Определение по дело №127/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 20/10.10.2012 год., постановена по НОХД № 116/2012год., Крумовградският районен съд е признал подсъдимия Н. Ш. М. от С., О., О. за виновен в това, че на 25.04.2012 год. в землището на С., О., причинил на Н. Н. И. от С., О. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от1 /една/година, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Осъдил е Н. М. да заплати на Н. И. направените по делото разноски, в размер на 400 лв.; да заплати по сметка на ОД на МВР – Кърджали направените по досъдебното производство разноски, в размер на 250 лв.; както и да заплати по сметка на Крумовградския районен съд разноски по делото, в размер на 95 лв. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, като е постановил CD, съдържащ 2 бр. аудио записи, както и 4 бр. разпечатани на хартия електронни картони, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

С решение № 3/11.01.2013г., постановено по НОХД №201/2012г. Кърджалийският окръжен съд, е отменил присъда № 20/10.10.2012г., на Крумовградския районен съд, постановена по нохд 116/2012г., в частите й както следва: с която подс. Н. Ш. М. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и осъден на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години и в частите за присъдени разноски на Н. Н. И., ОД на МВР Кърджали и на Крумовградския районен съд, като вместо това е прекратил наказателното производство водено срещу Н. Ш. М. за извършено на 25.04.2012г., в землището на с. П., обл. К., престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По касационна жалба на ч.о.Н. Н. И. срещу решението на КОС, ВКС се е произнесъл с Решение 145/15.05.2013г. по нак.дело № 432/2013г., с което е отменил въззивно решение № 3/11.01.2013г., постановено по НОХД №201/2012г. на Кърджалийският окръжен съди е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

По новообразуваното ВНОХД №81/2013г. въззивният съд съобрази следното:

Недоволен от присъдата на първоинстанционния съд е останал подсъдимият Н. Ш. М. от С., О., О., който чрез защитника си я обжалва, като неправилна – постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че в хода на съдебното следствие не са били събрани безспорни и убедителни доказателства, които да установяват по категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е наложено наказание. Счита, че никой от свидетелите не сочел подсъдимия да е нанесъл удари с юмрук в лицето на пострадалия, както и да е имало конфликт между тях. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид и заключението на вещото лице относно механизма на получените от пострадалия увреждания Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде прекратено наказателното производство, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

В съдебно заседание жалбодателят, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Развива съображения за липса на умисъл у подсъдимия за причиняване на инкриминираното телесно увреждане и счита, че е налице непредпазливо деяние по чл.133 от НК за което следвало да бъде наложено административно наказание по чл.78а от НК-глоба в справедлив размер. В последната си дума пред съда подсъдимият М. моли да бъде оправдан.

