Р Е
Ш Е Н
И Е №260014
Гр. Оряхово 25.03.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 24.02.2021г.
/ двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия:Николинка Крумова
с участието на секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №15/2021г. по описа на
Оряховски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ Еко Ре „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Нови Искър, ул.” Две могили „ №32, представлявано от управителя В.В.В.,
чрез процесуалния си представител адв.В.Ч. ***, с която е обжалвал наказателно
постановление №29-645-ДТ/31.12.2020г. на директора на РИОСВ гр.Враца.
С
наказателно постановление №29-645-ДТ/31.12.2020г. на директора на РИОСВ
гр.Враца на „ Еко Ре „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Нови Искър, на основание чл.166, т.3, вр.чл.165, ал.2 от Закона за опазване
на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 3500.00 лева.
С жалбата се оспорва
издаденото наказателно постановление, като са наведени доводи за неговата
неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност.Жалбоподателят сочи, че санкционираното дружество притежава
както необходимото разрешение, така и технологичната възможност за
рециклиране/обезвреждане на отпадъци от пластмаса и каучук, което лишавало от
правна и икономическа логика предаването на собствени отпадъци на друго
юридическо лице за рециклиране, при условие, че жалбоподателят притежава същото
разрешение.
Сочи се, че съгласно
§1, т.42 от ДР на ЗУО, съхраняването било дейност, свързана със складирането на
отпадъците от събирането до тяхното третиране и съобразявайки изискванията на
закона, санкционираното дружество е спазило всички екологични норми, което не
се отричало и от АНО.
Посочено е, че „
третиране на отпадъци „ по смисъла на §1, т.44 от ДР на ЗУО са дейностите по
оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане, както и, че в §1, т.46 от ДР на ЗУО е
посочено, че „ управление на отпадъците „ са събирането, транспортирането, обезвреждането
и оползотворяването на отпадъците, включително осъществения контрол върху тези
дейности.В §1, т.41 от ДР на ЗУО била дадена дефиниция и за „ събиране „ на
отпадъци, а именно, че същото представлява натрупването на отпадъци,
включително и предварително сортиране и предварително съхраняване на отпадъци с
цел транспортирането им до съоръжения за третиране на отпадъци.
Представят се
регистрационен документ №05-РД-140-00/28.07.2015г. на РИОСВ – Враца, като се
сочи, че видно от същия дружеството жалбоподател разполага с правото да третира
отпадъци на площадка в гр.Мизия, УПИ VIII,
пл.№48043.290.59.1, кв.КЦХ по плана на гр.Мизия, които отпадъци са с код 19 12
04 – пластмаса и каучук, в т.ч. и съхраняване на отпадъци до извършване на
някоя от дейностите с кодове R1 – R12,
размяна на отпадъци, рециклиране/възстановяване на органични вещества и
др..Твърди се, че издаденият регистрационен документ бил валиден и безсрочен.
Счита се, че АНО не
се е съобразил с издаденият от самия него регистрационен документ и е дал
предписание да бъдат предадени разрешени за третиране отпадъци с код 19 12 04
на юридическо лице, което притежава необходимите документи по чл.35 от ЗУО, а
от друга страна горепосочения регистрационен документ бил издаден на
дружеството жалбоподател именно на основание чл.35 от ЗУО.Нелогично било да
бъде дадено предписание на лице, което притежава необходимите документи по
чл.35 от ЗУО да предаде собствени отпадъци на друго, притежаващо същите
документи лице.Счита се, че това представлявало необоснована намеса в частно –
правната сфера и неразрешено администриране на частно – правни отношения.
В заключение се иска
издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се представлява от адв.В.ч. ***, който поддържа жалбата и сочи
доказателства в нейна подкрепа и изразява становище, че посоченото в АУАН и НП
нарушение не е доказано.Твърди, че на дружеството жалбоподател било издадено
предписание да предаде отпадък на друго лице, притежаващо същия регистрационен
документ, а не да го третира самото дружество.Това водело до икономически вреди
за дружеството жалбоподател, тъй като по този начин му се вменявало
извършването на излишни разходи, вместо да използва процесните отпадъци в собствената
си дейност и да добие икономически изгоди от тях.Счита се, че предписанието е
било издадено в нарушение на притежавания от дружеството жалбоподател
регистрационен документ, който документ е бил издаден именно от
АНО.Предписанието било издадено в срок, в който процесният отпадък е бил с
право на съхранение, като до момента на проверките и предписанията срокът за
съхранение не бил изтекъл, за да се коментира в кой момент е следвало да бъде
рециклиран.
