Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр. В.
Търново, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.
и с
участието на прокурора от ВТОП ДОНКА МАЧЕВА
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 216/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от името на РУ Павликени при ОД на МВР Велико Търново, представлявано
от началника на същото.
Обжалва се Решение № 41/22.07.2020г., постановено по АНД
№ 111/2020г. по описа на Районен съд Павликени. С този съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № 20-0311-000003/29.01.2020г. на началник РУ Павликени към ОД на МВР – В. Търново, с което на С.И.Е.
с ЕГН ********** за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1-во от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/ е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от
24 месеца и е постановено отнемане на 12 контролни точки.
В касационната жалба се твърди неправилност на
съдебното решение поради неправилно приложен материален закон и постановяването
му в противоречие на фактите. РС не установил действителните факти по случая,
т.к. не кредитирал с доверие показанията на служителите на РУ на МВР, които
спрели водача със звуков сигнал на служебния автомобил като при извършената
полицейска проверка и тримата заявяват, че Е. е бил сам в автомобила и не е
имало друго лице с него. Настоява, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По безспорен начин било
установено нарушението и самоличността на нарушителя. По тези съображения се претендира отмяна на решението на районния
съд.
В открито с.з. касаторът редовно призован не се
представлява.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител.
Последният е депозирал писмен отговор на КЖ и обръща вниманието на съда върху
това, че в КЖ се твърдяло нарушение на материалния закона, а всъщност РС
отменил НП поради наличие на съществени процесуални нарушения. Въпреки че е
разполагал с информация за лицето и неговия адрес и месторабота,
актосъставителят не е поканил нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и
същият не му е предявен за подпис. Въпросът за преценката на доказателствата бил
такъв на вътрешно убеждение на съда и не е касационно основание по НПК.
Оплакването в тази връзка в КЖ не било заявено конкретно, за да може
касационната инстанция да извърши проверка за това допуснати ли са нарушения на процесуалния закон от РС. Изразява
несъгласие с преценката на РС кой е действителният водач на автомобила. Но
доколкото диспозитивът на решението е в негова полза твърди че няма правен
интерес да го обжалва.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на РС да бъде
оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, в посочения
касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка, съгласно чл. 218,
ал.2 от АПК, която разкри следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на 16.01.2020 г. около 22:37 часа в гр. Сухиндол служители на МВР
заварили на шофьорското място на посочения в НП лек автомобил С.Е.. Автомобилът
бил с работещ двигател и включени фарове. Е. бил поканен да даде бъде изпробван
за употреба на алкохол, но отказал като заявил, че автомобилът е управляван от
друго лице, което повикал на мястото. Автомобилът е бил паркиран към този
момент. Полицаите не са имали постоянен визуален контакт с МПС, но го видели
къде завива и като отишли на мястото имало само един автомобил, който паркира,
поради което приели, че е същият. Когато органите на МВР не приели защитната
теза, Е. си тръгнал, а те останали на място и съставили АУАН за отказа му да
бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. АУАН е подписан от
актосъставителя и свидетелите по съставяне на
акта. Нарушителят не е присъствал при съставянето на акта, не го е
подписал и не е открит същата вечер на адреса му, за да му бъде връчен. При
тези обстоятелства документално е оформен отказ да бъде получен АУАН вместо
съставянето му в отсъствието на лицето. Връчен му е по-късно в РУ. След което в
3-дневния срок са постъпили възражения от Е., че не отказвал да подпише акта и
не е получил препис от него.
За да отмени НП РС приел, че при издаване на АУАН е
допуснато нарушение на императивното процесуално изискване на чл.40, ал.1 и 2
от ЗАНН. Актът е съставен в отсъствие на
нарушителя и без да са предприети действия по неговото откриване и призоваване,
за да присъства при съставянето му. Вместо това актът е оформен с подписа на
един свидетел като при отказ да бъде получен. Това нарушение е преценено от РС
като съществено, т.к. опорочава необратимо процедурата по образуване на
административно наказателното производство.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено. Фактическите констатации на РС относно допуснатите
процесуални нарушения са основани на събраните
писмени и гласни доказателства. При това доказателствените източници не
са противоречиви. Безспорно актът е
съставен в отсъствие на нарушителя като последният не е бил поканен да присъства. Не се потвърждава
и оформеният с подпис на един „свидетел“ отказ да се получи акта. При тези
установявания е налице съществено процесуално нарушение, което обезсмисля
обсъждането на доказателствата по същество и изследване на въпроса действително
ли Е. е имал качеството на водач на автомобила или не. Процедурата по
образуване на АН производство е необратимо увредена в самия си зародиш. Твърденията
на актосъставителя и свидетелите по
издаване на АУАН са дискредитирани именно, защото същите са пренебрегнали
нормите на чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН. Нормата въвежда принципа, че АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя. Изключението
по ал.2 допуска, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. В случая нарушителят е известен, но не е поканен за съставяне на
акта. След като актът е съставен при
неговото отсъствие служителите решили да
оформят и „отказ“ за получаването му. При тези факти, които сочат
несъответствие между действителните факти и посочените в АУАН, то неговата
доказателствена сила е опровергана. Така констатираното нарушение безспорно е
съществено такова на процедурата по административно наказване, защото засяга
основни принципи на процеса – този за дирене на истината и за осигуряване на
страната на правото да се защити/чл.13 и чл.15 от НПК/. На този първи етап от
производството нарушителят е бил лишен от възможността да узнае въз основа на
какви факти органите на МВР му повдигат обвинение и за какво нарушение и да направи възражение
по тях. Противно на отразеното в АУАН, че нарушителят няма възражения, в хода на съдебното следствие е установено, че
същият е възразил, че не шофирал той и е извикал на мястото на проверката
лицето Н.Н.. Последният под угрозата от наказателна отговорност е свидетелствал
пред РС, че той е шофирал. Според правилата на процеса АНО следва да събира
доказателства и за защитната теза на нарушителя, а в случая е действал
тенденциозно. Предвид изложеното, АСВТ сподели решаващия правен извод на РС за отмяна
на НП.
За правна яснота следва да се отбележи, че
доколкото РС отменя НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, то
същият не дължи преценка относно фактите по същество – извършено ли е
нарушение, от кого и т.н. Обективно такава е невъзможно да се постигне, защото
процесът на доказване е необратимо опорочен. Предвид това констатацията на РС,
че Е. е бил водач на МПС е необоснована, защото не е подкрепена с годни
доказателства в рамките н азаконосъобразно протекла процедура по
административно наказване. Освен това, същия извод е без правно значение с
оглед изложените мотиви за допуснато съществено процесуално нарушение и
постановения диспозитив за отмяна на НП.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът, действащ
в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 41/22.07.2020
г., постановено по АНД № 111/2020 г. по описа на Районен съд Павликени.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :