляне на горния иск моли
процесният договор за предоставяне на финансови услуги /заем/ от
разстояние № ....г., да бъде обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК
във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20, и чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Излага подробни
съображения относно наличието на неравноправни и нищожни клаузи в
процесния договор за потребителски кредит. Твърди, че в процесния договор
не са посочени ясно и разбираемо лихвата, годишния процент на разходите и
1
общата сума, дължима от потребителя. Посочва, че в общо дължимата сума
по договора не е включено възнаграждението по договора за поръчителство.
Според ищеца договорът е недействителен и не е породил действие, поради
което и не е налице валидна цесия поради липса на предмет. На последно
място ищецът посочва, че не е давала съгласие за сключване на процесния
договор за заем, не е кандидатствала и не е изпращала СМС на ответника за
даване на съгласие за сключване на договора от разстояние. Претендира
разноски на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че в проведеното заповедно производство по чл. 410
от ГПК са представени всички документи относно съществуването на
вземането и редовността на цесията. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № ....г. по описа на СРС,
37-ми състав на 16.11.2017г. ответникът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните суми срещу
ответника. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на
23.01.2018г. Ответникът е редовно уведомен за издадената заповед чрез
работодател /лист 24 от заповедното производство/ и в законовия срок по чл.
414 от ГПК не е подал възражение. Заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила и е издаден изпълнителен лист на 17.04.2018г.
Ищецът в настоящото производство е подал възражение по реда на чл.
423 ГПК пред СГС като е твърдял, че заповедта за изпълнение не му е
надлежно връчена и е разбрал за заповедното производство от ЧСИ с
връчването на поканата за доброволно изпълнение. С окончателно
Определение от 13.08.2021г. на СГС по ч.гр.д № ....г. възражението е оставено
без уважение.
На основание издадения изпълнителен лист от 17.04.2018г. е образувано
изп. дело № ....г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № .... на КЧСИ с район на
действие СГС. В тази връзка ищецът в настоящото производство и длъжник в
изпълнителното такова твърди, че е узнал за проведеното заповедно
производство едва с връчване на документите от съдебния изпълнител. В
проведеното съдебно заседание по настоящото дело ищецът заявява, че не е
получил съобщението на СРС за издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, защото работодателят не го е уведомил за полученото съобщение.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението като това може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС III г. о., ГК по гр. д. №
1112/2021 г. е прието, че искът по чл. 439 от ГПК е средство за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки.
2
Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато
исковете по чл. 439 ГПК се основават на факти и обстоятелства, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на
ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, те
са недопустими. Преклудират се и възраженията срещу основателността на
претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното
производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е
недопустим. Пътят за искова защита остава открит само при наличието на
специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по
реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили (настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се
позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
В настоящия случай, както е прието и в горепосоченото решение на
ВКС, изложените в исковата молба факти, на които са основани предявените
искове не са от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като нямат
качеството на новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение) факти. В исковата молба са изложени подробни твърдения
относно недействителността на процесния договор за кредит от разстояние и
наличието на неравноправни клаузи в него. Оспорва се дължимостта на
сумите и с твърдения относно нарушения в процедурата по извършване на
цесията между стария кредитор и ответника по делото. Поради твърдяното
невалидно съобщаване на цесията от стария кредитор според ищеца
вземанията са погасени по давност и са били такива към момента на
образуване на изпълнителното производство. Всички изложени твърдения и
оспорвания по отношение на редовността на цесията и действителността на
договора за кредит са преклудирани съобразно непротиворечивата практика
на ВКС в посочения по-горе смисъл.
Противно на твърденията на ищеца влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК се ползва със сила на присъдено нещо и се
приравнява по последици на влязлото в сила съдебно решение.
От изложените в исковата молба факти и обстоятелства е видно, че
ищецът цели да установи недължимост на сумите, за които е налице влязла в
сила заповед за изпълнение и образувано изпълнително производство по
издадения изпълнителен лист.
Съгласно влязло в сила Решение по гр.д. № 2756/2020г. по описа на
Апелативен съд София, 8-ми състав нормативното назначение на заповедното
производство е насочено към изясняване на обстоятелството дали
предявеното чрез заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
материално притезание е спорно или безспорно, при влязла в сила Заповед за
изпълнение (вкл. и при неподаване в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на
възражение срещу нея – арг. чл. 416 ГПК) по несъмнен начин се установява,
че притезанията, предмет на заповедното производство, са възникнали и
съществуват в заявения вид, основание и размер. До влизане в сила на
процесната Заповед за изпълнение е преграден исковият ред за защита срещу
3
несъществуването на удостоверените в нея парични или непарични
притезания (чрез отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК), тъй като длъжникът може да предяви възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, вследствие на което не той, а кредиторът (заявителят)
притежава процесуалното право за предявяване на положителен
установителен иск - по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. А ако не бъде подадено
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както в настоящия случай заповедта
за изпълнение влиза в сила - арг. чл. 416, ал. 1 ГПК. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение за страните по облигационното правоотношение ще
настъпи установителното и регулиращото действие на силата на пресъдено
нещо. Следователно, влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
се ползва с присъщите на силата на пресъдено нещо процесуални и
материалноправни последици, като удостовереното в тази заповед вземане не
може да бъде оспорвано – освен в изрично предвидените случаи по чл. 424 от
ГПК и чл. 439 от ГПК, които обаче не са налице в настоящото дело.
В този смисъл е и константната практика на ВКС, цитирана в
горепосоченото съдебно решение на Софийски Апелативен съд - Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Решение №
6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК; Определение №
214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и други.
От изложеното следва извода, че по делото са преклудирани всички,
изложени от ищеца, оспорвания на действителността на процесния договор за
кредит, валидността на извършената цесия и в тази връзка твърденията за
изтекла погасителна давност. Това е така, защото тези оспорвания е следвало
да бъдат заявени в проведеното заповедно производство чрез подадено от
ищеца възражение в законоустановения срок. Причините, по които
съобщението в заповедното производство не е достигнало до адресата си
както твърди ищеца, нямат отношение към настоящия спор. Това е така, тъй
като уведомяването е редовно като извършено по способ, предвиден в
действащия ГПК. Наред с това редовността на връчването е била предмет на
съдебен контрол с горепосоченото Определение от 13.08.2021г. на СГС по
ч.гр.д 5624/2021г.
Недопустима е и исковата претенция за установяване на недължимост на
сумата от 75 лева – разноски в приключилото заповедно производство. След
влизане в сила на заповедта на изпълнение се стабилизира и дължимостта на
разноските в заповедното производство. В ГПК е предвиден специален ред за
оспорване на разноските, от които длъжникът в заповедното производство не
се е възползвал, и за това е недопустимо в последващ исков процес да се
пререшава въпросът за дължимите в друго приключило съдебно производство
разноски.
Поради изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на процесните суми е недопустим, поради
което производството следва да бъде прекратено.
4
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият
не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне относно
отговорността за разноски в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М. П. З. с ЕГН ********** с
адрес град В. СРЕЩУ ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪН ЕООД с ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление град С., представлявано от управителя Е. И.
А., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
недължимост на следните суми по изп. дело № ....г. по описа на ЧСИ М. П. с
рег. № .... на КЧСИ с район на действие СГС, а именно - 150 лева – главница
по договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № ....г.,
сключен между М. П. З. и Фератум България ЕООД, сумата от 141.68 лева –
такси по договора, сумата от 7.32 лева – договорна лихва за периода от
19.09.2014г. до 01.11.2014г., сумата от 75 лева – разноски по гр.д. № ....г. по
описа на СРС, 37-ми състав, за които суми е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № ....г. по описа на СРС, 37-ми състав, като
недопустимо
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5