№ 12756
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110160554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. .. ГПК.
Предявени са от ищеца С. А. В. осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответниците И. И. И. и А. К. С. да преустановят и да се въздържат от
паркиране на автомобили пред или в близост до гаража на ищеца, респ. в площта за
маневриране пред гаража на ищеца.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ап. № 13 и гараж № 15 в
жилищна сграда с адрес гр. С., ул. „Т.д“ № ... по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №, том IV, рег. №, дело № 608 на нотариус И.В. Сочи, че
ответниците паркират нерегламентирано автомобилите си, пречейки на ищеца да
ползва по предназначение гаража си. Твърди, че по ч.гр.д. № 39140/2022 г. на СРС, 127
с-в, е изслушана СТЕ, която установява, че нерегламентирано върху озеленена площ е
паркиран л.а. П. с рег. № №, а в площта за маневриране на гаражи № 13, 14 и частично
15 са паркирани автомобили В. с рег. № БМВ с рег. № А.Р. с рег. № и микробус Ф. с
рег. №. В заключението по посочената експертиза се приемало, че паркираните
автомобили пречат на нормалното маневриране на автомобилите, ползващи гаражи с
№ 13, 14 и 15, като включително ограничават видимостта на последните. Твърди се, че
в съдебното заседание ответниците не са оспорили, че паркират автомобилите си на
тези места. Сочи, че ответниците не са престанали да паркират автомобилите си по
този начин. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове,
като претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори по чл. 131 ГПК.
Ответникът А. С. желае да постигне споразумение с ищеца. Оспорва да е
възпрепятствал ползването на гаража на ищеца. Твърди, че дори да е пречел на
маневрирането на автомобила на ищеца, това е било поради невъзможност у ответника
да формулира правилна преценка, че пречи. Твърди, че към момента не възпрепятства
ползването на гаража на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.
Ответникът И. И. твърди, че ищецът не е собственик на ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата, а само на ид.ч. от правото на строеж. Сочи, че ищецът не е
възпрепятстван да използва гаража си. Моли съда да отхвърли предявения срещу него
1
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са от ищеца С. А. В. осъдителни искове с правно основание чл. 109
ЗС. В тежест на ищеца е да установи при условие на пълно и главно доказване
следните факти: че е собственик на ап. № 13 и гараж № 15 в процесната сграда, че
ответниците паркират автомобилите си в манереното пространство пред гараж № 13 и
№ 14, като по този начин създават пречки у ищеца, изразяващи се в това, че не може да
използва безпрепятствено своя гараж № 15.
Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Това
въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като
чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели преустановяването на същите, които
пречат на ищеца да упражнява неговото право на собственост, т.е. следва да е налице
неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и
търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните
ограничения на собствеността.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, която може да
бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от /поддържа/
създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение.
Следователно пасивно легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС
иск е този, който извършва или поддържа неоснователно действие, с което създава
пречки за упражняване на правото на собственост.
В случая негаторните искове са предявени срещу ответника в качеството му на
собственик на съседен имот, за когото се твърди в исковата молба, че не съобразява
поведението си с разпоредбата на чл. 50 ЗС, тъй като извършва лични действия,
изразяващи се в отглеждане на множество котки в апартамента си в несъответствие с
хигиенните изисквания, с които действия се засяга правото на ползване на ищцовия
имот по предназначение, тъй като в ищцовия имот навлизат силни и неприятни
миризми от животните – от тяхната урина и фекалии.
В случая с предявените негаторни искове с пр. осн. чл. 109 ЗС се цели
твърдяните от ищеца неоснователни въздействия да бъдат прекратени и да бъдат
премахнати последиците от тях. Следователно предмет на делото е неправомерността
на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и
възстановяване на положението отпреди нарушението.
По тези искове ищецът следва да представи доказателства в подкрепа на
твърдението си, че притежава правото на собственост върху засегнатия имот, както и
доказателства, че ответникът е извършил твърдяните в исковата молба неоснователни
въздействия. Ищецът носи тежестта да докаже и обстоятелството, че именно
твърдяните в исковата молба неоснователни въздействия от страна на ответника
ограничават, смущават или препятстват възможността му да използва пълноценно
имота си според неговото предназначение. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, чрез което да опровергае твърденията на ищеца.
В случая с доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответниците
становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното
право: че ищецът е собственик на ап. № 13 и гараж № 15 в жилищна сграда с адрес гр.
С., ул. „Т.д“ № ... по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№, Т. рег. №, дело № 608 на нотариус И.В.
2
В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е прието,
че не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения
по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и
посредством което обективно се създават пречки за упражняване на установения
правен режим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен
обем. В същия смисъл е и т. 3 от ТР № 4/..1.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на
ВКС, според която: „За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право“. Както е прието в мотивите към това ТР, понякога естеството
на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такъв случай е например, когато
действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от
него. В процеса следва да бъде установена връзката между неоснователното действие и
създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост.
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи
кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът
на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква
установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както
и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и
обема на препятстване упражняването на правото на собственост на ищеца от тези
действия. Неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за
ползване на собствената вещ. Съгласно чл. 50 ЗС собственикът на недвижим имот не
може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за
използването на съседния имот, по-големи от обикновените. Въведеният критерий в
този текст е обективен, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик,
и се определя от действащите нормативно установени правила и нормативи.
В практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че дори когато
източник на неоснователните въздействия е законно регламентирана дейност, искът по
чл. 109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява,
създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението
му /Решение № 135/31.07.2014 г. по гр. д. № 334/2014 г. на ВКС, І ГО/. Както е прието в
Решение № 14/09.05.2016 г. по гр. д. №4658/2015 г. на ВКС, І ГО, „дори да са спазени
всички специални изисквания, регламентиращи дадена дейност, ако нейното
упражняване в конкретния случай води до нарушаване на чл. 50 ЗС, искът за
преустановяването или ограничаването й по реда на чл. 109 ЗС може да бъде
основателен.“.
По делото бяха събрани гласни доказаталствени средства посредством разпит на
трима свидетели, по един на всяка от страните в производството - И.И.К., С.Д. С.а и И.
И.а Б.. В проведното на 28.06.2023 г. открито съдебно заседание, всички свидетели
разпознаха гаража на ищеца, на показания им снимков материал към изготвената СТЕ,
заявиха и показаха, че добре познават разположението и входа към двора на сградата и
вътрешната улица, обслужваща гаражите, след което заявиха, че има спрели
автомобили в дъното на двора, пред гаражи № 13 и 14, както и в началото на двора, на
място с поставено паркотяло /скоба/, като автомобилите, които са паркирани там са
съответно на ответника А. С. и на ответника И. И., фактти които се признават и от
самите ответници. С оглед изложеното и като взе предвид събраните доказаталства,
съдът приема за безспорно установено по делото, че ответниците А. С. и И. И.
паркират автомобилите си пред или в близост до собствения на ищеца гараж № 15,
респективно на вътрешната улицата към гаража, на място, заемащо част от озеленената
3
площ с монтирана скоба и на площта за маневриране пред гаражи № 13 и 14, която по
одобрен проект представлява част от самата вътрешна улица пред гаражите.
Спорът по делото се свежда до това дали ответниците паркират автомобилите си
на регламентирани за това места в процесната зона и дали с паркирането си по
описания в исковата молба начин пречат на ищеца да ползва безпрепятсвено правото
си на собственост върху гараж № 15.