Частният обвинител Н. Н. И., лично и чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Алтернативно излага становище, че ако съдът приеме, че еналице престъпление по чл.133 от НК, то следвало да бъде определено наказание към средния размер на предвиденото в закона.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е частично основателна, като моли обжалваната присъда да бъде изменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.133 от НК, като му бъде наложено наказание към минимума за този състав от НК.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивния съд. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. Ш. М. е роден на 21.09.1987 год. в гр.К., с постоянен адрес в С., О., О.. Има завършено средно образование, не е женен, не е осъждан, безработен е. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Св. Н. Н. И. работел на надница като овчар в С., О.. На 25.04.2012 год. сутринта тръгнал със стадото кози и ярета към С., О.. По пътя срещнал микробус, разнасящ хранителни стоки из селата, и от него си купил 1 литър бира. След това отишъл при друг овчар – св. Д., който се намирал в близост до язовира в землището на С., О.. Двамата разговаряли и пили бира, като св. И. оттам наблюдавал козите. На същата дата подсъдимият Н. Ш. М. и баща му – св. Ш. М., ограждали една от ливадите, собственост на св.М., находяща се в землището на С., О.. Следобед, след 14.00 часа, подс. М. забелязал, че в тяхната ливадата са влезли кози и ярета, за които знаел, че ги пасе св.И.. Отишъл да ги изгони, но след малко козите отново започнали да влизат в същата ливада, при което подсъдимият се ядосал и пак изкарал козите от ливадата. Не след дълго подс.М. и баща му тръгнали да обядват, когато видели, че козите на св.И. са влезли и в другата им ливада, която била в близост до асфалтовия път, водещ към мах.”.. В същото време дошъл свидетелят И. и спрял микробуса си над водоема, където имал овощна градина. Свидетелят И. слязъл от автомобила и се заговорил със св.Ш. М.. Св.И., виждайки, че козите му са влезли в ливадата на св.Ш. М., веднага се отправил натам. С него тръгнал и св.Д., като двамата вървели по асфалтовия път. Подсъдимият М., виждайки приближаването на двамата овчари, тръгнал към св.И., който бил спрял. Св. Д. продължил, стигнал до св. И. и го помолил последния да му настрои мобилния телефон. Св.Ш. М. също тръгнал към Н. И.. Вървейки, подсъдимият М. попитал св.И. защо не пасе козите, на което последният отговорил: „Ти на циганите не можеш да направиш нищо, та на мен ли ще направиш”. Подсъдимият М. се ядосал и нанесъл два юмручни удара по лицето на св.И.. Последният паднал на земята, от удара в земята загубил съзнание, а от носа и лявото му ухо започнала да тече кръв. Подс. М. се изплашил от стореното, а баща му – св. Ш. М., започнал да плаче и да удря сина си, а в последствие удрял и главата си в земята. Подс. М. извикал „донесете вода” и се обадил на телефон 112, като на оператора казал, че е намерил човек на асфалта, в безсъзнание и с кръвотечение от носа и ушите. Свидетелите И. и Д. се притекли на помощ, а св. Ш. отишъл и донесъл вода, с която поръсил пострадалият. Подсъдимият, притеснен, отново се обадил на тел.112 и поискал по-бързо да пристигне линейка на Спешна медицинска помощ, докато баща му отстрани крещял: „ С., С.”. Накрая св.И. взел мобилния телефон и съобщил на оператора на тел. 112 точното им местоположение. Операторът на тел.112 уведомил дежурния на ЦСМП - К., той от своя страна уведомил ФСМП – гр.К.. След получаване на сигнала, екипът на ФСМП - гр.К. веднага се отправил към местопроизшествието, където оказали медицинска помощ на пострадалия И.. Последният бил транспортиран във ФСМП -К., а впоследствие - в М. „Д. А.Д.” - Г., където бил приет и останал на лечение до 02.05.2012 год. Подс.М. бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 65/25.04.2012 год. на полицейски служител при РПУ - К.

От писменото заключение на в. л. д. Н. М. по назначената на досъдебното производство с. е. по писмени данни № 46/2012 год. се установява, че на пострадалия Н. Н. И. са били причинени следните телесни увреждания: охлузване на кожата на лицето; както и травматичен шок, наложил болнично лечение и наблюдение. В. л. дава заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет, и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият. Вещото лице е посочил също, че травматичният шок е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а охлузването на кожата на лицето е причинило болка и страдание. А от писменото заключение на вещото лице по допълнителната съдебномедицинска експертиза към съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 46/2012 год. се установява, че при прегледа на пострадалия, извършен на 02.05.2012 год. не са установени следи от травматични увреждания по тилната област на главата, които да са възникнали при падане назад и удар в главата в плоскостта на терена. Вещото лице сочи, че предвид на периода от време, изминал от инцидента до момента на прегледа - една седмица, не е изключено да е имало травматични увреждания и по други части на главата и тялото, които вече да не са били видими при прегледа. В показанията си, дадени пред първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно следствие, вещото лице д-р Н. Д. уточнява, че диагнозата на пострадалия – „Травматичен шок”, е поставена на база на проведените изследвания. Вещото лице сочи още, че травматичния шок включва множество увреждания, а конкретното такова, което е довело до травматичния шок, е кръвоизлив в меката мозъчна обвивка, разчетен от скенер. Вещото лице обяснява, че такъв кръвоизлив може да се получи при удар на главата в теменната й част с предмет, превишаващ многократно неговата маса, или при удар в твърд предмет със широка удряща плоскост, по механизма на контрапункта, т.е. противоудара. В показанията си вещото лице д-р Д. е категоричен, че това увреждане не може да възникне при удар с юмрук в областта на главата.