Също така се сочи, че
въпрос на субективна оценка на извършващите проверката длъжностни лица е
обстоятелството дали наличните на място съоръжения са в експлоатация и дали е
трябвало същите да бъдат подредени в поточна линия.Тези длъжностни лица не били
изискали извършването на проби или тестове с наличната на място техника и не
притежавали необходимата професионална или техническа компетентност, за да
отговорят на въпроса доколко тези съоръжения са в състояние да работят.
Счита се, че
дружеството жалбоподател не е нарушило закона, тъй като към момента на проверката
е имало право да съхранява процесния отпадък, разполагал е с необходимия
регистрационен документ и не било налице основание да бъде санкциониран за
неизпълнение на предписанието за предаване на собствения му отпадък на друго
лице, притежаващо същото разрешително като това на дружеството жалбоподател,
вместо тази дейност разрешена му от държавата да извършва самото то.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.От същия е постъпила писмена
защита.Счита се, че развитите от дружеството жалбоподател доводи, че същото
притежава необходимото разрешение, както и технологична възможност за
рециклиране/обезвреждане на отпадъци от пластмаса и каучук, което лишавало от
правна и икономическа логика предаването на собствени отпадъци на друго
юридическо лице за рециклиране, при условие, че дружеството жалбоподател
притежавало същото разрешение, са неоснователни.Такива били, тъй като при
осъществения на място контрол от страна на РИОСВ – Враца, в нито един от
констативните протоколи, с които били документирани проверките до момента на
процесната, не било отразено, че на производствената площадка се съхраняват
отпадъци с код 19 12 04, както и, че същите се подлагат на някакъв вид
третиране.Сочи се, че за да бъдат подложени на третиране отпадъците е
необходимо да има функциониращо съоръжение/инсталация, посредством която да се
извършват конкретните дейности.На площадката в случая били съхранявани елементи
от инсталация, което било видно и от представения от страна на дружеството
жалбоподател снимков материал, но същите не се знаело дали са в изправно
състояние и дали изобщо могат да бъдат въведени в експотационен режим.Също така
от снимковия материал било видно, че всяко едно от съоръженията било
разположено на силно затревен и обрасъл терен, което било доказателство, че по
никакъв начин тези съоръжения не се обслужвали.
Сочи се още, че
дружеството жалбоподател с оглед депозираното възнаграждение по несъмнен начин
си признавало извършеното нарушение, тъй като е вписало, че води преговори с
други лицензирани фирми за предаване на отпадъците.
Твърди се, че при
извършването на процесната проверка било констатирано, че на регламентираната
площадка за дейности с отпадъци няма функциониращо съоръжение за третиране на
пластмасови отпадъци и същите няма къде да бъдат подложени на операция с код R3
– рециклиране/възстановяване на арганични вещества, които не са използвани като
разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична
трансформация / рециклиране на пластмаса /.
Отразено е, че
административнонаказателната отговорност била реализирана спрямо жалбоподателя
в качеството му на отговорник по изпълнение на предписание, като изпълнението
на задължението дадено с предписанието било свързано непосредствено със
задълженията на дружеството.
В заключение се иска
от съда да потвърди издаденото НП.