От приетите по делото заверени копия от одобрен проект с обяснителна записка
и ситуация на сградата ТП част Архитектура - копия извадки от архива на НАГ-
Столична община - в които подробно е отразена изградената обслужваща улица, както
и от писмо с изх. на СО, р-н „К.с“ № РКС20 ГР 94-1../1/ от 15.07.2020г. се установява,
че достъпът до гаражите във вътрешния двор се осъществява посредством вътрешна
улица с ширина 4 м. покрай североизточната фасада (в т.ч. и 1.0 метър зелена ивица) и
маневрена площ с ширина 6.00 м. откъм вътрешния двор (+ зелена ивица), като в
проекта, включващ вертикалната планировка около жилищната сграда на ул. „Т.д“ №
... гр. С., не са предвидени външни паркоместа, нито е предвидена зона за паркиране.
Към настоящото произодство е приобщено ч.г.д. №39140/2022 г. по описа на
СРС, 127-ми гр, състав, развило се по реда на чл. 207 ГПК. В рамките на посоченото
производство е приета съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвено. От същото се установява, че
достъпът до гараж № 15 се осъществява посредством обслужваща улица, изпълнена по
североизточната и севрозападна фасади на жилищната сграда с идент. ........1 на ул.
„Т.д“ №2-Б с подход от ул. „Т.д „с обособена зона за маневриране с широчина от 6.00
м. пред гаражите. При извършения оглед, вещото лице е установило, че има паркиран
един автомобил на улицата към гаража на нерегламентирано в одобрение проект
паркомясто, заемащо част от озеленената площ с монтирана скоба: паркиран
автомобил марка П. с ДРЕ1 №. На площта за манервиране пред гаражи №13 и 14 се
експертът е установил два паркирани автомобила, в т.ч. и върху частично бетонирана
зелена площ: автомобил В. с ... на оформената бетонова площадка в зелената площ и
автомобил БМВ с .... напречно паркирал на гараж №13 и частично пред вратата на
гараж №14. Допълнително е установено със снимков материал паркиран автомобил с
марка А.Р. .... перпедикулярно в бетонираната част от зелените площи и част от
маневрената площ, който попада в трасето за вход/изход предвидени за гараж №15.
Със снимков материал от 19.09.2022 г. са установени паркирали МПС в обхвата на
маневрената площ и усвоена зелена тревна площ: автомобил БМВ с ...., микробус Ф. с
... и автомобил В. с ... на оформената бетонова площадка в зелената площ. Вещото лице
дава заключение, че установените паркирани МПС попадат в необходимата маневрена
зона с ширина от 6.00м., че е възможно единствено паркиране напред, като след това
няма възможност автомобила да се изкара назад, за да поеме към обслужващата улица
и да се включи на ул.“Т.д“. При наличие на паркиран автомобил, по начин подобен на
паркиран автомобил с марка „А.Р.“, с ..... перпедикулярно в бетонираната част от
зелените площи и част от маневрената площ, попадащ в трасето за вход/изход
предвидени за гараж №15 е невъзможно ползването на гараж № 15 за паркиране или
изкарване на автомобил от него. При паркиране на три превозни средства
перпедикуляно на гаражи №№13 и 14 и заемащи изцяло маневрената площ в този
участък е невъзможно изкарването на автомобил назад. Паркираните автомобили в
зоната за маневриране пред гараж № 15 ограничават видимостта на водача,
ограничават възможността за безопасни маневри за паркиране и респ. изкарване на
автомобил от гаража, като водят до невъзможност за маневра назад с цел изход към
ул.Т.д. Намалената видимост към тротоара обслужващ ул. Т.д и ограничаване на
габарита на обслужващата улица са предпоставка за евентуални ПТП.
С оглед гореизложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че в
проекта, включващ вертикалната планировка около жилищната сграда на ул. „Т.д“ №
... гр. С., не са предвидени външни паркоместа, нито е предвидена зона за паркиране.
От показанията на свидетеля И.К. се установи, че в дъното на двора, където са
последните два гаража има постоянно спрели напречно три автомобила, като
свидетелят заяви, че единият е „В.“ и „не е мърдал от 3 години“, другите два
4
автомобила са една сива кола и бял бус, като тези се паркират от ответника А..
Свидетелят заяви също, че така паркираните автомобили не застъпват изцяло гаража на
С., от гледна точка, че не паркират непосредствено пред него, но е невъзможно да се
вземе маневра и да се влезе в гаража и да се излезе от него. Трябва да се изнесе, за да
може да направи маневра отзад. Спрели ли са тези три автомобила, това е на практика
невъзможно. Свидетелят разясни, че евентуално, ако са дръпнати по-назад, има
някакъв минимален шанс да излезе, но не може да се изнесе цялата кола. На въпроса,
ако е влязъл напред С. и трябва да изкара от гаража, може ли да направи маневра в
двора така, че да излезе към ул. „Т.д“ с предницата когато има паркирани коли,
свидетелят Калчев зави: „Не, абсурд.“ Поясни, че в тази ситуация ищецът трябва да
кара изцяло назад, няма видимост и се излиза „на сляпо“.
От свидетелските показания на свидетеля С.Д. С.а - съпруга на ответника А. С.,
които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК се установи, че придобитият от нея в
съсобственост и по наследство гараж № 13, не се ползва „вътре“, не се паркират
автомобили в него, а го ползват „отвън“, т.к. той е последен гараж и има възможност за
паркиране, а и съседния гараж № 14 също не се ползва, а имат устно разрешение от
собственика на този гараж, че не му пречат и имат възможност да паркират в момента
по начина, по който е. Свидетеляката заяви, че ответникът И. И. няма гараж, а има
паркомясто, което е в негов имот, в двора, т.к. той е собственик на парцела и пред
паркомястото има скоба, като по нейна преценка с това действие не пречи на
живущите в блока. Свидетелката С.а заяви, че не може да коментира шофьорските
умения на мъже, като посочи, че пред гаража не е „обръщало“. Като собственици на
последния гараж те „имат късмет“ да си паркират пред него, в дъното колите, без да
пречат. Свидетелката каза, че не е опитвала да паркира в гаража на ищеца. На
останалите въпроси, свързани с възможността да се обърне в двора, свидетелката
заяви, че ако сте „опитен шофьор“, трябва да вкарате колата назад и така да паркирате,
като се влезе от „Т.д“ назад.
Свидетелката И. Б., която е съсед на ищеца, заяви че има три гаража - № 16, №
14 и № 2. В проведения разпит свидетелката заяви, че в дъното на двора има спрени
автомобили, точно до оградата пред гараж № 13 и малко пред гараж № 14, паркирани
са три автомобила, като предполага, че са на А.. Потвърди също, че в началото на двора
има спрян автомобил, който е на ответника И.. Никога не е имала проблем да влезе в
гаража си, освен еин единствен път, когато С. бил спрял пред нейния гараж. Можела да
влезе в гаража си и напред и назад и е намерила начин да паркира безпроблемно.
Както бе посочено по-горе, в проекта, включващ вертикалната планировка около
жилищната сграда на ул. „Т.д“ № ... гр. С., не са предвидени външни паркоместа, нито
е предвидена зона за паркиране. Същото се потвърди и от приетото заключение по
изготвената СТЕ. Вещото лице потвърждава липсата на предвидени външни
паркоместа и посочва, че при паркирани МПС, по установения от експерта начин,
който не се оспорва от ответниците и се потвърждава със свидетелските показания,
същите попадат в необходимата маневрена зона с ширина от 6.00 м. и е възможно
единствено паркиране напред в гараж № 15, като след това няма възможност
автомобила да се изкара назад, за да поеме към обслужващата улица и да се включи на
ул. „Т.д“. При наличие на паркиран автомобил перпедикулярно в бетонираната част от
зелените площи и част от маневрената площ, попадащ в трасето за вход/изход
предвидени за гараж №15 е невъзможно ползването на гаража за паркиране или
изкарване на автомобил от него, както и при паркиране на три превозни средства
перпедикуляно на гаражи №№13 и 14 и заемащи изцяло маневрената площ в този
участък е невъзможно изкарването на автомобил назад. Последното налага извод, че
паркирането на автомобили от ответниците в процесната зона пред или в близост до
гараж № 15, респективно на улицата към гаража и площта за маневриране, съгласно
нормативните изисквания, е неоснователно и нерегламентирано и същото създава
неудобство за ищеца да упражнява свобдосно правото си на собтвеност. От страна на
ответниците не бяха ангажирани каквито и ди било доказателства, които да сочат за
извършена промяна на одобрения проект или регламентиращи обособяването на
паркоместа, съответстващи на осъществяваното от тях паркиране на автомобили.
5
Представените от ответника И. И. писмени доказателства, установяващи правото му на
собственост върху половината от 325,50/1108 /триста двадесет и пет цяло върху хиляда
сто и осем/ идеални части от поземления имот, върху който е изградена сградата, в
която се намира гаража на ищеца, не обосновават правото му да паркира произволно
на нерегламентирани за това места, в нарушение на проектната документация за
сградата. Същото се отнася и за ответника А. С., като от старна на последния не са
предствени по делото доказателства, установяващи правото му на собственост върху
ид.части от процесния двор.
Действително, предмет на прехвърлителната сделка, от която черпи права
ищецът е отделен апартамент № 13 и гараж № 15 в жилищната сграда.
Самостоятелните обекти в сградата са продадени без да е описано право на
собственост върху земята. Поради това следва да се приеме, че правата върху земята не
са били предмет на договора за продажба. Съгласно чл. 38 ЗС дворното място е обща
част към етажната собственост. Това е така обаче само когато всички етажни
собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля
дворното място да бъде обща част. Това разбиране произтича от възможността,
предвидена в чл. 63 ЗС, сграда или самостоятелен обект на гражданския оборот да се
притежава от правен субект отделно от правото на собственост върху терена.
Възможно е част от съсобствениците на терена да не притежават обекти от етажната
собственост, защото са учредили само право на строеж. В този случай след
построяването на сградата-етажна собственост, те неизгубват правото на собственост
върху терена или идеална част от него, защото съгласно чл. 99 ЗС правото на
собственост не се изгубва освен ако друг не го придобие. Притежателят на правото на
строеж придобива сградата или самостоятелен обект от нея, но той не придобива с
изграждането й право на собственост върху терена. Нормата на чл. 40 ЗС определя
начина на разпределение на дяловете насъсобствениците в общите части, но тя няма
отчуждително действие по отношение на собствениците на терена. Щом собствеността
върху сградата или част от нея може да принадлежи на лица, различни от
собствениците на терена, то и дворното място придобива статут на обща част на
етажната собственост само по волята на собственика. В този случай собственикът на
отделен обект от етажната собственостпритежава правото на строеж за него, без да
притежава идеална част от терена. В този смисъл Решение № 661/02.11.2010 г. по гр. д.
№ 1437/2009 г. на І ГО на ВКС. Такъв е именно и настоящия случай. Съгласно чл. 64
ЗС собственикът на постройка, респ. самостоятелен обект в нея, може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката /респ.
отделните обекти в нея/ по предназначение, а собственикът на земята е длъжен да му
осигури тази възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се
въздържа от действия, които препятстват това право на суперфициара.
Ползването на притежавания от ищеца обект в сградата по предназначението му
включва различни права в зависимост от неговия вид, като целта на закона при
разделна собственост на земята и постройките върху нея, е да се защити и
възможността за ползване на земята от нейния собственик. Ползването й от
суперфициарния собственик не може да бъде неограничено, а следва да се простира в
рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я
използва. В този смисъл е Решение № 538 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. на
ВКС, IV г. о. Това обаче не означава, че собственикът на земята може да ползва тази
площ за всякакви нужди, без да се съобразява с правата на собственика на
самостоятелния обект, както и обратното, както и че всяко действие на собственика на
самостоятелния обект засяга правата на собствениците на земята. Ползването на тази
площ, следва да се осъществява само доколкото е необходимо да се ползва обекта.
Правата на ответника И. И. върху ид.части от позмления имот не включват и
възможността да използва поземления имот за паркиране, каквотро не е предвидено в
одобрения проект. В същото време, съгл. разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на
постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за
използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго. Безпротиворечива е практиката на
ВКС, изразена и в представеното от касаторите решение № 304 от 21.11.2011 г. по гр.
6
д. № 1311/2010 г. на ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, че когато се касае до жилищна сграда,
ползването на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в
ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява
на суперфициаря нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и
годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на
обикновени домакински нужди.
Безспорно се установи по делото, че паркираните от ответниците автомобили
създават ситуация, при която е почти невъзможно за ищеца да ползва собствения си
гараж № 15. Едно такова поведение се явява неправомерно, защото ограничава правата
на суперфициарния собственик. След като собственикът на мястото пречи да се
упражнява правото върху гаража, ищецът има правен интерес на основание чл. 64 ЗС
да предяви иск за определяне правото на ползване или, както в настоящия случай за
преустановяване на неправомерното поведение по чл. 109 ЗС. (Решение № 268 от
25.V.1988 г. по гр. д. №131/88 г., IV г. о.).
Съгласно становището на вещото лице по инвестиционен проект не е
предвидено вътрешния двор да бъде ползван за обособяване на паркоместа. Видно от
заключението и другите доказателства по делото това обособяване на паркоместа и
реалното паркиране на автомобили пречи на ищеца да ползва пълноценно
собствеността си – Гараж № 15. По този начин ответниците умишлено са създали
пречки за ползването на вещта. Те имат право да сключат споразумение за ползването
на общите части, но искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които
законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на
собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост, както
е прието в Решение № 14 от 09.05.2016 г. по гр.д. № 4658/2015 г., I г.о. на ВКС.
Предвид всичко изложено настоящият състав приема, че ищецът е доказал иска
си по чл. 109 ЗС, поради което същият се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът, който е сторил разноски в общ рамер от 1500 лева, както следва: 180 лв. –
държавна такса, 1000 лв. –адв. възнграждение; 300 лв. – депозит за вещо лице и 20 лева
ДТ в производството по ч.г.д. № 39140/2022 по описа на СРС, 127 гр. състав;
Неоснователно е възржаението за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в рамките на определения от наредбата
минимумум. Разноските се дължат разделно (по ½ от всеки ответник).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „Т.д“ 2 Б, ет ап и А.
К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „Т.д“ 2 Б, ет ап по предявените от С. А. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „Т.д“ 2 Б, ет ап, искове с правно основание чл.
109 ЗС да прекратят незаконосъобразните си действия си, с които създават пречки на
С. А. В. да упражнява необезпокоявано в пълен обем правото си на собственост върху
собствения му недвижим имот гараж № 15, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ..........5, с адрес на имота: гр. С., ул. „Т.д“ 2 Б, ет, гараж № 1-
площ от 23,04 кв.м., който самостоятелен обект се намира на етаж 1, в сграда с
идентификатор № ........1, при съседи: на същия етаж: обекти с идентификатори ..........4,
..........6, под обект: няма, над обекта: ........6, като преустановят и се въздържат за в
бъдеще от паркирането на автомобили пред или в близост до собствения на ищеца С.
А. В. гараж № 15 /петнадесет/, с административен адрес: гр. С., ул. „Т.д“ № ...
респективно на вътрешната обслужваща, съгласно одобрения проект улица към гаража
и площта за маневриране пред гараж № 15.
7
ОСЪЖДА И. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „Т.д“ 2 Б, ет ап и А.
К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „Т.д“ 2 Б, ет ап да заплатят разделно (по ½
всеки от тях) на С. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „Т.д“ 2 Б, ет ап на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, разноски за производството в общ размер на 1 500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8