Видно от писменото заключение на вещото лице д-р Р. по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза № 40/2012 год., подс.М. не се води на учет в ДПБ - К. и не е лекуван в болницата до настоящия момент; същият не страда от психично заболяване, няма психични недостатъци, пречещи му да носи наказателна отговорност и да участва в наказателния процес; към момента на извършване на деянието освидетелстваният няма признаци на психично разстройство, разбирал е свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си, бил е вменяем, към момента на експертизирането няма признаци на психично заболяване, разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си към момента на изготвяне на експертизата; не е налице краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието у него; липсват данни за наличие на алкохолно опиване у освидетелствания към момента на деянието, както и липсват данни за телесни и психични промени, характерни за състоянието на физиологичния афект, и белези за помрачаване на съзнанието, несъответен на ситуацията афект -симптоми, характерни за острите психози /патологичен афект/.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М., дадени в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд, както и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия от Крумовградския районен съд, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на разпитаните в първоинстанционното съдебно следствие свидетели Н. И., Ш. М., С. У., И. С. И., М. Г., И. Г. И., на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.Ю. Д., дадени пред първоинстанционния съд в хода на проведеното съдебно следствие, и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия от Крумовградския районен съд, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.М. С. И., дадени на досъдебното производство пред съдия от Крумовградския районен съд и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от писмените заключения на вещото лице д-р Н. М. по назначените на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 46/2012 год. и допълнителната експертиза към първоначалната такава, както и от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Рангелова по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза № 40/2012 год., прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция не дава вяра на обясненията на подс.М. – както на тези, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и на обясненията му, дадени на досъдебното производство пред съдия от Крумовградския районен съд, в частите им, в които твърди, че при срещата си с пострадалия св.И. не бил удрял последния, а само го бил бутнал с ръце, при което пострадалият бил паднал на земята. Обясненията на подс.М. в посочените части са противоречиви, нелогични и не кореспондират с останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от същите. Така, обясненията на подсъдимия М., дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд противоречат на тези, дадени на досъдебното производство пред съдия, доколкото в първите подсъдимият твърди, че след като попитал св.И. : „Теб за овчар ли те хванаха, или да пиеш?”, последният му отвърнал с думите: „Ти за какъв се мислиш?” и бутнал подсъдимия по гърдите с ръце, след което и подсъдимия бутнал пострадалия, обърнал се и тръгнал към баща си, като чул, но не видял падане; а във вторите твърди, че попитал св.И. защо не пасе козите, а същият му отговорил: „Ти на циганите не можеш да направиш нищо, та на мен ли ще направиш”, след което св. И. бутнал подсъдимия с ръце, последния се ядосал и също го бутнал силно, при което св.И. не могъл да запази равновесие, паднал на асфалта и си ударил главата. От друга страна, обясненията на подсъдимия М. се опровергават от показанията на св.И., от които се установява, че подсъдимия се приближил към него, и без да му каже нищо, му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата – по лицето и лявото ухо, от които той паднал на земята и загубил съзнание. Показанията на св.И. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същият е непосредствен очевидец – пострадал от престъплението, но не се е показал като явно заинтересован от изхода на делото, а и показанията му се подкрепят от обективните находки на причинените му телесни увреждания, констатирани при извършените съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, от които е видно, че на пострадалия И. са били причинени охлузване на кожата с размери 1/1.5 см в областта на дясната скула, покрито от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната здрава кожа и отслоена в периферията, както и травматичен шок, като вещото лице е посочило, че посочените увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и добре отговарят да са възникнали по начина, посочен от пострадалия / който е посочил при освидетелстването си, че на 25.04.2012 год., около 14.00 часа е бил ударен по главата от познато му лице и загубил съзнание/. В подкрепа на показанията на св.И. са и показанията на св.Гинев, съгласно които при проведените беседи с подс.М., същият е заявил, че се скарали с И. заради козите и след като му ударил няколко шамара, И. паднал на земята. Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите Ш. М., С. У., И. С. И., М. Г., И. Г. И., Ю. Д. и св.М. С. И. са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, поради което на същите следва да бъде дадена вяра изцяло, макар и по същество показанията им да не съдържат данни относно главния факт на доказване – нанасянето на удари от подсъдимия на пострадалия. В тази връзка следва да се посочи още и обстоятелството, че от показанията на св.Ш. М., М. И. и Ю. Д. безпротиворечиво се установява, че същите са възприели вече падналия на земята пострадал, от носа и ухото на който е потекла кръв, като непосредствено до него е бил именно подс.