№ 4451
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20221110167239 по описа за 2022 година
Заявителят претендира сумата от 379,72 лв. – неустойка по чл. 26, ал. 2 от
договор от 05.07.2021 г. за непредставяне на обезпечение, сумата от 253,15 лв. - такса
"........................" и сумата от 105 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията.
Съдът намира, че заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането противоречи на закона или на добрите нрави; когато се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това. Разпоредбите, които установяват нищожност на договорите или на отделни клаузи
от тях, са императивни и за тях съдът следи служебно.
Съдът намира, че относно неустойката за непредставяне на обезпечение
съществува вероятност да е нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави,
както и неравноправна. По този начин кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира нещо
от негова страна в замяна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
да е претърпял някакви вреди, което би могло вероятно да доведе до неоснователно
обогатяване и би нарушило принципа на справедливост. Кредиторът следва да се убеди
относно платежоспобността на длъжника и да извърши преценката дали да отпусне
кредит и при какви условия преди сключването на сделката, а не след това и от това
да произтича отговорност за длъжника. На практика такава клауза прехвърля риска от
липсата на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. Освен това целта на така уговорената неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възникването на нужда от
допълнително обезпечение на кредита не съставлява вреди за кредитора, подлежщи на
възмездяване чрез неустойка, по см. на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За длъжника по договор за кредит не съществува задължение
да извърши сам преценка за платежоспособността си и за риска на кредитодателя и то
по време на изпълнение на вече сключен договор. Това е право на кредитора. Срещу
1
неустоечното задължение на длъжника не противостои негово същинско задължение
по договора за кредит, както е например при неустойката за забава.
Претендира се възнаграждение за услуги, свързани с разглеждането на искането за
кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер има
претендираното вземане.
Също така според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Следователно, законът
не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителни такси за разноски за
извънсъдебно събиране на вземането. По изложените мотиви СРС
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 273417 от 08.12.2022 г., депозирано от ........................ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 379,72 лв. –
неустойка по чл. 26, ал. 2 от договор от 05.07.2021 г. за непредставяне на обезпечение,
сумата от 253,15 лв. - такса "........................" и сумата от 105 лв. - разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията, както и в частта за разноските, съразмерно, а
именно за 14,25 лв дт и 296,55 лв адв възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен срок
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2