В
съдебно заседание са разпитани актосъставителя – Д.В.Т. и свидетелката Д.Б.Х.,
които извършили процесната проверка на място.От показанията им се установява,
че предписанието на дружеството жалбоподател е било дадено във връзка с
обстоятелството, че при осъществения на място контрол, не била установена
инсталация за третиране на пластмасови отпадъци, както и, че по време на
извършената проверка такава не е експлоатирана.Актосъставителят уточнява, че
кодът R3 представлявал рециклиране – код на дейност
с отпадъци, а кодът 19 12 04 обозначавал определен вид отпадък, а именно
пластмаса и каучук.Свидетелката сочи, че дружеството жалбоподател притежава
регламентирана площадка за дейности с отпадъци, притежава разрешително за
дейност по третиране на отпадъци, което касае третирането на птичи екстременти
и торова постеля с цел получаване на почвен подобрител, притежава
регистрационен документ за дейности по третиране на отпадъци, включително и за
отпадък с код 19 12 04.Посочва, че предписанието за предаването на отпадъците е
било дадено поради това, че на място нямало съоръжение, което да третира
същите, поради което е следвало да се предадат на фирма, която прижежава такова
съоръжение.Уточнява, че отпадъците можели да се съхраняват на площадката три
години, но при условие, че имало съоръжение, с което същите можели да се
третират.Отпадъците били купени в периода месец септември 2019г..Също така
посочва, че им е бил предоставен снимков материал на отделни елементи, покрай
които било затревено, самите те били на разстояние едно от друго, били част от
съоръжение от някаква инсталация, никога не били свързани едно с друго и никога
не били работили по време на проверките им.Уточнява, че фирма по чл.35 от ЗУО е
такова дружество, което притежава налична инсталация за третиране или
оползотворяване на отпадък.Посочва, че не можело да бъде извършена проверка
дали дадена инсталация работи, тъй като съоръженията на място никога не били
функционирали по време на извършваните от тях проверки, както и, че РИОСВ не
бил компетентен по технологичните съоръжения, по експлоатацията им и по тяхната
изправност, и не били извършвани проверки от страна на РИОСВ проверки за
експлотационната годност на съоръженията.Посочва, че ако на място има
необходимото съоръжение, което е годно и е пуснато в експлоатация в
съответствие с всички необходими изисквания, нямало проблем отпадъците да бъдат
съхранявани и третирани.Уточнява, че регистрационните документи за третирането
на отпадъци се издавали на база подадено заявление и не се изисквало проверка
на място, а се разчитало на добросъвестността на заявителя, както и че те
нямало как да знаят дали на място има работеща инсталация.Уточнява още, че тъй
като представителят на дружеството им е казал, че отпадъците са на временно
съхранение и, че същите ще бъдат предадени за оползотворяване на друга фирма е
бил даден срок от 1 година, тъй като срокът за временно съхранение на предаване
до обезвреждане или оползотворяване бил една година.
Свидетелката
Х. също сочи, че предписанията били дадени във връзка с обстоятелството, че
фирмата притежава издаден от РИОСВ – Враца документ за третиране на отпадъци,
но няма функционална инсталация, с която да се третират тези отпадъци.Твърди,
че на територията на площадката имало разположени определени съоръжения, които
обаче никога не били сглобени в поточна линия, не били свързани с електричество
или вода, а в някои от случаите били обрасли с храсти.Посочва, че видно според
нея тези съоръжения не били експлоатирани от много време, като уточнява, че
това е нейна лична преценка от направения визуален оглед.Сочи се, че
разрешителното не се отнемало само поради факта дали една инсталация е
функционална или не, а имало определени предпоставки за отнемането му, както и,
че ако инсталацията е годна, може да се извърши необходимото третиране.
В
съдебно заседание са разпитани още свидетелката П.Б.Т. - „ младши експерт „ в
Дирекция „ Контрол и превантивна дейност „ в РИОСВ – Враца, което е свидетел
при подписването и предявяването на АУАН, което е станало в РИОСВ – Враца в
присъствието на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, както и
свидетелят Теодор Александров Андонов – директор в дружеството
жалбоподател.Последният твърди, че процесния отпадък дружеството жалбоподател е
могло да преработи, но същият не бил приоритет.Твърди още, че дружеството
жалбоподател притежава машини, съоръжения и дълготрайни активи, които могат да
бъдат пуснати и да работят, както и, че от РИОСВ – Враца са идвали и са ги
виждали.Сочи, че разполагат със съоръжения за рециклиране на съответния
отпадък, включително и на всякакъв вид пластмаса.Уточнява, че тези съоръжения
се състоят от дробилка за дробене на пластмасата, барабан, голямо буре, в което
се пере, ако има замърсители, екструдели, барабанни сита и други, както и, че
всяко съоръжение работи за себе си, с изключение на ситото и барабана, не било
поточна линия.Твърди също, че съоръженията на място са работещи, както и, че на
място никой от контролните органи не бил правил проверка дали наличните
съоръжения работят и не е поискал същите да бъдат включени.Посочва, че
контролните органи на място казали, че съоръженията не са подредени, на което
отговорил, че това не било нужно.
Съдът на база на събраните писмени и гласни
доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството
жалбоподател е с разрешение да извършва дейности по третиране на отпадъци,
съгласно Разрешение №05-ДО-218-01/10.10.2016г. и регистрационен документ
№05-РД-140-01/16.09.2016г., издадени от РИОСВ – Враца.
Във връзка с постъпил
в РИОСВ – Враца сигнал вх.№УООП – 601/14.10.2019г. за складирани големи
количества балирани полиетиленови отпадъци, служителите на РИОСВ – Враца – св.Д.Т.
- „ главен експерт „ в Дирекция „ Контрол и превантивна дейност „ в РИОСВ –
Враца и св.Д.Б.Х. – „ младши експерт „ в Дирекция „ Контрол и превантивна
дейност „ в РИОСВ – Враца извършили проверка на място в присъствието на
представители на община Мизия и служител на дружеството жалбоподател –
св.Теодор Александров Андонов.
Длъжностните лица
извършили обход на територията на бившата КЦХ – Мизия, включително и на
съседните терени на обособената площадка за дейности по третиране на отпадъци,
като констатирали складиране на значителни количества / около 400 т. / балирани
пластмасови отпадъци, примесени с други негодни за рециклиране отпадъци от
опаковки, текстилни отпадъци и др. На открит имот, находящ се зад бивше
автостопанство – сграда автотранспорт на КЦХ – Мизия.
За извършената
проверка бил съставен констативен протокол №369-ДП от дата 23.07.2020г., с
който на дружеството жалбоподател били дадени две предписания, а именно – за
преместване на отпадъците на регламентираната площадка за дейности с отпадъци
на дружеството – поземлен имот №48043.290.59.1, кв.КЦХ, гр.Мизия и за
предоставяне на документи в РИОСВ – Враца, от които да бъде установен произхода
и вида на отпадъците.В КП било отразено, че балираните отпадъци с код 19 12 04
се съхраняват в производствено помещение – хале и под навес, както и, че същите
не били подлагани на третиране на площадката.Посочено е, че от направения обход
и оглед било констатирано, че към момента на проверката няма инсталация за
третиране на отпадъци от пластмаса, която да е пусната в експлоатация, както и,
че на площадката са налични елементи от инсталация, но същите не са монтирани и
не се експлоатират.
С писмо изх.№УООП –
601 - / 1 / от дата 15.10.2019г. на РИОСВ – Враца, управителят на дружеството
жалбоподател бил уведомен за констатираните факти от извършената проверка по
сигнала му и му е било предоставено копие от съставения констативен протокол.
Дадените две
предписания били изпълнени в срок.
От представените в
РИОСВ – Враца документи по случая било установено, че складираните отпадъци са
с код и наименование 19 12 04 – пластмаса и каучук, както и че същите са
собственост на дружеството жалбоподател.
Във връзка с
осъществявания от страна на АНО контрол на обекти, чиято дейност е свързана с
третиране на отпадъци и с цел спазване и прилагане на действащите нормативни
разпоредби на екологичното законодателство, АНО изпратил до управителя на
дружеството жалбоподател писмо изх.№УООП-413/10.06.2020г., с което на основание
чл.14, ал.4 от ЗООС, му било дадено предписание складираните отпадъци с код и
наименование 19 12 04 – пластмаса и каучук да се предадат за рециклиране и/или
обезвреждане на юридическо лице, притежаващо необходимите документи по чл.35 от
ЗУО и да предостави в РИОСВ – Враца необходимите документи, доказващи това.Бил
даден срок за изпълнение 10.07.2020г..В писмото изрично било посочено, че при
извършените проверки от страна на РИОСВ
– Враца е констатирано, че на регламентираната площадка за дейности с отпадъци
няма функциониращо съоръжение за третиране на пластмасови отпадъци и същите
няма къде да бъдат подложени на операция с код Р3 – рециклиране/възстановяване
на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез
компостиране и други процеси на биологична трансформация / рециклиране на
пластмаса /.
Дружеството
жалбоподател на 17.06.2020г. депозирало в РИОС – Враца възражение, с което
изразило несъгласието си с констатациите дадени в предписанието, че няма функциониращо
съоръжение за третиране на пластмасови отпадъци и, че същите нямало как да
бъдат подложени на рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не
са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси
на биологична трансформация.Посочило е, че законът изисква преди издаването на
разрешението за дейности по третиране на отпадъци, съвместно оповестяване на
заявлението със съответната община за осигуряване на равнопоставен обществен
достъп до заявлението и че едва след провеждане на всички предвидени в закона
процедури, директорът на РИОСВ издава или отказва издаване на
разрешение.Отразило е, че в настоящия случай дружеството жалбоподател било
одобрено за третиране на отпадъци след извършване на необходимите проверки и оповедстяване
на подаденото заявление, което означавало единствено и само, че за да получи
съответното разрешение то е отговаряло на всички нормативни изисквания.Посочили
са, че към момента не били променени нито материално – техническата
обезпеченост, нито нормативната уредба, поради което не били налице основания
на дружеството жалбоподател да бъдат давани предписания само да се откаже от
извършването на някои от дейностите по разрешението – код Р 3 и Р 12.Посочили
са и ДМА, с които разполагат, както и, че това било видно от инвентарната книга
и снимков материал, които приложили към възражението.Поискали са и удължаване
на срока на даденото предписание.
Във връзка с
проследяване на дейностите по временно съхранение на отпадък с код 19 12 04, на
23.07.2020г. била извършена извънредна самосезирана проверка на площадката на
дружеството в гр.Мизия, при което е констатирано, че отпадъците се съхраняват
на регламентираната площадка в производствено хале и под навес, не са подлагани
на третиране и не е извършвано предаване на отпадъци на юридически лица,
притежаващи необходимите документи по чл.35 от ЗУО.За извършените от проверката
констатации бил съставен КП №369-ДТ/23.07.2020г..
С писмо изх.№УООП-591
от 04.08.2020г. на РИОСВ – Враца, предписаният срок за изпълнение на
предписанието дадено с писмо изх.№УООП-413/10.06.2020г. бил удължен до
14.10.2020г..
На 23.10.2020г.
длъжностните лица от РИОСВ – Враца отново извършили проверка на място по
последващ контрол на даденото предписание, при която установили, че същото не е
изпълнено в указания срок.Констатациите от тази проверка били документирани в
КП №645-ДТ/23.10.2020г., в който отново е отразено, че на производствената
площадка към момента на проверката не е налична инсталация за третиране на
отпадъци от пластмаса и каучук, която да е в експлоатация.
От РИОСВ – Враца,
изпратили покана до управителя на дружеството жалбоподател, с която последният
бил поканен да се яви на 27.11.2020г. от 09.00 часа до 17.30 часа в РИОСВ – Враца,
за съставяне на АУАН.Същата била адресирана до адреса на дружеството и получена
на 20.11.2020г., видно от приложеното по делото известие за доставяне / л.43 /.
На указания ден се
явил пълномощникът на дружеството – св.Теодор Александров Андонов.Бил съставен
АУАН №29-645-ДТ от св.Т., който акт бил подписан от свидетелите Х., Т. и
Андонов.АУАН бил съставен на дружеството жалбоподател за административно
нарушение, за това, че на 15.10.2020г. в поземлен имот №48043.290.59.1, кв.КЦХ
по плана на гр.Мизия, в землището на гр.Мизия, обл.Враца, не е предприел действия за изпълнение в срок
на предписанията дадени с писмо изх.№УООП-413/10.06.2020г., чийто срок е бил
удължен с писмо изх.№УООП-591/04.08.2020г., което било нарушение на чл.166, т.3,
вр.чл.165, ал.2 от ЗООС.