М.. От друга страна, твърденията на подс.М. – че бутнал пострадалия св.И. с ръце, при което същият загубил равновесие, паднал и си ударил главата, не дават логично обяснение относно констатираното охлузване на кожата в областта на дясната скула на св.И., нито пък относно установеното от свидетелските показания кървене от носа на пострадалия, доколкото тези увреждания не биха могли да бъдат получени при просто падане на земята /освен ако падането не е по лице, за каквото няма данни по делото/, а напротив – напълно възможно е тези увреждания да бъдат получени от удари с юмруци в областта на лицето и главата на пострадалия, за каквито данни се съдържат в показанията на св.И.. Или, с оглед изложеното по-горе се налага изводът, че обясненията на подс.М. в посочените части представляват опит на същия да изгради защитна версия в своя полза, целяща да го оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, каквато е приета и от първоинстанционния съд, същият е направил извод, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129 ал.1 от НК – че на инкриминираните дата и място – на 25.04.2012 год., е причинил на пострадалия И. средна телесна повреда, изразяваща се травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Този краен извод на първоинстанционния съд е неправилен – направен в нарушение на материалния закон. Действително, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин причиняването на средна телесна повреда от подсъдимия М. на св.И.. Съвкупността от кредитираните от съда преки /показанията на св.И./ и косвени /останалите гласни и писмени/ доказателства, наред със писмените заключения и показанията на вещото лице по извършените на досъдебното производство съдебномедицинска и допълнителна експертизи, установяват по несъмнен начин авторството на деянието, времето, мястото и начинът на извършването му, както и характера на телесното увреждане на пострадалия. От обективна страна, налице е причинено от подсъдимия увреждане на телесната неприкосновеност на пострадалия – причиняване на травматичен шок /причинен от кръвоизлив в меката мозъчна обвивка/, който от своя страна е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Неправилен и незаконосъобразен е, обаче, изводът на първоинстанционният съд – че деянието е осъществено от подс.М. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод съдът е мотивирал с обстоятелствата, че подс.М. е имал представа, че удря св.И. с юмрук в областта на главата – в областта на лявото ухо, и че деянието му е от естество да увреди здравето на последния /т.е. приел е, че е налице интелектуалният елемент на умисъла/; и едновременно с това е искал, пряко се е стремял към настъпване на причиненото увреждане /т.е. реализиран е и волевият елемент на умишлената вина/, което се извеждало от механизма на извършване на деянието и пряката му насоченост към лицето, което след неговото падане и удар на главата в повърхността на земята неизбежно водело до причиняване на реализирания вредоносен резултат, а оттук сочело и на желание у подсъдимия за причиняването му, като съдът е посочил, че двата юмручни удара са били с такава сила и интензитет, че са повалили пострадалия И. на земята. Тези съображения на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Това е така, тъй като от писмените заключения на вещото лице д-р М. и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че средната телесна повреда, причинена от подсъдимия на пострадалия, се изразява в травматичен шок /непосредствена причина за който е кръвоизлив в меката мозъчна обвивка/ който е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Установява се още, че този кръвоизлив в меката мозъчна обвивка, респ. травматичния шок, не може да бъде получен от удар с юмрук по главата, а може да се получи при удар на главата в теменната й част с твърд предмет с широка удряща плоскост, вкл. и вследствие на падане, удар с предмет, многократно надвишаващ нейната маса, при падане на земята и удар в тилната част, както и при ПТП, и при механизма на контрапункта /или противоудара/. Така установеният механизъм на причиняване на телесното увреждане не води до несъмненият извод, че подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици и е искал или допускал тяхното настъпване, а напротив – опровергава го. Това е така, тъй като очевидно падането на пострадалия и удар на главата му в повърхността на земята вследствие на нанесените от подсъдимия два удара с юмруци в областта на лицето му, са само възможен, но не и непременно неизбежен /както е приел първоинстанционният съд/ и целен резултат от деянието. Вследствие на това е неправилен и извода на съда, че посоченото сочи на желание у подсъдимия за причиняването на точно такъв резултат. Още повече, че първоинстанционният съд съществено е надценил силата и интензитета ударите, нанесени от подсъдимия на пострадалия, имайки предвид, че същите не са причинили някакво друго увреждане на последния /напр. счупване на челюст, счупване или избиване на зъби и др./, освен констатираното охлузване на кожата на дясната скула на пострадалия. Т.е., не може да се приеме, че подс.М. е целял пострадалия И. да падне на земята вследствие на нанесените му удари, да удари главата си в тилната област и да получи кръвоизлив в меката мозъчна обвивка, който от своя страна да доведе до травматичен шок, нито е допускал настъпването на този вредоносен резултат. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че при осъществяването на деянието – причиняване на средна телесна повреда на пострадалия И., подс.М. не е предвиждал общественоопасните последици на деянието, респ. не е искал или допускал тяхното настъпване, но с оглед нивото на физическото и психическото му развитие, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. средната телесна повреда подс.М. е причинил при форма на вината – непредпазливост.

Посоченото води до извода, че подс.М. не е осъществил престъплението по чл.129 ал.1 от НК /което може да бъде извършено само при форма на вината – пряк или евентуален умисъл/, за което му е повдигнато обвинение, а е извършил от обективна и субективна страна друго престъпление, а именно: това по чл. 133, във вр. с чл.129 ал.2 от НК - на 25.04.2012 год. в землището на С., О., по непредпазливост причинил на Н. Н. И. от С., О. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Макар това престъпление да се преследва по тъжба на пострадалия, следва да се има предвид, че в конкретното наказателно дело пострадалия Н. И., не е могъл по обективни причини да подаде тъжба до районна П. Момчилград, тъй като се е намирал в травматичен шок. По - късно, в хода на делото, е взел участие в него, в качеството си на частен обвинител, като е поддържал обвинението наред с прокурора, неговият повереник — адвокат Ш. е пледирал за осъждане на подсъдимия и е изразил становище за извършено престъпление по чл. 129 НК при пряк умисъл.

По този начин пострадалият е демонстрирал явно своето намерение да възбуди наказателно преследване срещу подсъдимия, дори и правната квалификация на деянието първоначално да е била по чл. 133 НК. Нещо повече, ако прокуратурата беше отказала образуването на наказателно производство срещу дееца Н. М. за престъпление по чл. 129 НК, пострадалият би имал на разположение правото по чл. 161, ал. 2 НК, сам да подаде тъжба до прокуратурата след като здравословното му състояние позволи това. Той не е подал такава тъжба, тъй като наказателното преследване вече е било образувано с постановление от 29.05.2012г., на Районна П. Момчилград, а след изписването от М. „Д. Д.", гр. К. на 02.05.2012г. и до постановяване на въззивното решение, наказателното производство се е водело само по обвинението по чл. 129 НК и пострадалият не е имал основание да подава тъжба, на основание чл. 161, ал. НК.

Изложените по-горе съображения обуславят извода, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Следва да се измени съдебният акт, като на подсъдимия се наложи наказание за извършено престъпление по чл. 133, във вр. с чл.129 ал.2 от НК.

Същото е наказуемо с лишаване от свобода до една година или пробация. Предвид пълнолетието на подсъдимия, конкретната наказуемост на това престъпление, неосъждането му и липсата на утежняващи вината обстоятелства, съдът намира, че следва да приложи чл.78а от НК, като освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С оглед чистото съдебно минало /бил е реабилитиран по право, с което осъждането е заличено/, добрите характеристични данни за подсъдимия, конкретната тежест на деянието, коректното процесуално поведение, следва да се определи размер на това наказание под средния такъв, предвиден в чл.78а от НК, а именно – 2 000 лева.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1 т.2 НПК , съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда №20 от 10.10.2012г., постановена по НОХД № 116/2012г. по описа на РС-Крумовград в частта й, с която подсъдимият Н. Ш. М. от С., О., О., с ЕГН *, е признат за виновен в това, че на 25.04.2012 год. в землището на С., О., причинил на Н. Н. И. от С., О. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.129 от НК, за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок ¯т една година, изпълнението на което на осн.чл.66 от НК е отложено за срок от три години, като преквалифицира деянието в такова по чл.133, във вр. с чл.129, ал.2 от НК - на 25.04.2012 год. в землището на С., О., причинил по непредпазливост на Н. Н. И. от С., О. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на осн.чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и муналага административно наказание „глоба” в размер на 2 000лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.