РЕШЕНИЕ
№132/17.10.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при секретар - протоколист
Искра В., като разгледа докладваното
НАХД № 217/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ф.К.Ф. *** против
Наказателно постановление № 11-01-21/17.05.2017 г.,
издадено от Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, с което за нарушение на чл. 10
ал. 1 на НАРЕДБА № 3 от 4.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на
средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони /отм./,
на основание чл. 32 ал. 1 т. 1 вр. чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция е наложено административно наказание - глоба в
размер на 200 лева.
Въззивникът счита издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата и допълнение към нея излага
подробни доводи за това – за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че АУАН и НП са издадени в нарушение на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че не било доказано безспорно описаното
в акта нарушение. Излага се, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл.28
б.А от ЗАНН. Твърди се, че не бил правилно определен субектът на
нарушението. Допълнително се излагат доводи за приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като цитираната в НП
наредба била отменена.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован, лично и чрез
процесуален представител поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В пледоариата си по същество адв. Г.
пледира НП да бъде отменено, на изложените в жалбата основания. Допълнително
излага аргументи, че от НП не ставало ясно, кои от документите приложени по
преписката били взети предвид при ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на
наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са
правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а сроковете са спазени. Моли съда,
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна –
ДРП, не изпраща представител, не ангажира становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед № ФК-10-1384/16.11.2016 г. на директора на АДФИ била възложена
финансова инспекция на Община Провадия, Област Варна, със задача "Проверка
за законосъобразност на разходването на средствата, предоставени от централния
бюджет за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт за периода от 01.07.2011
г. до 31.12.2014 година. Определено било лице, което да извърши проверката –
свидетелят И.Ж.И. - държавен финансов инспектор в АДФИ, който установил следното:
Размерът
на средствата от централния бюджет за компенсиране стойността на безплатните и
по намалени цени пътувания в страната били определени в чл.10 ал.1 на ПМС №1
09.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013
година. С разпределението на средствата, за субсидии за вътрешноградски и
междуселищни пътнически превози и за компенсации за безплатни и по намалени
цени пътувания по автомобилния транспорт за 2013 г. на Община Провадия били
определени годишни лимити в размер на 262 804 лева,
включително 6 245 лева субсидии по Наредба №3/ 04.04.2005 г.
С последната били определени условията и редът за предоставяне на предвидените
в централния бюджет субсидии за вътрешноградски пътнически превози и за
междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински и гранични райони в
страната. На територията на Община Провадия нямало населени места, включени в
списъка по приложение № 2 към чл. 3 ал. 1 от Наредба № 14 от 2003 г. за
определяне на населените места в селски и планински райони и общината не е
включена в списъка по приложение № 1 към чл. 4 ал. 1 т. 2 на Наредба №3.
Посочените субсидии били само за вътрешноградски пътнически превози. Целевите
трансфери за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени
пътувания и за субсидиите за вътрешноградски пътнически превози за второ тримесечие
на 2013 г. били посочени в писмо изх.№ ФРС-6/11.04.2013
г. на Министерство на финансите. Утвърдените на Община Провадия средства били в
размер на 60
494 лева, от
които за:
•
субсидиране на вътрешноградски и
междуселищни пътнически превози – 1 561 лева,
•
компенсиране стойността на безплатните
превози на деца и ученици до 16-годишна възраст – 36 480
лева и
•
22 453 лева.
за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени превози на
определени категории пътници.
Утвърдените от МФ средства били
налични по СЕБРА на 02.04.2013
година. Финансовия инспектор установил, че въззивникът Ф. се е
разпоредил с предоставените парични средства, като чрез три платежни нареждания
от 19.04.2013 г.,
по банкова сметка *** „Провадия -Автотранспорт"ЕООД, гр.
Провадия били преведени общо 24 014 лева.,
представляващи: 18 875 лева.
компенсации за безплатни и по намалени цени превози, 3 578
лева безплатни превози на държавни
служители и 1561 лева субсидии за вътрешноградски превози.
В чл.10 ал.1 на Наредба №3/04.04.2005 г. /отм./ е
регламентирано, че субсидии за пътнически превози се предоставят на
превозвачите чрез общините до размер, който не превишава сумата, съответстваща
на нетния финансов ефект от изпълнението на задължението за обществени услуги,
в рамките на утвърдените за тази цел средства със закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година.