Така съставеният АУАН
е бил подписан от представителя на
дружеството жалбоподател, който вписал в АУАН, че като фирма с резрешение за
преработка, могат да съхраняват отпадъците три години.
В законоустановения
срок е издадено атакуваното наказателно постановление №29-645-ДТ/31.12.2020г.
на директора на РИОСВ – Враца, с което на дружеството жалбоподател за
административно нарушение по чл.166, т.3, вр.чл.165, ал.2 от ЗООС, извършено на
15.10.2020г. на поземлен имот №48043.290.59.1, кв.КЦХ по плана на гр.Мизия, в
землището на гр.Мизия, обл.Враца и изразяващо се в непредприемане на действия
за изпълнение в срок на предписанията дадени с писмо
изх.№УООП-413/10.06.2020г., чийто срок е бил удължен с писмо
изх.№УООП-591/04.08.2020г., което било нарушение на чл.166, т.3, вр.чл.165, ал.2
от ЗООС, била наложена имуществена санкция в размер на 3500.00 лева / три
хиляди и петстотин лева /.
Предвид установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
По приложението на
материалния и процесуалния закон:
За възприемане на
описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата
възражения, доводите и становищата на страните.
При извършената по
силата чл.314, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН цялостна проверка, съдът констатира, че и АУАН и НП са съставени в
предвидените от законодателя срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
По делото
се установи, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите
на тяхната компетентност.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото
Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и
в АУАН, въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това
съответствие е налице досежно текстовото описание на нарушението и неговата
квалификация.
В конкретния случай
не се спори, че АУАН е съставен за деяние, представляващо административно
нарушение, поради неизпълнение на конкретно дадени предписания.Тази форма на
проверка е специфична и касае самостоятелно регламентирано производство.
Съгласно чл.157 от ЗООС - съставянето на актове за извършени
административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от
текущия и последващия контрол.Контролът е предвиден в този закон с обхвата по
чл.154 и чл.155 от ЗООС / текущ и последващ /.Констативни протоколи се издават
на основание чл.155 от ЗООС в производство по извършване на текущ контрол.В
това производство се изготвят протоколи за констатираните факти и обстоятелства
и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им.Съгласно чл.156, т.2
от ЗООС се осъществява последващ контрол за проследяване изпълнението на
предписанията, дадени на контролираното лице по време на текущия контрол.При
неизпълнение на предписанията по чл.155 от ЗООС е предвидена административно -
наказателна отговорност според чл.166, т.3 от ЗООС.Съгласно
чл.167 от ЗООС - актовете, с които се
установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни
лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно
от директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции или директорите на националните
паркове.Съгласно чл.168 от ЗООС - наказателните
постановления по закона се съставят по реда на Закона за
административните нарушения и наказания и се издават от министъра на
околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции или директорите на националните паркове.След като от
фактическите констатации в АУАН и НП става видно, че нарушението е неизпълнение
на предписание, а то е дадено в хода на осъществен контрол по чл.155, ал.2 от
ЗООС, то правната квалификация на
това нарушение следва да бъде по същия този закон - ЗООС, съгл. императивната
разпоредба на чл.157 от ЗООС. Съгл. чл. 166 т.3 от ЗООС
- с наказанията по чл.165 се наказват и лицата, които: не изпълняват
предписанията, дадени в индивидуалните административни актове
и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите
на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните
паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
В случая
изпълнителното деяние, осъществяващо визирания административнонаказателен
състав е неизпълнение на дадено по надлежния ред и влязло в сила предписание по
реда на чл.14, ал.4 от ЗООС, като на дружеството жалбоподател е бил предоставен
и съставения КП №674-ДТ/14.10.2019г..
Разпоредбата
на чл.14, ал.4 от ЗООС вменява задължение на директорите на РИОСВ да издават
предписания, с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.Тези
предписания са задължителни и представляват волеизявление на компетентния
административен орган, като с тях пряко се засяга правната сфера на техните
адресати, тъй като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени
действия.Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат
задължения спрямо адресатите си.Неизпълнението на тези предписания е въведено
като юридически факт както беше споменато и по – горе в чл.166, т.3 от ЗООС.За
да се премине към изпълнение на тези предписания, те трябва да са влезли в
сила, тъй като имат характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК.
В случая
даденото предписание не е било обжалвано в 14 – дневен срок от съобщаването му.
За
осъществяване състава на административното нарушение по чл.166, т.3 от ЗООС от
обективна страна, е необходимо да се установи от страна на контролните органи
на РИОСВ фактът на неизпълнение от страна на адресата на даденото му
предписание в срок, т.е. от една страна следва да се констатира, че е налице
липса на дължимото поведение, описано в предписанието, а от друга, че е изтекъл
крайният срок за предприемане на дължимото поведение.Задължителното предписание
е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да
предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи дейност, т.е. изисква се
активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в предписанието
срокове.
От
приложеното по делото писмо изх.№413/10.06.2020г. се установява, че на
дружеството жалбоподател на основание чл.14, ал.4 от ЗООС е било дадено
предписание складираните отпадъци с код и наименование 19 12 04 – пластмаса и
каучук да се предадат за рециклиране и/или обезвреждане на юридическо лице,
притежаващо необходимите документи по чл.35 от ЗУО и да се предоставят в РИОСВ
– Враца необходимите документи доказващи това.Бил даден срок за изпълнение
10.07.2020г., а за отговорник по изпълнението на предписанието бил посочен
управителят на дружеството.Горепосоченото предписание било връчено на
11.06.2020г..В последствие с писмо изх.№591/04.08.2020г. на директора на РИОСВ
- Враца, получено от дружеството жалбоподател на 07.08.2020г., срокът даден в
писмото на РИОСВ – Враца с изх.№413/10.06.2020г., бил удължен до 14.10.2020г..При
последващ контрол на място на дата 23.10.2020г. било установено, че
предписанието не е изпълнено.
От
горепосоченото се установява, че на жалбоподателя изрично е било указано да
предприеме мерки за предаване на складирани отпадъци с код и наименование 19 12
04 – пластмаса и каучук за рециклиране и/или обезвреждане на юридическо лице,
притежаващо необходимите документи по чл.35 от ЗУО и за предоставяне в РИОСВ –
Враца на необходимите документи доказващи това.Това обаче не било сторено в
предоставения срок, поради което съдът намира, че последващите действия на
контролните органи следва да се възприемат като правомерен отговор на
противоправното му поведение.Правилно, с оглед на факта, че процесното
нарушение се осъществява чрез бездействие е определена и датата на извършване на нарушението –
15.10.2020г., т.е. датата на която е извършено нарушението е тази, която следва
датата до която е следвало да бъде изпълнено предписанието – в случая то е
следвало да бъде изпълнено до 14.10.2020г.
Процесното
деяние не разкрива белезите на „ маловажен случай „ на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение, не се
изискват вредни последици, а самото деяние не разкрива други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не
са налице основания за отмяна на наложеното му административно наказание.Също
така наложената санкция е в близък до минималния размер, като не са налице и
предпоставките за неговото изменение.
Неоснователни
са направените от страна на дружеството жалбоподател възражения, с които е
обосновал исканата от него отмяна на НП, а именно, че не са били налице
материалноправните предпоставки за издаване на предписанието.Актът, създаващ
задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на
който съдебен контрол се преценяват редица обстоятелства, включително и дали са
били налице материалноправните предпоставки за издаването му и дали правилно е
посочен адресатът му.В случая няма данни издаденото предписание като
индивидуален административен акт да е било оспорено или отменено по съдебен
ред.При положение, че така даденото предписание е влязло в законна сила, то
същото е станало задължително за посоченото като негов изпълнител дружество.
С оглед гореизложеното съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, като точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №29-645-ДТ/31.12.2020г. на директора на РИОСВ
гр.Враца, с което на „ Еко Ре „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Нови Искър, на основание чл.166, т.3, вр.чл.165, ал.2 от Закона
за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на
3500.00 лева
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: