РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора З. М. М.
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600021 по описа за 2022 година
С присъда 7 от 17.11.2021 г., постановена по НОХД №225/2021 год., Районен съд Карнобат
признал П. К. АТ. за виновен в това, че на 29 август 2019 г. в землището на с. Г., община
Карнобат, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 3020 лв.
от владението на П. С.С. без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвои
и на основание чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал. 1 и чл. 58а ал.1 НК го осъдил на три години
лишаване от свобода, които да бъдат изпълнени при първоначален строг режим.
Подсъдимият е осъден е да заплати направените по делото разноски.
Адв. К. като служебен защитник атакува присъдата като иска намаляне срока на
наказанието. Съдът не е отчел в достатъчна степен наличните смекчаващи вината
обстоятелства- критичното отношение на дееца към престъплението както и продължилото
две години наказателно производство. Наказанието е несправедливо и с оглед на цялостното
поведение на подсъдимия в процеса, младата му възраст. Не е реална и опасността да
извърши престъпление след изпълнение на наказанието му в затвора.
Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.
Прокурорът оспори жалбата. Според въззивното обвинение наказанието
правилно е индивидуализирано. Взети са под внимание всички обстоятелства,
характеризиращи дееца и деянието. Няма основания за промяна на първостепенния съдебен
1
акт и поиска присъдата да бъде потвърдена.
Защитата на А. поиска присъдата да бъде намалена. Не са отчетени всички
обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието и отмерено в този размер,
не съответства на целите на наказанието по чл. 36 НК.
Подсъдимият поиска присъдата да бъде намалена.
След цялостна оценка на събраните по делото доказателства, независимо от
основанията в жалбата, в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК,
Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред районния съд протекло по реда на глава ХХVІІ чл. 371, т. 2 от
НПК. Съдът приложил точно и пълно правилата на процесуалния закон при провеждането
на съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция. Подсъдимият А.
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил
съгласие да не се събират доказателства за тях. В мотивите на присъдата съдът приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното
от подсъдимия самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят.
На 28 август 2019 година, пострадалият приел на работа подсъдимият. С. имал обор
край с. Г.и задълженията на А. били да се грижи за животните срещу което ще получава
храна и подслон. Заедно със свид. Б. извели животните на паша, като ползвали каруца с кон
и муниции. Около обяд пострадалият посетил двамата пастири и им оставил храна. Б. бил
унесен от дрямка след храната и когато се събудил подсъдимият с каруцата и коня липсвали.
Уведомил С.за случилото се, който обиколил съседните села, но не открил А.. В края на
месеца пострадалият намерил подсъдимия в гр. Бургас. Независимо от положените усилия,
каруцата с коня и муницията не били открити. Оценени от вещо лице, те възлизат на сумата
от 3020 лева.
В аналитичната си дейност първостепенният съд правилно оценил наличната
доказателствена съвкупност. Изложените в обвинителния акт обстоятелства се подкрепят от
събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия напълно съответства
на тях. Показанията на свид. Б. съчетание с показанията на пострадалия и другите
доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия още от предварителното
производство, разкриват обстоятелствата на извършеното от А. престъпление. Установен е и
посочения от А. за купувач на откраднатите вещи, но самите те не са открити.
Законът правилно е приложен и деянието от А. квалифицирано като кражба по чл. 196
ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 НК. Правилен е изводът, че деянието е извършено в условията на
опасен рецидив. Подсъдимият многократно е осъждан и изтърпявал наказание лишаване от
свобода, подробно посочени в мотивите и достигнат извод за рецидивно деяние по смисъла
на чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ НК.
При индивидуализиране на наказателната репресия съдът отчел, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи ваната обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК.
2
Отнетото имущество било над пет пъти размера на минималната работна заплата в този
период. Първостепенният съд обсъдил и другите обстоятелства от значение
индивидуализация на наказателната репресия. Оценил като неоснователна защитна теза на
А., че извършил деянието, тъй като С. му дължал пари за положения труд. Той е постъпил
на работа на 28 август, и следващия ден е извършил деянието. Уговорката със собственика
била срещу труда да получи подслон. Нямало е разбирателство за работна заплата. Работил е
само няколко часа и оценката му за труда, че е адекватна на цената на коня и каруцата, е
неоснователна.
Настоящата инстанция оценя позицията на защитата за оказаното съдействие на
подсъдимия в разкриване на деянието за неоснователно. А. е установен благодарение
упорството на пострадалия и съдействието, получено от негови приятели. А. след деянието
се е укрил и не е оставил никакви следи, по които би могъл да бъде открит. В процеса на
разследването, независимо от посочването на лице, за което твърди че е купувал на
откраднатите кон и каруца, не дават резултат. Отнетите вещи не са установени.
Неоснователно е и искането срока на разследването да се приеме като смекчаващо вината
обстоятелство. Наказателното производство е образувано на 4 октомври 2019 год. и месец
по късно извършителя установен и разпитан като свидетел. На няколко пъти е удължаван
срока на разследването на различно основание – извършване на процесуални действия. Но
голям принос в удължаване на срока на разследването има А.. Против него в този период е
имало няколко наказателни производства и е търсен по тях, за едно от които има и взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това в някаква степен е забавило хода на
разследването. На 30.03.2021 год. А. е привлечен в качеството на обвиняем, прецизирано
два месеца по късно. Делото му било предявено на 9 юли 2021 год. Няма спор, че
разследването е продължило в по дълъг от законово установения двумесечен срок. Деянието
не е с фактическа или правна сложност, за да изисква по дълъг от законоустановения срок
на разследване. Отговорност за проточилото се във времето разследване носи както
разследващия орган, неговата неорганизираност, стихийност в процесуалната му практика,
така и слабости в надзорната дейност на прокурора. Производството не е било спирано или
прекратявано, през цялото време са се извършвали действия. Този срок не е прекомерен или
продължителен, което да е повлияло в някаква степен на правния статут на дееца. Затова и
срока на предварителното разследване, като основание за намаляне размера на наказанието,
следва да се остави без уважение.
Настоящата инстанция споделя позицията на КРС при индивидуализиране на
наказанието. Отчетени са многобройните предходни осъждания. Те са част от
квалификацията и не могат да бъдат приемани като отегчаващо вината обстоятелство.
Оценката на това обстоятелство е на друга плоскост – независимо от многократните си
осъждания, не е постигнат прелом в поведението на А. в обществото. Процесното деяние
има още по висока степен на укоримост, тъй като бил приет на работа от пострадалия и
възможност да му помогне. В предходните си осъждания са му били налагани наказания в
близост до минимума и няма ефект. За постигане целите на наказанието е необходима и
3
воля от страна на осъдения, негово активно поведение в обществото да се устрои и труди.
Той е млад човек, но е неоснователно оценянето на това обстоятелство като смекчаващо и
водещо до намаляне размера на санкцията. Посочено по горе, няколко пъти е попадал в
затвора и освобождаван, А. не е положил минимални усилия за лично устройване, което не
следва да се противопоставя от защитата като смекчаващо вината обстоятелство.
Наложеното през призмата на чл. 58а ал.1 НК наказание – три години лишаване от свобода,
настоящата инстанция оценя като справедливо. Законът е достатъчно добронамерен към
осъдените, но те следва да положат усилия в доказване на поправянето си и възможността
да устроят живота си по друг начин. В поведението на А. е възможността той да бъде
освободен преди края на срока на наказанието.
Районният съд е извел всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на
наказанието. Процесуалното поведение на А. е резултат не на личен и осъзнат стремеж да се
разкае, да се намери и възстанови откраднатото на собственика, а е плод от усилията на С. и
разследващите. Начина на извършване на деянието сочи и на интелектуалните възможности
и ниво на дееца. Той е получил подкрепа в труден момент от непознат човек и за
благодарност го окрал. Това засилва в по голяма степен моралната укоримост на
поведението му, съчетано с невъзможността на пострадалия да възстанови отнетото по
какъвто и да е начин. Този размер на наказанието е добре балансиран, отчитащ както дееца,
начина на извършване на деянието, последиците от него, така и възможността да се
постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК. Мотивиран от горното настоящият съд не
намери подкрепа в доказателствата за изменение на наказанието.
При разглеждане на делото в първа инстанция, правилно са приложени процесуалните
правила, осигурена е възможност на страните да развият своите процесуални права, в
упражняването на които не са били ограничени или нарушени. Мотивите отговарят на
изискванията на закона с посочените забележки по тях. Няма основание за отмяна или
изменение на присъдата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда 7 от 17 ноември 2021 г. по НОХД 225/2021 год. на Районен съд
Карнобат.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 НПК да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5