Дружеството „Провадия - Автотранспорт"
ЕООД е търговец, осъществяващ превозна дейност по
реда на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми. През периода от 11.06.2010 г. до 11.06.2015 г. тази дейност е била
извършвана въз основа на договор от 11.06.2010 г. за обществен превоз на
пътници по автобусните линии и маршрути на общинската транспортна схема и
утвърдените за Община Провадия линии и курсове по областна транспортна схема,
като в предмета на възложените услуги бил включен и вътрешноградския превоз по
четири линии.
В чл.13
ал.1 на Наредба №3/04.04.2005 г. /отм./ е
регламентирано, че общините следва да определят размера на полагащата се за
месеца субсидия на базата на ежемесечно представяни от превозвачите справки по
чл. 10 ал. 4 /Приложение № 2 към Наредбата/,
като разлика между отчетения за периода нетен финансов ефект и предоставените
до отчетния месец субсидии. Нетният финансов ефект бил резултатът от разходите,
извършени във връзка със задължението за извършване на обществени услуги,
наложено от компетентния орган и съдържащи се в обществена поръчка за услуги,
намалени с всякакви положителни финансови резултати, реализирани в рамките на
мрежата, експлоатирана съгласно въпросното задължение за извършване на
обществени услуги, намалени с тарифните приходи и всякакви други постъпления,
реализирани при изпълнение на въпросното задължение и увеличени с разумна
печалба - чл. 10 ал. 3 на същата наредба. Съгласно чл. 10 ал. 4 на Наредбата
при определяне на нетния финансов ефект следвало да се отчетат и предоставените
компенсации по реда на Наредба № 2 от 2006 г. за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове
за определени категории пътници.
В хода на
проверката били представени писма изх.№ ОбП-4/07.05.2013
г., № ОбП-5/07.06.2013 г. и
№ ОбП-6/05.07.2013 г.
на „Провадия - Автотранспорт" ЕООД, съдържащи справка за финансовият
резултат от субсидираните вътрешноградски превози през месеците април, май и юни.
При
проверка на справките проверяващия инспектор установил, че при
определяне на нетния финансов ефект не били отчетени предоставените компенсации
по реда на Наредба № 2/31.03.2006 г. Посочените в т.3 общи приходи от дейност
по предоставяне на субсидирани превозни включват единствено отчетените нетни
приходи от продажби от извършваната дейност, като предоставените компенсации не
били отчетени в общите приходи. Не били включени и посочените в т.3.3 платени
субсидии. В следствие изключването на предоставените компенсации от приходите
от субсидираните вътрешноградски превози било отчетено, че за всеки един от месеците
през проверявания период разходите превишават приходите, съответно била
реализирана загуба от дейността.
Изчислена
била и регламентираната в чл.10 ал.3 на
Наредба № 3/04.04.2005 г. „разумна печалба". Същата била в размер на 5 %
от отчетените разходи, като според св. И.
в нарушение на чл.10 ал.5 на същата наредба била определена печалба без такава
да е предвидена в договора за обществен превоз на пътници от 11.06.2010 година.
В хода на
проверката било констатирано още, че нетният финансов ефект от субсидираните
вътрешноградски превози не бил изчислен по определения в чл.10 ал.3 на Наредбата
ред, като вместо в увеличение, с размера на печалбата бил намален отчетения
резултат /загуба от дейността/. Разликата между
отчетения за месеца нетен финансов ефект и получените субсидии била посочена
като полагаща се за месеца субсидия, съответно 616 лева
за април, 545 лева за май и 945 лева за юни.
Цитираните
писма и справки не били входирани в Община Провадия, като на инспекцията не
били представени доказателства за извършено от нейни длъжностни лица определяне
размера на полагащата се за месеца субсидия, съгласно чл.13 ал.1 на Наредба №3
.
По време
на инспекцията била извършена насрещна проверка в „Провадия - Автотранспорт" ЕООД, при която се
установило, че в дружеството не се води аналитична счетоводна отчетност за
субсидираните превозни услуги по вътрешноградски линии. През проверявания
период приходите от субсидирания вътрешноградски обществен транспорт по
транспортна схема и между селищния специализиран и по транспортна схема
транспорт били отчитани общо, по счетоводна сметка 7032 „Приходи от автобусни
превози", поради което не можело да се установи дали посочената в
справките стойност на нетните приходи от продажби съответства на фактически
реализираните приходи от вътрешноградски транспорт. Получените от дружеството
средства за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на
правоимащи лица по вътрешноградския и междуселищен транспорт били отчетени по
счетоводна сметка 7050 „Приходи от финансирания", заедно с получените
средства за субсидиране на вътрешноградските превози.
При
проверка се установило още, че 74% от
отчетените от „Провадия - Автотранспорт" ЕООД превози, подлежащи на
компенсиране за тримесечието /24 287 лева
от 32 919 лева/ били за
безплатни и по намалени цени пътувания по вътрешноградски линии. На база
нареждания, подписани от кмета въззивника Ф., на 19.04.2013
г. на дружеството били платени компенсации в размер на 22 453 лева, като съответстващата стойност на
вътрешноградските пътувания възлизала на 16 565 лева.
В т.3.2. на справката за Февруари било посочено, че са платени компенсации за
вътрешноградските превози в размер на 1 561
лева. В резултат на това, били неправилно определени общите приходи от
дейността по предоставяне на субсидирани превозни услуги, резултатът /загуба,
вместо печалба/ и нетния финансов ефект от тази дейност.
Получените
за тримесечието приходи превишавали с 15 465 лева
отчетените за същия период разходи, съответно нетният финансов ефект от
субсидираната дейност бил положителен и на „Провадия - Автотранспорт" ЕООД
не били дължими субсидии.
Било
констатирано още, че към датата на
нареждане на целевите средства за субсидиране на вътрешноградски превози за второто тримесечие
на 2013 г. били наредени без представени справки за месеците от тримесечието,
без да са отчетени платените компенсации и без да е
налице загуба от дейността. Освен това, на датата на плащане вътрешноградските
превози за периода от 19.04.2013 г.
до 30.06.2013 г.
все още не били извършени.
При тези констатации свид. И.Ж.И. приел, че Ф.Ф. в
качеството му на кмет на Община Провадия е наредил
плащане на целеви средства от държавния бюджет за субсидиране на
вътрешноградски превози за второ тримесечие на 2013 г.
в размер, който превишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект от
изпълнението на задължението за обществени услуги субсидии за пътнически
превози през месеците април, май и юни 2013 г. в нарушение на чл.10
ал.1 на Наредба №3/04.04.2005г. за условията и реда за предоставяне на средства
за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони (отм.).
За
това нарушение на въззивника бил съставен АУАН
№11-01-21 от 24.01.2017 г. от държавен финансов инспектор в АДФИ,
който му е връчен и срещу който депозирал възражения.
АНО -
Директорът на АДФИ възприел изцяло фактическите и правните констатации на
актосъставителя и приемайки възражението за неоснователно, издал обжалваното
пред настоящата съдебна инстанция НП.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно показанията на разпитания свидетел, както и материалите по АНП и тези събрани и
приобщени в хода на съдебното следствие.
Съдът, въз основа
императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 35 ал. 1 от ЗДФИ – Директора на АДФИ – София.
В хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден в предвидения от закона срок. Наказателното
постановление също е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е отнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени
в ЗАНН.
Съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е
от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Неоснователен
е доводът, че в обжалваното НП не е посочен точният размер на превишаването,
тъй като в обстоятелствената му част – стр.3-4 органът е посочил размера на
превишението и непосочването му в диспозитива на постановлението не е
съществено нарушение и не води до невъзможност на наказаното лице да изгради
своята защита. Като неоснователно се преценява и оплакването, че от НП не
ставало ясно кои от документите приложени по АНП били взети предвид при
ангажиране на отговорността на въззивника. Напротив в АУАН и НП ясно са изброени всички документи на база
които са изградени констатациите на проверяващия орган.
Съдът
намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на
чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй
като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му.
От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити
към същото. В ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС
се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви
обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на
процесуалните правила.
На
въззивника е възведено обвинение за нарушаване нормата на чл. 10 ал.1 от
Наредба № 3/04.04.2005 г. /отм./
за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на
пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони, която норма въвежда забрана за
субсидиране на пътнически превози по нея, за размер който превишава сумата,
съответстваща на нетният финансов ефект от изпълнението на задължението за
обществени услуги.
Установява
се от доказателствата по делото, че наказаното лице, като кмет на Община
Провадия с действията си – издаване на платежни нареждания за превеждане на
парични суми на превозвачът „Провадия-Автотранспорт“ ЕООД е нарушил посочената
норма, като не е отчетено че получените от превозвачът приходи превишават
отчетените за същият период разходи и по този начин нетният финансов ефект е
положителен и не се дължат субсидии на превозвачът, а такива са били изплатени
и именно с това изплащане е превишена сумата която не е съответствала на
нетният финансов ефект от изпълнението на задължението за обществени услуги.
Нарушението е извършено от обективна и субективна страна, като правилно и
законосъобразно АНО е приел, че то е извършено от страна на наказаното
лице. Нормата на чл. 32 ал.1 от ЗДФИ предвижда отговорност за
нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или
отчетната дейност, за виновните длъжностни лица, както и за лицата, които
работят по граждански договори за управление и контрол. Съгласно чл. 38 ал.1 и
чл. 44 ал.1 т.1 и т.5 от ЗМСМА и чл. 7 от ЗПФ, кметът на общината е едноличен
орган на изпълнителната власт, който ръководи, контролира осъществяването на
политиката на общината на територията й и организира изпълнението на бюджета.
По смисъла на чл. 11 от ЗПФ, кметът е първостепенен разпоредител с бюджетни
кредити по общинския бюджет. Кметът е длъжностно лице и като такъв е субект на
административно нарушение по чл. 32 ал.1 т.1 от ЗДФИ.
Не се
споделя от настоящия състав и възражението касаещо приложението на нормата на
чл. 3 от ЗАНН. Не е спорно, че към настоящия момент Наредба №
3/04.04.2005г. е отменена - ДВ бр. 57/28.07.2015 г. Обществените отношения свързани
с условията и реда за предосттавяне на субсидиите за извършен
транспорт от общините са уредени с Наредбата за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени
в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите, Приета с ПМС
163 от 29.03.2015 год., обн. ДВ, бр.
51 от 2015 год. В случая нормите на чл. 10 и сл. от отменената
Наредба са уредени в част ІV, глава ІІ от новата наредба.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената
разпоредба към санкционната такава.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани с
нарушаването на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или
отчетната дейност, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата
или държавния бюджет, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото
от жалбоподателя нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от
други нарушения от същия вид. Поради гореизложеното същото не може да се приеме
за маловажно.
Въпреки горното, съдът констатира основания
за отмяната на НП.
Разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се
образува АНП,както и случаите, когато образуваното такова
следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове
за съставяне на АУАН и издаването на НП и са
свързани с основния принцип за бързина в АНП.
Разпоредбата
на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на
наложените административни наказания.
В ЗАНН,
обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на
административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на
НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съобразявайки
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния
административен съд на Република България - ОС от НК на ВКС и ОС
от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира,
че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от ЗАНН вр. с
чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК /действаща към датата на
извършване на нарушението/ наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81 ал.3 от НК
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в
случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на
четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80 ал.3 от НК вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от
съдържанието на процесното наказателно постановление възз. е санкциониран за нарушение на чл. 10 ал.1 от
Наредба № 3/04.04.2005 г.
/отм./, извършено на 19.04.2013 г.
Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като
нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина
от извършване на нарушението, съответно на 20.10.2017 г. – т. е. след издаване на НП, но преди да
бъде постановено настоящото съдебно решение. Изтичането на абсолютната давност по чл.81
ал.3 от НК води до погасяване на административно наказателното
преследване, респ. до погасяване на възможността да се наложи
административно наказание на дееца.
Горното
налага отмяната на НП.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-21/17.05.2017
г, издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Ф.К.Ф. *** за нарушение на чл. 10 ал.
1 на НАРЕДБА № 3 от 4.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на
средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони /отм./,
на основание чл. 32 ал. 1 т. 1 вр. чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция е наложено административно наказание - глоба в размер
на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна
в 14 - дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: