№ 13692
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110157588 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Й. А.,
чрез адв. Д., срещу „А1 ,0.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор № 5, на 25.01.2023 г.,
ведно с приложенията и заявленията към него, с тарифен план „А1 класик
XS“ при месечна абонаментна такса в размер на 10.22 лв. с ДДС (8.52 лв. без
ДДС) и договор за предоставяне на пакет от услуги, представляващи интернет
и телевизия с Приложение № 1 от 27.01.2023 г. към договор № 5,, с тарифен
план “75 Mbps+ TV170+ Ret Фев’22 – 2 г.“, в размер на 20.99 лв. с ДДС (16.66
лв. без ДДС).
Сочи, че по т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на
тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от
Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия за
ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) от
27.01.2023 г. било посочено, че „A1 България има право да променя МАТ
веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на
договора и/или приложението за услуги), като я индексира с обявения от НСИ
средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година
(Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен или по-
голям от 1%. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през
следваща година. Информация за индексираната такса се включва в първата
месечна фактура на абоната след извършване на индексирането.“.
Излага, че на база горепосочените клаузи „А1“ АД е индиксирало
месечните такси, които потребителят е заплащал и е начислило суми по 4.78
лв. по пет подробно описани фактури.
Навежда доводи, че е налице проява на нелоялна търговска практика от
1
страна на ответника по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП и глава IV раздел III от ЗЗП, с
която операторът въвел в заблуждение потребителя. Аргументира се, че е
нарушен чл. 68е, ал. 2 ЗЗП и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че съдът следва да
вземе предвид решение на СЕС по дело С-453/10. Намира процесните клаузи
за нищожни на основание чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП, тъй като операторът не е
представил на абоната подробна информация и не е разяснил реално
икономическите аспекти при промяна на МАТ. Освен горното, било
предвидено, че месечните такси могат единствено да се повишат. Твърди, че
методът на индексиране не е ясен за потребителя. Излага, че не може да се
приеме, че щом е заплащал ежемесечните такси, след тяхното увеличаване,
потребителят се е съгласил с тях. Намира, че е платил увеличения размер на
месечните такси след индексирането без правно основание. Моли съдът да
прогласи нищожност на клаузите в т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, –
Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и
т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални
условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2
години) от 27.01.2023 г., както и да осъди ответника да му заплати сума в общ
размер от 23.90 лв. по фактури (фактура № ********** от 26.05.2023 г. сума в
размер на 4.78 лв.; фактура № ********** от 26.06.2023 г. сума в размер на
4.78 лв.; фактура № ********** от 26.07.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.;
фактура № ********* от 29.08.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.; фактура №
04740059095 от 27.09.2023 г. сума в размер на 4.78 лв.) ведно със законна
лихва, считано от издаване на всяка една от посочените фактури. Претендира
разноски.
В отговора на исковата молба ответника оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че клаузата за индексация на МАТ не е нищожна,
индекса бил ясен и леснодостъпен, приеман от национален орган и не
представлява едностранно изменение на договора от страна на оператора.
Счита, че не е налице нелоялна търговска практика. Претендира разноски.
Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени два кумулативно съединени искове, а именно: 1/ иск с правна
квалификация чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД и 2/ иск с правна квалификация чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 105 от ЗЗК,
вр. 45 от ЗЗД.
I. По иска с правна квалификация чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
1. В тежест на ищеца е да установи:
а. сключване на договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги договор № 5, и договор за предоставяне на пакет от услуги,
представляващи интернет и телевизия с Приложение № 1 от 27.01.2023 г. към
договор № 5,;
b. че клаузите, намиращи се в т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, –
Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и
т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални
условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2
2
години) от 27.01.2023 г. са нищожни поради противоречие със закона.
2. В тежест на ответника е да докаже, че
a. оспорените клаузи са действителни,
b. са договорени индивидуално,
c. на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора,
d. че е налице методика за приложение на горепосочените клаузи, която е
била предоставена на потребителя и тя е ясна и разбираема от потребителя.
3. По делото се установява, че В. Й. А. е сключил с „, договор № 5, на
25.01.2023 г., ведно с приложенията и заявленията към него, с тарифен
план „А1 класик XS“ при месечна абонаментна такса в размер на 10.22
лв. с ДДС (8.52 лв. без ДДС) и договор за предоставяне на пакет от
услуги, представляващи интернет и телевизия с Приложение № 1 от
27.01.2023 г. към договор № 5,, с тарифен план “75 Mbps+ TV170+ Ret
Фев’22 – 2 г.“, в размер на 20.99 лв. с ДДС (16.66 лв. без ДДС).
4. В т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни
планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от
Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия
за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години)
от 27.01.2023 г. било посочено, че „A1 България има право да променя
МАТ веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в
сила на договора и/или приложението за услуги), като я индексира с
обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за
предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100),
ако същият е равен или по-голям от 1%. Индексираната МАТ е основа за
извършване на индексация през следваща година. Информация за
индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната
след извършване на индексирането.“.
5. От 27.05.2023 г. дължимите суми по Договор № 5,, ведно с приложенията
към него от 25.01.2023 г. и по Приложение №1 към договора от
27.01.2023 г., са индексирани с обявения от Националния статистически
институт (НСИ) средногодишен индекс за предходната година, а именно
с 15.3%.
6. Вследствие на индексацията на МАТ В. А. е платил суми, които
надвишават МАТ с 23.90 лв., както следва по Фактура №********** от
26.05.2023 г. - 4.78 лв.; Фактура №********** от 26.06.2023 г. - 4.78 лв.;
по по Фактура №********** от 26.07.2023 г. - 4.78 лв.; по Фактура
№********** от 29.08.2023 г. - 4.78 лв.; по Фактура №0474059095от
27.09.2023 г. - 4.78 лв.
7. Между страните е спорно дали клаузите на т. 8 от Приложение № 1 към
договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2
години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от
25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на пакет от фиксиран
интернет и телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023 г. са нищожни.
3
8. Съдът намира горепосочените клаузи за нищожни – в този смисъл е и
Решение № 5166 от 20.12.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 10182/2023
г.
9. Ищеца може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи
в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори.
10. Настоящият съдебен състав счита, че двете горепосочените клаузи не се
явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй
като са част от стандартни, изготвени предварително и типови договори
на ответника и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
11. Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни, че
включването на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното й
предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на
тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е била на
ответника с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
12. Според съда оспорените клаузи са неравноправни защото не отговарят на
изискването за добросъвестност и едновременно с това са неясни и
увреждат, създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да
доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147, ал.
1 ЗЗП. Също така оспорените клаузи противоречат и на чл. 143, ал. 2, т.
13, т. 19 от ЗЗП, като в случая не попада в изключението по чл. 144, ал. 4
от ЗЗП, тъй като клаузите за индексиране на цените и методът за промяна
на цените не е описан подробно и ясно в договора.
13. Според чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП – неравноправна е тази клауза, която
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Приложението на тези норми е изключено в случаите, установени в чл.
144, ал. 4 ЗЗП.
14. Съдът счита, че за да се приложи изключението на чл. 144, ал. 4 ЗЗП е
необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по
ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени
цената – по арг. от решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г.
на III г. о. ВКС.
15. Не е достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал.4 ЗЗП
посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства,
независещи и извън контрола на дружеството предоставящо
телекомуникационни услуги, които могат да доведат до промяна на
размера на месечните такси по договора, а следва да са отнапред
4
установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на
формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на
промяната на месечните такси с конкретния размер на изменението на
индекса на потребителските цени, за да се предотврати възможността
търговецът да изменя произволно размера месечните абонаментни такси
по договора без да се съобрази с конкретното променено ниво на индекса
на потребителските цени – аргументи от решение № 424 от 2.12.2015 г.
по гр. д. № 1899/2015 г. ВКС.
16. В случая, от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза на
вещото лице М. М., която съдът кредитира в пълна степен, се установява,
че „, няма методика за приложение на индексацията, цените се
увеличават с процента който е приет от НСИ за средногодишен индекс на
потребителските цени.
17. Индексацията на МАТ е приета без анализ на разходите формиращи
крайните цени за потребителите, нито анализ как инфлацията засяга тези
специфични разходи. Индексирането е автоматично, без да се използва
методология за отчитане на вида, количествените изражения и
относителна тежест на всеки от компонентите, които формират цените на
оператора. Не е направен анализ и няма методика как инфлацията влияе
на разходите на А1. Вещото лице е посочило, че индексирането на цените
с точния процент инфлация, без да се отчита конкретното въздействие
върху разходите на бизнеса и динамиката на пазара може да е индикация
за необосновано повишаване на цените. Горното може да бъде избегнато
при подход, който гарантира, че ценовите решение коректно отразяват
повишаването на разходите в резултат на инфлацията. Вещото лице е
изложило, че това е необходимо, тъй като потребителката кошница, която
се използва от НСИ включва широк диапазон стоки и услуги, като не
всички се отразяват пряко на разходите на А1, а следователно и върху
формирането на цените.
18. В случая дружеството предоставящо телекомуникационни услуги не е
представило предварително на потребителя достатъчна конкретна
информация как може едностранно за промени цената на доставената
услуга, както и не е посочило методологията за това, последната не е част
от договора, и не може да се счита за добросъвестно по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144, ал. 4 ЗЗП.
19. Изключението по чл. 144, ал. 4 от ЗЗП е въведено при презюмирана от
закона добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му
поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната
дефиниция за неравнопоставеност. При клауза в потребителски договор
за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя
"методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора". –
така Решение № 205 от 7.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Ирина Петрова.
20. Следва да бъде отбелязано, че въпреки че индекса инфлация по принцип
може да бъде приет като обективен, в случая това не е напълно така, тъй
5
като поведението на пазара на А1 влияе на размера на средногодишния
индекс на потребителските цени, обявяван от НСИ, тъй като цените на
услугите предоставяни от дружеството са включени в потребителската
кошница, която се използва от НСИ за изчисляването на индекса. Цената
на мобилните телефонни услуги допринася за общия индекс на
потребителските цени, който е измерител на инфлацията, като е
възможно тежестта в кошницата на тези услуги да бъде по-голяма или
по-малка в зависимост от търсенето на пазара.
21. Според съда, предвид обстоятелството, че не може да бъде приложено
изключението по чл. 144, ал. 4 ЗЗП, оспорените клаузи нарушават
изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП, като въпреки едностранното
увеличаване на МАТ против интереса на потребителите, на потребителя
не е било предоставено право да се откаже от договора.
22. Неравноправна е клаузата, която предвижда едностранно изменение на
свързаните с предоставяната услуга разходи, без да описва ясно начина на
определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за
тази промяна, и която не предоставя право да се прекрати договора- по
арг. от Решение на СЕС, постановено по дело С-472/10.
23. Правото на потребителят да се откаже от договора е предвидено и в
съображение 275 от Директива (EС) 2018/1972 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на
Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена), според който
предвижда задължение „Всички промени в договорните условия,
предложени от доставчиците на обществени електронни съобщителни
услуги,……които не са в полза на крайния ползвател, например по
отношение на таксите, тарифите, …., следва да дават право на крайния
ползвател да прекрати договора си, без да дължи такси, дори ако са
комбинирани с някои изгодни промени.“.
24. Съдържа се и в чл. 105, предл. 4 и предл. 5 от Директива (EС) 2018/1972 ,
според който „4. Крайните ползватели имат правото да прекратят
сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът
на обществени електронни съобщителни услуги, различни от
междуличностни съобщителни услуги без номерà, ги уведоми за
предложени от него промени в договорните условия, освен когато
предложените промени не са изключително в интерес на крайния
ползвател, или са от чисто административно естество и нямат
неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко
наложени от правото на Съюза или националното право. 5. Доставчиците
уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните
условия в срок, не по-кратък от един месец преди въвеждането им, и
едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят
договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите
условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок от
един месец след уведомлението…“.
25. Изискванията на Директива (EС) 2018/1972 са въведени с Закона за
електронните съобщения – видно от параграф 344 от ПР на ЗЕС.
6
26. Съдът счита, че в посоченото от ответника Решение на СЕС от 26.11.2015
г. по дело С – 326/14 не е изследван въпроса дали е неравноправна
клаузата за индексация на цените, в случай че липсва методология за тази
индексация.
27. В горепосоченото решение на СЕС е прието, че Член 20, параграф 2 от
Директива 2002/22ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март
2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите
във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за
универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., следва да се
тълкува в смисъл, че изменения в тарифите за предоставянето на услуги,
свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги — когато тези
изменения са въведени в изпълнение на клауза за актуализация на
тарифите, съдържащи се в общите договорни условия, прилагани от
предприятие, предоставящо тези услуги, при положение че посочената
клауза предвижда, че тази актуализация е функция на обективен индекс
на потребителските цени, определян от публична институция — не
съставляват "изменения в договорните условия" по смисъла на тази
разпоредба, която предоставя на абоната правото да прекрати
едностранно договора си без заплащането на неустойки. ".
28. Така цитираното решение разглежда клауза в договор с потребители,
която предвижда освен увеличаване, така и намаляване на цените.
29. Предмет на делото са клаузи в договорните отношения на A1 Telekom
Austria - доставчик на далекосъобщителни услуги в Австрия, който
използва общи договорни условия в отношенията си с потребителите,
предвиждаща че "[а]ко в тарифните разпоредби или в конкретно
споразумение е посочено, че" "А1 [Telekom Austria] има право да
увеличава тарифите за следващата календарна година в съответствие с
повишаването на годишния индекс на потребителските цени", в същото
време то е "длъжно да отрази в цените всяко понижение на този индекс,
като съответно ги намали. A1 [Telekom Austria] уведомява писмено
клиентите за извършената актуализация".
30. Докато в настоящия случай оспорените клаузи предвиждат единствено
възможност за увеличение на месечните абонаментни такси чрез
индексация със средногодишния индекс на потребителските цени, при
условие че същия е равен или по-голям от 1 %. При силни инфлационни
процеси индекса на потребителските цени би могъл да нарасне
значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по
сключения договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ.
Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то
това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на
потребителя.
31. Горепосоченото становище изразено последователно в практиката на
ВКС, която касае сключени договори за кредит, но доколкото
съдържанието на оспорените клаузи е аналогично е приложима и към
настоящия казус. В този смисъл са Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. №
7
240/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. №
3082/2015 г. на ВКС, ТК.
32. Оспорените клаузи противоречат и на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗП.
Преди потребителят да бъде обвързан от договора търговецът е бил
длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация,
тъй като тя не е ясна от контекста или от естеството и характера на услугата -
за крайната цена на услугите, с включени всички данъци и такси или когато
поради естеството на стоките или ако услугите цената не може да бъде
изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното
изчисляване.
33. Горепосоченото изискване се съдържа и чл. 20, предложение „г“ от
Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25
ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно
универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с
електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО
относно обработката на лични данни и защита на правото на
неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните
комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между
националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за
защита на потребителите, като според който „...Договорът посочва в ясна,
изчерпателна и лесно достъпна форма най-малко: …..подробности за
цените и тарифите, средствата за получаване на актуална информация за
всички приложими тарифи и такси за поддръжка…“.
34. Клаузите противоречат и на чл. 147, ал. 1 ЗЗП.
Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на услугите може да бъде променена е
законово задължение на дружеството, произтичащо и от текста на чл. 147, ал.
1 ЗЗП. То е гаранция за възможността потребителят да предвиди както
точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на цената, така и да има предварителна осведоменост
каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация за
цената на услугите е основно право на потребителя /чл. 1 от закона/, респ.
задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя
информацията, позволяваща му да направи своя избор /чл. 4 ЗЗП/.
35. Във връзка с горното изложение, настоящия състав намира, че
оспорените клаузи противоречат и на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП , тъй
като не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
36. От експертизата се установява, че А1 е извършило индексация на МАТ с
средногодишния индекс на потребителските цени, обявен от НСИ за
2022г., в размер на 15,3 %. От анализа на вещото лице е видно, че размера
на горепосочения индекс варира значително през годините, което води до
висока степен на несигурност за потребителите относно бъдещи
повишения на цените, основани на увеличение на инфлацията.
37. Непредвидимостта на темповете на инфлация означава, че може трудно
да се предвиди на какво ще се равнява като сума свързаното с
8
инфлацията покачване на цените, когато потребителите сключат договор.
при подписване на договор потребителите трябва да имат ясни и
прозрачни клаузи каква сума ще плащат през целия срок на договора.
Увеличението на цената с процент, който не е известен при сключване на
договора, създава условия за необосновано увеличаване на цените, което
изисква потребителите да поемат риска и тежестта на финансовата
несигурност на инфлацията.
38. Обхватът на изискването за яснота и разбираемост на договорните клаузи
е очертан от практиката на Съда на Европейския съюз. Изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага,
че при договорите трябва да предоставят на потребителите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на
добра информираност и благоразумие – арг. Решение от 20.9.2017 г. по
дело C-186/16 постановено във вр. с договора за кредит.
39. Посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която месечните
абонаментни такси могат да бъдат увеличени със средногодишен индекс
на потребителските цени, трябва да се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по
отношение на конкретния й обхват в смисъл, че средният потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното увеличение на
индекса, но и увеличението на таксите, които плаща, както и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна
клауза върху финансовите му задължения- по аналогия от Решение №
136 от 20.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1467/2019 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова, постановено във връзка с договор за кредит
и превалутиране в швейцарски франкове.
40. В тази насока, в А1 е следвало да предостави като минимум информация
за влиянието върху таксите на индекса, както и за възможните промени в
последния.
41. На потребителя следва да бъде предоставена цялата необходима
информация, за да може прецени как подобна клауза би се отразила на
финансовите му задължения. В тази насока е изложеното в решения по
дела С-26/13, т.72, т. 75 и С-96/14, т. 50 изискването договорните
клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици,
като изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително.
42. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с
оглед степен на информираност, не е предоставена информация за
средногодишния индекс на потребителските цени, неговите компоненти,
начина по който се изчислява и изменя, нито, че е бил уведомен за
възможните неблагоприятни последици при увеличаването му.
9
Потребителят като по-слаба страна е принуден да се съгласява с
установените предварително от А1 България условия, без да може да
повлияе на съдържанието им.
43. Не може да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите му задължения,
от възникващия за него още със сключването на договора риск за
увеличение на месечните абонаментни такси при повишаване на
инфлацията.
44. Преценката на потребителя, дали да избере да сключи договора на база
цената, която ще заплаща, трябва да може да бъде извършена от него на
база предоставена му от А1 информация относно възможните промени в
средногодишния индекс на потребителските цени, и както това може да
доведе до увеличение на таксите, която информация именно позволява на
потребителя да вземе решения, основани на "добра информираност" дали
и какъв договор да сключи.
45. В случая А1 непредоставяйки тази информация на потребителя е
нарушила принципа на добросъвестност. Възраженията на ответника, че
правата на потребителите не са били накърнение са неоснователни.
46. Представения от ответника сравнителен анализ от компанията Cullen
International, във връзка с практиката на телекомуникационните
оператори в други европейски държави да изменят едностранно таксите
на потребителите с процента инфлация, не води да промяна на изводите
на съда във връзка с неравноправността на клаузите. Последното не само
не сочи, че тази практика е законосъобразна, а дори допринася за
заключението, че А1, както телекомуникационните оператори в
посочените в анализа европейски държави, е много по-силна страна в
отношенията си с потребителите и има възможност да им въздейства
чрез въвеждането на клаузи в договорите, които са изцяло в тяхна вреда,
като върху потребителите се прехвърля изцяло финансовия риск от
висока инфлация, с което се създава голямо неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
47. В заключение на клаузите на т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, –
Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от
25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г.
– Специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и
телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023 г. не са индивидуално
договорени, поради което и предвид неравноправния им характер се
явяват нищожни, исковете с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД са основателни и следва да
бъдат уважени.
II. По отношение на иска с правна квалификация чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП,
вр. чл. 105 от ЗЗК, вр. 45 от ЗЗД:
1. В тежест на ищеца е да установи, че:
a.ответникът е извършил противоправни действия или бездействия
нарушаващи забраната за нелоялна конкуренция по см. на чл. 68м и сл. от
ЗЗП;
10
b. които са му причинили вреда,
c. причинна връзка между деянието и вредата,
d. размерът претърпените вреди.
Вината се предполага до доказване на противното.
2. В тежест на ответника е:
a. да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД;
b. да докаже, че клаузите на т. 8 от Приложение № 1 към договор № 5, –
Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и
т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални
условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2
години) от 27.01.2023 г. не нарушават забраната за нелоялна конкуренция.
3. Съдът не възприема дадената от ищеца правна квалификация от ищеца, а
именно по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. При анализ на обстоятелствената
част на исковата молба е видно, че ищеца се позовава на вреди,
вследствие на извършена нелоялна търговска практика от страна на А1.
4. За пълнота на анализа, съдът следва да отбележи, че независимо от
посочената от ищеца правна квалификация на исковете му, съдът е този,
който трябва да определи правната квалификация на същите. За да
определи действителното основание на спорното материално право,
съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита – така
Решение 23.10.2015 г. по гр.д. № 369/2015 г. на ВКС, Решение № 45 от
20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Бонка Йонкова.
5. Следва да се направи разграничение между отговорността по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и тази по чл. 68м, ал. 1 ЗЗП, респективно по чл. 105 КЗ.
6. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три кондикции, които се
разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента
на получаването на престацията или отпада в последствие, т. е.
хипотезите при които можем да претендираме връщането на една
неоснователно осъществена престация – така Определение № 590 от
14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 49/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Геника Михайлова.
7. Отговорността по чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП и чл. 105 КЗ е деликтна, чийто
състав е частен, специален случай на отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, при който противоправното поведение се
изразява в деяние в представляващо нелоялна търговска практика.
8. Отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
и деликтната отговорност по чл. 68м ЗЗП са две форми на
извъндоговорна отговорност – така Определение № 76 от 22.02.2021 г. на
ВКС по т. д. № 835/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски.
9. В случая е налице конкуренция между гореизложените отговорности,
като е възможно потребителят да претендира вреди и на двете основания.
11
В подобен случай, при липса за заявяване на двете претенции в условията
на евентуалност, съдът следва да квалифицира иска като деликтен. Това е
така, защото деликтната отговорност изключва правилата на
неоснователното обогатяване, доколкото тя е специална по отношение на
нея и включва допълнителен елемент във фактическия си състав, а
именно противоправност. Освен това претенцията на деликтно основание
е по-благоприятна за потребителя, тъй като вината на деликвента се
презюмира на основания чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и законната лихва върху
обезщетението се дължи без покана, от датата на деликта на основание
чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
10. По-горните съображения съдът квалифицира иска като такъв по чл. 68м,
ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 105 от ЗЗК, вр. 45 от ЗЗД.
11. По силата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски
практики.
12. Съгласно чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП потребителят има право на намаляване на
цената или да развали договора с търговеца, сключен в резултат на
използваната нелоялна търговска практика, и да претендира обезщетение
за претърпени вреди по общия ред, когато по заповед за забрана на
прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на
Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на
Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не
е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.
13. Съгласно чл. 68м, ал. 2 ЗЗП влязлото в сила решение на Върховния
административен съд, което потвърждава заповед за забрана на
прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на
Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща
сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и
законосъобразна. Обвързваща сила за гражданския съд като валидна и
законосъобразна има и заповедта за забрана на прилагането на нелоялна
търговска практика на Комисията за защита на потребителите, която не е
обжалвана или жалбата срещу нея е оттеглена.
14. В разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП е неясна и следва да се тълкува
във връзка с Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на
искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на
разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в
областта на конкуренцията и да се разбира в смисъл, че иска по чл. 68м,
ал. 1 ЗЗП за обезщетение за претърпени вреди от приложението на
нелоялна търговска практика е допустим и без е необходимо преди
предявяването му да се е развило производство завършило с влязло в
сила решение на ВАС или КЗП за установяване нелоялна търговска
практика – по арг. Определение № 350/29.07.2022 г. постановено по ч.т.д.
№ 59/2022 г. 2 ТО, ВКС.
15. В случай, че се приеме обратното, потребителят би бил поставен в по
неравностойно положение от лице непотребител, което претендира
обезщетение за нарушаване на правилата на конкуренцията по чл. 105
12
ЗЗК, в който случай не е необходимо да има акт на ВАС или КАК за
установяване на последното обстоятелство.
16. Директива 2014/104/ЕС не поставя като ограничение за предявяване на
иска за обезщетение наличието на акт на КЗП или КЗП, или ВАС, които
установява нелоялната търговска практика.
17. В съображение 11 от Директива 2014/104/ЕС е посочено, че всяко лице
може да претендира обезщетение за претърпени вреди, когато е налице
причинно-следствена връзка между вредата и нарушението на
конкурентното право. Изрично е предвидено, че всички национални
правила, уреждащи упражняването на правото на обезщетение за вреди,
претърпени вследствие на нарушения на член 101 или член 102 ДФЕС,
трябва да зачитат принципите на ефективност и равностойност. Това
означава, че те не следва да се формулират или прилагат по такъв начин,
че да бъде прекомерно трудно или практически невъзможно да се
упражнява правото на обезщетение, гарантирано с ДФЕС, или по по-
неблагоприятен начин в сравнение с правилата, които уреждат подобни
искове по националното право.
18. Директива 2014/104/ЕС взема предвид, че исковете за обезщетение за
вреди при нарушения на правото на Съюза или националното
конкурентно право обикновено изискват сложен фактологичен и
икономически анализ. Както и че потребителят може да е затруднен да
докаже подробно всички факти по делото в началото на производство по
иска, като има опасност да се възпрепятства ефективното упражняване на
гарантираното с ДФЕС право на обезщетение (съображение 14), но
въпреки това не е поставя изрично изискване преди предявяване на иска
за обезщетение по заповед за забрана на прилагането на нелоялна
търговска практика на председателя на Комисията за защита на
потребителите има влязло в сила решение на Върховния
административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е
обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.
19. В съответствие с принципа на равностойност националните правила и
процедури, свързани с искове за обезщетение за вреди вследствие на
нарушения на член 101 или член 102 ДФЕС не могат да са по-малко
благоприятни за лицата, за които се твърди, че са увредени, от правилата
и процедурите, които уреждат подобни искове за обезщетение за вреди
вследствие на нарушения на националното право –така чл. 4 от
Директива 2014/104/ЕС.
20. Директива 2014/104/ЕС установява определени правила, необходими да
се гарантира, че всеки, който е претърпял вреда вследствие на нарушение
на конкурентното право от страна на предприятие или сдружение на
предприятия, може ефективно да упражни правото си да претендира от
това предприятие или сдружение обезщетение в пълен размер за тази
вреда.
21. В настоящия казус чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП следва да се тълкува в светлината
на Директива 2014/104/ЕС. В практиката на СЕС се очертават границите,
в които е допустим т.н. индиректен ефект на директивите, проявяващ се
13
при тълкуване на вътрешното право /с директен хоризонтален ефект
директивите в отношенията между частноправните субекти не се
ползват/. С решението по дело С-268/06 /т. 100 СЕС приема, че
"задължението на националния съд да се позове на съдържанието на
директива, когато тълкува или прилага релевантни норми във
вътрешното право, се ограничава от общите принципи на правото и по-
специално от принципите на правна сигурност и на забрана за обратно
действие" (в този смисъл и решение на СЕС по дело № 80/86, т. 13) - така
Решение № 50113 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1669/2022 г., II т. о.,
ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова.
22. В случай, че чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП се тълкува в смисъл, че за предявяване
на иска за обезщетение нелоялната търговска практика вече следва да е
установена с акт на КЗП или ВАС, пред потребителя се поставя пречка за
упражняване на правото му на обезщетение. Подобно разбиране
противоречи на принципите на ефективност и равностойност.
23. Законодателят е съобразил, че установяването на факта на нарушението
често трудно може да се докаже от ищеца, а и обичайно изисква
извършването на сложен фактологичен и икономически анализ. Затова го
улеснява, като придава необоримо доказателствено значение на
положителното решение на специализирания орган за защита на
потребителите- КЗП, с оглед притежаваните от него широк кръг от
правомощия и инструменти за установяване на нарушението и
нарушителя на нелоялна търговска практика, същевременно освобождава
съда и страните в исковия процес от провеждане на доказване относно
тези факти, както и забранява преразглеждането им.
24. Следователно, чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП, подобно на чл.105 ал.4 ЗЗК има
функция, сходна с разпоредбите на чл.300 и чл.302 ГПК – обвързване на
съда от действието на акт на друг орган /вкл. съд/, с цел облекчаване на
доказването в процеса и избягване на противоречивото разрешение на
един и същи въпрос, като и двете посочени норми нямат отношение към
допустимостта на иск, предявен по реда на ГПК.
25. Горното тълкуване на правната норма е в съответствие с Директива
2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014
година, в съображенията за приемането на която изрично е посочено, че
правото на обезщетение се признава на всички физически и юридически
лица – потребители, предприятия или публични органи, независимо от
наличието на пряко договорно правоотношение с предприятието –
нарушител и независимо дали е налице предходно констатиране на
нарушение от орган за защита на конкуренцията.
26. В същия смисъл е и цитираната практика на СЕС по дело С-595/17,
съгласно която правото на всяко лице, което счита, че е увредено от
нарушение на правилата на конкурентното право, да иска обезщетение за
претърпяната вреда, не зависи от предварителното установяване на
такова нарушение от съответния орган по конкуренцията.
27. В хода на делото се установи, че ответникът А1 е извършил
противоправни действия нарушаващи забраната за нелоялна търговска
14
практика по см. чл. 68б и сл. от ЗЗП, вр. чл. 5, т. 2, букви „а“ и „б“ от
Директива 2005/29/ЕО.
28. Съгласно член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики (който е
възпроизведен в чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП) се забраняват се нелоялните
търговски практики, като търговска практика е нелоялна, ако
противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, и
съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено
икономическото поведение по отношение на продукта на средния
потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката,
или на средния представител на група, когато една търговска практика е
ориентирана към група потребители.
29. В член 2, буква „д“ от Директивата е изложено, че „съществено
изопачаване на икономическото поведение на потребители“ означава
използване на търговска практика, която значително накърнява
способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост,
принуждаващо потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел
при други обстоятелства“ (което е възпроизведено и в параграф 13, т. 25
от ПР на ЗЗП).
30. По–специално търговска практика е нелоялна, тъй като е заблуждаваща
по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от Директивата.
31. Съгласно член 6 от същата Директива 2005/29 и възпроизведен в чл. 68 д,
ал. 1 от ЗЗП, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа
невярна информация и следователно е [измамна], или по някакъв начин,
включително когато посредством цялостното представяне заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата
се в нея информация е фактически точна, по отношение на един или
повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква
или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел, като един от компонентите на
информацията е цената или начина на нейното изчисляване.
32. Съгласно член 7 от Директива 2005/29 гласи, възпроизведен в чл. 68д, ал.
3 от ЗЗП заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически
контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и
ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена
информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за
да вземе решение за сделка на база осведоменост и следователно
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел.
33. По смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29 „търговска
практика“ като „всяко действие, бездействие, поведение[, подход или]
търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от
търговец, пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на
стока [на] потребители“ (Решение от 14 януари 2010 г. по дело Plus
Warenhandelsgesellschaft, C‑304/08, Сборник, стр. I‑217, точка 36 и
Решение от 9 ноември 2010 г. по дело Mediaprint Zeitungs- und
Zeitschriftenverlag, C‑540/08, Сборник, стр. I‑10909, точка 17).
15
34. По силата на член 3, параграф 1 от Директива 2005/29 във връзка с член
2, буква в) от нея, тази директива се прилага по отношение на нелоялни
търговски практики от страна на търговците към потребителите преди,
по време на или след търговска сделка за каквито и да е стоки или услуги.
35. В случая, както вече бе изложено с оглед приложението на неясните и
неравноправни клаузи, които предвиждат едностранно увеличаване на
цената по договора по волята на по-силната страна, а именно т. 8 от
Приложение № 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1
Класик (срок 1 или 2 години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1
към договор № 5, от 25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на
пакет от фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023
г., при сключване на договора потребителят е бил заблуден относно
размера на месечните абонаментни такси и не е знаел какъв ще е размера
им до края на срока на договора и по какъв начин те могат да бъдат
едностранно изменени от оператора.
36. Информацията, която потребителят е получил във връзка с цената и
начина на едностранно изменение с индекса на потребителските цени е
заблуждаваща, тъй като средния потребител е заблуден или е възможно
да бъде заблуден относно размера на дължимите от него месечни
абонаментни такси, и във всички случаи е подтикнат или е възможно да
бъде подтикнат да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел.
37. А1 не е предоставило на потребителя съществена информация,
необходима съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база
осведоменост за възможността цената да се увеличи многократно при
инфлация, риска за което е изцяло върху него, и следователно
потребителят е подтикнат или е възможно да бъде подтикнат решение да
сключи сделката, което в противен случай не би взел.
38. Увеличението на цената с процент, който не е известен при сключване на
договора, създава условия за необосновано увеличаване на цените, което
изисква потребителите да поемат риска и тежестта на финансовата
несигурност на инфлацията.
39. Трябва да се добави, че в клаузите за индексация не е предвиден
максимален размер или процент инфлация, с който таксите могат да се
увеличат, която практика е в изключителна вреда на потребителя, който е
по слабата страна, която е по-ниско осведомена от дружеството
предоставящо телекомуникационни услуги.
40. А1 не ангажира доказателства, че на потребителя е била предоставена
достатъчна информация за рисковете от увеличаване на индекса на
потребителските цени, възможните промени в индекса и тяхното
конкретно количествено отражение върху таксите по договора, която да
му даде възможност да прецени потенциално значимите за него
икономически последици.
41. Непосочването на методология на изменение на месечните абонаментни
такси съобразно инфлацията и непоставянето на граница на
увеличението, несъмнено поставя потребителя в затруднение, като
16
потребителя не може да прецени размера на своето задължение, нито
факторите и начина при които то може да бъде увеличено. Посочените по
горе клаузи са единствено във вреда на потребителя и в полза на
оператора, накърняват баланса на интересите на насрещните страни.
42. Потребителят не е имал всичката информация и не е бил осведомен
каква би била дължимата от него месечна вноска при изменение на
таксите с индекса. Правото на информация за цената на услугите е
основно право на потребителя, респ. задължение на добросъвестния
търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му да
направи своя избор.
43. Важно е да се спомене, че според постоянната съдебна практика
Директива 2005/29 има за цел постигането на високо ниво на защита на
потребителите чрез цялостна хармонизация на правилата относно
нелоялните търговски практики (вж. в този смисъл решение от 16 април
2015 г., UPC Magyarország, C‑388/13, EU:C:2015:225, т. 32 и цитираната
съдебна практика). Именно за да осигури такова високо равнище на
защита на потребителите тази, директива установява обща забрана на
нелоялните търговски практики, които изопачават икономическото
поведение на потребителите (вж. в този смисъл решение от 19 декември
2013 г., Trento Sviluppo и Centrale Adriatica, C‑281/12, EU:C:2013:859, т.
31 и 32).
44. Воден от горните съображения, настоящия състав намира, че А1 е
заблудило потребителя относно цената, която трябва да заплати срещу
услугите, които получава и начина на нейното едностранно изменение по
волята на дружеството. Непредставянето на горепосочената информация
от страна на А1 подтиква или може да подтикне средния потребител да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, като
поведението му трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска
практика на основание член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 – по
аналогия от решение на СЕС от 15.03.2012 г. по дело C‑453/10.
45. В хода на делото бе доказан и размера на претърпените загуби, които е
понесъл потребителя, същите се равняват на сумата заплатена от него
вследствие на увеличението на МАТ с индекса на потребителските цени.
Видно и от заключението на съдебно-икономическата експертиза
потребителят след индексацията на таксите е заплатил 4,78 лв. по всяка
една от процесните пет фактури. Следователно претенцията е
основателна за размера за който е предявена – 23,90 лв.
46. С оглед на изложеното иска по чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 105 от КЗ, вр.
45 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи. Основателно е и искането
за присъждане на законна лихва, като периода с оглед принципа на
диспозитивното начало следва да отговаря на посочения от ищеца, а
именно от датата на която ответника е получил препис от исковата молба.
47. Дори да се приеме, че правилната правна квалификация на претенцията
не е по чл. 68м, ал. 1 ЗЗП, а е по чл. 105, ал. 1 от ЗЗК, с оглед сходния
фактически състав на двата иска, по изложените по-горе съображения,
иска по чл. 105, ал. 1 от ЗЗК се явява основателен и доказан.
17
III. По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ответника.
Последния е сторил такива в размер на 1955,73 лв., която сума следва да му се
присъди.
Ответникът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузите в т. 8 от Приложение
№ 1 към договор № 5, – Услуги на тарифни планове А1 Класик (срок 1 или 2
години) от 25.01.2023 г. и т. 9 от Приложение № 1 към договор № 5, от
25.01.2023 г. – Специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет
и телевизия (срок – 2 години) от 27.01.2023 г., сключен между В. Й. А., ЕГН
********** и „А1 ,0, по предявения от В. Й. А., ЕГН **********, срещу „А1
,0, иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А1 ,0, ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. А., ЕГН **********, сумата в
размер на 23.90 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
нелоялна търговска практика на основание чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 105 от
ЗЗК, вр. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от 06.12.2023 г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А1 ,0, ДА ЗАПЛАТИ на В.
Й. А., ЕГН **********, сумата в размер на 1955,73 лв., представляваща
сторените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от получаване на съобщението, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18